VI. Действия на Спартак в Брутиум и пробив на укрепената линия на Марк Лициний Крас

1. Действия на Спартак в Брутиум и загадъчни преговори с Крас

Докато Крас се занимавал с изграждането на укрепената линия, Спартак се опитвал да прехвърли част от силите си на остров Сицилия. Вероятния замисъл освен посочения от Плутарх, да разпали ново въстание сред сицилийските роби преследвал и по-далечна цел. При успех, Рим трябвало да се бори на три фронта: „разбойническите” отряди на Апенините; главните сили на Спартак и ново робско въстание на остров Сицилия. Подкрепени по море от киликийските пирати можели да създадат нови главоболия на Рим. Въстанието щяло да обхване цяла южна Италия с подкрепа от отряди по източните земи на Апенините до Цизалпийска Галия. Не изключвам вероятността при успех, към Спартак да започнели да се присъединяват градове и италийски провинции. По този начин щели да отслабят мощта на римската експанзия на Балканите срещу тракийските племена и в Мала Азия срещу Митридат.

Приближаващата зима също притискала Спартак да реализира замисъла си. Южен Брутиум не можел дълго време, т.е. цяла зима да осигурява с храна войската му. След провала с пиратското осигуряване, му оставала надеждата да преодолее тесния Месински пролив с подръчни средства. Според Флор, това били салове от дървета и бъчви. Опита се провалил. Няма данни дали провала бил още на брега или в самия пролив и съответно колко жертви били дадени. Неуспеха с прехвърлянето показал на Спартак, че трябвало временно да се откаже от Сицилия и спешно да търси изход към познатите райони в Лукания, където не веднъж разбивал римските отряди. Пътя бил един, през укрепената линия на Крас.

В хода на пренасочване на силите си, Спартак предприел неясно по целите и последствията действие – изпратил пратеници при Крас за водене на преговори. За този факт научаваме от Апиан. В неговото описание има няколко неясни и объркващи момента:

– Спартак атакувал на няколко пъти укрепената линия на Крас, след понесени загуби започнал да го безпокои с дребни сблъсъци, след което заповядал да разпънат пленен римлянин в полосата между двете войски, а научавайки за новите решения на римския сенат (неизвестно по какви канали) и отчитайки повишената нападателна активност на Крас за ускоряване на развръзката, му предложил да започнат преговори. Та кой ли пълководец след извършеното от Спартак, за да унижил римския дух и гордост, би започнал преговори с него пред погледа на своите легионери. Та нали малко време преди това, самият той спрямо тях наложил най-жестокото наказание децимация, пак заради същия този Спартак. Едно такова публично действие вероятно би се възприело от тях като предателство от страна на жестокия им началник и би го лишило от подкрепата им в бъдещите политически борби за власт. Поради това е съвсем естествен публичния категоричен отказ на Марк Лициний Крас.

– Спартак не бил в изгодна позиция да търсел преговори и най-малкото да предявявал искания. Факта, че не успял да десантира в Сицилия и бил блокиран в Брутиум, го поставяли в позицията на губещ, който търсел преговори. Естествено Крас се чувствал като спасител на отечеството и не би допуснал някакви непокорни роби да му провалят имиджа. От тази позиция, засилена от страха, да не би пристигащите Помпей и Лукул да отнемели заслугите му едва ли би влязъл в преговори с довчерашен роб-гладиатор, та бил той и тракийски аристократ.

– Спартак за какво би искал да преговаря с Крас, особено след извършеното по негова заповед до момента, Апиан не споменал. Вместо него Публий Корнелий Тацит ни предложил версията – преговори за земя. Тази версия редица изследователи също са възприели за истинна, макар да е възможно най-нереалната при така създалата се обстановка. Та кой ли би дал земя на блокиран, макар и силен все още враг. В римските понятия роба можел да бъде само роб, но не и притежаващ собствена земя или територия.

