V. Укрепена линия на Крас.

В обобщен аспект обстановката към края на 72 г.пр.н.е. била следната:

– в Испания след убийството на Серторий, заговорниците начело с Марк Перперна ³⁵ били разбити от Помпей и Испания върната под римска власт. Перперна бил пленен и екзекутиран, а кореспонденцията на Серторий изгорена от Помпей. Той с войската си по искане на сената се подготвял за завръщане в Италия, в помощ на Крас за подавяне въстанието на Спартак. Римляните под командването на Луций Лукул в Понт удържали победа над Митридат и превзели част от страната. Проконсула Марк Лукул ³⁶ подчинил тракийците, завърнал се в Македония и се подготвял с войската си за десант в Брундизий ³⁷ по море в помощ на Крас. Претора Марк Антоний Кретик без успех водил война с критяните и киликийските пирати, като накрая загинал.

– Спартак след поредица от въоръжени сблъсъци с легионите на Крас, настъпил към южния край на Брутиум.³⁸ Според Плутарх той решил да прехвърли в Сицилия около 2 000 души и отново да разпали въстанието сред тамошните роби. След като киликийските пирати по някаква причина не спазили договора и не осигурили кораби за прехвърлянето, Спартак предприел строителството на салове с подръчни средства. Флор в труда си писал, че саловете били от дървета и бъчви свързани с въжета от лози. Според мен, той малко се увлякъл с използването на стеблата на лози, т.е. лозата станала едва ли не личен специалитет на Спартак. Бурното време и силното течение в пролива провалили опита със саловете. През това време останалата част от войската била разпръсната на отряди по земите на Брутиум. С част от силите прикривали подстъпите към главните сили на рубежа по северните склонове на планината Аспромонте.

– главнокомандващия римската войска Марк Крас преследвайки Спартак също достигнал до горепосочения рубеж. Оценявайки обстановката, собствените и вражески сили и местността решил да не рискува с несигурна битка с главните сили на Спартак, които заобиколени от три страни с море биха се били крайно ожесточено до победа. Освен това наближавала зимата, а ограничената площ на южен Брутиум се превръщала в капан, в който бързо щели да привършат ресурсите за изхранване на допълнително появилите се няколко десетки хиляди човешки и животински гърла. Глада винаги бил най-страшния враг на всяка армия. Вероятно това били част от основанията, според които Крас, решил да изгради за кратко време укрепен вал и да блокира армията на Спартак в южната част на Брутиум.

Решението на Крас и извършеното строителство на укрепен вал не било обичайно решение и не ставало въпрос за обикновено съоръжение от ров, вал и дървена ограда/палисад. Това била висша изява на пълководческата, военно-тактическа инженерна мисъл и боен опит на римляните от войните през вековете. Целта му не била единствено войската да не лентяйства и да не спада бойния дух. Реалното намерение на Крас било: да блокира армията на Спартак в южните части на Брутиум; да не му позволи да се измъкне на оперативен простор в земите на Апенините и да заплашва Рим; да не допусне снабдяването му с хора, животни и храна, като го обрече на глад. Съпътстващите цели били: претора на Сицилия Гай Вер да усили и укрепи отбраната на острова за да предотврати всеки опит на спартаковци да се прехвърлят през пролива; да сведе до минимум контактите и оказване съдействие на Спартак от страна на киликийските пирати; да е главен победител в унизителната война с гладиатори и роби, което да му донесе политически дивиденти в бъдеще.

Плутарх ни е дал сравнително бегло описание на укрепения вал на Крас. За кратко време бил изграден от едното море до другото море. Легионерите на Крас изкопали ров дълъг 300 стадия (55,5 км) с широчина и дълбочина 15 фута (4,5 метра). Покрай целия ров издигнал стена поразяваща със своята височина и здравина. Апиан е по-скромен в изказа си. Той подчертал, че Крас блокирал армията на Спартак с ровове, валове и огради. Четейки дори съвременните историци се натъквам на същия скромен подход към действията и постиженията на Крас и Спартак.

