Сватбата на Атила

Хронистите от миналото, на фона на войните и внезапната смърт на Атила – „Бича божи”, са споменали за поредната му сватба. В същото време, дори не си направили труда да посочат кога и къде е станала. Още повече, че в случая не ставало въпрос за сватба на поредния владетел-нашественик, а за великия и непобедим Атила. Дори Йордан, само е преразказал написаното от Приск по този повод. Описал е последните минути на Атила, но не и самата сватба. Отразил е как от преяждане и препиване е получил кръвоизлив, задушил се и умрял великия и непобедим владетел – „Бича божи” за християнския свят. Повечето изследователи все още спорят и изказват хипотези, дали наистина е умрял от естествена смърт, или от отрова, или пък е бил убит от новата му жена Илдико. Всичко е концентрирано около събитието сватба – смърт.

Какво премълчават хронистите и пропускат изследователите?

Сватбата на такъв велик владетел е знаково обществено събитие, а не моментно лично решение. Нейната подготовка е започвала поне около месец преди това. За датата са били своевременно известени и поканени всички подчинени и съюзни крале и вождове на народи и племена, от близо и далеч. Дори се канели и враговете на владетеля. Неявяването, липсата на дарове и неучастието в подобно събитие се възприемало като висша форма на неуважение, граничеща с вражеска проява. Личното събитие за Атила е придобивало обществена значимост за цяла Европа. Според мен Атила е целял чрез сватбата да прикрие по значимо и съдбовно събитие. На свой ред хронистите просто са го премълчали. Те дори не са споменали, кои са присъствали на сватбата. Поглеждайки от друга гледна точка, това е било най-удобно прикритие за провеждане на върховен съвет с участие на близкото обкръжение и всички подчинени и съюзни крале. Това което щял да сподели или разпореди Атила и решението на този съвет би имало съдбовно значение за всички, дори и за враговете. Преждевременната и изненадваща и за самия него смърт не е позволила да реализира решението си. Какво е бил замислил, явно само той е знаел? Дори и да гадаем едва ли ще е най-вярното.

Все пак ще си позволя лукса да поразсъждавам за някои от вероятните замисли на Атила.

Първи вероятен замисъл – след като е бил признат от император Валентиниан и Аеций, за пълководец на Западната римска империя, той всяка година получавал полагащото се на всеки пълководец възнаграждение. Версията изказана от Приск и повторена от други хронисти е как чрез годежа с Хонория, сестрата на император Валентиниан, е търсел реализация на политическа цел. Да му бъдат признати правата на владетел, чрез сродяване с императорското семейство да получи признание, земи и власт, като зестра. Походите в Галия и Северна Италия вероятно са имали за задача, извоюване на тази политическа цел по законите на войната. След като не успял да я постигне със силата на оръжието, може би е замислил друг начин да реши проблема, а имено чрез своите наследници – синовете.

Втори вероятен замисъл – внедряване на собствени привърженици в императорските дворове и овладяването им отвътре. Става дума за Орест и Едекон.

В двора на Атила, по думите на Приск е присъствала една интересна за времето си личност с името Орест (лат. Orestes; ? – 28 август 476 г.). Бил е родом от Панония и син на Татул. След като Панония е станала владение на Атила, Орест се присъединил към него и заемал високата длъжност секретар (нотарий). През 448 г. е съпровождал Едекон при императора на Източната римска империя, а през 449 г. е бил изпратен вече като посланик в Константинопол. За този период от живота му ще се въздържа от прибързаната оценка, че е бил внедрен или е действал в интерес на Западната империя. След смъртта на Атила, от 453 г. до 475 г. (около 22 години) не е известно къде е бил и какво е правил. От последвалите събития, мога да предполагам, че имал тясна връзка и влияние върху римските федерати, от което се възползвала западната римска администрация. През 475 г. императора на Западната империя Юлий Непот, назначил Орест за римски пълководец (magister militum) и му присвоил званието патриций. За да се стигнело до подобни знакови решения на императора, Орест за тези покрити с мъгла около 22 години, трябва да е имал значителни прояви и заслуги. Нещо повече, към 28 август 475 г. начело на римските федерати, той превзел властта в столицата на империята Равена. Император Непот, бил принуден да избяга в Далмация, откъдето продължил да управлява до смъртта си през 480 г. След превземане на властта, Орест издигнал за император сина си Ромул Августул. Титлата „августул” е означавала „малкия Август”. Тя възникнала поради факта, че новия император е бил петнадесет годишно момче, което вероятно е било родено около 460 г. В същност е управлявал баща му. Орест е имал собствени монети, за да се разплаща с наемниците в римската войска. Отказвайки на своите наемници – херули, скири и туркилинги да се заселят на италианска земя, предизвикал недоволството им. Те въстанали срещу войската на Орест, като се обединили под командването на Одоакър, когото по-късно провъзгласили за император. Орест бил пленен под Пияченца на 28 август 476 г. и скоро след това екзекутиран от Одоакър.След няколко седмици Равена била превзета, а Ромул Август свален. Това събитие е възприето да се нарича падане на Западната римска империя.

