III. Поход на север

Най-вероятно през пролетта, след сериозна предварителна подготовка в района на Лукания, Спартак и Крикс с главните си сили започнали таен поход на север към Цизалпийска Галия. Маршрута им минавал далеч от Рим по земите на източната част на Апенинския полуостров. Предполагам, че в Лукания, която през изминалата година станала база на въстанието, оставили достатъчен брой боеспособни отряди, които охранявали базите-лагери с ранените, болните и неспособните да издържат продължителен преход изпълнен с въоръжени сблъсъци. В тези лагери се натрупвало оръжие и храна, както се водело първоначалното бойно обучение за новопостъпилите за водене на бой.

1. Данни за похода на север

Остава да погледнем, какво са писали древните за похода.

Салустий – бродейки и подлагайки на грабеж и разхищение всичко – както били свикнали в последно време – щели да бъдат отрязани от пътя си (към Галия) и унищожени; трябвало преди всичко, казвал, да се погрижат за спасението си, но то не може да бъде обезпечено, преди да стигнат [в Галия], повече нямало на какво да се надяват. Нямало защо да имат други причини за [това] бягство – говорели малцина благоразумни, свободни духом и благородни, останалите… и хвалели онова, което им предлагал да направят, други – глупави и безгрижни, като се осланяли на помощта на стичащите се отвсякъде роби, забравили и за спасението си, и за отечеството; поради робското си съзнание повечето не помисляли за друго освен за плячка. След напразни придумвания той взел… решение, което изглеждало най-добро от многото. След това той ги убедил да излязат на по-просторните и богати с добитък поля, където числото им можело да се увеличи, преди да пристигне Вариний с отпочиналата си войска. Като намерил бързо подходящ водач сред пленниците, [Спартак] преминал тайно през Пицен и след това през Ебурнийските планини, стигнал до Луканските Нари и след това на разсъмване до Попилифорум, оставайки незабелязан от селяните.

Ливий Тит – Претора Квинт Арий разбива и убива Крикс с 20 000 роби бегълци под негово командване. Консула Гней Лентул, обратното, търпи поражение от Спартак; консула Луций Гелий и претора Квинт Арий също са разбити от него. Серторий е убит по време на пир от Маний Антоний, Марк Перперна и други заговорници; след като командвал осем години, показвайки се като отличен пълководец, и не веднъж побеждавал двамата пълководци Помпей и Метел, в края на краищата изоставен и предаден от своите. Командването над неговите привърженици преминало към Марк Перперна, но Гней Помпей го разбива, пленява и екзекутира, връщайки Испания под римска власт след почти десетгодишна война. Проконсула Гай Касий и претора Гней Манлий без успех се бият със Спартак; най-накрая тази война е поверена на претора Марк Крас.

Плутарх – Сега Спартак станал велика и страшна сила, но като здравомислещ човек ясно разбирал, че няма да може да сломи римската мощ и повел своята войска към Алпите, разчитайки да премине през планината и по такъв начин, да даде на всеки възможност да се завърне в дома си – едни в Тракия, а други в Галия. Обаче неговите хора, уповавайки се на своята сила и възгордени от себе си, не го послушали и по пътя започнали да опустошават Италия.Раздразнението, предизвикано в сената от долния и недостоен характер на въстанието, отстъпило място на страха и осъзнатата опасност, и сената изпратил срещу въстаналите, като на една от най-трудните и велики войни, наведнъж и двамата консули. Единият от тях, Гелий, изненадващо нападнал германски отряд, който от високомерие и горделивост се отделил от Спартак, и го унищожил изцяло. Другият, Лентул, с големи сили обкръжил самия Спартак, но последния преминал в настъпление, разбил неговите легати и превзел целия обоз. След това тръгнал към Алпите, срещу него начело на десет хилядна войска излязъл Касий, наместник на тази част на Галия, която се простира по река Пад. В започналото сражение претора бил разбит, понесъл значителни загуби в хора и сам едва се спасил с бягство. Научавайки за всичко това, възмутеният сенат заповядал на консулите да останат на място и поставил начело на римските сили Крас.

