IV. Поход на юг

 След сравнително кратък престой в Цизалпийска Галия, най-вероятно в района южно от Мутена, военизираната общност начело със Спартак тръгнала на нов поход. Авторите отново не са единни в описанията, нито за целта, нито за хронологията на събитията. Според всички тях, не е ясно защо въстаниците се отрекли от родните си земи и предприели нов поход на юг или към Рим.

Да разгледаме техните описания:

– Ливий Тит – най-накрая тази война е поверена на претора Марк Крас.

– Плутарх – 10. Научавайки за всичко това, възмутеният сенат заповядал на консулите да останат на място и поставил начело на римските сили Крас. Крас бил последван от много знатни представители, увлечени от неговата слава и чувство за лична дружба към него. Самият той се разположил на границата на Пицена, разчитайки да прехване насочилия се натам Спартак, а своя легат Мумий начело на два легиона изпратил в обход със заповед да следва врага, без да влиза в сражение и даже да избягва малките сблъсъци. Обаче Мумий, при първия случай, който позволявал да се разчита на успех, започнал бой и претърпял поражение, при което много от неговите хора били убити, а другите се спасили с бягство, захвърляйки оръжието си. Оказвайки на Мумий суров прием, Крас отново въоръжил разбитите части, но поискал от тях поръчители в това, че за в бъдеще ще пазят своето оръжие. Отбирайки след това петстотин души – от инициаторите на бягството и разделяйки ги на петдесет десетици, той заповядал да екзекутират от всяка десятка по един човек – избран по жребий. Така Крас възобновил въведеното от древните и от много време не използвано наказание на воините, този вид екзекуция съпроводен с опозоряване, гнетящи и мрачни обреди, се извършвал пред очите на всички. Възстановявайки дисциплината във войските, Крас ги повел срещу врага, а Спартак през това време отстъпил през Лукания и излязъл на морския бряг.– Луций Аней Флор – Окрилен от тези победи, той (едното това е достатъчно за нашия позор) намислил да нападне Рим. (12) Тогава всички сили на империята се вдигнали против мирмилона, и Лициний Крас спасил римската чест. Разбития от него и обърнат в бягство враг — ако не е срамно така да го наричаме — се скрил на края на Италия.

– Апиан Александрийски – Консулите отстъпили в пълно безредие, а Спартак, принасяйки в жертва на загиналия Крикс 300 пленени римляни, с 120 000 пехота с ускорен марш тръгнал за Рим. Той заповядал да изгорят целия излишен обоз, да убият всички пленници и да заколят товарния добитък, за да се движи олекотен. Бегълците които в множество пристигали при него, Спартак не приемал. В Пицена консулите отново се опитали да му окажат съпротива. Тука станало второто голямо сражение и отново римляните били разбити. Спартак променил решението си да нападне Рим. Той не се смятал още равностоен на римляните, тъй като във войската му далеч не всичко било в достатъчна бойна готовност: нито един италийски град не се присъединил към метежниците; това са били роби, бегълци и всякаква пасмина. Спартак се разположил до планината Фурия и самия град. Той забранил на търговците, търгуващи с неговите хора, да получават златни и сребърни вещи, а на своите — да приемат такива. Метежниците купували само желязоo и мед на скъпа цена и тези, които им носели метала не обиждали. Придобивайки така необходимият им материал, метежниците добре се въоръжили и често извършвали набези. Сблъсквайки се отново с римляните, те ги победили и натоварени с плячка се завърнали в лагера. 118. Вече трета година продължавала тази страшна война, над която отначало се смеели и която отначало презирали като война с гладиатори. Когато в Рим били назначени избори на други командващи, страха спирал всички и никой не издигал своята кандидатура, докато Лициний Крас, известен сред римляните със своя произход и богатство, приел командването. С шест легиона той тръгнал срещу Спартак. Пристигайки на място, Крас присъединил към своята армия и двата консулски легиона. Сред войниците на последните, които претърпели неведнъж поражения, заповядал незабавно да се хвърли жребий и екзекутирал десетата част. Други предполагат, че работата не била така, а че след като всички легиони били съсредоточени заедно, армията претърпяла поражение и тогава Крас по жребий екзекутирал всеки десети легионер, като не се смутил от числеността на екзекутираните, които се оказали около 4000. Както и да било, Крас се оказал за своите войници по-страшен от побеждаващия ги враг. Много скоро му се удало да победи отряд от над 10 000 спартаковци, които били на лагер отделно от своите. Унищожавайки две трети от тях, Крас смело настъпил срещу самия Спартак. Разбивайки и него, той извънредно сполучливо преследвал метежниците, които избягали към лагера с цел да се прехвърлят в Сицилия. Настигайки ги, Крас блокирал войската на Спартак, с ровове, валове и огради (палисади).