Другата личност за която писал Приск е Едекон (Edekon; умрял 469 г.). Той бил княз на скирите и баща на гореспоменатия Одоакър. Едекон е бил един от доверените приближени на Атила. Преди и след неговата смърт през 453 г. е бил владетел на скирите в Карпатския район. Съюзил се с краля на гепидите Ардарих срещу синовете на Атила и ги победили в битката при река Недао през 454 г. В Алфьолд (Панонската долина) Едекон създал Царството на скирите, което просъществувало кратко време. През 468 г. воювал с остготите, населяващи Панония. Едекон се присъединил към съюза на гепиди, свеби и други племена. През 469 г. загинал в битката при Болия, където антиготския съюз е бил победен. Скирското царство било разгромено, а много от скирите постъпили в римската войска. Синът на Едекон, Хунулф се издигнал в Източната Римска империя до титлата пълководец (magister militum). Другият син на Едекон, Одоакър отишъл в Западната империя и бързо се издигнал във военната йерархия. През 476 г. станал император на Италия. Той сложил край на Западната римска империя.

Излиза, че личностите от близкото обкръжение на Атила, Орест и Едекон, чрез своите синове са сложили край на Западната римска империя. И двамата бащи са постигнали високи постове през живота си. Техните синове Ромул и Одоакър са станали императори на Западната империя. Показателно е, че Одоакър не екзекутирал Ромул. След неговата абдикация от властта, го изпратил в изгнание с висока лична пенсия до края на дните му. Ако допуснем, че Атила е имал проекти, чрез тях какво да постигнел и като отчитаме какво са постигнали след смъртта му, какви ли велики замисли е имал да заложи за изпълнение на своята сватба – разширен военен съвет.

  Трети вероятен замисъл – наследници и владения. Атила откакто станал едноличен владетел полагал непрекъснати грижи да защити не само себе си, но и наследствената власт на рода си от посегателства на други царски родове. Приск е споменал за разпъването на избягалите и върнати на Атила, синове на Мам и Атакам от царски род. Не изключвам вероятността всеки представител на друг царски род който почувствал опасност за живота си по обвинение в измяна, да е бягал с доверените си хора при римляните. Основание за подобен извод са думите на Атила, че ако римляните разчитали на забягналите при тях, да ги защитавали, то жестоко се лъжели в способностите им.

В същото време Атила, предприемал целенасочени действия за издигане във властта на своите наследници, синовете Елак, Денгизих и Ернак. Приск е дал живописно описание на тези му действия. Първото споменаване е за изпращането на големия син за владетел на акацирите, съпроводен от Онегесий. Ставало въпрос за Денгизих, а племето живеело в планините при Maris (Муреш) в областта Трансилвания (дн. северозападна част на Румъния) По време на тази мисия се случило нещастие. Сина му, паднал от коня и си счупил ръката. Редица изследователи тълкуват присъствието на Онегесий, като основание, че Денгизих е бил още непълнолетен и се нуждаел от опекун. Считам, че подобно твърдение е плод на грешно тълкуване и пропуск на факти.

