Войната на Бледа и Атила срещу Източната римска империя през 441 г.
За войната имаме няколко свидетелства на хронисти от миналото. Това са на съвременника на събитията Приск и до един век по-късно на Марцелин Комит. 1
Приск писал, че „скитите” нападнали римляните по време на пазарен ден и избили мнозина от тях. Римляните изпратили при тях посланици с обвинение за превземането на укреплението и проявено пренебрежение към примирието. Те на свой ред отговаряли, че не са инициатори на нападението, а само се защитавали. Повод бил дал епископа на град Марг, който се появил по техните земи и претърсвайки намиращите се там царски гробници, откраднал намиращите се в тях съкровища. Условието било римляните да го предадат заедно с бегълците съгласно договора, ако не – щяло да има война. Римляните отхвърлили обвиненията.
Бледа и Атила изпратили войските си: „и прехвърляйки се през Истър, опустошили по брега на реката множество градове и укрепления, сред които бил и превзетия от тях Виминаций, 2 град на илирийските мизийци“. Епископа на Марг подозирал, че можел да бъде предаден от своите сънародници: „тайно от гражданите се промъкнал при враговете и обещал да им предаде града, ако скитските царе му дадат прилична награда. Те отговорили, че ще го отрупат с различни блага, ако той изпълни обещанието си. Разменили ръкостискания и клетви за изпълнение на казаното и той се завърнал на римска земя с варварска орда, която оставил в засада срещу брега, като през нощта ще и подаде условен сигнал и ще предаде града. Когато Марг бил опустошен по такъв начин, мощта на варварите нараснала още повече.” 3
Марцелиан Комит накратко е споменал, че войските на Бледа и Атила превзели градовете Наисум, Сингидунум и много други в провинциите Илирик и Тракия. 4
Кратките описания не ни предоставят пълна картина на събитията. От наличните данни и изследванията на руския медиевист А. Н. Бернштам 5 и британския професор Е. А. Томпсон 6 ще се опитам да анализирам замисъла, хода и резултатите от военните действия.
Кампанията след съсредоточаване на войската със съответното бойно осигуряване е започнала с форсирането на река Дунав най-вероятно в района на Виминаций (дн. Костолац). След превземането на града, настъпили на запад и последователно превзели гр. Марг на река Маргос (дн. река Морава), крепостта Констанция (?), гр. Сингидунум (дн. Белград) и Сирмиум (дн. Сремска Митровица).
Карта – общ поглед върху военната кампания на Бледа и Атила през 441 г. срещу Източната римска империя и превзети по-значителни градове. Удобен плацдарм за съсредоточаване на войски за бъдещи настъпления.
По това време Източната римска империя не разполагала в района с достатъчно боеспособни сили и средства да се противопостави или отговори на нахлуването. Нейните пълководци: Аспар и Анатолий с войските се намирали на Изток, а Ареобинд с флот от близо 1100 кораба до бреговете на Сицилия в помощ на император Валентиниан III. Най-вероятно вождовете Бледа и Атила са имали добре организирано разузнаване и разполагали с достоверна и своевременна информация за обстановката в империята и най-вече за състоянието на въоръжените и сили. Така техния замисъл и реализация били добре премислени и реализирани.
Успеха на кампанията на Бледа и Атила принудил император Теодосий да извика обратно Аспар и Ареобинд. Впоследствие Аспар сключил с Атила мир за една година. От своя страна Анатолий на Изток успял да установи примирие с персите за същия срок. През това време Византия взела мерки за съсредоточаване на войски за защита на територията си от нови нашествия от север. Византийската армия на Ареобинд била прехвърлена от Сицилия в Тракия. За ръководител на отбраната в Тракия е бил назначен командващия византийските войски Аспар.
Да анализираме от военна гледна точка същността и резултатите на кампанията на българо-хуните.
