Загадъчната децимация на претора Марк Крас

 Децимацията (от лат. decimatio – всеки десети) в древноримската армия била висша мярка за дисциплинарно колективно наказание. Най-често се прилагала при загуба на отличителните знаци (знамена) на легиона или подразделението, бунт и дезертьорство. Същността се заключавала в избора за публична екзекуция, чрез жребий на всеки десети легионер от построеното в редица наказвано подразделение независимо от заслугите и поста му. Избраните, пред целия строй били предавани на позорна и мъчителна смърт от останалите деветима.

Защо смятам приложената от Крас децимация за загадъчна?

Плутарх писал, че Крас изпратил своя легат Мумий начело на два легиона в обход да следва по петите Спартак, без да влиза в сражение и даже да избягва малките въоръжени сблъсъци. Мумий, обаче при първия удобен случай за успех, атакувал, претърпял поражение при което много от неговите хора били убити, а останалите избягали захвърляйки оръжието си. Главнокомандващия Крас оказал суров прием на Мумий, въоръжил наново разбитите му подразделения и поискал гаранция, че ще пазят оръжието си. Избрал 500 души от инициаторите на бягството, като от всяка десятка екзекутирал всеки десети определен по жребий. Касаело се за публично екзекутирани 50 легионера. С това си наказание пред погледа на всички възстановил дисциплината и бойния дух.

По-късния автор Апиан Александрийски, колкото допълнил писаното от Плутарх, изразил и своя версия за станалото. Той описал следните две предположения: първото – Крас тръгвайки от Рим и пристигайки в Пицен присъединил към своите шест легиона двата разбити консулски легиона, като от последните по жребий екзекутирал всеки десети; второто – след като Крас съсредоточил всички легиони на едно място, претърпял поражение и тогава екзекутирал всеки десети легионер, като не се смутил от броят им, около 4 000 души.

Изхождайки от изложеното пред нас има три различни на пръв поглед объркващи трактовки на децимацията, като повод да се проведе и като брой екзекутирани. Да анализираме изложеното и обобщим резултата от реконструкцията.

От краткото описание на Плутарх са налице няколко основни момента:

– легата Мумий бил начело на два поверени му легиона. Всъщност, на длъжността легат, на практика той бил командир на един легион. По някаква причина, Крас го назначил за старши над другия неизвестен ни легат и по този начин и над двата легиона. Двата новосформирани легиона би трябвало по традиция и щат да бъдат с численост от 9 600 воина тежка пехота, 600 конника и около 9 600 души спомагателни отряди от лека пехота или общо до 20 000 души без личния състав от обоза;

– легата Мумий имал поставена конкретна и пряка заповед за изпълнение от Крас – да следва скрито Спартак, без да влиза в сражение и дори малки сблъсъци. Явно задачата му била при провеждане на битка от Крас с главните сили на Спартак, Мумий по негова заповед да атакува изненадващо в тил. Излиза, че легата Мумий не само неизпълнил пряка заповед на командващия и превишил своите пълномощия, но и претърпял съкрушително поражение съпроводено със сериозни загуби в личен състав и паническо бягство от бойното поле. Подобно неизпълнение на заповед, дори независимо от последствията – победа или поражение, по римска традиция се наказвало със смърт и незабавна публична екзекуция пред целия строй. На Мумий неизвестно защо се разминало със суров прием, без да знаем крайния резултат – останал ли жив или бил екзекутиран;

– оцелелите легионери от двата легиона не стига, че избягали от бойното поле, но захвърлили и повереното им оръжие. Крас ги въоръжил наново и поискал гаранция, че няма да губят оръжието си отново. Според мен с тези думи, Плутарх прикрил по-страшна трагедия за римляните, а имено загубата на сребърните орли на двата легиона. Загубата на оръжие и личен състав можела да се преглътне, но загубата на орел и отличителните знамена на кохортите – никога. Това било позор и унижение, още повече причинен не от достоен враг, а от някакви си въстанали гладиатори и роби. Искането на гаранция било не толкова по отношение на оръжието, а оцелелите с кръв и в битка да си върнат изгубените символи. Вероятно това бил другия сериозен повод, Крас да възстанови изпълнението на позабравеното наказание – децимация;

