VII. Вероятно настъпление на Спартак към Брундизий и решаваща битка с Крас

1. Анализ на обстановката

Ще направя поредния опит да реконструирам събитията след пробива на укрепената линия на Крас, като обединя доколкото е възможно различните достигнали до нас версии на победителите и съвременни трактовки, които в повечето случаи ги доразвиват и приемат за абсолютно верни. Отново е налице, наличието в тях на недомлъвки и разминавания в последователността, числеността на участниците и резултатите. Реконструкцията отново ще се опира на анализа какво са казали и премълчали победителите и техните летописци.

Според описанията на хронистите, може да разграничим няколко основни версии и моменти в хронологията на събитията, между успешния пробив на римската укрепена линия в Брутиум и последната решаваща битка между войските на Марк Крас и Спартак. Какво имаме пред себе си?

Тит Ливий, Фронтин, Плутарх и Орозий в един глас твърдят за унищожаването на отделил се от главните сили на Спартак, отряд съставен от гали и германци начело с Каст и Гай Ганик. Според конкретизацията на Павел Орозий това били гали и германци от спомагателните войски на общността, най-вероятно лека пехота. Според достигналото до нас те били самостоятелен отряд или групировка от отряди. Между посочените термини за военно формирование от около 30 000 души има значително разминаване в съдържанието от военна гледна точка.

Безличния обобщаващ термин – отряд, не съдържа никаква конкретна информация за нас. В случая не знаем и дори не можем да предположим неговата структура основно на база численост. По римските категории ставало въпрос за войсково формирование отговарящо по количествените параметри на поне 6 легиона. В същото време не било реално то да имало двама командири с равни командни права. Наличието на два отряда, един галски и един германски, предполага дислоциране поради някакви причини в един общ лагер отделно от главните сили. Кой тогава е бил общия командир и кои са били командирите на „легионите”? Нещо повече, римската традиция във военното дело с която вероятно се съобразявали въстаналите гладиатори и Спартак, не позволявала спомагателните сили (конница и лека пехота) да са самостоятелно и отделно от главните сили – тежката пехота. Термина групировка, който е съвременен, предполага наличието на значителни сили от конница, лека и тежка пехота, съставена от гали и германци, под командването на двама пълководци. Наличието на двама командири, винаги е било предпоставка за разминаване в замислите и заповедите, което на свой ред водело до неминуемо поражение. С тези нахвърляни факти хронистите ни внушават чувство за неорганизираност и хаотичност в действията и структурата на военизираната общност.

Според мен, отчитайки военнополитическата обстановка и нуждата от значителни количества продоволствие в края на зимата, Спартак използвал най-доброто от „разбойническата” тактика. Дори за нападението над един такъв многоброен отряд, Крас трябвало да използва всичките си сили. От друга страна хронистите волно или неволно са ни намекнали, че Спартак имал на разположение отряди и командири способни за водене на самостоятелни бойни действия. На разминаванията в числения състав ще се спра в хода на изложението.

В момента за мен е важна последователността и наличието на събития и боеве преди, около и след кръвопролитната битка с Каст и Гай Каник. Точно там са налице пропуски и разминавания за които вече стана на въпрос. За събития около въпросната битка, най-много факти и версии ни е оставил Плутарх. В текстовото му изложение те изглеждат така:

– след пробива на укрепената линия, Марк Крас се изплашил от заплахата Спартак да не би да предприемел поход към Рим. Успокоил се научавайки за наличие на разногласия сред „разбойниците” и разцепление на силите;

– мнозина от отцепниците от военизираната общност се разположили в района на Луканското езеро. Те били атакувани от римляните и прогонени от района, но преследването било спряно от внезапната поява на главните сили на Спартак;

– с различни тактически прийоми за постигане на изненада, Крас нападнал отцепилите се галско-германски отряди на Гай Каник и Каст и ги разбил;

– след това поражение, Спартак се оттеглил към Петелейските планини;

– преследван от Квинтий, един от легатите на Крас, и квестора Скроф, Спартак се обърнал срещу тях и ги разбил. Римляните избягали без да се оглеждат и едва се спасили, с голям труд изнасяйки от бойното поле ранения квестор;

– Спартак предприел поход назад към Лукания, закъдето бързал и Марк Крас, където станала последната битка.

Карта на вероятната хронология на събития и битки през 71 г.пр.н.е.

Според изложеното от Плутарх излиза, че Спартак от укрепената линия на Крас, преодолял за минимум 9 денонощия, около 270 км на север към Луканското езеро, ⁴⁴ след това някъде в Лукания била разгромена групировката на Каст ⁴⁵ и Гай Ганик (Каниций), ⁴⁶ като изведнъж Спартак се върнал около 270 км назад към Петелейската планина в околностите на Петелия, където разгромил преследващите го сили на Квинтий един от легатите на Крас и квестора Скроф, за да се устремил след това отново към Лукания за където бързал и Марк Крас. Анализирайки писаното и картата на местността излиза нещо объркващо и неадекватно. Кой пълководец би преодолявал за кратко време от около 18 денонощия минимум, по 270 км на север и след това на юг без определена цел. Нещо повече коя войска би следвала пълководец, който я разхождал напред и назад без определена цел? Какъв би бил бойният дух при такова безцелно хаотично движение? Това изисква от военна гледна точка, определено мнение и реконструкция, което е изразено на схемата.

В случая след пробива на укрепената линия, Марк Крас за да предотвратял  заплахата за поход към Рим от Спартак, най-вероятно предприел преследване с част от силите, а с главните сили се придвижвал с ускорен марш по Виа Папилия. Целта му била да пресече пътя към Лукания и на север към Кампания. Точно тогава най-вероятно станала битката с преследващите Спартак – Квинтий, един от легатите на Крас, и квестора Скроф. Преценявайки обстановката – отдалечението на Крас и невъзможността да се намеси в една битка в помощ на част от силите си, Спартак атакувал фронтално с тежката си пехота и нанесъл удар във фланг и тил с лека пехота и конница от склоновете на Петелейската планина към своите преследвачи. Той ги разбил и то така, че римляните избягали без да се оглеждат и едва се спасили, с голям труд изнасяйки от бойното поле ранения квестор.

Карта на битката при Петелейската планина, на Спартак (синьо) с легата Квинтий и квестора Скроф (червено).

След победата, Спартак без да се бави, настъпил с ускорен марш към Луканското езеро. Изпреварвайки легионите на Марк Крас успял да се приближи към своите самостоятелни „отцепили се” отряди. Друг е въпроса какъв е бил този отряд: дали „отцепил се”; дали отдалечил се авангард на Спартак или отряд през цялото време действал в този район. Едва след поредното поражение, Крас с всичките си налични кохорти нападнал „отцепилите” се галско-германски отряди на Гай Каник и Каст и ги разбил. Едва в хода на тези събития или непосредствено след тях последвала решителната битка между Крас и Спартак.

Подобен аналитичен извод, има ли някакво основание и потвърждение сред останалите автори? Първият автор е Апиан Александрийски. Той ни предлага версията за настъпление на Спартак към областта Самниум и бягство към Брундизий. До момента изложеното по-горе направление за изтегляне на Спартак и вероятни бъдещи действия съвпада с написаното от Плутарх. Оттук започва поредното разминаване. Научавайки за присъствието на Лукул с легионите си в Брундизий, Спартак се насочил срещу Крас, като след битката и поражението, главните му сили се разделили на четири части, които се отбранявали докато не загинали всички.