До настоящия момент все още не е установено къде бил изграден укрепения вал. Според едни изследователи между градовете Фурий и Лаус с разстояние 324 стадия (60 км), а според други южно от Терина и Скилетий с разстояние 160 стадия (около 30 км) според Страбон. Според мен втория рубеж е по-вероятен и най-подходящ. Причините са няколко.

Първия рубеж освен близката на посочената от Плутарх дължина, съществен проблем за устройването на укрепен вал би предизвикал факта, че на запад около една трета от рубежа била планинска местност с надморска височина около 1 000  метра. Този около 20 км участък би затруднил твърде много изграждането и защитата като укрепена линия. Разположените легиони по фланговете на вала, нямало как да си взаимодействат и оказват взаимна помощ при опит за пробив. Освен това буквално казано, така няма да се спази споменатото описание за непрекъснат ров и вал от брега на едното море до другото.

Втория рубеж бил по-подходящ, тъй като в южния край на Апенинската планина в Брутиум, която била разделена от равнинна част широка от 10 до 4 км в най-тясната си част. Тя се простирала на около 30 км дължина на запад от брега на Тиренско до брега на Йонийско море на изток. По средата в тясната си част постепенно се издигала до 500 метра надморска височина. На юг бил планинския масив Аспромонте (Aspromonte) с най-висок връх Монталто с височина от 1 955 м. На север планините: Полино (Pollino; Massiccio del Pollino) с най-високи върхове Сера Долчедорме (2 267 м) и Полино (2 248 м) и планинския масив Сила (Sila) с площ около 1 500 км² с най-висок връх Монте Бото Донато с височина 1 928 метра, а на запад се спускал стръмно към град Козенца. От Сила извирали няколко къси и с нередовно течение реки. Между тях през интересуващия ни рубеж на равнината протичат: на изток Кораче (Corace), която се влива в Йонийско море и Амато (Amato) на запад, която се влива в Тиренско море. Макар, че са къси и с нередовно течение, коритата им особено през зимата са били все пак някакво препятствие за преодоляване. През равнината преминавали два основни пътя: в западния и край пътя Виа Попилия от Регия до Рим през Хипония, Лаус и Неапол, а в източния и край Регия – Скилетий – Метапонт.

Снимка. Изглед от участък на римския път Виа Попилия

Позицията на рубежа позволявала действителен контрол над посочените римски пътища. Наличието на открита местност между реките и подножието на планинския масив Аспромонте осигурявало добър обзор за недопускане на изненадващи атаки, както и за водене на бой пред укрепленията. Нещо повече част от това разстояние атакуващите трябвало да преодолеят под погледите на наблюдателите от кулите и поразяващите залпове от стрели, копия, балисти и катапулти на римляните. Налице били възможности, Крас за часове да прехвърли резерви към застрашения участък както зад укрепената линия, така и пред нея в тил на атакуващите. Изброените характеристики на релефа, потвърждават целесъобразността на рубежа от военна гледна точка за устройване на укрепена линия.

Приемайки горепосочения рубеж за най-вероятното място на укрепената линия на Крас, се изправя още един проблем. Според описанието на Плутарх, неговата дължина била 300 стадия (55,5 км), докато дължината на посочената местност е около 160 стадия (30 км) по права линия. Местността не е равна като лист хартия или карта за необучения да я чете, така и укрепената линия не е била права линия. Тя следвала най-удобните за отбрана форми на релефа. Такива участъци били естествени препятствия, като оврази, дерета или корита на реки, които усилвали възможностите за успешни отбранителни бойни действия. Изхождайки от изброеното до момента, вероятната форма на укрепената линия била трапец, който с основата си бил обърнат на юг.

Схема. Вероятни параметри на вала на Крас с фронт към Спартак

Тази предполагаема форма на вала достига до 38 км дължина, но не и посочените от Плутарх – 300 стадия (55,5 км). В случая е налице явно разминаване спрямо гореизложеното, тъй като се губят около 17 км. Дали е така и защо?