Плутарх за Катон – 8. Когато започнала войната с робите – нея още я наричат войната на Спартак – Катон постъпил като доброволец във войската, командвана от Гелий. Той направил това заради своя брат Цепион, който служил при Гелий като военен трибун. Макар да не успял да намери поле за изява на своето мъжество и старание в онази степен, в каквато би желал, тъй като началниците водели лошо войната, все пак сред изнежеността и страстта към разкош, която обладавала войниците, той разкрил такова умение да се подчинява, толкова издръжливост, толкова смелост, неизменно придружена с трезв разчет, та изглеждало сякаш в нищо не отстъпвал на Катон Старши. Гелий го отбелязал с награди и славни почести, но Катон не приел нито една от тях, казвайки, че не извършил нищо, заслужаващо награда, и от тогава той се прочул като чудак.

Гай Велей Патеркул – XXX. Тогава Перперна, бивш претор от проскрибираните, човек по-славен с родовия си произход, отколкото с характера си, убил Серторий по време на пир в Оска и с това престъпление отнел от римляните сигурната победа, погубил своята партия и обрекъл себе си на позорна смърт.

Публий Корнелий Тацит – Та нали даже Спартак, който разгромил толкова консулски войски и безнаказано опустошавал Италия, и при това, когато държавата била отслабена от неимоверно тежките войни със Серторий и Митридат,

Луций Аней Флор – Когато отрядите на робите, постоянно попълвани, се превърнали в истинска войска, те изготвили щитове от пръти и животински кожи, а от железято на робските работилници изковали мечове и копия. (7) За да не се отличават по нищо от редовната армия, те от пленените стада коне сформирали конница. Отнетите от преторите фасци предали на своя предводител. … (9) Той извършил погребения на своите загинали водачи — с почести, подобаващи на пълководци и заповядал на плениците да се бият помежду си около погребалната клада, сякаш искал да изкупи позора на гладиаторската служба, ставайки организатор на игри. (10) След това той вече извършвал нападения над консулски армии. Той разбил войската на Лентул в Апенините, а при Мутина унищожил лагера на Гай Касий.

Апиан Александрийски – След това към Спартак бягали още повече хора и войската му вече наброявала 70 000. Метежниците ковали оръжие и събирали припаси. 117. Римляните изпратили срещу тях консули с два легиона. Единият от тях до планината Гарган разбил Крикс, който командвал 30 000 отряд. Самият Крикс и две трети от войската му загинали в битката. Спартак бързо се придвижвал през Апенинските планини към Алпите, а от там — към келтите. Един от консулите го изпреварил и блокирал пътя за отстъпление, а другия го настигал отзад. Тогава Спартак, ги нападнал поединично и разбил и двамата. Консулите отстъпили в пълно безредие, а Спартак, принасяйки в жертва на загиналия Крикс 300 пленени римляни, с 120 000 пехота с ускорен марш тръгнал за Рим.

Павел Орозий – От там, заобикаляйки Консенция и Метапонт, за кратко време събрали значителни отряди. Та нали за тогава казват, че Крикс имал войска от десет хиляди души, а Спартак три пъти повече. Еномай пък бил убит в предишното сражение. И така, когато те всичко изпълнили с убийства, пожари, грабежи и насилия, на погребението на една пленена жена, която се самоубила в отчаяние от нарушаването на своето целомъдрие, те, по-скоро като учители на гладиаторите, отколкото като началници на войска, устроили гладиаторски игри между 400 пленници, които както трябва да се предполага, трябвало да бъдат изпитани за това зрелище.

След това срещу въстаналите с войски били изпратени консулите Гелий и Лентул, от които Гелий разбил в бой Крикс, който се биел по най-ожесточения начин. А Лентул, победен от Спартак, избягал. Впоследствие двамата консули, без резултат обединявайки своите войски, побягнали след тежко поражение. След това същия Спартак убил проконсула Гай Касий, разбивайки го в сражение. (Цитатите са от откъсите в приложение – първоизточници)

На пръв поглед виждаме наличие на твърде общи сведения относно участниците и липса на последователност на събитията. Освен това важните прояви – битките са описани толкова накратко, че не позволяват почти никаква реконструкция. Остава ни един нагледен практически подход, да наложим върху релефна карта районите на общите събития чието споменаване достигнало до нас.

Карта на Римската република на Апенините за визуално възприятие на основните моменти от похода на Спартак на север към Алпите (Цизалпийска Галия) и на вероятната цел на похода.