– Павел Орозий – Поради това, когато държавата изпитвала не по-малък страх, от времето когато Ханибал стоял заплашително пред вратите на Рим, сената изпратил Крас с консулските легиони и ново попълнение от воини. Същия едва влязъл в бой с робите бегълци, убил шест хиляди, а деветстотин пленил. (Цитатите са от откъси в приложение – първоизточници)

От цитираните описания са налице следните общи моменти:

– през лятото на 72 г.пр.н.е. за главнокомандващ бил назначен Марк Лициний Крас. ³³ На него били подчинени разбитите консули с легионите си, които се намирали някъде в Пицен. Само Апиан писал, че Крас тръгнал с новосформирани 6 легиона. Плутарх пък писал, че Крас пристигнал на границата с Пицен.

– Спартак настъпил към Рим според Флор и Апиан, като последния допълнил, че след като разбил за втори път консулите в Пицен, се отказал от поход към Вечния град.

– Крас провел несполучлива битка със Спартак, Плутарх – два легиона на легата Мумий разбити, Апиан – новите и консулските легиони обединени и отново разбити;

– Крас за укрепване на дисциплината провел позорна екзекуция – децимация: Плутарх – екзекутирал 50 души; Апиан – 4 000 воина (разлика от една кохорта – около 480 легионера, до четири легиона – около 40 000 души, като на екзекуция подлежал всеки десети по жребий).

– неизвестен бой между римляни и въстаници: Плутарх – настъпление на Крас; Флор – Спартак разбит от Крас бяга в края на Италия; Апиан – Крас победил 10 000 въстаници, избивайки 1/3 от тях, а след това победил Спартак или пък Спартак разбил римляните и се разположил в планината Турий; Павел Орозий – Крас влязъл в бой и победил като убил 6 000 и пленил 900 въстаници.

Изложените събития обобщени, но не конкретизирани по хронология, време и място не дават възможност за ясна реконструкция. Винаги съществува възможността за всяко нещо да има трудно доказуема версия, претендираща за истинност. Въпреки това ще се опитам да направя анализ от военна гледна точка. 

1. Военнополитическа обстановка

Накратко военнополитическата обстановка се характеризирала с няколко съществени момента: в Испания бил убит размирния римлянин Серторий, а наследника му Перперна разбит и екзекутиран от Помпей; в Тракия и Мала Азия продължавала успешната римска експанзия срещу враговете на републиката и за завоюване на нови земи; в Италия двете консулски и една проконсулска армии били разбити от войската начело със Спартак; Римския сенат спешно назначил за върховен главнокомандващ Крас начело на шест нови легиона и му подчинил разбитите консулски легиона.

За Римската република най-опасен бил бунта на гладиаторите. Заплахата от техните победоносни действия застрашавала самото съществуване на републиката. Вероятно било близко времето, когато някои италийски провинции и градове биха преминали на страната на въстаниците, ако все още не ги спирал страха от Рим и презрението към един съюз с най-низшата прослойка на обществото – робите.

На ход бил Спартак. След като отпаднали от дневния ред възможностите за съвместни военни действия с размирния римлянин Серторий в Испания или разпускане на армията и завръщане по родните места, му оставала възможността за самостоятелни бойни действия с търсене на нови съюзници в и около самата Италия. Отчитайки нарасналото самочувствие и боен дух на въстаниците, Спартак най-вероятно замислил опит за настъпление към Рим и проникване в не разорените Атрурия и Лациум. За целта му трябвал достъпен и сигурен маршрут за настъпление.

При неуспех или непредвидени трудности в настъплението към Рим, Спартак отчитайки възможностите на въстаналите за бойни действия в планинска местност с ограничен брой пътища, най-вероятно би предприел ускорен марш за завръщане в Лукания – изходния район на въстанието, преодолявайки съпротивата на остатъците от разбитите консулски легиони в Пицен. Наближавала есента и времето за прибиране на реколтата. Проблем било преминаването и тиловото осигуряване през разорените вече през пролетта провинции между Лукания и Цизалпийска Галия. При успех въстаниците и в двата случая щели да си осигурят продоволствие за през зимата. Римляните биха направили всичко възможно да не допуснат поход към Рим, като преградят пътищата Виа Фламиния, Виа Тибуртина или пътя на солта, както и да попречат на тяхното завръщане в изходните бази в Лукания.

Най-значимо потвърждение за написаното намираме в приложената карта. Внимателно разглеждайки релефа и разположението на силите стигаме до няколко извода, на база изложеното в хрониките на древните автори.