Същият Плутарх, ни е дал отговор или основание за отговор с думите, че Крас решил да пресече съобщенията през провлака и да лиши врага от подвоз на продоволствие. Естествения въпрос е за какъв и откъде подвоз на продоволствие ставало дума. По море, Крас с кораби за които няма данни да е разполагал, нищо не можел да попречи. Освен това никой не споменал за някакви действия или въоръжени сблъсъци с киликийските пирати в Тиренско и Йонийско море. В същото време ставало въпрос за строеж на укрепена линия с която да се спрат някакви комуникации на Спартак. Явно подвоза бил по суша. Това навява на мисълта за наличие на действащи комуникации между Спартак в Брутиум и негови отряди действащи в Лукания. В случая Крас преразпределил приоритетите си: първо да унищожи Спартак с главните му сили в Брутиум, а впоследствие да се разправи с останалите въстанали роби, гладиатори, непокорни италийци и поддръжници на Апенините. За да се спрат някакви комуникации се изисквало, укрепената линия освен с фронт към Спартак в Брутиум да е имала такава и в тила си към Лукания. Укрепения вал в тила не било задължително да е със същата дължина. Още повече в тила бил планинския масив Сула. Вала основно пресичал двата римски пътя за които стана въпрос по-горе. На останалия терен се разчитало на трудно проходимостта на планината и на денонощно патрулиращи отряди по склоновете и. Крас най-вероятно построил вал с около 5 км от западния склон и около 12 км от източния склон до съответното море. Т.е. това е приблизително недостигащата дължина на вала на Крас.

Схема. Вероятен общ план на укрепената линия на Крас.

След като уточних водещите параметри, място и дължина е целесъобразно да се подложи на анализ самото съоръжение и тактическите възможности за използване от Крас и неговите около 8 легиона.

От Плутарх знаем, че рова бил с ширина и дълбочина 15 фута (4,5 метра), като покрай него издигнал стена поразяваща със своята височина и здравина. За да добием определена визуална представа за съоръжението, предлагам да разгледаме аналогична укрепена линия построена деветнадесет години по-късно, а именно през 52 г.пр.н.е. от Гай Юлий Цезар при обсадата на Алезия. Основанието ми да предпочета точно Цезар, от една страна са неговите трудове за военните му походи, а от друга страна, че по време на войната срещу Спартак, бил военен трибун в армията на Крас. Така около тридесет годишен имал възможност да натрупа боен опит от строителството и отбраната на укрепена линия, който по-късно приложил във войната си в Галия. Цезар в книгата си „Записки за галската война” отделил специално внимание на укрепената си линия пред Алезия: „69. Самото укрепено селище Алезия бе разположено на билото на високо издигащ се хълм, тъй че очевидно бе непревземаемо освен с обсада. Подножието на хълма се миеше от две страни от реки. Пред селището се простираше равнина на протежение от около три мили (4,5 км). От всички други страни се издигаха хълмове, заобикалящи селището на неголямо разстояние и еднакво високи с него. Под стената, и то на онази страна, която бе обърната на изток, войските на галите бяха завзели напълно цялото междинно пространство и бяха прокарали отпред ров и стена, висока шест стъпки (1,8 метра). Обиколката на обсадните съоръжения, които римляните бяха започнали да прокарват, беше на дължина единадесет мили (16,3 км). Лагерите им бяха разположени на удобни места и там бяха построени двадесет и три укрепени пункта. За да не се позволи на неприятеля да напусне обсадения град, в тези укрепени пунктове през деня бяха поставени дежурни застави, през нощта същите пунктове се охраняваха от стража и силни гарнизони. … 72. След като узна всичко това от дезертьори и пленници, Цезар реши да възприеме следния вид окопни съоръжения. Той прокара ров, широк двадесет стъпки (6 метра), с отвесни стени по такъв начин, щото неговото дъно да бъде еднакво широко с разстоянието от единия до другия горен ръб. Всички останали съоръжения Цезар оттегли на четиристотин крачки (592 метра) назад от този ров. Понеже той включи по необходимост една толкова обширна площ и всички тези съоръжения не можеха да бъдат лесно заобиколени с ограден пръстен, образуван от войници, неговото намерение беше да вземе мерки срещу всяко внезапно нападение на противника срещу окопните съоръжения през нощта или срещу всякаква негова възможност да обстрелва с град от копия и стрели нашите войници, заети със строителните работи. Като остави това същото разстояние, Цезар прокара други два рова, широки петнадесет стъпки (4,5 метра) и също толкова дълбоки, и вътрешните от тези два рова, където теренът бе равен или по-нисък от полето, той напълни с вода, отбита от реката. Зад рововете той издигна рампа и палисада, висока дванадесет стъпки (3,6 м); към тях прибави бруствери и назъбени парапети като рогата на големи елени, стърчащи над спойките между оградата и рампата, за да забавят изкачването на неприятеля, а около цялото укрепително съоръжение Цезар постави кули на разстояние осемдесет стъпки (24 метра) една от друга. … 74. След като всички тези приготовления бяха завършени, Цезар построи успоредни укрепления от същия вид в окръжност от четиринадесет мили (около 20,7 км), но насочени в друга посока, срещу противник идващ отвън, като следваше най-изгодния терен, който предоставяше тази местност. Той направи това, за да осигури защитниците на съоръженията от обкръжаване от външен неприятел, колкото и многоброен да беше той; и с цел да не бъде принуден да извършва опасни излази от лагера, заповяда всички негови бойци да се запасят с фураж и храна за тридесет дни.” ³⁹