Веднага се изправя въпроса на какви по численост и задачи части/отряди, Спартак би разделил военизираната общност или би допуснал да се раздели без конкретни задачи за изпълнение. Да не пропускаме, че зимата свършвала и започвала пролетта. Армията се нуждаела от възможности за снабдяване с продоволствие. Трябвало решение на проблема. Ако всичките няколко десетки хиляди биха били компактна маса събрана в един лагер и изпращали в околностите отряди за снабдяване, проблема с изхранването щял да стане сериозен, а глада реален. Най-реалното от военна гледна точка било да запази на едно място главните си сили и на разстояние до едно денонощие (30 км) около тях да разполага с достатъчно силни групи от отряди за самостоятелни действия. За командването им имал нужда от доверени и заслужили командири. Вероятно разполагал с такива след като си го позволил. Така Спартак запазвал инициативата във всеки един момент да окаже помощ на атакуваните. В същото време контролирал значителна територия и си осигурявал достатъчно провизии за изхранване. Освен това запазвал високо ниво на боеспособност и боеготовност за противодействие на всяко нападение от страна на Крас.

До тук се изправя кардинално въпроса все пак какво представлявало въстанието на Спартак по своя мащаб и контролирана територия. Нещо повече дали е имало трайно установени бази в земите на Апенините. Апиан ни подхвърля подобна версия, макар да споменал, че това станало след битката. Дали е така? Мога да предположа, че Спартак вероятно оставил една част от силите си в околностите на Брундизий, за прикритие срещу Лукул. Защото за последващи настъпателни действия на Лукул и боеве с въстаналите гладиатори, никой от авторите не споменал. Тогава какво в същност правил Лукул в Брундизий? Какъв е приноса му във войната срещу Спартак? Нито дума! Защо ли? Хронистите не ни дават отговор. Втората част вероятно била около Луканското езеро, а третата били главните му сили и четвъртата неизвестно къде, може би в Цизалпийска Галия – вероятно разбита от Помпей. Според същия Апиан, впоследствие всичките били разбити и загинали.

Павел Орозий на свой ред подчертал, че Крас преди да нападне самия Спартак, който се бил разположил на лагер при изворите на река Силара, победил неговата спомагателна войска от гали и германци, от които убил 30 000 души, заедно с техните вождове. В края на краищата изправяйки се срещу самия Спартак, влизайки в бой в правилен строй, Крас поразил заедно с него значително количество раби.

От изложеното виждаме, колко объркващи са сведенията изложени от представителите на победителите – древните хронисти. Поради това обединявайки в едно наличните описания, без претенции за пълнота спрямо събития и реални действия, смятам че: след успешния пробив на укрепената линия Спартак първо разбил преследващите го римски формирования начело с легата Квинтий и квестора Скроф; впоследствие се изнесъл покрай южния бряг на Апенините към Брундизий и когато научил за наличието на римски сили начело с Лукул, оставил отряд да прикрива направлението, а с главните си сили настъпил към Луканското езеро, където оказал помощ на свой отряд срещу атаките на Марк Крас. 

2. Версия за развитие на събитията

На база изложеното до момента ще пренаредя и анализирам от военна гледна точка същността на събитията. След успешния пробив на укрепената линия, въпреки понесените загуби и от двете страни, Спартак с бърз марш напредвал по източното крайбрежие на Брутиум към град Турий и Лукания. В хода на изтеглянето към него се присъединявали прикриващите отряди от участъка на пробива. Ариергарда се изтеглял последен, като с внезапни атаки забавял темпа за придвижване на римляните. Крас го преследвал, с част от силите, като с главните сили най-вероятно се движел по римския път Виа Попилия за да пресрещне изтеглящия се към Лукания, Спартак.

Да не забравяме, че все пак ставало въпрос за армия от няколко десетки хиляди души, за която освен непрекъснатия поход, се изисквало редовно снабдяване с храна за хората, фураж за животните и вода. Отчитайки зимния сезон имали нужда от топли дрехи и храна. Полагали са грижи за ранените и болните. В резултат на това, отново подчертавам, че ще направя една логическа обосновка от военен аспект на бойния път на Спартак и главните му сили, като се спра на няколко основни момента.

Първи момент: Спартак след успешния пробив на укрепената линия на Марк Крас, с главните си сили се изтеглял по южното крайбрежие на Брутиум. Както писал  Плутарх, по петите го следвали легата Квинтий и квестора Гней Тремелий Скроф най-вероятно с около два легиона. Допускам, че това са били командирите на източното крило на укрепената линия на Крас. След успешния пробив на Спартак, не им оставало нищо друго, а най-вероятно и по заповед на Марк Крас, започнали преследване на гладиаторската армия без да влизали в директен сблъсък. Изтегляйки се по избрания заобиколен маршрут на Спартак му било ясно, че Марк Крас движейки се по Виа Попилия, ще се стреми да го изпревари и да му пресече пътя към града Турий и Лукания. Тогава би попаднал в поредния капан заобиколен по фронта и от тила с римски легиони. Най-вярното решение било отново да бие врага по части. Още повече, че Марк Крас бил далеч и нямало как да се притече на помощ на своя легат Квинтий и квестора Скроф. Затова решил да рискува пред нов сблъсък с изпреварилия ли го Крас и пресрещнал преследващите го римляни.

Най-вероятно сблъсъка бил в обичайния за Спартак изненадващ тактически стил. Местността му позволявала между брега и планината да пресрещне с тежката си пехота фронтално настъпващите в боен строй римски кохорти и от склона на планината да им нанесе удар във фланг и тил с леката пехота и конница. Изненадата и поражението били тотални. Както писал Плутарх, римляните избягали без да се оглеждат и едва се спасили, т.е. едва не били обкръжени, като с голям труд изнесли от бойното поле ранения квестор. Според Плутарх, този успех погубил Спартак, завъртявайки главите на бегълците роби. Те не искали да чуват за отстъпление и не само отказали да се подчиняват на своите началници, а обкръжавайки ги с оръжие в ръка ги принудили да водят войската срещу римляните.

Най-вероятно в случая, съвсем съзнателно войската от гладиатори и роби, пренебрегнали обичайното право да ограбват загиналите на бойното поле и тяхното погребение. Следвайки Спартак се съсредоточили в едно цяло и с ускорен марш се насочили към Лукания, срещу главните сили на Марк Крас.

Втори момент: според Плутарх, Крас се бил изплашил от мисълта за нов поход на Спартак към Рим; а според Апиан Александрийски, Спартак бягал по посока на Брундизий и Самниум, при което Крас се втурнал след него.

Опитния политически играч, богаташ и пълководец Крас, едва ли би се изплашил от ново настъпление на Спартак към Рим. Първо, защото самия Рим бил достатъчно защитен, укрепен и разполагал с жизнена сила да се защити. В същото време на Спартак би му се наложило да преодолее територията на Кампания и Лациум, а това са над 300 км по пресечена местност в зимно-пролетни условия за минимум около 10 денонощия преход, съпроводен с преодоляване на римска въоръжена съпротива по места. Нещо повече зад гърба си оставял, непревзети градове с гарнизони и преследващите го легиони на Крас, които биха го обкръжили пред стените на Рим. Към тях впоследствие биха се присъединили силите на Марк Лукул, който десантирал в Брундизий. Да не забравяме и пристигането на легионите на Помпей от Испания, на които им трябвало около два месеца за да се придвижели до Рим. Пълна лудост да атакува Рим, сам да попадне в обкръжение и да бъде показно унищожен пред стените на Вечния град.