Карта. Военнополитическа обстановка, вероятно разположение на силите и замисъл за действие. Спартак със синьо, римляните с червено.

2. Изводи за действията на Спартак:

– Спартак успешно попълнил загубите си от похода на север и боевете с консулските и проконсулската армии в личен състав, въоръжение и продоволствие. Апиан отбелязал, че той преди похода на север разполагал с около 70 000, като по време на похода загубил отряда на Крикс от около 30 000 души, без данни за убитите и ранените в останалите боеве. Същия автор споменал, че Спартак с около 120 000 души тръгнал към Рим, т.е. в Цизалпийска Галия получил значително попълнение, като за кратко време над два пъти нараснала числеността на военизираната общност;

– най-вероятно оставил на място контингент от отряди попълнен от местно население и роби в защитени лагери в планината, които да поддържали духа на въстанието и да се грижели за ранените в боевете. Така формирал поредната база за контрол над земите извън защитените градове. Кого оставил за командир на местните отряди в Цизалпийска Галия, хронистите мълчат, т.е. не са посочили;

– по време на престоя си в Цизалпийска Галия, взел мерки с множество самостоятелни отряди да опустошава земите между градовете за попълване ресурсите от личен състав, продоволствие и въоръжение, като числеността му дори и да е преувеличена достигнала до 120 000 души. Увеличената численост с неподготвено попълнение намалявала боеспособността и изисквала допълнителни ресурси за въоръжаване и изхранване, а му предстоял нов поход и решителни битки с новосформирани римски легиони;

– взел мерки да увеличи мобилността на армията си, без да нарушавал нейната боеспособност. Заповядал да изгорят целия излишен обоз, да убият всички пленници и да заколят товарния добитък, за да се движи олекотен. Бегълците които в множество пристигали при него, Спартак не приемал. Според мен, не приемане на ново попълнение от бегълци не значело, че ги оставял на волята на съдбата и случайността. Най-вероятно не ги приемал в състава на главните си сили, но ги използвал за попълване на отрядите оставяни на място в Цизалпийска Галия. 

3. Вероятен замисъл на Крас

На свой ред римския сенат предприемал мерки за широко мащабна война на собствена територия.  Времето от няколко месеца между първата победа при планината Гарган до поредното поражение под Мутена, използвал за формиране и бойно сглобяване на нови шест легиона под командването на Крас. Публичната цел била война срещу Спартак, а скритата – освен прикриване пътищата през Апенините към Рим, най-вече силово предупреждение към италийските градове и провинции за последствията ако решат да преминат на страната Спартак.

За извоюване на победа, новия върховен командващ римските сили Марк Лициний Крас, вероятно предприел за реализация следния замисъл:

– оставил остатъците на консулските легиони в Пицен за пресрещане армията на въстаниците с основна задача прикриване на пътя Виа Тибуртина към Рим или по негова заповед чрез активни бойни действия по фланговете да нанасят загуби и не допуснат поход на юг към Лукания;

– вероятно на пътя Виа Фламиния изпратил своя легат Мумий с два легиона да спре всеки опит за настъпление на Спартак към Рим, като Крас имал готовност да го усили с наличните легиони, а при изтегляне на въстаниците на юг Мумий трябвало да ги следва без да влиза в бой при никакви обстоятелства, докато не получел допълнителни указания лично от Крас;

– самият Крас с главните си сили от 4 легиона прикрил пътя на солта към Рим, като имал готовност да се яви във фланг на Спартак при сблъсък с консулските легиони в Пицен или да окажел помощ на Мумий. При благоприятно стечение на обстоятелствата имал готовност за решителна битка със Спартак.

Така Марк Лициний Крас освен, че прикривал всички значителни пътища през Апенините към Рим, подготвял капан с всички налични сили за унищожаване армията на Спартак в земите на провинцията Пицен – отпред понеслите сериозни загуби и вероятно попълнени консулски легиони, в тил легата Мумий с 2 легиона, а от планината във фланг самият Крас с около 4 легиона.

Карта. Вероятен замисъл за действие на Крас и на Спартак, който довел до отказ на Спартак за директно настъпление към Рим и продължаване на похода на юг към Самниум и Лукания.

 Изходни разчети за похода Спартак

Въз основа на изложените до момента изводи, предлагам съответните разчети и предположения за вероятно развитие на събитията.