Според мен за изминалите около деветнадесет години от войната със Спартак, Гай Юлий Цезар натрупал богат военен и политически опит и въз основа на това е използвал при Алезия нови моменти в изграждането и отбраната на укрепена линия. Допускам такива нови елементи да са: поредицата от три рова, ровове и дупки капани с побити колове в тях (т.е. труднопроходима полоса между рововете) и други. Да не пропускаме, че Цезар въпреки трите щурма на превъзхождащите го по численост гали от селището и от вън, успял да защити целостта на укрепленията и да не допусне пробив. За разлика от него Крас не успял и Спартак извършил успешен щурм и извел войската си от Брутиум. Според мен е налице приемственост в опита на изграждане на укрепена линия, която Цезар видял при Крас.

За да обоснова наличието на приемственост в римските военни традиции, между четиридесет и три годишния Крас и тридесет годишния Цезар ще сравня параметрите на двата укрепени вала: на Крас през 72 – 71 г.пр.н.е. и на Цезар през  52 г.пр.н.е.

Първоначалното действие било Крас, като главнокомандващ да оцени обстановката, местността, собствените и вражеските сили и целта която желае да постигне. За това споменах по-горе в изложението. На базата на оценката взел решение къде и как да бъде изградена укрепената линия. След това разпределил по легиони и подчинените му длъжностни лица, секторите за изграждане и отбрана на съоръженията. Впоследствие организирал събирането на дървен материал и храна за зимата. За да осигури безопасност на работещите, част от личния състав била строена пред секторите за работа в боен строй за отблъскване на вражески атаки. Останалите се занимавали със строителство на съоръженията.

Изкопаването на ров, а с изкопаната пръст натрупване на вал била част от първоначалните дейности. Рова на Крас бил с дълбочина и широчина от 15 фута (4,5 м). За целта римляните изкопали и натрупали пръст от около 1 123 875 куб. м. В резултат на дейността вала от пръст вероятно бил с височина около 2 – 3 метра и широчина в основата до 6 метра.

Схема. Вероятни размери на рова и вала изградени от легионерите на Крас.