Карта на обстановка към 71 г.пр.н.е. и безсмислието на страха на Марк Крас от поход на Спартак към Рим.

Подобен акт би бил признак на отчаяние и самоунищожаване. За изминалите години, Спартак доказал, че не е толкова глупав, безразсъден и амбициозен пълководец за да предприемел такава стъпка без предварителна подготовка или сериозни предпоставки за успех. В случая едва ли би допуснал да бъде обкръжен от всички посоки без замисъл как да се измъкне от новия капан. Вероятно провел демонстративна дезинформация на римляните, чрез действия на отряди и разпространяване на слухове. Допускам, че имало още нещо тайно в действията и замисъла му, за което съвременниците не са знаели или допускали, а още повече ние след толкова векове.

Да се върнем на началото на изложението, когато Спартак най-вероятно след пробива, съсредоточил силите си в южна Лукания и най-вече в околностите на град Турий. Дори както пишел Апиан да имал за цел превземането на пристанищния град Брундизий, такъв акт би имал двойно значение. От една страна да попречел на десантирането на Марк Теренций Лукул, за което явно закъснял. От друга страна едва ли е разумно да се смята, че точно сега би предприел прехвърляне в Македония и Тракия  по море, след като преди година се отказал от подобен акт по суша от Цизалпийска Галия. Къде са корабите и чии биха били? Например за прехвърлянето на Марк Лукул с два римски легиона от около 20 000 души със спомагателните отряди, са  били необходими около 80 кораба. Най-вероятно докато едните товарели и плували, друга част стоварвала легионерите в пристанището, а трета част изчаквала на входа му. Все пак е твърде множко едновременно такова количество кораби да са на кей в Брундизий. Пиратите едва ли в една такава обстановка биха се ангажирали с акция в интерес на Спартак. Те просто избягвали открит сблъсък със значителни сили на римския военен флот, съсредоточени в един район и по един маршрут.

В такъв случай какво е имал в предвид Апиан, споменавайки Брундизий. Най-вероятно Спартак с част от силите разчитал с изненада да атакува и превземе пристанищния град. Така щял да принуди Марк Лукул да остане в морето или да търси най-малкото друго пристанище. В същото време с главните си сили би ангажирал в поредица сблъсъци войската на Марк Крас далеч от града. Реално Спартак закъснял, което налагало нов план. От военна гледна точка нямал изгода от обсада на Брундизий, усилен от лукуловите кохорти. Не само това, но зад гърба му щял да се разположи Марк Крас с легионите си. Така въстаниците на свой ред биха били обкръжени.

Смятам, че Спартак оставил в околностите на Брундизий отряд, с численост около римски легион. Вероятната му задача била да следи и докладва за действията на Марк Лукул. При излизането на римляните от града, да ги нападал с изненада и от засада, като по всякакъв начин забавял активните му действия срещу главните сили на Спартак и противодействал на обединяването му с легионите на Марк Крас. Най-вероятно плана бил успешно изпълнен, тъй като никой от римските автори не споменал за активни действия от страна на Марк Лукул.

Вероятно едва след това, Спартак начело на главните си сили, се насочил към района на Луканското езеро, където действали други негови самостоятелни отряди. Още повече, че натам бързал и Марк Крас с легионите си. Земята на Лукания ставала бойно поле за решителен сблъсък между римляните и главните сили на военизираната общност.

От изложеното се оформят повече въпроси към Плутарх и Апиан, отколкото отговори. Още повече точно в тази част на труда си Апиан подчертал прозрението на римляните, които се убедили, че въстанието на Спартак била тежка и сериозна заплаха. Защо ли? От военна гледна точка версията и на двамата е меко казано нереална, най-малкото тенденциозна и непълна.

Трети момент: хронистите, за да прикрият ужаса на римляните от войната с непобедимите и непокорни гладиатори, използвали любимата си версия за поредните разногласия в лагера на Спартак. Любима тема не само за римските историци, но и за съвременните изследователи. Та нали вътрешните разногласия и разединение сериозно отслабвали техните сили. В такъв случай една разединена от вътрешни разногласия военизирана общност, как стигнала до нивото да бъде сериозна заплаха срещу Рим. Един Спартак как водил война, след като не бил в състояние според хронистите да въведе дисциплина в редиците си. Отговор на такова видимо противоречие между дела и описания, никой не давал.

Според Плутарх, Марк Крас се ободрил, научавайки, че сред въстаналите започнали разногласия и мнозина отделяйки се от Спартак, се разположили в отделен лагер до Луканското езеро. Езерото се намирало на 30 км северозападно от Потенца, град в Лукания който се намирал на около 10 км от днешната Потенца. „Отцепилия се” от Спартак отряд се разположил до Луканското езеро, след като преодолял около 270 км от пробива в укрепената линия на Крас. За да се появи на лагер там, на отряда са му били необходими минимум 9 – 10 денонощия бърз марш.

В случая е актуален въпроса, дали наистина в лагера на Спартак имало реални разногласия, които довели до отделянето на неизвестни по численост и брой самостоятелно действащи отряди. В този случай, доколко предлаганата ни версия от страна на победителя е реална. Можем ли изцяло да изключим вероятността от наличието на подобни прояви. Според мен не можем да ги изключим, като недопустими. Дори и да е имало подобни прояви, по своята същност не можем да пренебрегнем и друга военна тактика на действие. Спартак отчитайки характера на местността и населението в Лукания, наближаващия край на зимата, задаващата се пролетна киша, прииждането на реките от топящия се сняг и трудностите по осигуряване с храна и фураж, най-вероятно решил да раздели силите си на отделни отряди, които се движели на широк фронт около главните сили. Така улеснявал самостоятелното осигуряване с храна, както и да имал около себе си сили които да предупреждават за появата и действията на римски легиони или кохорти. В същия момент можел своевременно да оказва помощ на нападнатите от римляните. На дневен ред стоял въпроса за взаимодействието и взаимната помощ сред отрядите на Спартак. Най-вероятно са поддържали дистанция помежду си от 1 – 2 часа бърз ход, т.е. от около 5 – 10 км разстояние помежду си. Отряда трябвало през тези един-два часа да води бой срещу превъзхождащи римски сили, до пристигането на подкрепления или на главните сили на Спартак. В резултат, се изтощавали силите на римляните, нанасяли им се сериозни загуби в жива сила и всявало недоверие в бързия край на войната. Още повече отряд отбраняващ се в укрепен лагер, можел с успех да противостои на двойно и тройно превъзхождащ го противник до идването на помощ.

Не било по-лесно положението и на самите римляни. Крас преследвайки Спартак, се движел успоредно или след него през опустошена пресечена местност в Брутиум и Лукания. Района на южна Лукания бил известен, като база на въстаниците през всичките тези години на война. Ставало дума за войската на Спартак минимум от около 50 000 души, а вероятно и повече и преследващите го поне осем римски легиона с над 60 000 души след понесените загуби. Крас на свой ред трябвало да разчита на традиционната римска система за тилово осигуряване. Той се възползвал от възможността да настанява ранените си в защитените населени места. Това не значи, че в определени моменти не изпитвал затруднения в снабдяването и недостиг на храна за легионите си. Допускам, че в определена степен изпитвал затруднения да попълва загубите в личен състав. В същото време в средите на римската и италийската аристокрация нараствало недоволството от проточване на войната със Спартак.