В общия контекст на достигналите до нас сведения, се наложила версията на Плутарх. Замисъла на Спартак и желанието на въстанаците било да напуснат Апенинския полуостров насочвайки се на север към Алпите, откъдето всяка група от гали, германци, траки и други да тръгнели към родните земи. По-късния Апиан Александрийски, пък споменал самия маршрут и цел, че Спартак бързо се придвижвал през Апенинските планини ²² към Алпите, а от там — към келтите. В такъв случай какво би станало с местните италийци и дезертьори, които се присъединили към тях, та нали тяхна родина била самата Италия. Те, накъде трябвало да вървят за да оцелеят? Отговора на този въпрос се премълчал от древните автори и подминавал от днешните изследователи. Та нали всички въстанали, тръгнали организирано и подготвени на север към Алпите. Изведнъж след като в Цизалпийска Галия около тях на разстояние минимум половин месец път (300 – 400 км) нямало организирана римска войска, която да им противодейства, се върнали назад към Лукания. Защо изведнъж организирано тръгнали на север, а след това по същия начин обратно на юг?

Единия вариант бил да се разорели източните италийски земи на Апенините, да се подтикнело местното население към бунт и така Рим да останел в изолация, като изпаднел във военна, финансова и стопанска криза, която би довела до поредната криза във властта. В крайна сметка, докато легионите от Испания, Тракия и Мала Азия се завърнели, гладиаторите можели да атакуват Рим, както споменал Апиан. Според мен без подкрепа от страна на реална римска опозиция от плебеите, едва ли биха постигнали целта си. Те били юмрука, а тайни римски високопоставени заговорници – инициаторите. Все пак всеки римлянин би се противопоставил, ако не виждал пред себе си известен римски лидер, макар и съпроводен от свирепи гладиатори. В противен случай Спартак, Крикс и въстаналите „разбойници”, ако действали самостоятелно били в прекия смисъл на понятието – враг, който би се изправил пред стените на Рим, като картагенския пълководец Ханибал. В същото време, защо Спартак би разорявал източните италийски провинции, ако още в началото смятал да се върне на юг по същия маршрут? Явно в началото на похода липсвало подобно намерение или замисъл. За него и войската му от жизнена необходимост, било осигуряването с храна и подкрепа от робите и населението по маршрута. Разорявайки ги не можел да разчита на подобно нещо, особено при завръщане обратно. Пълен хаос, безумие и противоречие.

Остава търсенето на отговор, какво най-реално би обединило такава пъстра военизирана общност с лидери Спартак и Крикс да действат сплотено в един поход на север към Алпите, преодолявайки около 700 км по права линия за минимум 25 денонощия. В случая не взимам в предвид поредицата от еднодневни почивки и дните на битки. Допускам, че идеята да се завърнели по родните земи, била само част от замисъла. Най-вероятно имало цел и идея скрита от всички, но желана от всички. Тази цел била ясна за доверени лица и разяснена по достъпен начин сред останалите. Допускам, версията за завръщане по родните места с част от силите и подновяване там на съпротивата срещу римската експанзия, да била съпроводена с останалите сили да се превземе властта в Рим начело с местните италийци и римска опозиция. Най-сериозния влиятелен вътрешен противник на Рим бил римлянина Серторий, който разполагал с подръжници както в Испания, така и в самия Рим и сенат. Един такъв замисъл би заслужавал организирането, подготовката и провеждането на един не постигнал целта си победоносен поход на север към Цизалпийска Галия.

Древните автори са описали накратко следните възлови и общи събития:

– Спартак станал страшна и заплашителна сила, който предприел поход на север към Алпите, според версията на Плутарх за да стигнат до родните си земи, а според Апиан през Алпите да стигнат до келтите;

– консула Луций Гелий Публикола и претора Квинт Арий в района на планината Гарган разбили отряда на Крикс: според Тит в състав от 20 000 роби; според Плутарх – Гелий изненадващо нападнал германски отряд и го унищожил изцяло, а в описанието за Катон допълнил, че той бил доброволец във войската, командвана от Гелий, но началниците водели лошо войната, при наличие на изнеженост и страст към разкош сред войниците; според Апиан – единият от тях (консулите) до планината Гарган разбил Крикс, който командвал 30 000 отряд, като самият Крикс и две трети от войската му загинали в битката; според Орозий – срещу въстаналите с войски били изпратени консулите Гелий и Лентул, при което Крикс имал войска от десет хиляди души, а Гелий го разбил в бой в който той се биел по най-ожесточения начин;