Военизираната общност начело със Спартак след кратко пребиваване в южните райони на Цизалпийска Галия, се отказала от завръщане по родните места и решила да продължи войната на римска земя. За целта решили с ускорен марш, да се завърнат на юг. Вероятно разчитали при успех да преодолеят Апенините, опустошат част от Етрурия, Абиниум и Лациум с евентуално изправяне за демонстрация на сила пред стените на Рим или преминаване през околностите му. Крайната цел на похода вероятно било съсредоточаване на силите в изходния район на въстанието Лукания и южна Кампания. Дори при неуспех в преминаване на планината Апенини и поход към Рим, достигането на Лукания по източното крайбрежие на Италия, осигурявало възможност за съсредоточаване в познатият им район. От там освен упорита съпротива, имали възможност да прекарат зимата в защитени и осигурени със запаси лагери. Впоследствие можели да предприемат с част от силите прехвърляне в Сицилия за вдигане на ново робско въстание, а с главните сили така прокламирания поход към Рим. Спартак се нуждаел от нови съюзници в недрата на самата република, след смъртта на Серторий.

Рим в хода на войната със Спартак, трябвало да предотврати всяка една от тази заплахи. Били сформирани и въоръжени нови шест легиона, които със съюзните отряди достигали численост от минимум 60 000 воини, без да се отчита обоза. С воденето на бойните действия бил натоварен новия командващ на римските войски в Италия, Марк Лициний Крас. Отчитайки обстановката, той вероятно решил да използва „разбойническа” тактика, като нанася поражения на Спартак по части и отлага до последния съдбовен момент една решаваща битка. Все пак Крас отчитал, че по който и път да поемел на изток през планината, му били необходими минимум 7 – 8 денонощия бърз преход. Вероятно към такова решение го подтикнали новостите в действията и походния строй на въстаниците.

Допускам със значителни резерви, че Спартак тръгнал на юг (към Рим) разполагайки с около 120 000 души. Елементарния разчет показва, че ако се движели в една колона дори с десет души в редица, походния строй би се състоял от около 12 000 редици. При максимално сгъстен строй от един метър между редиците и един метър за самата редица, става въпрос за около 2 – 3 метра, което е равно на 24 – 36 000 метра или минимум 24 – 36 км дължина на само на колоната. В случая дори не отчитам наличните конни отряди и обоза, което би увеличило дължината на колоната поне още два пъти. Подобен строй било немислимо да бъде ефективно и своевременно командван от Спартак, особено при римска атака в челото или тила. Времето за реакция и придвижване към атакуваните отряди би отнело минимум половин денонощие. Нещо недопустимо и немислимо.

Вероятно Спартак скъсил дълбочината на походния строй за сметка на ширината по фронта и броя походни колони. Местността от планината до брега била равнинна с ширина от 20 до 40 и повече километра. Това осигурявало възможност за движение поне в три колони успоредно една на друга с разстояние между тях от 3 до 5 км. Това осигурявало възможност за зрителна видимост и сигнали за директна връзка между тях. В случая дължината на колоната се съкращавала поне три пъти, ако не броим авангарда и ариергарда, с което достигала до 8 – 12 км дължина. Получавал се да го нарека правоъгълен походен строй с ширина по фронта от 10 – 20 км и дълбочина от 8 – 12 км. Така авангарда, ариергарда или всяка една от фланговите колони можели да бъдат своевременно усилени от централната колона в рамките на 2 – 3 часа. Скоростта за придвижване пеш в равнинна местност била около 4 км на час. Такъв походен строй съобразен с местността и опасността от римски атаки осигурявал висока степен на сигурност и боеспособност на войската на Спартак.

Схема. Вероятно построение на походния строй на Спартак в похода на юг.

По време на похода въстаниците трябвало да преодоляват множество попресъхнали през лятото речни корита на реки извиращи от Апенините и вливащи се в Адриатическо море. Освен това заобикаляли и оставяли непревзети в тила си, защитените римски градове по крайбрежието.

Допускам, че Крас отчел особеностите на походния строй на въстаниците. Вероятно поради това решил при всяка удобна възможност да атакува с част от силите си чрез изненада всяка една отделила се част от армията на Спартак. Той все още не виждал смисъл и гаранция за победа при провеждане на решителна битка. Искал да завари врага уморен от преходите. Освен това за него били притеснителни състоянието на бойния дух и на дисциплината в римската армия. Може би затова оставил разбитите консулски легиони в Пицен, а в тил на въстаниците изпратил своя легат Мумий с два легиона. Първостепенна задача на римляните била да прикрият пътищата към Рим през планината, за да не допуснат появата на Спартак в южна Атруриа и Абиниум. Крас най-вероятно разчитал впоследствие някъде в Пицен, да обкръжи от три страни армията на Спартак, от четвъртата бил морския бряг. Ако не успеел било за предпочитане въстаниците да стигнат до Лукания. Там можел да продължи атаките си с всички налични сили до тяхното пълно унищожение. 