От изложеното до момента не става ясно какво са искали да кажат и какво са премълчали Апиан и Тацит. Публичния и известен акт, опит за преговори с Крас, дали  имал за цел преговори лично с него или покрай него установяване на контакт с представители от неговото обкръжение. Самият Плутарх споменал, че когато Крас бил назначен за върховен главнокомандващ на римските сили, са го последвали много знатни представители. Например сред тях бил и младия тридесет годишен Гай Юлий Цезар на длъжността военен трибун. За него, самият Луций Корнелий Сула, когато решавал съдбата му, с неохота го помилвал с думите, че в негово лице виждал много мариевци. Нещо повече в римските върхове имало все още прикрити не само мариевци, но и привърженици на убития Серторий. Плутарх в биографията на Помпей писал, че последния изгорил кореспонденцията на Серторий, за да избегнел нови интриги в Рим, а вероятно и преследване на привържениците му. Това навява на мисълта, че още преди този станал публично известен опит за преговори, Спартак имал тайни контакти най-вероятно с представители на Серторий, от самия Рим. Все пак знатните римляни използвали гладиаторите не само за охрана, но и в кървавите си междуличностни борби за власт. Явно зад публично видимото и известното се крие още нещо скрито за околните, което останало в тайна за времето и вековете.

В случая Апиан, с умисъл или не, ни е предоставил косвени данни за размисъл. Тяхната последователност е следната: Спартак предприел редица неуспешни опити за пробив на укрепения вал на Крас; разпънал на кръст пленен римлянин; предложил преговори на Крас и извършил пробив. За мен част от необяснимото се събира като във фокус върху публичната екзекуция, пред очите на своите и врага. Да му обърнем по-сериозно внимание, тъй като едва ли Апиан просто така или между другото го е споменал. Хрониста посочил, че Спартак лично заповядал да разпънат пленен римлянин в междинната полоса между двете войски, показвайки по този начин, какво очаква войската му в случай на поражение. Едва ли това бил единствения смисъл на екзекуцията. Първия спонтанен въпрос е защо само един? Та сигурно в плен се намирали няколко десетки или стотици пленени римляни. Обаче с какво именно този неизвестен римлянин си спечелил място в историята. Според мен, Спартак и Крас много добре са знаели кой е той. Най-вероятно бил поредния таен убиец изпратен от Крас да елиминира непобедимия тракиец. Та ако не ставало в открита битка, защо да не се опита от засада или в гръб. С публичното му разпъване пред погледите на двете войски, Спартак изпратил послание до Крас. Демонстрирал, че римското коварство било безсилно пред гладиаторската чест. Нещо повече, никой римлянин да не допускал мисъл или надежда, че войната ще свърши в кратки срокове. След това със самочувствието на победител изпратил пратеници при Крас. В цялата съвкупност на изложеното, Спартак независимо от факта, че бил блокиран в Брутиум, се държал като велик пълководец и победител. Победител защото за кратко време успял да накара римляните да съсредоточат наличните си войски пред него, скрити зад укрепен вал и развърнати на фронт от тридесетина километра.

2. Пробив на укрепената линия

След изброените по-горе действия на Спартак не му оставало нищо друго освен с пробив през вала на Крас да спаси главните сили на армията си. Притиснат от зимното време, намаляващото количество запаси от храна, липсата на постоянна връзка с отрядите в Лукания и от провала на десанта в Сицилия, трябвало в кратки срокове да организира подготовката и извършването на пробив в укрепения вал на Крас. Ако някой си мисли, че това била лесна работа и стигало да вдигне меча си, да посочи врага, та неговите воини – гладиатори, роби и италийци да се устремят в решителен и победен щурм, то значи нищо не разбира от военно дело. В случая не само от военно дело, но и от организацията за извършване на пробив в укрепена линия зад която са развърнати римски легиони готови за бой.

Належащо е да си изясним от военна гледна точка какво значи термина пробив на укрепена линия. Пробива е ключов етап от настъплението на главните сили на тесен участък, чрез преодоляване на препятствията, унищожаване съпротивата, недопускане подход на вражеските резерви към участъка за пробив и излизане на оперативен простор в тила на укрепената линия за последващи бойни действия. Началото било съпроводено със затрупване на рова, обстрел с лъкове и прашки, и мятане на копия по защитниците на вала с последващо преодоляване на вала и дървената ограда, а защо не и овладяване на вратите във вала. Впоследствие щурмуващите отряди водели бой по направления успоредни на вала и палисада за разширяване безопасната зона около участъка за пробив, зад оградата навлизали усилени отряди за противодействие на вражеските резерви и опитите им за ограничаване пробива или унищожаване на проникналите отряди. В това време спомагателни отряди до затрупвали рова и сривали препятствията за осигуряване коридор за преминаване в дълбочина на главните сили и обоза. Пожарите били сигурен ориентир за успех, граници на пробива и завоювания терен. Те в нощния мрак осветявали подхода и маршрута за преминаване на главните сили и обоза. Впоследствие се изтегляли след главните сили, като прикривали тяхното отдалечаване от рубежа на укрепената линия и противодействали на всякакви опити за вражеско преследване.