– консула Гней Корнелий Лентул Клодиан претърпял поражение: според Ливий Тит – бил победен от Спартак; според Плутарх – Лентул, с големи сили обкръжил самия Спартак, но последния преминал в настъпление, разбил неговите легати и превзел целия обоз; според Флор – Спартак извършвал нападения над консулски армии, като разбил войската на Лентул в Апенините; според Орозий – Лентул, победен от Спартак, избягал;

– Спартак разбил консула Гелий Публикола и претора Квинт Арий, неясно къде и кога;

– Спартак, принесъл в жертва за загиналия Крикс 300 пленени римляни според Апиан; Флор споделил, че той извършил погребения на своите загинали водачи — с почести, подобаващи на пълководци и заповядал на плениците да се бият помежду си около погребалната клада, сякаш искал да изкупи позора на гладиаторската служба, ставайки организатор на игри; а според Орозий – устроил гладиаторски игри между 400 пленици;

– заговорническо убийство на Серторий в Испания, наследилия го Перперна бил за кратко време разбит, пленен и екзекутиран от Помпей. Последния изгорил пленената кореспонденция на Серторий с привържениците си в Рим;

– Спартак се сразил с проконсула Касий и претора Манлий при Мутена: според Тит – проконсула Гай Касий и претора Гней Манлий без успех се бият със Спартак; според Плутарх – срещу него начело на десетхилядна войска излязъл Касий, наместник на тази част на Галия, която се простира по река Пад. В започналото сражение претора бил разбит, понесъл значителни загуби в хора и сам едва се спасил с бягство; според Флор – при Мутина Спартак унищожил лагера на Гай Касий; според Орозий – Спартак убил проконсула Гай Касий, разбивайки го в сражение.

– научавайки за пораженията, според Плутарх, възмутеният сенат заповядал на консулите да останат на място и поставил начело на римските сили Крас.

Това са накратко изброени общите описания на събития след края на зимата на 73 г.пр.н.е. за които накратко са писали римските автори. В същото време самите събития са описано с малко думи, което неимоверно затруднява тяхната реконструкция.  

2. Замисъл на страните

От военнополитическа гледна точка, логично е да се очаква, че докато през есента и зимата, претора Вариний и Спартак се надхитряли в Кампания и Лукания в поредица от боеве, гладиаторите набирали все по-голяма мощ, а Рим не стоял със скръстени ръце и не бездействал. Римския сенат спазвайки традицията избрал поредните служебни изборни лица. Той не само ги избрал и назначил на длъжност от 01 януари, но изпратил и двамата консули срещу Спартак, като на една от най-трудните и велики войни. Рим вече публично признал, че води война на собствена земя срещу въстаналите гладиатори. В случая не е ясно защо Плутарх, премълчал с какви сили разполагали консулите, дали с по един или повече легиона. Все пак в Рим били взети конкретни мерки за потушаване на размириците в южна Италия. На практика въпреки вътрешните интриги, сенаторите правилно разчели сигналите за нарастващата сила на „разбойниците” и невъзможността на претора Вариний самостоятелно с наличните сили да реши проблема. Формирането, въоръжаването и бойното сглобяване на няколко нови легиона изисквало време. Необходимостта от допълнително количество въоръжение и снаряжение изисквало време за изработване, както влагането на значителни материални и финансови ресурси. Богатите сенатори и римляни изключително много се дразнели от необходимостта да влагат богатството си, за да се защитят на собствена територия без никаква видимост за печалба.

Римските автори за поред път са пропуснали редица значими факти. Например не са споменали за римския замисъл, както кой и какви решения взел за успешно водене на войната. Защо е важен този аспект? Докато предната година римския сенат не проявил никаква инициатива за ангажиране с пряко участие на консулите в бойните действия, през 72 г.пр.н.е. изведнъж изпратил и двамата новоназначени консули. Подобно действие се предприемало само при наличие на висша заплаха за самото съществуване на Рим и републиката. В същото време било налице разнопосочно във времето и пространството движение на легионите на двамата консули. Защото ако едновременно и с обединени сили били тръгнали от Рим към Лукания срещу Спартак, то те биха били споменавани заедно и би ставало въпрос за поредно в дните командване на всеки един от тях. В случая е налице поява на войската на консула Гелий и претора Арий в района южно от планината Гарган, а на консула Лентул някъде в Пицен.