Следващото мероприятие било изграждане на дървена стена – палисад, зад която се разполагали легионерите за водене на бой. Колко висока била дървената стена на Крас, никой от историците не посочил. Единствено Плутарх споменал, че била висока и здрава. Явно била най-малко с човешки ръст до раменете, та легионерите прикривайки се зад нея, стоейки на самия вал можели да водят бой стреляйки с лъкове и мятайки копия. При Цезар палисадата била с височина 12 стъпки или 3,6 метра, което изисквало наличие на площадки за стоене, придвижване или водене на бой от легионерите. Трябва да се има в предвид, че дървените колове на стената трябвало да се забиват в пръста поне на около метър дълбочина за устойчивост и съединявани помежду си най-малкото с напречни дървета. В този случай при Крас, максималната височината на вала и коловете най-вероятно била общо около 4 – 5 метра, т.е. около два – три човешки ръста.

Според Питър Коноли ⁴⁰ римския легионер освен личното въоръжение, снаряжение, запас от храна и вода, допълнително носел по 2 – 3 кола. Коловете били подрязвани така, че оставали да стърчат по 2 – 4 клона. Коловете се използвали за дървената ограда на полевите лагери. Лагера на един легион бил с дължина 800 и широчина 800 метра. За дървената стена от 3 000 метра, без разстоянието за четирите входа, били необходими около 40 – 50 000 кола. В случая това е само за един лагер. ⁴¹ За вала на Крас от 55,5 км са били необходими около 740 000 – 925 000 допълнително изготвени и използвани кола. Според мен зад вала, Крас разположил легионите в защитени лагери, за които използвал наличните такива. Това показва, че той развърнал трескава дейност за осигуряване на необходимия допълнителен дървен материал. Обичайно било укрепената линия да имало защитени от кули врати и подвижни мостове над рова за излизане на отряди пред вала за разузнаване и нападение. Това не намалява в никакъв случай количеството необходим и използван дървен материал.

Над нивото на палисада се издигали през избрани от Крас интервали кули за наблюдение и обстрел със стрели и копия атакуващия враг съвместно с бойците по стената. При Цезар кулите били на интервал от 80 стъпки – 24 метра. Отчитайки, значително по-дългия вал на Крас и наличните му сили предполагам, че при него кулите са били на по-голямо разстояние една от друга. Допускам разстоянието да е било около 50 метра. В случая вероятно са били изградени около 1 110 кули. При разполагане на 2 – 3 воина минимум във всяка, през всеки един момент на денонощието по кулите са били дежурни от 2 220 до 3 330 души. При необходимост от поне три смени даващи дежурства от по 3 часа (едни на кулата, други бодърствуващи до нея и трети почиващи) за едно денонощие само с охрана и наблюдение по кулите били ангажирани от 6 660 до 9 990 воина, без да броим преките им командири. По численост личен състав съответстващ на един римски легион, който денонощно бил ангажиран само с дежурства по кулите. Освен това на кулите би трябвало да има запас от стрели, метателни копия, каменни и оловни топчета за обстрел на врага с прашки, вода за пиене и гасене на пожар. Воините от кулите по стената и при вратите са подавали звукови и други установени сигнали за тревога. От своевременността на сигнала, зависело заемането на стената от непосредствената охрана и навременното пристигане на подкрепления, за уплътняване на отбраната. Освен звуковите сигнали, наличието на пожар през нощта и деня, показвали мястото за вражеска атака. Командирите от всички степени вземали незабавни мерки за отразяване нападението. Впоследствие се взимали мерки за възстановяване целостта на съоръженията.

За да води маневрена отбрана, изпраща отряди извън укрепената линия и подвоз на продоволствие, Крас трябвало да предвиди наличието на врати в съоръжението и мостове през рова. На първо място това се отнасяло за трасетата на двата римски пътя за които споменах. Останалите места за врати били избирани съобразно местността и вероятното им използване. На мястото на вратите, вала и дървената стена били прекъсвани. Там били отварящите се крила на нито малка нито голяма порта, през която можели да минат в редица минимум 5 воина, т.е. около 10 метра ширина. Така те осигурявали бързото излизане или прибиране на воините на поне една центурия от около 80 души. Тези врати се охранявали от личен състав разположен на две четириъгълни кули около тях и в укрепен пункт зад тях. За охрана на двата стационарни пътни моста и другите подвижни през рова, вероятно имало изградени укрепени пунктове между рова и коритото на реката. Те като предна охрана на моста поемали първоначалната атака на врага или са прикривали изтеглянето на римски отряди, изпратени в междинната полоса.