За постигане на успех била необходима значителна концентрация на сили и средства в избрания участък на пробива в съотношение собствени към вражески минимум 3:1 и дори повече към 5:1. При наличие на достатъчно сили, допълнително се предприемала атака на няколко други участъка за да не се допуснело врага да разбере къде е главния удар. Така се ангажирали неговите сили и резерви на широк фронт, нарушавали се плановете му за взаимодействие, осигурявало се числено надмощие на участъка на главния удар. В случая се отчитала, отчита и днес, уязвимостта на атакуващите и прикритостта зад укрепленията на отбраняващите се. Т.е. подобно е съотношението и при загубите в убити и ранени.

Изложената теоретична част показва, че от Спартак се изисквало талант и творчество в организирането на пъстрата си армия и осъществяването на успешен пробив в укрепената линия на Крас.

Да се спрем първо на посочените от Плутарх, неуспешни дневна и вечерна атаки, при които въстаниците били понесли общо загуби от около 12 000 убити и ранени, а римляните имали само 3 убити и 7 ранени. Писаното от него е меко казано нереалистично и тенденциозно. Наистина сме свидетели на вековната аксиома, че победителя винаги имал право и си позволявал волности във фактологията в личен респективно римски интерес. Ще си позволя една „горчива” шега. Римляните сякаш богове изправили се на високия вал, масово са поразявали своите врагове, а след това даже се разходили по бойното поле и ги преброили. На свой ред атакуващите ги „низши словесни животни” – робите, са успели да убият само трима римски легионера. Абсурда е очебиен. От днешна гледна аналитична точка, мога да кажа, че атаките наистина били кръвопролитни. Отчитайки гореизложеното за съотношението на силите и загубите при 12 000 загинали „разбойници”, римските били поне около 4 000 воина – почти половината личен състав на един легион. Дори при такава загуба Крас и подчинените му имали основание да повярват в победата си.

В резултат на проведените атаки, които отговаряли на съвременното понятие „разузнаване с бой”, Спартак разкрил тактическия замисъл за действие на Крас и къде е съсредоточил главните си сили. Оставало да вземе решение за участъка на главния удар и замисъла за неговото реализиране. Допускам, че решил да нанесе главния си удар по източния фланг на укрепената линия, където били разположени част от римските легиони около 2 – 3 на брой, а с част от силите да атакува западния фланг на вала срещу римските главни сили на Крас. Така избягвал нощния с несигурен изход фронтален сблъсък с главните сили на Крас, прикриващи пътя към Рим – Виа Папилия.

Схема. Вариант на вероятния замисъл на Спартак за пробив на укрепената линия на Марк Лициний Крас.

На първо място това бил подхода и средствата, чрез които да затрупа ефикасно рова, да разруши вала с палисада или силно охраняваните врати, с което да си осигури коридор на тесен участък за измъкване от блокадата. Плутарх писал, че дълбокия и широк 4,5 метра ров, Спартак засипал на неголяма част със земя, пръти и клони и превел през него една трета от войската си. Да помислим трезво! Спазвайки последователността от описанието на автора, доколко такъв насип би издържал преминаването на няколко десетки хиляди хора и товарни животни. Най-вероятно докато слегне и стане безопасно проходим, преминаващите през него хора (всеки тежащ средно около 80) биха затъвали, чупели или наранявали крака, падали и биха били стъпквани от следващите ги, превръщайки ги в част от насипа. Дали талантливия пълководец Спартак би подложил на такова изпитание своите последователи и най-малкото би допуснал да понесе без бой жертви, поради собствена глупост. Най-вероятно и твърдо – не!