Карта на вероятното движение на север на Спартак (синьо) и на легионите на римските консули Гелий и Лентул (червено). Отразени са вероятните райони за съсредоточаване силите на консула Лентул и Спартак.

Допускам, че в края на зимата, от Рим в помощ на претора Вариний, първи тръгнал на юг консула Гелий Публикола ²³ с претора Квинт Арий.²⁴ Похода бил по пътя Виа Апия от Рим към Капуа и Брундизий.

Снимка. Участък на древноримския път Виа Апиа в днешно време.

Достигайки след около седемдневен преход в района на Капуа-Беневентум-Нола, той научил за движението на Спартак на север към планината Гарган ²⁵ в Апулия. Маршрута на гладиаторите бил с дължина около 200 км, за преодоляването на които им трябвали също около седем денонощия. На римския консул било ясно, че му трябвали минимум четири денонощия поход за да стигнел южните склонове на планината Гарган напряко. На-вероятно през това време Спартак не би стоял на едно място, а би се придвижил поне с още около 120 км на север. Съвсем естествено консула Гелий, като командир взел решение да продължи похода по Виа Апия от Беневентум към района южно от планината Гарган. Така се оказвал в тила на гладиаторската армия на поне три дена път от нея, като имал възможност при благоприятно стечение на обстоятелствата да я настигне и атакува изненадващо в гръб. Вероятно незабавно изпратил донесение до Рим за ставащото. Максимум до седмица Рим и консула Лентул,²⁶ вече знаели за вероятното направление на новия поход на Спартак. Вероятно тогава се родила идеята легионите на Лентул да се придвижат с ускорен марш по Виа Тибуртина към Атернум (дн. Пескара) на границата на Самниум с Пицен, където да пресрещнел армията на гладиаторите. Дължината на пътя била около 200 км през пресечена планинска местност на Апенините. При скорост 30 км на денонощие му били необходими минимум 7 денонощия за да излезе на брега на Адриатическо море. Спартак за да стигнел от планината Гарган до Атернум и да го пресрещнел, на свой ред трябвало да преодолее разстояние от близо 140 – 150 км за около 5 – 6 денонощия, като се движел с ускорен марш по равнинен терен.

Карта на вероятните действия на Спартак в похода на север и на римските консулски армии срещу него.

От направения анализ се вижда вероятния замисъл и решение на римския сенат и на консулите. Замисъла бил прост, брутален и ефектиевен, без никакви военни хитрости, които незаслужавали презрените за тях гладиатори. На практика с удари по фронта и в тил в района между планината Гарган и Пицен трябвало да обкръжат и унищожат в открит двубой въстаналите „разбойници” начело със Спартак и Крикс.

В същото време се изправя немаловажния въпрос, защо римския сенат толкова се стреснал от „разбойническия” поход на север към Цизалпийска Галия? Ако въстаниците наистина тръгнали към родните си земи, по безболезнено би било да ги оставят да напуснат Италия. Впоследствие щели да проведат наказателни и завоевателни войни по земите им. Не е за пренебрегване и варианта да обединят двете консулски и проконсулска войски и да ги атакуват в Цизалпийска Галия при форсирането на река Пад. Особено когато силите на въстаниците са разделени и са на двата бряга на реката. Вместо това римляните предприели активни настъпателни действия за унищожаване военизираната въстаническа общност между планината Гарган и Пицен.

Дали римската настъпателна активност, била продиктувана от страха пред поход на Спартак към Рим. Едва ли! Тогава въстниците щели да тръгнат по най-късия път директно през Кампаия на север и за около седем денонощия щели да бъдат пред стените на Вечния град. По пътя само трябвало да преодолеят в бой съпротивата на консулските легиони. Вместо това Спартак се насочил на север по източните земи на полуострова, като от Рим го отделяла планината Апенини. Защо тогава консулите прибързано пристъпили към обкръжаване и разбиване на въстаниците? Та, те дори не взели мерки за блокиране на пътищата към Рим през планината. Дали ги е водел единствено стремежа по-бързо да накажат непокорните гладиатори? Едва ли! Тогава каква по-сериозна опасност за републиката представлявала армията на Спартак в похода си на север? Може само да се предполага, но не е за изключване вероятността похода на север да имал някакво отношение към действията на Серторий в Испания. В този случай наистина Спартак представлявал сериозна заплаха за властта в римската република. За предотвратяването и римляните трябвало час по-скоро да разбият въстаналата военизирана общност, начело с гладиаторите.