В крайна сметка за отряда до Луканското езеро, Плутарх споменал, че Крас го нападнал и прогонил от езерото, но не можел да го преследва и избива, поради внезапната поява на Спартак. По-късния Павел Орозий го допълнил, че Крас избил шест хиляди от робите бегълци, а деветстотин пленил.

Защо ли Спартак се появил внезапно за да защити един отцепил се отряд? Според мен повече прилича на капан, организиран от въстаниците. Най-вероятно след умишлено разпространения слух за вътрешни разногласия и разцепление, отряда разположен в укрепен лагер, служел за примамка. Така Спартак имал възможност да бъде наблизо, скрит в засада с главните си сили, да речем на разстояние около 5 км или един час усилен преход. Оставало римляните да се хванат на въдицата и да попаднат в капана. Това показва, че римското войсково разузнаване не било ефективно. Разкривайки наличието на един отряд, то не установило присъствието в близост на други значителни сили на Спартак. Крас оцелял и се оттеглил, вероятно поради своята предпазливост и стремеж все още да избягва директния непредсказуем сблъсък. Все пак той искал да запази негласното признание – „спасител на отечеството”. Призвание което при поражение, би изгубил завинаги и това би било крах за военната и политическата му кариера.

Тук се натъкваме на поредната дезинформация на победителите относно големите загуби на врага и възвеличаване на собствената сила. Обичайно не се посочвали загубите от римска страна, т.е. победителя не можел да губи колкото врага или най-малкото понасял незначителни загуби в жива сила. Мит разработен до съвършенство в исторически аспект от римските хронисти, като единствен източник за събитията. В контекста на казаното, според Орозий, загиналите в бой шест хиляди роби са стояли препарирани и не оказвали никаква съпротива при избиването им. Допълнително на шега пленили още 900, чиято съдба не е известна, т.е. дали са останали в плен, дали са екзекутирани на място или са разпънати на кръст. Съдбата им още повече предизвиква интерес, тъй като Спартак се появил на помощ. В такава рискова бойна обстановка имало три вероятности: римляните са ги извели от бойното поле – учудващ жест на хуманност от тяхна страна; избили са ги на място или са били освободени от Спартак. Отговор липсва.

Според писаното от Орозий, въстаниците са понесли загуби от около 7 000 души. Според опита от въоръжените сблъсъци и битки, най-вероятно поне още толкова са уцелели и дочакали с бой идването на Спартак, т.е. отряда най-вероятно бил около 14 000 воина или смесен състав от воини, жени и деца. За да ги атакували успешно, римляните би трябвало да водели бой с около два легиона (около 20 000 воини), т.е. с част от силите на Марк Крас. В потвърждение Плутарх споменал, че Крас не можел да го преследва и избива, поради идването на Спартак. Това косвено потвърждава, предполагаемата численост на въстаническия отряд. Налице е и друг факт, че Крас все още не бил готов за решителен сблъсък с гладиаторската армия. Поради политически, военни или организационни проблеми все още избягвал открития бой с главните сили на въстаналите. Как са се раздалечили двете армии след боя, не е ясно.

Четвърти момент: хронистите се постарали по-подробно да опишат сблъсък с поредния отцепил се значителен отряд от спомагателни войски на Спартак, съставен от гали и германци начело с Ганик (Gannicus) и Каст (Castus). Първи споменал за боя с тях Тит Ливий, а след това Фронтин. Според тях римляните избили 35 000 гали и германци, заедно с вождовете им Ганик и Каст. По-късния Павел Орозий вероятно цитирайки Ливий посочил допълнително, че Спартак се бил разположил на лагер при изворите на река Сингара и преди да го нападне, Крас победил неговата спомагателна войска от гали и германци, от които убил 30 000 души, заедно с техните вождове. В същото време Плутарх споменал за избиване от римляните на 12 300 души, от които само двама загинали от рани в гръб.

Посочената численост и водене на бой от отряда, отрядите или групировката на Каст и Ганик предизвиква няколко въпроса.

За какви сили ставало въпрос: за два отряда; за един общ или за самостоятелна в тактическо отношение групировка от няколко отряда. Ако бил общ, то нямало начин да имал двама командири – Каст и Ганик. В никоя древна армия не се допускало наличие на двама командири едновременно, единия винаги бил начело и командвал. Най-вероятно ставало въпрос за два отряда в един лагер, на бойното поле или взаимодействащи си до пристигането на Спартак.

Наличието на значителна по численост и самостоятелност групировка от гали и германци, веднага предизвиква въпроса кои са били в състава на главните сили на Спартак. Дали основно траки, италийци и други по произход роби или е имало и гали и германци. Отчитайки действията на Спартак и на въстаническия военен съвет до момента, той едва ли би допуснал в тази рискова за въстанието обстановка, без основателна причина или замисъл наличието на подобна самостоятелна групировка.

За каква въоръжена групировка ставало на въпрос? Според аналите, за спомагателни войски съставени от гали и германци. Отчитайки традиционните възможности на германците за действие като конници, не изключвам вероятността от присъствие на значителни германски конни отряди. Това навежда на мисълта, отряда да е бил основно от лека пехота и конница. Нещо повече, спомагателните войски според римската традиция винаги са били около тежковъоръжените легионери в боя и лагера. Спартак реализирайки римската тактика, едва ли би допуснал, спомагателните отряди да са отделно от главните му сили, съставени основно от тежка пехота. Най-вероятно някакъв замисъл бил свързан с тяхната самостоятелност – „отцепване”.

Каква била приблизителната численост на спомагателните отряди на Спартак? В случая става въпрос за загинали от 30 000 до 35 000 души, като оставя висящ въпроса дали това била реалната численост на всичките му спомагателни отряди? Не веднъж повдигам въпроса за завишената численост на въстаниците и най-вече на техните загуби от страна на римските автори. Защото ако толкова са загинали, то би трябвало поне още толкова да са оцелели и организирано отстъпили. В противен случай излиза, че те са били обкръжени в плътен обръч и избити до крак. Едно такова постижение авторите едва ли биха пропуснали да споменат. Т.е. римляните така и не успели да обкръжат не само отделен отряд, но и главните сили на гладиаторите. Значи в боя е имало оцелели значителни по численост сили, които след разгрома и напускането на бойното поле са тръгнали в неизвестна посока или се присъединили към Спартак. Това на свой ред предполага наличие минимум поне на такава численост от тежка пехота и други отряди в главните сили на Спартак. Това още веднъж ни връща към предположенията колко личен състав пробил укрепената линия и излязъл от блокадата на римляните. Според Гай Велей Патеркул в решителната битка Спартак участвал с около 49 000 воини. На пръв поглед историческите данни се припокриват. За това ще стане въпрос по-късно, но според римските автори излиза, че Спартак вследствие на загубите в съдбоносната за въстанието битка с Марк Крас, влязъл без основните сили от спомагателни войски, съставени от гали и германци. Това пък навежда на мисълта, че Крас успял да се сдобие с разузнавателна информация за замислите и силите на въстаналите и своевременно взимал мерки да ги бие по части. Излиза, че той успял реално да оцени обстановката и да вземе правилно за римляните решение, а именно  незабавно да нападне онези отряди, които действали самостоятелно под командването на Гай Ганик и Каст.