5. Подготовка на Спартак за поход

Един от хронистите Апиан Александрийски, ни е оставил сравнително подробно описание за началото на похода на въстаниците на юг. Според него, Спартак начело на 120 000 пехота с ускорен марш тръгнал за Рим. Преди тръгване, той заповядал да изгорят целия излишен обоз, да убият всички пленници, да заколят товарния добитък – за да се движи олекотен, а бегълците които в множество пристигали при него – не приемал.

Ще анализирам съдържанието на реалностите заложени в краткото изброяване на Апиан. Те ще ми дадат изходно начало за анализ на последващите събития и действия. Започвам ред по ред описаните заповеди на Спартак:

– изгорил целия излишен обоз. Какво може да е излишно в един войскови обоз? Нещо повече, става дума за обоз на военизирана общност с пъстър произход, възраст и пол на личния състав. В него би трябвало приоритетно да има жизнено необходими средства от първа необходимост. Освен това по германска традиция, каруците можели да се използват за бързо устройване от движение на преградно препятствие срещу атакуващ враг или защита на полеви лагер. В случая отново изниква питането, какво излишно би имало в него? Това излишно било от горим материал – дърво, кожа, сено и т.н. Спартак не смятал просто да го изхвърли или изостави. Той взел мерки да го унищожи, за да не бъде използвано от римляните. Мога да предполагам, че се касаело за подготвени и натрупани запаси от средства и ресурси за преодоляване на реки и планини в похода към Серторий в Испания или към родните места през река Пад и Алпите. При новото решение за поход на юг, това вече било излишно и ненужно.

– избил или по-меко казано екзекутирал всички пленници. Апиан повече от един век по-късно е единствения който писал за избиване на пленници от Спартак. До този момент хронистите отбелязват за провеждане на масови погребални гладиаторски двубои между римски пленници. Такава мярка, била предприемана от пленилия ги, когато бил притиснат до стената: ако ги освободи те ще се влеят във вражеската войска и ще продължат да се бият; ако ги избиел, щял да предотврати посочената проява и да снеме необходимостта от охрана и храна за тях. Нещо повече, Апиан дори не намекнал за каква численост от пленници става въпрос – десетки, стотици или хиляди. Една такава заповед и екзекуция допълнително унижавала образа на въстаналите и най-вече на Спартак, като „варвари”. Отделно останал въпроса, какво накарало Спартак в началото на похода на юг, да предприеме такава радикална мярка?

– заклал товарния добитък, за да се движел олекотен. Товарния добитък имал свое специфично място в обоза на всяка войска. По разчет ако приемем, че на всеки десет души се полагало по едно животно, което можело да носи половината от теглото си около 200 кг, то при числеността посочена от Апиан се касаело за стадо от минимум 12 000 товарни добичета. Към него трябва да се прибавят още около 5 – 6 000 товарни животни, които осигурявали обоза от товарен добитък или общо 17 – 18 000 броя. Само за това стадо ежедневно би трябвало да се осигуряват по 170 – 180 т фураж и минимум 170 000 литра вода. При движението им по десет в редица, ставало въпрос за около 1700 – 1800 редици, по минимум 5 м на редица с междината, водело до формиране на колона дълга около 8,5 – 9 км. Разбираме, че при наличие на походна колона от пехотинци и конница, обоза само от товарен добитък представлявал значителна по мащаб маса от животни, които се нуждаели от грижи и водачи. Всичко това не отговаряло на изискването за маневреност на войската на Спартак. В същото време, той не можел да си позволи лукса да ги пусне на воля по полята, с възможност римляните да ги използват за собствени нужди срещу въстаниците. Освен това от изкланите животни си осигурявал месо за изхранване по време на похода и кожа за нуждите на въстаниците.

– бегълците които в множество пристигали при него, Спартак не приемал. На практика хронистите, са отразявали бързо нарастване и непрекъснато попълване на армията на Спартак. Все пак с около 70 000 души тръгнал на север. След сериозни загуби в личен състав с разгрома на отряда на Крикс и в боевете с консулските и проконсулския легиони, изведнъж войската на гладиаторите нараснала на 120 000 души. Твърде значителна численост и твърде бързо попълнение в хода на похода и престоя в Цизалпийска Галия от няколко месеца, но вероятно не повече от три. Чрез краткото изречение, Апиан намеква за непрекъснат приток на хора, наречени бегълци. Те ставали толкова много, че заплашвали да сринат до минимум боеспособността и водели до нарастване нуждите от въоръжение и храна. Освен това били заплаха за състоянието на дисциплината в тази трудна обстановка.