В хода на тези разсъждения са важни още два момента за които не намираме преки данни в римските хроники. На първо място била съдбата на войската на претора Вариний – постоянно търпяща поражения, попълвана и отново атакуваща. Допускам, че той тръгнал след армията на Спартак и се присъединил доброволно или по заповед към войската на Гелий Публикола. Впоследствие действал под командване на консула или просто предал командването с изтичане на мандата му. На второ място, дали Спартак оставил в Лукания „разбойнически” отряди и защитени лагери-бази. Допускам, че имало такива, които поддържали духа на въстанието в района, трупали запаси от оръжие и храна, осигурявали охраната на лагерите и грижата за ранените, болните и физически непригодните за далечен поход с боеве въстаници. При което римляните съсредоточили вниманието си към главните сили на Спартак, а другите оставили за по-късно унищожаване.  

3. Разногласие или единен замисъл за действие в лагера на Спартак

Да оставим войските да се придвижват едни срещу други и да разгледаме поредната смущаваща вниманието ни версия за разногласия сред въстаналите гладиатори. Ливий Тит, Плутарх, Апиан и Орозий са споделили, че консула Гелий Публикола и претора Квинт Арий разбили германски отряд начело с Крикс. Според Апиан битката станала в района на планината Гарган, като отряда бил от 30 000 души от които загинали две трети, включително и Крикс. Различни са данните за числеността на отряда: Ливий Тит – 20 000 роби; Апиан – 30 000 от които 2/3 загинали и Орозий – 10 000 души. Според всичките тях, този отряд се отцепил от главните сили на Спартак. Това е поредната смущаваща версия на Плутарх, т.е. желаещите да останат на Апенините, начело с Крикс се отцепили и разположили на лагер в района на планината Гарган. При наличие на подобни смущаващи духа на войската прояви, всеки пълководец от древността разрешавал несъгласните да напуснат свободно главните сили за настъпление. Нима Спартак и Крикс биха постъпили по-различно. Та нали всеки такъв несигурен воин или отряд би бил заплаха за сигурността им и победата –  по-добре без тях, отколкото с тях. В такъв случай всеки несъгласен с похода на север би предпочел да остане в Лукания и да продължи борбата на собствена земя. В жизнен интерес на Спартак и Крикс било да не ги включват в похода на север, като им се поставила друга задача за изпълнение на място. В резултат на тези размисли отделянето на Крикс с германците не е разцепление и разногласия, а обмислен от военна гледна точка замисъл за действие.

В допълнение от наличните отряди от конници и разузнавачи, Спартак и Крикс получавали актуални данни за действията на римляните. Така вероятно научили за изпращането на двамата новоизбрани консули срешу тях и за замисъла им да ги обкръжат и атакуват между Гарган и Пицен. Реалната реакция на всеки пълководец би била да ги биел по части, докато са на значително разстояние един от друг и не били в състояние да си окажат помощ и да взаимодействат в рамките на общия замисъл. В случая трябвало да се забави настъплението на единия, а другия в това време да се пресрещнел в срещен бой. Въпреки нежеланието от рисковано разделяне на силите, Спартак и Крикс възприели идеята и реализирали своя замисъл.

4. Битка на консула Гелий Публикола с Крикс

За разкриване същността на действията от военен аспект, остава още една загадка. Защо Крикс избрал за разполагане планината Гарган, а не източните склонове на Апенините?