Какво му оставало да направи, отчитайки обстановката, силите, местността, препятствията и зимните условия за действие. Най-вероятно внимателно оценил какво му трябвало, като материали и ресурси за да запълни рова. В случая се касае да предложа близка до реалността разчетна единица. Рова бил широк и дълбок 4,5 метра. Да осигури преминаването на пет души в редица му трябвала ширина на участъка от поне 10 метра, при 10 души – 20 метра и т.н. При участък от 10 метра се касаело за около 202 куб.м. материали за хвърляне в рова, а при 20 м за 405 куб. метра. Последователността на използване на материалите би трябвало да бъде обратна на посочената от Плутарх. Първо да се хвърлят дървета, клони, трупове, камъни. Те едва ли биха били носени на ръце и в кошове. Допускам, че в случая били натоварени на няколко каруци, които директно били избутани в рова. След това се насипвала пръст, която да запълни празнините и постепенно да бъде до натрупвана с нейното отъпкване от преминаващите. Не изключвам вероятността над пръстта да са поставяли платна от дъски. Така се усилвала стабилността, безопасността и устойчивостта на насипа за преминаване. Не трябва да се забравя, че изброените дейности се извършвали в нощен мрак, съпроводен със снежна виелица и под обстрела с лъкове и копия от страна на римляните. В случая не говоря за използване на балисти и катапулти, тъй като и в по-късните действия до смъртта си в района на Близкия Изток, Крас е използвал такива основно при обсада, но не и при полеви бой.

Впоследствие трябвало да се съборят дървените врати и палисади, с цел отваряне на достатъчно широк проход за преминаване на главните сили и обоза. Едва ли придвижващите се след щурмовите отряди биха почнали в изброените условия да разкопават почти с 3 метрова височина трамбован вал за да осигурят проход. Това би им отнело значително време в хода на боя и би било недопустимо като замисъл за Спартак. Най-вероятно удара е бил в участък с поне една защитена врата в укрепения вал. Той преследвал бързи и ефективни резултати.

След като описах част от проблемите стоящи за разрешаване от Спартак и армията е целесъобразно да изложа версията си за реконструкция на събитията.

Притеснявайки ежедневно с обстрел, затрупване на рова и подпалване на дървените съоръжения, Спартак държал под денонощно напрежение римляните. Допускам, че част от материалите в рова са оставали и постепенно се натрупвали. Римляните вероятно ги подпалвали и частично почиствали, когато било безопасно. В същото време, Спартак съсредоточил силите си по северните склонове на планината Аспромонте. Вероятно там натрупвал необходимите материални средства за преодоляване на укрепения вал. Събирали се наличните запаси от храна, фураж и вода поне за един месец напред, т.е. за след пробива. Времето до щурма, най-вероятно се използвало от Спартак, военния съвет с неизвестен състав и командирите на отряди за детайлно отработване на атаката и взаимодействието в хода на пробива. Всеки командир и воин трябвало да знае мястото и задачата си в сложните нощни условия.

Първата вълна на щурмовите отряди се придвижвала използвайки снежната вихрушка, прикривайки се зад подвижни дървени прегради. Те били снабдени с дълги над 4,5 метра сплетени пръти като тесни мостове. Прехвърляйки ги през рова осигурявали бързото му преодоляване поединично. След рова използвали въжета с куки и стълби за катерене по вала и палисада под прикритието на стрелба с лъкове, прашки и копия. Към тях от дълбочина се придвижвали на галоп конници с горящи факли, които ги мятали през рова към предварително облятата с горивни смеси или смоли дървена стена. Запалената стена оставала без защитници и атакуващите прониквали зад нея с бой. Пожара осветявайки близката местност, служел както за обозначаване фланговете на коридора за пробив, така и видимост за действията на римляните зад вала. Към неосветения участък се придвижвали спомагателните сили за затрупване на рова. Това вероятно не са били хора пренасящи на гръб материалите. Най-бързия и ефективен способ, който предполагам са използвали били натоварени с пръст и дърва каруци. Те били докарвани до рова една след друга. Следвали ги носачите на платната. Първите натоварени каруци били направо блъскани в рова, с което скоростно се оформяла основата и стабилността на насипа. За да се спазела звукомаскировката и изненадата, първите каруци най-вероятно били избутани до рова. Следващите каруци в хода на боя били теглени от волове, с цел да се запази висока скорост на действие по осигуряване на проход през препятствията. В дълбочина зад оградата незабавно се устремили отряди, които разширявали участъка по фронта и в дълбочина. След тях най-вероятно са нахлули спомагателни конни отряди, които се устремили към тила на втория вал. Те трябвали бързо да преодолеят разстоянието от около 2-3 км между двата вала и спешавайки се атакували в гръб защитниците на втория вал.

Схема. Реконструкция на пробива на Спартак и защита на коридора за преминаване на главните сили и обоза.