Пред нас се изправя нова дилема, кой е бил загадъчния Гай Каниций или Ганик? Той се споменава едва през 71 г.пр.н.е. сред командирите на Спартак. Това се отнася както за него така и за Каст. Защо е загадъчно това име на личност? Според римската традиция гладиаторите са имали едно име с което били известни – Спартак, Еномай, Крикс и Каст. В случая се посочва наличие и на името Гай, което намеква за освободен роб, италиец или римски дезертьор. Предположенията за известен гладиатор по произход келт или гал, мога да кажа са наполовина верни. Остава въпроса, защо е имал две имена? В случая акцентирам на името, тъй като то е ключ към участниците във въстанието на Спартак, т.е. доколко в него са участвали италийци, дезертьори от римската армия или освободени роби. Въпроса е, че те не само са участвали, но и били избирани по заслуги за командири. В конкретния случая става въпрос за командир със значителни заслуги, познания във военното дело, ползващ се с доверието и избора от въстаниците да командва значителен по численост отряд, равностоен на минимум два легиона. За разлика от установената племенна и дори в Римската република традиция за политически и цензов избор на пълководец, при Спартак вероятно присъствал показател като личен авторитет, опит във военното дело и доказани с кръвта на врага лични умения. Така при него се издигали командири доказали се на бойното поле. Защо това било толкова важно? Все пак ставало въпрос за армия съставена от хора с произход от Галия, Германия и Тракия до Африка включително. Да не изключваме разорените италийци и дезертьорите. Да спечелиш тяхното доверие и вярност се изисквали изключителни личностни, бойни и командирски качества на бойното поле, които вероятно били житейски върховен критерий за избор и назначаване. При реалността, че робите с цената на значителни загуби постигали своите победи, всеки който с малко сили и загуби успявал да постигне успех бил на почит. Грижата за живота и кръвта на всеки воин винаги била най-висшия показател за уменията и таланта на един пълководец. Там няма писане на бял лист, няма заседания в зала, а всичко се решава на бойното поле с реални човешки съдби, боен дух, умения, кръв, мъка и загуби. Дори победата носела в сърцата на оцелелите, мъка по загиналите.

Плутарх ни е предложил още една версия, която всявала и всява смут в нашите души, а вероятно била направо сриваща за бойния дух на Крас и легионерите му. Марк Крас решавайки да атакува набелязания лагер, възнамерявал да заеме един от околните хълмове. Там той изпратил шест хиляди души (вероятно един боеспособен легион – около 4 – 4 800 тежка пехота, усилена с 2 000 души от спомагателните отряди), заповядвайки им да направят всичко възможно, за да се промъкнат незабелязано. Последните освен ризниците и щитовете, прикрили  шлемовете си, да не би с блясъка им да издадат своето присъствие. Не става ясно в коя част на денонощието било предприето изнасянето на римляните, обаче след като прикривали шлемовете си вероятно било или при пълнолуние в ясна нощ или след зазоряване. Въз основа числеността на римляните, допускам вероятността във въстаническия лагер да е имало минимум 6 000 души. Въпреки взетите мерки, ги видели две жени, принасящи жертва пред въстаническия лагер. Какви са били тези жени никой не споменава, а дори не поставя въпроса? Най малкото какво са правели извън лагера, освен версията на Плутарх за принасяне на очистителна жертва. Дали не са били в състава на скрит преден пост за наблюдение над местността за появата на римляни. Та те стоейки на открито ангажирани с жертвени церемонии, едва ли биха предизвикали подозрение или чувство за опасност сред промъкващите се легионери. В същото време реакцията на въстаниците спрямо опасността била извънредно бърза и организирана. Как ли са получили сигнала за опасност и от кого: от жените или от назначени наблюдатели, не е ясно. Те атакувайки поставили римския отряд в опасно положение, та се наложила намесата на Крас, най-вероятно с главните му сили. Допускам, че Спартак и неговите командири, отчитайки значението на полевото разузнаване, използвали всякакви достъпни житейски методи за разузнаване и оповестяване.

Скритите действия на 6 000 римски отряд и заплахата от унищожаването му, можела да се постигне от фронтална и флангова атака на равностойни или превишаващи го по численост сили на въстаниците, т.е. над шест хиляди души. Крас надценил своя замисъл, подценил разузнаването и гладиаторите на Спартак, и бил принуден да даде бой за да спаси отряда си, с най-близката до бойното поле част от силите си. Боя според Плутарх бил най-кръвопролитния за цялата война.

На бойното поле останали да лежат дванадесет хиляди и триста вражески воина. Римските загуби отново не се споменават. Допускам, че те не са били по-малко, отчитайки тежкото положение в което изпаднал шест хилядния римски отряд. Покритото с трупове и стенещи ранени поле било страшно за римляните. Предизвиквало стрес не поради броя трупове и кръвта, те били свикнали с такива гледки. Ужасяваща била констатацията, че сред хилядите загинали „разбойници”, намерили само двама, ранени в гръб. Всичките 12 300 загинали в строя биейки се рамо до рамо с врага. Какво по-голямо величие и оценка за бойния дух на армия съставена от най-нисшите слоеве на римската република. След като воините на един отряд се биели така, какво очаквало Марк Крас и легионите му при битка с главните сили на Спартак?

Този епизод от вече почти тригодишната война е пренебрегван не само от римските, но и от съвременните историци. Защо ли? Та всеки пълководец би желал да има такава армия и воини, готови да загинат в името на една идея. Не само да загинат, но и да не побягнат или отстъпят дори с цената на живота си. По-значителна и величава оценка от тази на Плутарх за Спартак и воините му, относно този бой и да искаме не бихме могли да дадем.

Римския историк Секст Юлий Фронтин в труда си за древния военен и боен опит, отделил място и за тази битка. Според него Крас при Кантен укрепил два лагера плътно до лагера на противника. През нощта съсредоточил войската си, като оставил в големия лагер палатката на главнокомандващия, за заблуда, а сам извел легионите си и ги разположил в подножието на планината. Разделяйки конницата заповядал на Квинций, една част да изпрати срещу Спартак и да го изтощава с бой, а с другата част да започнел сражение с галите и германците от групировката на Каст и Ганик. С лъжливо бягство да ги завлече там, където стоял с войската си самият Крас. Когато варварите се спуснали да ги преследват, конниците се изтеглили към фланговете и внезапно изникналата римска войска с вик се втурнала напред. Поучителното за бъдещите пълководци описание на Фронтин е в рязко разминаване с писаното до момента. Според него наблизо е бил Спартак с главните си сили, който не успял да предотврати гибелта на спомагателните войски на Каст и Ганик. Какво реално ставало, трудно подлежи на реконструкция?

Схема. Битка и разгром на спомагателните сили на Спартак, съставени от гали и германци, командвани от Каст и Гай Ганик, според Фронтин.

За мен са важни няколко факта: първия за бойния дух на гладиаторите, а втория за резултатите от поражението на галско-германския отряд на Каст и Ганик – убити 35 000 души заедно с предводителите, иззети 5 римски орела, 26 знамена, много трофеи, в това число 5 броя фасции (fasces) с брадви. Без да пренебрегвам трагедията на загиналите, ще се съсредоточа на съдържанието на плячката. Изложеното от Фронтин предизвиква специален анализ. Все пак римски автор писмено документира за минали понесени загуби във войната. Ако до момента се писало за разбити отряди и консулски армии, то според Фронтин вече ставало въпрос за конкретни загуби. Загуби не толкова в личен състав, колкото за традиционните и свещени римски военни реликви. В случая той даже е споменал, че цитира Ливий, т.е. можем да съжаляваме за липсата на монументалното му историческо произведение. Все пак колкото и да не е хуманно, ще съсредоточа вниманието си върху плячката – 5 римски орела, 26 знамена, много трофеи, в това число 5 броя фасции (fasces) с брадви.