Схема. Разположение на врати, подвижни мостове и отбранителни съоръжения в укрепената линия на Крас.

Крас на безопасно разстояние от вала с дървената стена и врати, най-вероятно изградил укрепени пунктове на най-опасните направление по негова оценка. За безопасно разстояние зад рова и вала, римляните смятали минимум двеста фута (58 метра). ⁴² В случая се касаело за възможностите за вражески обстрел. Метателното копие имало далечина на мятане до 30 – 40 метра, а поразяваща способност до 10 – 15 метра. Най-опасен бил обстрела с лъкове и прашки. Те били опасни оръжия с далечина на обстрел около 150 метра. На максималната си дистанция стрелите не пробивали ризниците и щитовете. Поразяващ ефект на стрелите и ядрата от прашките бил при уцелване на незащитени крайници – ръце и крака, което можело да изкара от строя воина или да го направи небоеспособен. По-опасни били метателните машини с тяхната далекобойност и поразяващ ефект на снарядите им. В същото време няма преки данни за използване на такива от страна на Крас или Спартак. В случая има и друг фактор. Например, стрелбата с лък и прашка се водела още пред вала и рова с навесна траектория по невидима цел из зад съоръженията. Това допълнително разстояние намалявало поразяваща сила на стрелите. Поради всичко изложено римляните са смятали разстоянието от двеста фута (58 метра) за безопасно и на такова разстояние разполагали палатките си от рова и вала защитаващи полевия лагер на римския легион.

В укрепените пунктове през деня били поставяни дежурни застави, а през нощта се охранявали от стража и усилен гарнизон. Основната им задача освен защита на самия укрепен пункт била оказване на непосредствена помощ и усилване на отбраната в застрашените участъци по стената.

Легионите си Крас вероятно разположил в укрепени полеви лагери. Според римския писател Псевдо Хигин пропорциите на римския лагер били 3 към 2, при което имал дължина 2 400 фута (696 метра) и ширина 1 600 фута (464 метра). ⁴³ Пред Крас стояла задачата не само къде да разположи главните си сили – легионите, но и тактиката им на действие при нападение или пробив на укрепения вал. Дълбочината на укрепения вал не на всякъде била еднаква. Предполагам, че варирала от 2 до 3 км, от тях около половин километър се падал на лагера на легиона и около един километър в двете направления към укрепените валове.

Схема. Дълбочината на укрепения вал на Крас и действията на резерва му.

Изложеното до момента потвърждава писаното от Апиан, че Крас опасявайки се от новите избори и славата да се падне на някой друг, предприел нападения над Спартак, за да ускорял развръзката. Това потвърждава извода, че той оставил в укрепената си линия врати и подвижни мостове през които да изпраща не само разузнавателни отряди, но и по-многочислени около и над кохорта усилена с конници за да напада Спартак. Това предполага, че Крас предвиждал възможността за водене на т.н. мобилна – активна отбрана. Явно имало няколко варианта за действие.

Схема. Вариант за водене на активна отбрана от Крас, при щурм на източния фланг на укрепената линия от Спартак.

Схема. Вариант при атака на Спартак в центъра на укрепения вал, Крас нанасял сходящи се удари във фланг.

Схема. Вариант при атака на Спартак на западния фланг на укрепената линия, Крас нанасял удар във фланг.

От посочените варианти излиза, че Крас имал готовност да съсредоточава сили както в атакуваните участъци на укрепения вал, така и да води бой пред него или с обход да напада щурмовите отряди на гладиаторите.