В осигурения проход се устремили натоварени каруци от обоза теглени от животни, които били построени в линия очертаваща безопасен коридор за изтегляне. Те били подвижно препятствие срещу атаки на римските резерви. Зад тях спокойно можели да се строяват отрядите за прикритие на коридора и за отразяване на римски контраатаки. Тогава в участъка на пробива се устремили под строй главните сили и част обоза. Така до разсъмване и в първите часове на утрото, Спартак успял да изведе главните си сили и да се насочи към Лукания. Едва тогава щурмовите и прикриващи отряди, заедно с каруците от прикритието прикривайки се едни други напуснали пространството между двата рова, като ариергард на главните сили.

През всичкото това време, част от силите атакували западния фланг на вала с масиран обстрел, предизвикване на пожари, затрупване на рова и нападения на дървената ограда. Римляните били ангажирани с отбрана на вала. В тъмнината и виелицата се чували викове и виждали огнени отблясъци. Крас до час – два научавал за обстановката по другите участъци. В крайна сметка трябвало да вземе решение за използване на главните си сили. Тези му действия били затруднени от нощния мрак, снежната виелица и атаките на няколко участъка едновременно.

Дали подобна реконструкция има основание за истинност?

Римските източници подчертават, че Спартак успешно извършил пробив на укрепената линия на Крас, през нощта в условията на снежна виелица. В резултат на това успял да изведе от блокадата около една трета от войската си, според Плутарх. В същото време всичките странно мълчат, къде е бил и какво е правил Крас с главните си сили. Не се споменава дори за фронтален сблъсък между Спартак и Крас. Това потвърждава предположението, че главния удар бил в участък, където са били част от римските сили.

Липсата на данни за активна намеса на Крас в нощния бой, дава основание за няколко извода. Крас и неговия участък на вала също бил атакуван и той се съсредоточил върху отразяване на атаката. За ставащото по другите сектори на вала, вестоносците трябвало да преминават поне 20 км между римските резерви. Подаването на светлинни (запалени клади) и звукови сигнали било затруднено заради снежната виелица. Най-бързия способ бил използването на конни вестоносци, които успявали с около 10 км на час да се придвижват нощем в сложните метеоусловия. Така Крас научавал за ставащото в най-отдалечения участък на вала след минимум 2 часа. Било му необходимо известно време да оцени обстановката и да вземе решение колко кохорти, кои, от къде и под чие командване да изпрати като подкрепление. След това отдавал заповед, тя се свеждала до подчинените и същите пристъпвали към нейното изпълнение. Времето варирало най-малко до половин час за най-близките формирования. Кохортите за да преодолеят разстоянието от двадесетина километра при максимална скорост пеш от 3–4 км в час, им трябвало от 5 до 7 часа. Общо времето за да се придвижат и влязат в бой в участъка на спартаковия пробив им трябвало от 7,5 до 9,5 часа. Това било ориентировъчното време за да може Спартак да пробие и изведе главните си сили през укрепената линия, като през това време отразявал атаките на кохортите от участъка на пробива, защитавайки коридора за преминаване. Ангажиран на няколко участъка Крас, физически не е имал възможност да атакува Спартак, с главните си сили във фланг или тил в участъка на пробива. Това е една от причините името му да не се споменава от историците, като атакуващ Спартак. Действията продължили и през деня най-вероятно до обяд. Дори Крас, ако лично би отишъл на място, му оставало да види последствията от щурма и потъващите в далечината силуети на последните прикриващи отряди на робите. Оставало му с всички налични сили да организира преследването им.

В резултат на успешния пробив Спартак извел главните си сили от блокадата в южен Брутиум. Според Плутарх той извел една трета част от войската си. Апиан пък писал, че щурмувал с цялата си войска и побягнал към Брундизий, а Крас тръгнал след него. От изложените разчети по-горе, Спартак разполагал минимум с около 7 часа да изведе организирано войската си, тъй като поне два часа продължил самия пробив през рововете и валовете. Отчитайки, че зимните нощи са дълги имал достатъчно време за действие под прикритие на мрака, дори ако започнел щурма след полунощ. При коридор с ширина минимум 10 метра за преминаване на 5 души в редица през около 3 километровото вътрешно пространство между валовете са им били необходими близо час. Такава колона с челото на изхода при разстояние от 2 м  между редиците би наброявала около 1 500 редици или общо 7 500 души. Допускам, че поне пет часа се изнизвал личния състав или общо около 37 500 души, без тези от прикриващите отряди. Останалите два часа са били за обоза с каруци и товарни животни с минимум около 10 000 обслужващ състав. Най-общо можем да говорим за около 50 000 души, които пробили и напуснали южен Брутиум, без да броим състава на щурмуващите и прикриващите отряди.