– излиза, че от състава на разбитите и понесли сериозни загуби два легион на Мумий, Крас отделил 500 души и позорно екзекутирал всеки десети определен по жребий или някъде около 50 воина. На практика тези избрани 500 души по своята численост представляват една кохорта. В едим легион са десет, а в двата легиона били двадесет кохорти. От друга страна имам сериозно основание да приема избора на тези 500 да е станал от наличните около 5 000 спасили се с бягство от първоначалните 10 000 по щат в двата легиона. Излиза, че легата Мумий понесъл близо 50 % загуби в жива сила – убити и ранени, които останали на бойното поле.

Извод: Плутарх завоалирал новото бедствие, което сполетяло римляните и респективно новия главнокомандващ Крас. Въпреки това имам сериозно основание на база изложеното от него да предполагам истинския мащаб на трагедията. Касае се за неизпълнение на пряка заповед от легата Мумий, поради некомпетентност понасяне на около 50 % загуби в жива сила и загуба на символите на два легиона – сребърни орли и знамената на около 20 кохорти.

За сметка на Плутарх, писаното от Апиан е колкото кратко и конкретно толкова и объркващо, без да говорим за числения мащаб на децимацията. За да съм коректен е необходим анализ на неговите две версии. При двете версии на Апиан има едно общо изходно положение – Крас след няколкодневен (около 7 – 8 денонощия) около 200 километров преход през планината Апенини пристигнал в областта Пицен. Там присъединил към своите шест легиона от 30 000 воина, а със спомагателите отряди около 60 000 души без състава от обоза, разбитите минимум два консулски легиона. Това на практика означава, че консулите с войските си минали под негово командване или най-малкото техните легиони. Объркващото в случая, че двамата консули Гелий и Лентул имали на подчинение по един легион за водене на войната. Твърде незначителна сила, за водене на бойни действия, което предполага и друг извод, че след понесеното поражение на всеки от тях им останал на разположение личен състав колкото един легион – твърде серозни загуби за римляните. Явно и Апиан за да оправдае станалото прикрил истинското състояние на римските сили, но потвърдил наличието на минимум осем римски легиона под командването на Крас.

В същото време Апиан ни предоставил две версии на станалото:

В двете версии общото положение е наложеното от Крас наказание, като първата по своя мащаб – два легиона е по-близка до изложеното от Плутарх. Разликата е, че при Плутарх ставало въпрос за разбити два легиона на легата Мумий от състава на щестте легиона на Крас, а при Апиан за двата разбити консулски легиона.

Несъмнено по-голям интерес представлява втората версия на Апиан. Според нея главнокомандващия Крас разполагал със шест новосформирани легиона по щат 30 000 легионера, а със спомагателните отряди и конница около 60 000 души. След като присъединил двата разбити, но попълнени консулски легиона с численост между 10 и 20 000 воина разполагал минимум с общо 8 легиона с численост 70 – 80 000 воина. След като претърпял поражение от Спартак за да измиел позора от поражението провел децимация с екзекутирането на 4 000 души или ставало въпрос за жребий между 40 000 воина. По римския стандарт това било позорно екзекутиране от собствения командващ и другари по оръжие пред погледа на врага, на почти един легион без да броим състава на спомагателните отряди, или половин легион ако включим и тях. В случая доколко Крас си давал сметка, че подобна масова екзекуция на римски граждани, как би се отразила върху съдбата му, ако не спечелил войната. Явно положението било твърде трагично и съдбоносно за да се прибегне и оправдае подобна масова по мащаб публична екзекуция в хода на една война на собствена територия.