Обобщавайки изложените данни излиза, че изброените от Апиан кардинални мерки в подготовката си за поход, Спартак просто е бил принуден да предприеме за да осигури победа на общността. Въпреки анализа на обстановката и писаното от Апиан не е пълна картината на причините принудили Спартак към подобни прибързани и кардинални мерки, въпреки, че тяхното изпълнение продължило няколко денонощия. 

6. Какво е премълчал Апиан?

Анализираните до момента кардинални действия предприети от Спартак, навеждат на мисълта за нещо още по-сериозно което било премълчано от Апиан, останалите хронисти и изследователите. Какво ли било това?

Историята на късната Римска република показва, че административните и военни представители на Рим в провинциите, изпращаните на война консули и претори са използвали богат явен и таен арсенал за постигане на целите си. Те не се срамували да използват или подкупват дори хора от най-низшите слоеве на обществото – роби, гладиатори, дезертьори, престъпници или разбойници. Заговорите, предателствата, интригите и убийствата били част от арсенала им. Освен в интригите им за власт, те били използвани и срещу всеки осмелил се да въстане срещу Рим и установения ред.

В противовес на изложеното, древните автори не са споменали в трудовете си, за нито един заговор срещу Спартак или предателство между въстаналите гладиатори. Факта, че не споменават за подобни прояви за мен не значи, че не е имало опити. Това говори за няколко неща: първо – най-близкото обкръжение и тракийците на Спартак не допуснали реализирането на подобни прояви; второ – гали, германци, тракийци и италийци не допуснали да бъдат подкупени или разединени; трето – лансираните разногласия в редиците и така представяните ни разделения на силите са били оправдани от военна гледна точка и били с определена цел, която въпреки жертвите постигали; четвърто – според хронистите разногласията завършвали с напускане или отделяне, но не и заговор или междуособици. Този факт показва, че римляните за пръв път не постигнали желаните цели с обичайните си средства – заговори, интриги, отрови и убийства на вражеските лидери. В новосъздадената от гладиаторите военизирана общност, въстаналите демонстрирали с годините и победите си, че са нещо повече от обичайните врагове на римляните. Въпреки всички изпитани средства на римляните за подмолно разрешаване на подобни проблеми, плановете им по един или друг начин били разкривани, своевременно предотвратявани и не водели до желания за тях завършек. Спартак се оказал онази сила, която била неподвластна на заговор и тайно убийство.

Дали Апиан косвено намеквал за подобни деяния. Според мен е възможна и подобна трактовка. Все пак според сведенията, Спартак след победата в Цизалпийска Галия не организирал тържествени погребения с гладиаторски двубои между пленените римляни. Той просто заповядал тяхното избиване. Защо ли? Не е ли сигнал, че в поведението му настъпила промяна поради някакви събития, касаещи неговата безопасност. Той дори не приемал и множеството бегълци, които искали да се присъединят. Все пак тогава армията му въпреки загубите, според същия Апиан нараснала двойно. В същото време, как по-лесно можело да се проникне във въстаническия лагер, освен включвайки се в състава на значителните групи от бегълци. Вероятно наличието на реални опити да бъде елиминиран – убит, са го тласнали към кардиналните мерки. Според мен чрез избиване на пленниците, на практика изпращал вест до римските инициатори на заговор, че подобни опити са обречени на провал.

Според мен в по-късно време бил налице още един подобен косвен факт, посочен от Апиан. Тука само ще го маркирам. Блокиран в Брутия от укрепения вал на Крас, Спартак заповядал в полосата между двете войски да разпънат на кръст пленен римлянин. Веднага се изправя въпроса – защо само един римлянин, след като вероятно имал множество и други пленени. С какво именно този неизвестен римлянин заслужил подобна унизителна екзекуция, по лична заповед на Спартак. Дали пък той да не е бил един от тайните убийци или шпиони изпратени от Крас? С това разпъване вероятно се изпращало послание до Крас, че подобни методи за победа, нямат почва за реализация в редиците на общността и всеки опит щял да бъде своевременно разкрит и предотвратен.

Да се върнем все пак на описаните действия от страна на Спартак, а именно новия поход на юг. 

7. Версия на вероятния ход на похода на юг или към Рим

Както не веднъж споменавам, хронистите са ни оставили твърде бедни на факти и хронология описания. По наличното трудно може да бъде възпроизведена някаква пълна картина на ставащото и на самите битки. Мога на база изложеното да предположа някои основни моменти от похода на юг на Спартак.