Реална ли е численост от около 50 000 души изведени от Спартак от Брутиум? Според писаното от Тит Ливий след пробива, Крас разбил отряд от гали и германци с численост около 35 000 души и самия Спартак с около 60 000 души или общо въстаниците били около 95 000 личен състав. От друга страна Плутарх писал, че Спартак успял да изведе около една трета от армията си, като впоследствие Крас избил отряд от около 12 300 въстаници и разбил самия Спартак с не посочен брой воини. Гай Велей Патеркул пък писал, че в последното сражение Спартак имал 49 000 воина.

Натъкваме се на значително разминаване в числеността. Нещо повече не става ясно все пак с колко души разполагал Спартак в Брутиум преди пробива. Допускам, че имал и отряди в Лукания, след като Крас с укрепения вал искал да прекъсне някакви комуникации на въстаниците за подвоз на продоволствие. Не по-различно е положението и със загадъчните конници споменати от Апиан. Когато достигнали достатъчен брой, Спартак предприел пробива. Явно е едно – нямало никакъв шанс да има открита решителна битка. Най-малкото Крас не би се решил все още да рискува в зимни условия да предизвика или да се поддаде на предизвикателство за участие в такава.

Освен това в резултат на блокадата Спартак в Брутиум понесъл значителни загуби: при различни атаки на укрепения вал около 12 000 души убити и ранени; вероятно около 2 000 потънали в пролива и понесъл неизвестни други загуби при пробива. До тук минимум около 14 000 споменати загуби като численост.  Най-вероятно Спартак разполагал с личен състав около 70 – 80 000 души, дори и с попълнения на място. За мен изложеното до момента, по един или друг начин потвърждават близката до реалността реконструкция на пробива. Независимо, че числените разчети надхвърлят посоченото от Плутарх. На практика, дори Спартак да извел по-малко количество от армията си, Крас тръгнал да го преследва, като вероятно изоставил вече ненужния укрепен вал. Така онази част от въстаниците, които по една или друга причина останали в Брутиум след пробива, са имали възможност необезпокоявани да тръгнат към Лукания. Там вече можели отново да се присъединят към главните сили на Спартак.

В успешния пробив остава още една загадка имаща отношение към реконструкцията му. Тя ни е подхвърлена от Апиан, според когото Спартак очаквал някакви и от някъде да се съберат достатъчен брой конници и едва тогава атакувал. Има три варианта: те да са се събирали в Лукания и да се появили в гръб на укрепения вал; да са се събирали в южен Брутиум за нуждите на Спартак или да са се събирали и на двете места. Приемам версията на Апиан, че те вероятно се събирали при самия Спартак. Защо би държал толкова на тях, след като те са най-неподходящи за атака на укрепен вал в сравнение с пехотата и особено леката. В хода на реконструкцията на пробива допуснах две възможности за ефективно използване на конници в пробив на укрепен вал в условията на снежна виелица и нощем. Първия път от дълбочина да изнесат към вала факли за запалване на дървените палисади, като нарушат звуко и свето маскировката. Втория път е да преодолеят най-бързо вътрешното разстояние от около 3 км между двата вала и рова, като конниците след спешаване атакували вътрешния рубеж в гръб. Този тип действия на конници са били присъщи на германците, които използвали конете освен за бой и за бързо придвижване до определен рубеж, спешаване и водене на бой. Така загадъчните конници с действията си осигурявали успешния излаз на главните сили от съоръженията на Крас. В определена степен не трябва да пренебрегваме факта, за възможностите им да действат успешно като ариергард на изтегляща се и преследвана войска. Не изключвам вероятността от Лукания да са под ходили също значителен брой конници, които да подкрепят пробива и да прикрият изтеглянето. Изложеното още веднъж подкрепя истинността в основните параметри на реконструкцията на пробива.