Вероятния замисъл на вождовете Бледа и Атила е бил отчитайки: ангажираността на значителни военни контингенти на империята на Изток и в помощ на Западната империя; липсата на боеспособни въоръжени формирования в Илирик – да съсредоточат въоръжени сили и средства и след форсирането на река Дунав в района на Виминациум; да превземат града, като впоследствие развият настъплението на запад по течението на реката и завземат градовете Сингидунум и Сирмиум.
Целта е била не просто грабеж, а завладяване на земи по южния бряг на река Дунав, като бъдещ плацдарм за съсредоточаване на войска, настъпление и нарушаване комуникациите между Западната и Източната империи по суша и по течението на реката.
Източната римска империя начело с император Теодосий, вероятно е нямала представа за замисъла и подготовката на Бледа и Атила, поради което била пасивен наблюдател на нашествието и нямала готовност за организирано противодействие и защита. Така градовете в Илирик били оставени на съдбата и наличните собствени сили за защита.
Срещу войските на Атила и Бледа можели да се противопоставят наличните войски на Илирик и Дакия. От състава на граничните били отрядите на Дукса на Първа Мизия, както следва: 8 конни полка с численост 4 000 конника; 9 спомагателни пехотни полка, 8 команди граничари и разузнавачи (exploratores) и 2 флотилии с численост 13000 пехотинеца или общо 17 000 воина. Те не били съсредоточени в един район, а дислоцирани на широк фронт по избрани населени места по брега на река Дунав. На помощ на Дукса е било възможно да се появят от дълбочина част от силите на Магистъра на полевата армия в Илирик. Неговите сили в началото на века са били в състав: 2 гвардейски конни полка с численост 1 000 конника; 1 гвардейски пехотен легион, 6 спомагателни гвардейски пехотни отряда (auxilia), 8 армейски пехотни легиона и 9 полка от типа pseudocomitatenses с численост 21 000 пехотинеца или общо 22 000 воина. Допускам, че би имал възможност в хода на нашествието от най-близките места за дислокация, да съсредоточи и изпрати минимум около 1/3 от силите си или около 7 – 8 000 воина.
В този случай срещу отрядите на Атила и Бледа на широк фронт, най-вероятно са действали сили на Източната империя в състав от около 24 000 воина. Тъй като формированията на граничните войски са били дислоцирани в различни населени места, те не били в състояние за кратко време да се съсредоточат в един район и да излязат на решителен бой. Отрядите от Илирик, биха могли да се появят в земите на Първа Мизия в хода на нашествието или със закъснение.
По този начин, за да имали минимум двукратно надмощие във всеки един момент за да организират и реализират превземането на защитени градове, Атила и Бледа най-вероятно са действали с около 30 – 40 000 групировка.
Разчетите на кампанията показват следните реалности. Разстоянието по римския път от Белград до Цариград по брега на река Дунав, от Виминаций до Сингидунум бил 54 римски мили (около 81 км), а от Сингидунум до Сирмиум – 74 римски мили (около 111 км.). 7 Няма данни колко време е продължило нашествието. Общото преодоляно разстояние в едно направление е било около 192 км, без размера на нашествието по площ. В същото време отрядите е трябвало да форсират река Морава и впоследствие река Сава, най-вероятно по мост в района на град Сингидунум. Главните сили са били придружени с обоз от каруци, теглени от биволи и са можели да преодоляват в денонощието разстояние от около 30 км. При такъв темп само придвижването, без бойни действия е минимум 6-7 денонощия. Прибавяйки времето необходимо за обсадата и превземането на горепосочените градове и форсирането на реките Маргос и Сава, то нашествието в активната си част най-вероятно е продължило от един до два месеца.