Орелът бил символ на римския легион. При решение за водене на конкретна война, сената вземал решение кой пълководец с колко легиона да я води. Легионите се формирали, въоръжавали и им се връчвали отличителните свещени символи – сребърен орел. След приключване на кампанията се разпускали и символите прибирали в храм. Едва Цезар въвел традицията римските легиони да имат номерация и име отразени на пилона под орела с разперени крила. Оттогава може да се проследи бойния път на всеки един от около петдесетте римски легиона. Така по времето на Спартак, римския орел все още бил знаме на римски легион, без да знаем за кой легион ставало въпрос. Това, че владеел 5 римски орела, ни говори за разбити пет римски легиона и пленяване на техните отличителни знаци. Последствие граничещо с позор за съответния легион, което можело да доведе до неговото разформироване, докато ако имал късмет успявал да си върне с бой пленените отличия.

Защо обръщам толкова сериозно внимание на този факт? Първо – тези отличия се намирали в лагера на галите и германците начело с Ганик и Каст. Второ – след като те са били в един от спартаковите лагери, какво ли е имало в лагера на самия Спартак. Трето – реално колко легиона и кохорти е разгромила армията на Спартак.

От цитираното се натъкваме на следното: разгромени 5 легиона, поне 26 кохорти (в легиона по 10 кохорти) и 5 броя фасци с лектори принадлежащи минимум на един претор. Както и да ги анализираме наличните трофеи можело да се отнасят към унищожените от Спартак военни формирования на римляните: при Везувий 3 000 отряд (около 6 кохорти); войската на Вариний (1-2 орела и 10-20 кохорти); две консулски армии с минимум по 1-2 легиона всяка (2-4 орела и 20-40 кохорти), легиона и спомагателните отряди на наместника на Цизалпийска Галия (1-2 орела и 10-20 кохорти), двата легиона на Марк Мумий (2 орела и 20 кохорти), легиона на легата Квинтий и квестора Гней Тремелий Скроф (1 орел и 10 кохорти) и вероятно и други за които нямаме данни. Общо от изброеното до момента били разбити и вероятно пленени символите на минимум около 7-11 легиона и до 76-116 кохорти. Само изброените до тук разгромени римски легиони, кохорти и отряди,  надхвърля посочения от Фронтин, брой освободени символи. Това още веднъж потвърждава значителния брой римски формирования разгромени от Спартак и колко още повече би трябвало да има в неговия лагер. Най-вероятно се касаело за много повече разбити легиони от посочените от хронистите. Спартак едва ли ги е използвал за символи и знамена в своите отряди, но били отлично средство за въздействие върху воините преди битка. Виждайки в тях римския позор и безсилие, въстаниците се вдъхновявали за бой.

Загубите в жива сила също били твърде значителни за римляните. Дори при 50% загуба в личен състав от всеки разбит легион се касаело минимум за около 35 – 55 000 души. Наистина било оправдано римския сенат и римляните да изпаднат в страх и ужас пред войната водена от гладиаторите начело със Спартак. 

3. Решаваща битка между Марк Крас и Спартак

Отчитайки обстановката, възможностите и разположението на въоръжените сили ма театъра на военните действия, се изправя въпроса за вероятните им бъдещи действия. Внезапно всичко приключило. Един срещу друг се изправили в директна решителна битка Марк Лициний Крас и Спартак.

Дори тази значителна по цели и исторически последствия битка не е намерила полагащото и се място в достигналите до нас трудове. Тя просто е спомената, като полагаща се победа за римляните срещу презрените гладиатори и роби. В същото време пренебрежително кратко или объркано се пише за бойния строй на двете страни и хода на битката. Няма и ред за местността и тактическите и характеристики. Преди да анализирам съдържанието на писаното, да прочетем внимателно текстовете.

В своите „Стратегми” Секст Юлий Фронтин отбелязал в раздела „Засада” действията на Марк Крас по разбиване групировката на Каст и Гай Ганик от гали и германци. Римляните изградили два защитени лагера до вражеските лагери. За отвличане на вниманието на Спартак била изпратена част от конницата командвана Л.Квинций. Задачата им била да изтощават с бой силите на въстаниците. В резултат групировката на Каст и Ганик разгромена, а Спартак се лишил от галско-германските си спомагателни отряди, най-вероятно лека пехота и конница. За нас остава извода, че Спартак останал с главните си сили в един укрепен лагер срещу римските легиони. По време на тази битка лагера на Спартак най-вероятно бил при изворите на река Силара в Лукания.

Карта на мястото на решаващата битка според Павел Орозий

До известна степен този извод се потвърждава от писаното от Плутарх в биографията на Марк Крас. Последния желаейки възможно по-скоро да се срази с врага, се разположил редом с него и започнал да копае ров. В това време докато неговите хора били заети с тази работа, робите ги тревожили със своите налети. От едната и от другата страна започнали да прииждат значителни подкрепления и Спартак бил, накрая принуден да построи цялата си войска. Прехвърляйки се от текста на Фронтин към пасажа на Плутарх, лагера на главнокомандващия Марк Крас бил разположен срещу този на Спартак. Разстоянието между тях било най-малкото от няколко километра, безопасно и непозволяващо скрит подход  за внезапна атака. В описанието има няколко странни момента.

На първо място – Марк Крас преди и след разгрома на Каст и Ганик имал два укрепени лагера. Най-вероятно след битката побързал да се завърне в главния си укрепен лагер с всичките си сили, който бил тесен за допълнителните кохорти. Версията за разполагане по-близо до Спартак, предполага придвижване, след което римляните задължително пристъпвали към изграждането на защитен срещу вражески нападения лагер, като се започвало с рова. Част от силите стояла развърната в боен строй пред рова в готовност да отразява вражески нападения. Останалата част работела по изкопа. Обаче, защо Плутарх не писал за лагер, а само за изкопаване на ров. Най-вероятно римските легиони били съсредоточени в лагера си, като след понесените загуби имало място за всички. За да предизвика на бой Спартак предприел агресивната тактика да копае ров между двата лагера. Вероятно действията се развърнали на открита местност и на зрително видимо разстояние от около 5 км между двете войски. Крас допускал, че врага му едва ли в близките дни щял да предприеме стъпки към оттегляне. Оставало да бъде предизвикан на бой. В случая и бойния дух на римските легионери бил на висота след победата над галско-германския отряд. Те желаели и търсели битката.

На Марк Крас му трябвало предизвикателство. Такова можело да бъде действие с част от силите в полосата между двата лагера, съпроводено с инженерна подготовка на терена за битка, в случая изкопаване на ров. Ров на местност и то пред решителна битка се копаел в няколко случая: пред фронта на бойния строй за да се срине устрема на вражеската атака или на фланговете за да се намали заплахата от обход и удари във фланг. В случая зад гърба на копаещите и охраняващите ги се намирал римския лагер, където можели да се укрият при провал на начинанието. Отчитайки последващите думи на Плутарх за непрекъснат подход на подкрепления от двете страни се оформя следния извод. Рова се копаел между двата лагера. В охраната и копаенето участвала само част от силите на Марк Крас, най-вероятно няколко кохорти. На Спартак не се харесала идеята на Крас за рова и изпратил отряди, които с обстрел и атаки да пречат на изкопните работи и да принудят римляните да ги прекратят. Вместо това Крас изпратил подкрепления от няколко кохорти и продължил предизвикателното копаене. На свой ред и Спартак изпратил допълнителни сили. Взаимния обстрел със стрели и прашки продължил. Отделни отряди се устремявали в атака и отстъпвали. Никой никого не преследвал, а всеки пазел строя си. В крайна сметка и двамата предприели извеждане от лагерите на главните си сили на бойното поле. Марк Крас, както споменал Павел Орозий се строил в правилен боен строй.