В пространството остава да виси като Дамоклиев меч въпроса, все пак къде е бил Крас и защо е допуснал при цялата си обмислена и обемна предварителна подготовка, Спартак успешно да пробие активната му отбрана. В правото си съм да задам въпроса, какви по-далечни цели са били преследвани от двамата. Цели за сметка на кръвта и живота на стотици и хиляди редови участници във въоръжения сблъсък от страна на римляните и на въстаналите роби. Най-малкото след такъв провал, защо Крас отново не е упражнил правото на децимация спрямо личния състав на онези кохорти и центурии които допуснали пробива.

Вместо това Плутарх ни е подхвърлил нова версия, че Крас се притеснил да не би Спартак с една трета от армията си да тръгнел към Рим. В този случай всяко забавяне и наказателни действия биха били недопустимо забавяне. В същото време той се успокоил едва когато научил за наличие на разногласия между въстаниците. Отново се сблъскваме с една сложна версия на победителите в лицето на Рим и неговите апологети. Версия подета без адекватен анализ от по-късните изследователи. Първо – явно Спартак извел значително повече личен състав от една трета, като освен това имал все още бази с действащи отряди в Лукания. Второ: от север пристигал Помпей, който най-вероятно бил някъде в северна Италия на значително по-голямо разстояние от Спартак до Рим; трето – от югоизток в Брундизий бил десантирал завърналия се от Македония, Лукул с легионите си, четвърто – зад въстаниците бил Крас с легионите си. При тази ситуация, кой би предприел поход и обсада на град-столица като Рим, след като сам би попаднал в обсада и унищожение. Пълно безумие! Това би било живо самоубийство на десетки хиляди за няколко минути историческа слава. Спартак, неговите командири и последователи многократно доказвали, че не са такъв тип пълководци по психика и поведение.

Изложеното предизвиква сериозен размисъл. Какво е ставало в същност зад кулисите? След поредица неуспешни атаки на укрепената линия, унизителното разпъване на римлянин в неутралната полоса, следвало предложение за преговори с последващ успешен пробив и нова заплаха за Рим. Най-вероятно в Рим изпреварващо пристигнал Помпей с най-близкото си обкръжение, докато неговите легиони го следвали и били някъде в западните земи на Цезалпийска Галия. Лукул се прехвърлял от Македония в Брундизий. За прехвърляне на двата му легиона са били необходими около 80 товарни кораба. Подобен конвой неминуемо се съпровождал от бойни кораби. Наличието на такава флотилия, трудно би намерила обяснение при пълното мълчание по въпроса на римските историци. Все пак тя действала и киликийските пирати, след като своевременно разбрали за нея се оттеглили в безопасни райони. Излиза, че боеспособните и победоносни римски легиони са били в движение и все още далеч от Рим. Единствената боеспособна сила били легионите на Крас, римските гарнизони по места и населението на Рим. Изправя се въпроса относно римския сенат и Крас, т.е. кой какво мислел за неограничената власт и на какво бил способен за нея. Нещо повече, Крас с избирането си за върховен главнокомандващ въоръжените сили на Апенините и възвеличаването за спасител на отечеството от презрените роби, доколко би защитил римската чест или политическото си его. Все пак той бил неконтролируем с легионите сформирани с лични средства, както и с обкръжение, което разчитало на бъдещи значителни финансови и властови облаги. Допускам, че в даден момент въпреки благоприятните възможности, самия Крас се стреснал и отказал от прекия риск да бъде диктатор. Това бил вътрешния страх на робовладелеца, финансиста и богаташа от тотален провал пред интригите на сената и непредвидимата разрушителна сила на Спартак и неговите последователи. За него било недопустимо да зависи от една низша маса съставена от гладиатори, роби и разорени местни италийски селяни. Все пак той и близкото му обкръжение са били възпитаници и последователи на психиката на робовладелческото в Римската република. В случая дори личното его пред славата на личния съперник Помпей, би трябвало да отстъпи. Отстъплението му се състояло в стремежа да остане в историята, като спасител на отечеството от войната с гладиаторите начело със Спартак. Това му осигурявало най-малкото решаващо влияние по върховете на римската власт и бъдещо величие. Не напразно малко време след това е един от членовете на триумвирата Цезар, Помпей и Крас, който очертал края на Римската република.

Изложеното до момента за успешния пробив на Спартак потвърждава реалността на предложената реконструкция на събитията. В същото време тя предизвиква нови въпроси, които изискват комплексен отговор. Належащ е отговор от екип специалисти от различни области и най-вече от военни историци с опит.