В хода на строителството и блокадата, Крас водел непрекъснато разузнаване пред вала. Традиционно разузнаването пред вала денем се водело от конни отряди, а нощем от пехотинци. Конниците били предпочитани поради бързото си придвижване в пресечена местност, бързо да предават донесения, внезапно да нападат и бързо да се оттеглят. За разлика от деня, нощните действия на конниците падали до минимална ефективност. За сметка на това нараствала ефективността от използване на леката пехота и те били предпочитани за нощни действия. Те можели да се придвижват безшумно за разлика от конниците. Умеели да се стаяват, да подслушват и да изчакват неподвижни значително време в засада. Това било непостижимо за конниците, особено като се има в предвид слабостта на римската конница. Нощно време малобройни отряди от леката пехота разположени пред укрепения вал били в състояние да предупредят за подготвяно нападение и дори да осуетят с внезапен обстрел с лъкове, прашки и метателни копия провеждането му.

Крас организирал и водел непрекъснато наблюдение от кулите и охраната на вала. Тя била усилвана особено нощем, като смените на часовите се извършвали през няколко часа. Наблюдателите водели визуален обзор на местността денем и нощем при пълнолуние. Поради ограничената видимост при мрачни и безлунни условия, часовите разчитали основно на слуха си. Те нямали съвременните средства за осветяване на местността – прожектори или осветителни ракети. Дори ако в неутралната полоса запалвали огньове, не било решение срещу нощната тъмнина. Кладата изисквала поддържане иначе след като изгорели дървата, тя просто изгасвала и наставал мрак. Часовите отново трябвало да разчитат на слуха си за да оцелеят. Да оцелеят, защото винаги били първостепенна цел за унищожаване при внезапно нападение.

Смятам, че Крас водел непрекъснато разузнаване за действията на Спартак в Брутиум, състоянието на отрядите му и наличието на запаси от храна и вода. В случая използвал още няколко източника за разузнаване. Местните италийци с техните лодки и кораби: на първо място били използвани за връзка с градовете в блокирания Брутиум, с цел осигуряване на сведения за обстановката в околностите им и действията на Спартак; на второ място поддържал контакти с римския наместник Гай Вер в провинция Сицилия, за предотвратяване прехвърлянето на воини на Спартак на острова, както и за съвместни действия при крайна необходимост и на трето място за контрол действията на киликийските пирати в собствен интерес и този на врага.

Загадка е факта, че никой от разглежданите римски автори не споменавал и дума за състоянието и действията на римския боен и търговски флот по време на войната със Спартак. Колкото и да бил отслабнал все пак го имало и той действал при Киликия (митридатовата война) и осигурил прехвърлянето на силите Лукул от провинция Македония на Балканите в римското пристанище Брундизий. Излиза, че киликийските пирати са правели в Средиземно море каквото си искат. Все пак Плутарх ни предоставил поредната версия – преговори между Спартак и киликийските пирати с постигнато съгласие за съдействие да прехвърлят през пролива около 2 000 души в Сицилия. Откъде ли Плутарх е знаел за воденето на подобни преговори? Какви ли са били действията на Крас научавайки за тях, не получаваме отговор, а само намек за пиратската измама.

От изложеното до момента мога да направя няколко извода:

1. Крас планирал, организирал и построил грандиозно за времето си отбранително съоръжение, с помощта на което пресичал възможностите за маневриране на Спартак в южна Италия и го блокирал в Брутиум.
2. Крас дислоцирал целесъобразно осемте си легиона и се подготвил в тактическо отношение за водене на маневрена отбрана използвайки пълноценно тактическите възможности на укрепената линия, с цел нанасяне решително поражение на въстаниците при всеки опит за пробив.
3. Крас бил сигурен в победата, след като успял да отрази около два щурма на „разбойниците” със значителни загуби за тях. Вероятно не се притеснявал колкото сената от удължаване времето за водене на войната. За него била важна победата.