По това време римската армия вече използвала така наречената кохортна тактика за строяване на бойното поле и водене на бой. Легиона се строявал в боен строй по кохорти. Най-предпочитаното било построяване в две линии по 5 кохорти във всяка. Разстоянието между кохортите било около 45 – 65 метра една от друга. При среща със силен противник легиона се строявал в три линии: в първата 4 кохорти, а в останалите две по 3 кохорти. Марк Крас неминуемо предпочел по-голямата дълбочина на бойния ред, а именно строяване на легиона в три линии. Пред строя се разполагала леката пехота, а на фланговете конницата. Атаката започвала леката пехота с обстрел на врага. Впоследствие тя се изтегляла в междините между кохортите и зад гърба им продължавала с обстрела на врага с лъкове и прашки. Легионерите в сгъстен строй, на близка дистанция от около 20 метра,  пресрещали атакуващия враг с порой от мятани пилуми. След което вадели мечовете и в плътен строй и стена от щитове посрещали тяло в тяло атакуващите. Легионера въоръжен с гладиус скрит зад щита си нанасял мушкащи удари по открити части от тялото на врага. Кохортите с масата си изтласквали атакуващите назад. От легионера не се изисквали особени умения в индивидуалния ръкопашен бой. Важен бил строя и колективната маса.

В случая е по-трудно да предположа бойния строй и тактиката за действие на главните сили на Спартак. Остава неведнъж отчетеното, че Спартак имал боен опит и познания за практикувания боен строй от римските легиони и тактиката им на действие в боя. Както не веднъж ставаше на въпрос, той вероятно отчитал силните и слаби страни на римската тактика и бойното построяване на местността. В същност възприел и наложил римския подход към обучение на воините си за действие в сгъстен строй. Най-подходящите са продължавали обучението си по водене на индивидуален ръкопашен бой. Колкото и да било неприятно за римляните пред тях се строила в същия боен ред и въоръжена с еднотипно на тяхното оръжие, въстаническа армия. Голям проблем за Спартак била липсата на спомагателните галски и германски отряди на Каст и Гай Ганик. Трябвало да разчита на наличните си сили. Най-вероятно му оставало с цялата си възможна мощ да нанесе силен и разсичащ удар в центъра на легионите на Крас.

Плутарх за да подчертаел римското величие и непобедимост, не пропуснал да ни поднесе поредната си версия за действията на Спартак. За римляните това било вдъхновяващ ги акт на обреченост от страна на вожда на гладиаторите. В същност за какво ставало дума. Преди началото на битката довели на Спартак коня му. Той извадил своя меч и го убил с думите, че в случай на победа ще получат много добри коне от врага, а в случай на поражение няма да има нужда и от своя. С тези думи той пеш, тичайки се устремил срещу самия Крас. От една страна този акт може да се приеме като жертвоприношение за победа пред бойния строй преди битка. От друга страна, тракийския аристократ и пълководец принасял в жертва бойния си кон и наравно с останалите се устремил срещу врага. Величествено и с личен пример, Спартак вдъхновил воините си за бой и атакувал центъра на римската войска. Центъра, където зад първия ред легиони се виждал яхналия коня си Марк Крас обкръжен от телохранители, вестоносци и съпровождащия го щаб. Устремил се напред без обичайните „разбойнически” тактики за внезапни атаки във фланг и тил. Атакувал фронтално и безкомпромисно. Начело на атаката бил самият Спартак обкръжен с верните си траки и воини.

Битката била жестока и безмилостна. Нито вражеското оръжие, нито раните  можели да спрат Спартак, траките и воините му. Те нямало какво да губят освен робските окови и свободния си „разбойнически” живот. Най-вероятно не успели да извършат желания пробив в центъра на бойния строй на римските легиони и да ги бият по части. Дори самият Спартак въпреки уменията си в ръкопашния бой не успял да стигне до Крас, но убил двама изпречили му се центуриона. Защо е толкова важна смъртта на тези римски командири? Центурионите били заслужили и с боен опит командири на центурии от по около 80 воини. Те не били по-млади от 30 години и имали значителен личен командирски опит. За да се изправили „случайно” пред Спартак явно техните центурии били пометени в хода на атаката. Автора не ни е посочил загиналите командири от кои центурии са били в състава на бойния строй. Апиан на свой ред отбелязал, че Спартак бил ранен в бедрото с копие. Отпускайки се на коляно и държейки пред себе си щита, се отбранявал от нападащите го, докато не паднал заедно с голям брой от обкръжаващите го. Загинал на бойното поле като велик воин и пълководец, споделяйки съдбата на своите верни съратници.

Една битка не завършвала със смъртта на пълководеца. Останалите по един или друг начин я продължавали или до смърт на бойното поле или организирано изтегляйки се или панически бягайки. В случая дори Апиан споделил, че останалите живи се скрили в планините, а Крас ги преследвал. Разделяйки се на четири части, те се отбранявали, докато не загинали всички, с изключение на 6 000, които били хванати и разпънати покрай пътя от Капуа до Рим. Факта, че имало различни по численост групи, които се изтеглили и действали в планините наоколо, намеква за организирано напускане на бойното поле от отделни отряди.

В резултатите и последствията на битката, отново се натъкваме на противоречия сред авторите: Тит Ливий – Спартак се изправил с 60 000 воини; Гай Велей Патеркул – Спартак извел на бойното поле 49 000 воина; Луций Аней Флор твърди, че самият Спартак смело се биел в първата редица и загинал като пълководец; Апиан Александрийски споменал, че станала грандиозна битка, извънредно ожесточена вследствие отчаянието, което обхванало такова голямо количество хора. В крайна сметка войската на военизираната общност, намирайки се в пълно безредие след смъртта на Спартак, била избита. Казват, че броя на убитите не можел да се установи. Римляните на свой ред били загубили около 1 000 души, твърде малко за такова кръвопролитие. Тялото на Спартак не било намерено. Луций Ампелий посочил, че в робската война, когато гладиаторите опустошавайки почти цяла Италия, заплашвали да изгорят Рим, били разбити в Лукания от Крас, а в Етрурия от консула Помпей; а според Павел Орозий, Крас погубил самия Спартак, който се бил разположил на лагер при изворите на река Силара, като поразил заедно с него значително количество раби. От тях, както казват били убити 60 000 и 6 000 пленени. Също така били освободени 3 000 римски граждани.

Защо древните автори не са единни поне в едно нещо, дори пишейки за последния бой на Спартак? Та нали са представители на победителите! Дали толкова унизителна и срамна била за тях и съвременниците им, тази война с въстаналите гладиатори.  Дали пък не искали да прикрият или премълчат великия страх, който ги обзел пред борбения дух и величие на довчерашните им роби. В същия момент това не било обичайното робско въстание или разраснали се по мащаб „разбойнически” прояви. Срещу тях организирано се изправила най-войнствената и обучена лично от самите римляни, прослойка на гладиаторите. Те се оказали в състояние да бъдат истински бойни командири на разнородна по произход, социален състав, пол и възраст общност. Дори заплашени от всички страни от прииждащи римски легиони, те не склонили глава и тръгнали на открит фронтален бой с най-многобройната войска, тази на Марк Крас. Все пак в рамките на няколкото месеца непрекъснати сблъсъци, тези римски легионери имали най-добра представа за тактиката и бойния дух на бунтовните гладиатори и роби, не по слухове, а по бойните полета на Пицена, Лукания и Брутиум.