След победоносното достигане на Цизалпийска Галия и провала на крайната цел на похода на север, Спартак останал на място известно време, може би един-два летни месеца. През това време научил за новосформираните римски легиони и извънредния избор на новия главнокомандващ Марк Лициний Крас. Оставало му да набележи поредната цел за реализиране. Оставил на място отряди от местни роби и присъединили се италийци да поддържат огъня на въстанието. С главните си сили до 120 000 според Апиан, след кратка екстремна подготовка тръгнал по обратния път с ускорен марш. Искал да пристигне в земите на Пицен преди легионите на Крас. Предстояло му да преодолее около 350 км по равнина местност преодолявайки няколко речни корита, за максимум 10-12 денонощия, за да изпревари появата на Крас и обединяването му с консулските легиони.

На свой ред, Крас трябвало да научи накъде тръгвал Спартак (няколко денонощия), да вземел решение и да преодолее около 200 км по планинска местност минимум за 7-8 денонощия. Общо му трябвало също до половин месец време за да излезе в района на Пицен и да се обедини с консулите. В това време най-вероятно по пътя Виа Фламиния, Крас изпратил своя легат Мумий ³⁴ да излезе в тил на Спартак. Той трябвало да преодолее около 240 км по планинска местност за около 8 – 9 денонощия. Т.е. очаквало се докато пристигне на адриатическия бряг, Спартак да е минал от там. Така щял да го преследва без да влиза в бой докато не получел заповед от Крас. Пред Спартак пък щели да се изправят остатъците от консулските легиони. Вероятния замисъл на Крас бил за едновременен удар от три страни на армията на Спартак, от четвъртата било крайбрежието на Адриатическо море. Замисъл целящ съсредоточаване на силите в един район и в една решаваща битка разгром на въстаналите гладиатори. Крас целял съсредоточаването някъде в Пицен на минимум 8 легиона (до 80 000 римски и съюзни воина) – цялата налична военна мощ на Римската република. При успех щял да обкръжи въстаниците и да сведе до минимум численото им надмощие (според Апиан – 120 000 души), като реално бой щели да водят изключително външните им отряди.