На нас не ни е известна годината на раждане на самия Атила. В същото време имаме следните изходни данни: Мундзук е бил от царски род, за когото нищо повече не е известно, освен че е баща на Атила и Бледа; негови братя са били Октар (Оптар), Руа (Роас, Ругила) и Оиварсий; Оптар е отбелязан в „История” на Сократ Схоластий, като вожд който през 420 г. се биел с бургундите на Рейн и умрял от преяждане; след него на власт до 434 г. е бил Руа; от 434 до 453 г. Атила близо 19 години е на власт с Бледа и самостоятелно. Следователно: към 420 г. Бледа и Атила са били на възраст непозволяваща да бъдат вождове, вероятно 15 годишни; последвало е близо 14 годишно управление на Руа, а те са били на възраст до 29 години. През 448 г. когато с него се срещнал Приск, Атила вероятно е бил до 43 годишна възраст. Допускам, че не е закъснял с първата си женитба и първия син. Дори и да се е оженил на 20 години, то даже в този случай големия му син би бил на възраст около 23 години. Да си представим за момент, как би прозвучало на вождовете на смелите акацири, да се появи сина му със значителна свита от воини и да им съобщи с надменен тон: „Аз съм вашият нов крал”. Той не е имал нужда от опекун, а от влиятелен велможа познат на всички, който да го представи на акацирите от името на Атила.

Приск, не е дал данни за другите двама сина, какво участие във властта са имали. Дори няма написан и ред за тяхно участие в походите на баща им Атила. Той като всеки разумен и спазващ традициите владетел, вероятно ги е взимал в своите походи за да овладявали изкуството на военното дело на бойното поле. Не е ясно дали е имал съвладетел и кого е оставял в Панония, докато е бил на поход.   

Не е ясно другите роднини, най-вече от рода му, какви длъжности са заемали. Например, Приск е споменал, за негов чичо по бащина линия Оиварсий, който по време на пира, седял на почетното място до него, вместо най-големия му син. Той е споменал и за съпругата на Бледа, която била господарка на едно село до езеро с годна за пиене вода. Когато отишли да и поднесат дарове за оказаното им гостоприемство и помощ, Приск я споменал с обръщението царица. Явно членовете на семейството на брат му се ползвали с достатъчна власт и влияние.  

Историческия факт е, че само тримата му сина Елак, Денгизих и Ернак, след смъртта на Атила ръководели империята и воювали срещу въстаналите. Решителния въоръжен сблъсък на река Недао станал близо една година по-късно. Това е 6 години след описанието на Приск. Атила е умрял на около 49 години. Неговите трима сина вероятно вече са били на владетелска над 16 – 18 годишна възраст, като най-големия син е бил вече на около 29 години по рождение.

Какво ли е ставало през тази година? Съвременника на събитията Проспер Аквитански, е писал, че започнали „състезание” помежду си за царската власт. От Приск нямаме достигнали до нас данни, но такива вероятно са били използвани от по-късни хронисти: Йордан (един век по-късно) и Сигиберт от Жамблу (шест века по-късно). Отново изпадаме в положението да разсъждаваме по описания на готски и римски хронисти. Дали можем всичко да приемем за буквална и единствена истина? Едва ли! Тогава ще изпаднем в положението на последователите на вековните твърдения за изостаналия „варварски” свят. Какво прави впечатление на пръв поглед?  Всички с едни или други думи като „състезание”, „борба за власт”, „спорове”, „разделяне народите по жребий” и т.н. са изразили едно свое традиционно виждане. Според тях множеството синове са влезнали в противоборство помежду си за власт и затова са изгубили властта. На ум веднага ми идва писаното от византийските хронисти, че синовете на Кубрат започнали противоборство помежду си за власт и се разделили. Двата случая звучат твърде съмнително в своята еднотипност. В същия момент никой от хронистите не е посочвал и един факт за братоубийство или вътрешни въоръжени сблъсъци между братята, които били нормални явления за цивилизования свят на римляните. Липсата на такива прояви при едни езичници и „варвари”, ги е обърквала и била необяснима за тях. Затова с пестеливи щрихи са го загатнали, а изследователите са го приели на момента за реалност. Всичко това по един или друг начин е било опровергано от последващите събития, които поставили основите за историята на нови кралства и народи в Европа. 

Какво ли е имал в главата си Атила относно своите наследници и техните действия можем само да гадаем, но не и да знаем. Ако Атила останел жив след сватбата – военен съвет и започнел да реализира замислите си, какви ли сътресения биха настъпили за Европа е трудно за предположение. Нещо повече, смятам, че непосредствено след приключване на погребалните ритуали, при всеобщо съгласие са били утвърдени нов владетел и съвладетели на Империята.

Изненадващата и бърза смърт на великия и непобедим Атила сложила, началото на края на могъщата му Империя.