Дори когато пишели за последната битка на Спартак и воините му, победителите нямат единно мнение и подход. Това показва обърканост, както премълчаване по някаква причина на действителни факти и събития. Защо ли? Най-вероятно въстанието на Спартак обхванало почти половината от земите на Апенинския полуостров, като създавало по места трайни укрепени бази от „разбойнически” отряди и поддръжници. С унищожаването на лидера и пълководеца Спартак с главните му сили от траки, гали, германци, разорени и свободолюбиви италийци, римски дезертьори и други, движението и въстанието не приключило за Рим. Неговата заплаха продължила да съществува, къде явно и къде прикрито.

Имам ли основание за подобен исторически и военнополитически извод. Смятам, че да – имам основание. Фактите са в трудовете на хронистите и последвалите събития през следващите тридесетина години от историята на римската република. Всички изброени до момента първоизточници, отразяват, че в този бой Спартак загинал, като само Апиан подчертал тайнственото, че тялото му не било открито. В такива случаи, противоречащи на римската пунктуалност, нормално може да се допусне, че става въпрос за залагане основите на мит. Мит обосноваващ продължаващата въоръжена борба на гладиаторите и робите, с тази разлика, че никой не си е позволил да спомене за появата на нов Спартак.

За числеността на участниците и загубите в битката различията в сведенията също е значимо. Допускам, че по-късните автори са приемали на доверие писаното от своите предшественици. Единствен Валерий Патеркул споменал, че Спартак извел на бойното поле около 49 000 воини. Останалите споменават смущаваща численост от загуби. Тит Ливий за избити 60 000 души; Плутарх за избити 12 300 от Крас и за 5 000  екзекутирани от Помпей; Апиан за загинали 1 000 римляни и пленени 6 000 въстаници разпънати на кръст от Капуа до Рим; Павел Орозий за избити 60 000 и пленени 6 000 от хората на Спартак и освободени от робски плен 3 000 римски граждани.

Смущаващи разминавания в числеността, които показват, че ако прибавим и избития 30 – 35 000 отряд от гали и германци, излиза, че дори след понесените сериозни загуби при пробива на укрепената линия на Крас, Спартак разполагал в Лукания с около 90 – 95 000 души под бойните знамена. Дали е било точно така или сме свидетели на поредното преувеличаване на силите на врага е трудно да се каже със сигурност. В случая ако сравним с изложените по-горе допускания за числеността на армията на Марк Крас и понесените загуби, може да се предполага със сигурност, че числеността на „разбойническата” армия била завишена умишлено. Така гордите римляни искали да оправдаят униженото си самочувствие от трудната и позорна за тях война със Спартак. Освен това Орозий обобщава, пишейки за загинали 100 000 роби. Ако това е само през последната година на въстанието, то колко ли са били през предишните две, никой не казва. Хронистите не са споменали и за римските човешки загуби, които вероятно също били в толкова значителен мащаб. Става въпрос не само за убитите, а за значителното количество ранени и инвалиди от двете воюващи страни. На практика те не били по-малко от загиналите, а съдбата им дотолкова отчайваща и унизителна, че завиждали на мъртвите. Към последствията от войната трябва да прибавим стопанските разрушения и финансови разходи от военните действия по половината земя на Италия.

Остават на дневен ред още няколко смущаващи факти посочени от Апиан и Орозий. Сред останалите хронисти, само те са споменали за пленяването на 6 000 въстаници. За съдбата им Апиан писал, че били разпънати на кръст от Капуа до Рим. В същото време автора споделил, че след разгрома, значителен брой спартаковци избягали в планините, където Марк Крас ги преследвал. Интерес представлява, споменаването, че те се разделили на четири части и се отбранявали, докато не загинали всички с изключение на пленените 6 000 души. Според това излиза, че преследването им обхващало най-малко цяла Лукания и част от съседните области – Кампания, Апулия, Калабрия и Брутия. Екзекутирането им чрез разпъване на кръст,  трябвало да внуши страх и ужас пред римската мощ и бруталност. Допълнително това имало символично психологично внушение. Място на екзекуцията Капуа, където било началото на въстанието, по целия Апиев път до Рим – целта за завоюване от въстаниците. Така римляните демонстрирали, че те само мъртви можели да стигнат до Вечния град. Да се върна пак на странните думи на Апиан, че се разделили на четири части и продължили да се отбраняват. Всяко разделение и продължаващо действие предполага организирано оттегляне, а не паническо бягство. Според мен не може да се изключи наличието на самостоятелно действащи отряди в други отдалечени райони, които не участвали в битката. Например наличие на отряд в Цизалпийска Галия след изтеглянето на Спартак на юг. Той би могъл да действа и в северните райони на Етрурия. Вероятно с този отряд се сблъскали кохортите на Помпей пристигащи от Испания. Поради това се споменава за разбитите и екзекутирани от него около 5 000 въстанали гладиатори и роби. Друг такъв отряд би могъл да бъде оставения да блокира действията на Марк Лукул от Брундизий към Лукания. Не изключвам наличието на редица лагери и на други места в Брутиум, Лукания и Апулия, където най-малко се лекували ранените в битки воини на Спартак. Всичко това навежда на мисълта, че Спартак с армията си не просто минавал през земите на Апенините, а навсякъде където имало условия за действие и попълване оставял след себе си самостоятелно действащи отряди. Римляните на практика не им обръщали сериозно внимание докато не унищожили главните сили на Спартак и самия него, като символ, непобедим пълководец и обединител на всички онеправдани по римската земя.      На свой ред Орозий споменал още един интересен факт. След решаващата битка и победа, били освободени 3 000 пленени римски граждани. Да допуснем, че те са били непосредствено в лагера на Спартак. Веднага се изправят въпросите, защо ги е държал около себе си, дали са участвали в преходите му, кога и къде са били пленени, какви са били – легионери или знатни римляни? Все пак за да ги държи в плен, Спартак трябвало да преследва някаква цел, както да заделя хора за охрана и да им осигурява храна за да оцелеят. Всичко това, когато попаднал в сложна бойна обстановка свързана с оцеляване на армията му. В такива случаи пленниците просто били избивани. По една или друга причина това не се случило и те били освободени. Отново въпросите са повече от отговорите.    Победоносния край във войната срещу Спартак, не донесъл на римляните мир и спокойствие. Политическата, финансовата, икономическата, социалната и военната криза в римското общество продължила да тлее. Тя продължила да нараства и да взема своя кървав данък от средите на римското и италийското общество. На този фон войната на Спартак била закономерно явление, което било уникално по своята характер и реализация. Заговорите, властовите интриги и гражданските войни следвали една след друга. В крайна сметка се стигнало до управление чрез първи и втори триумвирати, които довели до установяването на императорска еднолична власт. Това довело до установяването на Римска империя, която оцеляла в продължение на още близо пет века.

Вместо кратко заключение за написаното до момента за войната на Спартак или както се нарича още войната на гладиаторите, предлагам като отделна част няколко тематично обобщаващи анализи и разчети.