Все пак да се върнем на достигналите до нас реалности от последните години на Римската република. Всеки новосформиран легион бил по щат от около 4 800 легионера тежка пехота и 300 конника. Като се има в предвид, че екзекутирал всеки десети или около 4 000 души, то ставало въпрос за жребий между 40 000 воина. Числеността в случая била равнозначна на осем легиона, което потвърждава наличието на шест новосформирани легиона на Крас и два разбити легиона на консулите Гелий и Лентул. Къде в случая е разминаването или прикрита и премълчана от автора истина. Прословутите два консулски легиона, вече веднъж били разбити от Спартак и понесли сериозни загуби в личен състав и дори обоза на Лентул. Да се спрем по-подробно на тези легиони. Посочвания един легион (около 5 000 легионера, а със спомагателните отряди около 10 000 души) на Гелий първоначално водил битка и разгромил около 30 000 германски отряд на Крикс в района на планината Гарган, като унищожил 2/3 от тях. Едва ли в битката римляните се разминали без загуби, като най-малкото на всеки се падали по трима германци. Съотношение на силите било 1 към 3 в полза на Крикс, което не било благоприятно за римляните особенно за провеждане на настъпателна тактика. Впоследствие същите били разбити от главните сили на Спартак. В случая се изпускат три основни момента: първо къде са воините на претора Вариний, които вероятно се присъединили и били под командването на консула Гелий; второ едва ли консула би си позволил открит бой при такова съотношение на силите и трето след победата над Крикс и поражението от Спартак, консула за наличното кратко време до идването на претора Крас, едва ли успял да попълни легиона си. Другия консул Лентул с някакви мистични сили на един легион (около 10 000 воина) успял да обкръжи около 40 000 армия на Спартак и понесъл сериозно поражение, като дори изгубил и обоза си. Лентул също като Гелий едва ли успял да възстанови числеността на войската си от понесените загуби. Дори числеността на армията на Спартак от 70 000 души и отряда на Крикс от 30 000 да е крайно завишена, едва ли консулите имайки на разположение по един легион биха излезли с подчинените си легион на открит бой. Нещо повече, Спартак при погребението на Крикс, провел поминателен гладиаторски двубой между 300 пленени римляни. Да допуснем, че това не били всичките пленици, въпреки това ставало въпрос за численост на пленени четири римски центурии.

В резултат на изложеното смятам, че консулите тръгнали на война срещу Спартак, с повече от един легион под свое командване. Отчитайки сериозните им загуби от близо 50 % (оцелели около 2 400 в легион) и около 1 000 души (спрямо 10 000 в два легиона) от всичките 4 000 екзекутирани от консулските легиони, най-вероятно те били минимум 4, като не изключвам вероятността от 5 – 6 на брой.

От изложеното до момента, стигам до следния най-вероятен извод и параметри от военна гледна точка, относно действията на главнокомандващия Марк Лициний Крас, след като изпаднал в извъредно кризисна обстановка, касаеща пряко и непосредствено неговата, на армията и на Римската република съдба. Поради това той възстановил забравената традиция в извънредни ситуации да се налагало най-висшето военно наказание – децимация. Причините са няколко: да принуди командирите от всички степени (от консул до центурион) да приемат, че само той единствен отдава заповеди и държи за стриктното им изпълнение; да накара легионерите да се бият и в битка да си върнат изгубените сребърни орли на легионите и знамена на кохортите от нечистоплътните ръце на въстаналите гладиатори; да внуши на всички, че милост за бегълците от бойното поле, дезертьорите, предателите и страхливците няма да има.

В крайна сметка целия личен състав от армията му разбрал сериозността на положението и важността за постигане на победа над армията на Спартак. На въпроса дали Крас с тази брутална, кървава и масова екзекуция постигнал желания победен краен резултат, ще констатирм, че „Да” – постигнал го е. Косвено потвърждение е победата му над един от самостоятелните въстанически отряди, където от около 12 000 загинали на бойното поле, само 2 били убити в гръб. Независимо от стъписването пред този факт, трудностите и понесените нови загуби, Крас успял да вземе инициативата на театъра на военните действия и да постигне победа в една кървава решителна битка с главните сили на Спартак.