Постигнатите резултати можем да обобщим по следния начин:
а) форсирането на река Дунав в плавателен участък изисквало сериозна предварителна подготовка на конницата и особено по отношение на пехотата и обоза. Защото ако някой смята, че българо-хуните са разчитали на личните запаси и на продоволствие от завладяната територия и са действали без обоз то той не познава основите на военното дело. Дори номадите са имали обоз и са използвали каруците най-малко за бързо изграждане на защитен лагер или отбранително съоръжение на местността. Зад него прикрити са водели отбранителни действия при необходимост, както и си осигурявали безопасен отдих. В обоза се превозвали храната, резервното въоръжение – мечове, лъкове, щитове, копия, стрели и др., лекували са ранените и са събирали плячката. Не на последно място са превозвали съоръженията за обсада на крепости и средствата за форсиране на реки, тъй като няма данни да са ги изработвали на място с налични ресурси. Т.е. с действията си опровергали мнението на римляните за неспособността им да обсаждат, щурмуват и превземат крепости. Освен това успешно форсирали река Дунав – значителна по мащаб водна преграда, запазвайки своята боеспособност.
б) организацията на похода е изисквала съсредоточаване на силите и обоза в определен район и провеждане на форсиране през значителна по параметри водна преграда. Действия изискващи време и забележимо присъствие на значителна група от хора и животни, които трябвало да приготвят храна, да ядат, пасат и поят добитъка, както и да удовлетворяват естествените си нужди. Всичко това е било организирано и реализирано скрито и останало тайна за властта на Източната империя. Няма данни за организирано противодействие от граничните и полевите войски на империята.
в) с действията си Бледа и Атила завладели крепости и територия на фронт около 80 км по поречието на река Дунав и земите между реките Сава и Дунав. По този начин се нарушавали възможностите за действие на дунавската бойна флотилия на Източната империя. Най-вероятно същата е останала разделена на две части: едната в Рациария и на изток до вливането на Дунав в Черно море, а другата част от поне две флотилии към горното течение на реката. В същото време са взели под контрол основни пристанища за търговските речни кораби и тържища. Не на последно място се нарушавала комуникацията по възможно най-късия крайдунавски римски път по суша между Западната и Източната римска империя.
г) завладяната територия е осигурявала възможност за спокойно прехвърляне през река Дунав и съсредоточаване на въоръжени отряди за действия на запад, на юг и на изток. Плацдарма осигурявал стратегически възможности за настъпление по следните направления: от Виминациум по десния бряг на река Дунав до нейното устие през Дунавската равнина до брега на Черно море; от Виминациум към Сердика-Филипопол-Адрианопол-Константинопол и от Виминациум към Наисос (Ниш)-Скупи (Скопие)-Тесалоника (Солун).
Кампанията завършила със сключване на едногодишно примирие. Двете страни знаели, че то е кратковременно. Независимо от това, през следващата година е нямало отразени активни бойни действия на значителни по численост войскови формирования. Източната империя от една страна и вождовете Бледа и Атила от друга страна се готвели за нови въоръжени сблъсъци.
Бележки:
- Марцелин Комит (лат. Marcellinus Comes) е византийски историк, който умрял след 534 г. Хрониката му обхваща периода от качването на престола на император Теодосий I през 379 г. до първите години на управление на император Юстиниан I през 534 г.
- град в Горна Мизия на брега на Дунав при вливането на река Марга (дн. Морава)
- „Сказание Приска Панийскаго” Г. С. Дестунис в „Ученых Зап.2-го Отд. Имп. Акад. Наук”, VII, 1, Спб., 1861 г. стр. 22-23
- Marcellini Comitis V. C. Chronicon /Mommsen, Chronica Minora II, 1894/
- А.Н. Бернштам „Очерк истории гуннов” Ленинград, ЛГУ, 1951 г., Александър Натанович Бернштам (18 сентября 1910 – 10 декември 1956 г.)
- Э.А. Томпсон. „Гунны. Грозные воины степей” Центрполиграф, 2010 г., Едуард Артър Томпсон (22 май 1914 – 01 януари 1994 г.) британски медиевист и професор в Нотингамския университет.
- Латински извори за българската история, под редакцията на проф. И.Дуйчев, т. 1, 1958 г. стр. 14, 20