 Карта на вероятния поход на Спартак и действия на Крас в земите на Пицен

Трудно мога да предвидя какво би станало, ако поредния римски план се реализирал успешно. Та Крас целял меко казано с една битка да спечели войната, разбивайки главните сили на Спартак. В живота не всичко се реализира както го замисляме. По пътя винаги има малки камъчета, които да обърнат колата. Същото се случило и с римската армия. Дисциплината и изпълнението на заповеди било на ниско ниво. Легата Мумий (според Плутарх) нарушил лична заповед на Крас да следва Спартак, без да влиза в бой независимо от обстановката. Същия се видял победител във войната и предприел атака най-вероятно върху въстаническия ариергард. В крайна сметка загубил битката, понесъл значителни загуби в личен състав и въоръжение, а оцелелите се спасили с позорно бягство от бойното поле. Според Апиан, двамата консули с обединените си легиони започнали битка със Спартак, която позорно загубили. Останало неясно, дали Спартак поотделно разбил Мумий и консулите или разбил само консулите. Не е ясно в този трагичен и объркан за римляните момент къде бил Крас с главните си сили. Излиза, че той не бил в състояние да командва развърнати на значително разстояние едни от други легатски и консулски легиони. По историческа традиция, следвана дори от хронистите, командващия нямал вина за поражението – виновни били подчинените, които понесли жестоко наказание. В отговор на новите поражения, какво направил Крас, спрямо драстичното нарушение на дисциплината и пораженския боен дух в легионите. След поредното поражение, нито Мумий, нито консулите се споменавали като участници във войната. Според Плутарх, сурово приел Мумий, въоръжил наново оцелелите легионери, отделил 500 виновни за бягството от бойното поле и наложил позабравеното позорно наказание – децимация. Той заповядал екзекуция пред строя на всеки десети по жребий или около 50 воини бегълци от бойното поле. Според Апиан, децимацията била наложена на 4 000 души, което е равносилно на 40 000 души или това са близо 4 легиона. Численост на личен състав, който отговарял на броя легиони в подчинение на легата Мумий и на консулите. Нищо чудно тогава да са изгубили поредните легиони орли, което също било основание за суровото и позорно наказание. Независимо от броя екзекутирани пред лицето на врага, Крас постигнал своето – наложил безпрекословното изпълнение на заповеди, укрепил дисциплината и станал по-страшен от врага за подчинените си. Все пак в боя имало шанс да оцелееш, докато си нямал никаква възможност да се спасиш от наказанието на командващия.    Докато Крас се занимавал със силово укрепване на дисциплината и въоръжаване на разбитите легиони, Спартак вместо да го нападне и да настъпи към Рим, продължил похода на юг към Лукания. Какво било това – военна стратегическа грешка или реалистично решение на тракийския пълководец. Защо военна грешка? Пред Спартак по маршрута към Рим бил Крас с наличните около 4 легиона, чийто състав бил потиснат от непрекъснатите поражения. Останалите легиони били разпръснати и понесли сериозни загуби. Те за някакво време били небоеспособни за водене на сериозни бойни действия. Оставало Спартак с цялата си мощ да атакува Крас, евентуално да го разбие или обърне в бягство и пътя към Рим през Апенините би бил открит. Преминавайки планината за около 7 – 8 денонощия щял да излезе в незасегнатите от войната провинции Абиниум и Лациум. Впоследствие щял да се изправи пред стените на самия Рим. За подобно развитие на войната му трябвало време от около половин месец. А след това?По съм склонен, че Спартак отчитайки обстановката и състоянието на собствените сили, взел възможно най-реалното решение как да продължи войната. Решението му било да продължи похода на юг към базите си в Лукания. Защо решението му било реалистично и целесъобразно? До този момент армията на Спартак изминала между 400 – 500 км в ускорен марш за около 15 денонощия. В проведените боеве с Мумий и консулите понесла загуби. Ранените, болните и изтощените имали нужда от грижи и превоз с обоза. Нямало начин да ги остави някъде в Пицен, като им осигури безопасност и защита от отмъщението на римляните. По време на похода разчитал основно на запасите от продоволствие които возели със себе си. Все пак няколко месеца преди това, през пролетта, те преминали по този маршрут и са го изтощили от към ресурси. Есента макар и време за прибиране на реколтата, не давала основание за наличие на значителни количества от храна за изземване или изкупуване. Да не забравяме, че наличното местно население при новата опасност от бойни действия на земите му, бягало в защитените населени места. Вероятно там се трупали и запасите от храна. След като вече изразходвали около половината запаси, Спартак не разчитал на възможност за възстановяването им. В случая имал два варианта. Първия – похода към Рим преминавал през планинска местност с ограничени ресурси за продоволствие, особено за такава значителна маса от хора. Достигайки земите на Рим, щял да е изразходвал наличните продоволствени запаси и нямало как да разчита за кратко време да ги попълни. От своя страна най-вероятно и римляните биха взели мерки да изнесат или изгорят всякакво наличие на храна по маршрута за настъпление на Спартак. Армията му би била изправена пред глад, а глада е най-страшния враг във всяка една война. Освен това се задавала и зимата с още по-ограничени възможности за снабдяване. Втори вариант – използвал до край наличните запаси и разполагал с ограничени възможности за попълване докато достигне земите на Лукания. Там можел да разчита на оставените отряди и натрупани запаси от храна в защитените лагери-бази, да поддържа връзка и се осигурява от киликийските пирати за да изкара зимата. Впоследствие можел да предприеме подготвено и осигурено настъпление към Рим по равнинна местност през Кампания или едновременно да съчетае опит за вдигане на ново робско въстание на остров Сицилия с настъпление към Рим. Пред Спартак стоял избора да изгуби армията си, обричайки я на глад и нарастваща съпротива при едно очаквано настъпление към Рим или да я запази боеспособна продължавайки похода към Лукания, а след зимата с нови сили да възобнови активните бойни действия срещу римляните. Спартак избрал да се откаже от Рим и да продължи похода към Лукания. В резултат, докато Крас се занимавал с горепосочените дейности, Спартак с армията си успешно стигнал до Лукания и до оставените там отряди в защитени лагери-бази. На практика въстанието вече обхванало почти две/трети от Италия – от Цизалпийска Галия през източното адриатическо крайбрежие до Лукания. Всичките източни италийски провинции сериозно пострадали от военните действия по земите им. Главните сили на Рим, продължили целенасочено да преследват армията на Спартак и не обръщали сериозно внимание върху „разбойничеството” на разпръснатите му отряди и лагери по италийските земи. Докато продължавали изброените мероприятия на двете воюващи страни, част от хронистите са споменали за някакви неясни по мащаб и място боеве между Крас и Спартак. Според: Флор – Крас разбил въстаниците и те избягали в края на Италия; Апиан – от една страна Спартак разбил римляните и се завърнал в лагера си, а от друга Крас победил „разбойнически” отряд от 10 000 души, като избил 2/3 от него, победил Спартак и го преследвал до лагера му; Павел Орозий – Крас започнал битка, в която победил, избивайки 6 000 роби и 900 пленил. В крайна сметка към средата на есента на 72 г.пр.н.е. след около месец и половина, преодолявайки над 1 000 км в ускорен преход с боеве, Спартак с главните сили на военизираната общност успешно достигнал до Лукания, а впоследствие и до Брутиум. Крас за същото време преодолявайки около половината разстояние, се задоволил с нападения над отделни „разбойнически” отряди. Преследвайки Спартак, успял да го блокира в Брутиум за времето на настъпващата зима.