Снимка. Днешен изглед от планината Гарган

Карта на района на планината Гарган

От военна гледна точка за нас представлява особен интерес самия район около планината Гарган. Според римския географ Страбон в Дауния (земи южно от пл. Гарган), на един хълм, наречен Дрион имало два хероона. Единият на Калхант, на самото било, където търсещите оракула принасяли на духа му черен овен и спели в кожата му, а другият на Подалейрий, близо до подножието на хълма. Последния храм бил отдалечен от морето на около сто стадия (18 500 м) и от там извирал поток, чиято вода лекувала всякакви болести по животните. Пред този залив бил носа, Гарганон, който се протягал към морето на разстояние от триста стадия (55 500 м) в открито море. Цялата тази земя раждала всичко в големи количества и била великолепна за коне и овце. Местната вълна била по-мека от тарантинската, но не толкова лъскава. Земята била добре заслонена, тъй като равнините се намирали в падини. (Страбон „География” книга 6, втора глава)

От военна гледна точка склоновете на планината Гарган имали силни и слаби страни. Положителни страни: от склоновете на планината се откривал добър изглед към равнината простираща се на ширина около 40 км до източните склонове на самите Апенини; това осигурявало възможност за водене на наблюдение и разузнаване с цел разкриване придвижването на значителни римски военни формирования; по склоновете на планината можело да се водят ограничени по мащаб „разбойнически” действия; мястото осигурявало достъп до хранителни и водни ресурси. Освен изброените моменти бил налице още един и то най-важен в случая. Осигурявала се възможност за реализиране замисъла за атака или поредица от удари във фланг и тил на походния строй на кохортите на консула Гелий Публикола. Слаба страна – разполагайки се на западните склонове на планината Гарган, Крикс попадал в район с ограничени възможности за маневриране и отстъпление.

Липсва всякаква яснота за хода на битката между римляните и германците начело с Крикс. Единствено Плутарх споменал, че претора Гелий изненадващо нападнал германците, а Орозий писал, че консула Гелий разбил Крикс в ожесточен бой.

Схема на вероятния ход на битката между консула Гелий Публикола и германския отряд на Крикс, с обходен удар на претора Квинт Арий.

От тези кратки описания мога да направя следните предположения: мястото за съсредоточаване на германците било своевременно разкрито от римляните най-вероятно с помощта на местни жители; допускам възможността консула Гелий с главните си сили развърнати в боен строй да е атакувал Крикс; започнала ожесточена битка между римляни и германци; в хода на битката претора Арий с част от силите се придвижил скрито в обход и изненадващо атакувал във фланг или в тил отряда на Крикс; около 1/3 от германците оцеляли и напуснали бойното поле, като най-вероятно успели да отнесат със себе си трупа на Крикс; значителна част от тях най-вероятно успели да се изтеглят към Спартак на север, а останалите разпръснати да се завърнат на юг към базите в Лукания. По-подробна конкретизация е невъзможна поради липсата на данни за хода и точното място на битката.

В крайна сметка, макар поражението с цената на значителни жертви, отряда на Крикс изпълнил задачата. Той забавил с няколко денонощия ускореното придвижване на север на консула Гелий и предотвратил едновременния удар от две страни по главните сили на Спартак. 

5. Битка на консула Гней Лентул със Спартак

Древните автори бегло са споменали за битката между войската на консула Гней Корнелий Лентул Клодиан и главните сили на Спартак. В нея консулската армия била разбита. Единствен Плутарх ни е дал малко по-подробно, но все така неясно описание. Според него, консула Лентул с големи сили обкръжил самия Спартак. Къде и как е станало Плутарх не е посочил. В отговор Спартак преминал в настъпление, като разбил неговите легати и превзел целия обоз. На свой ред Флор само констатирал, че Спартак разбил войската на Лентул в Апенините.

От кратките изложения е налице вероятността за провеждане на срещен бой в планинска местност между двете войски. Спартак се възползвал от по-късия и по равнинна местност маршрут за да пристигнел пръв в подножието на Апенините, където пътя Виа Тибуртина излизал от планината за да се стигне до град Атернум (дн. Пескара). Целта му била да атакува римляните в пресечената планинска местност, преди да са излезли в равнината на оперативен простор, където кохортният боен ред им осигурявал предимство. Да не забравяме, че по Виа Тибуртина, легионите на консула Лентул трябвало да преминат с 50 км по дълго разстояние, т.е. още около две денонощия преход, преди да излязат в равнината пред Атернум.

Карта възстановка на похода на консула Лентул и Спартак

От изложените разчети и картата на местността е налице вероятността Спартак да имал минимум около едно-две денонощия преднина пред консула Лентул. Опасността за удар в гръб от легионите на консула Гелий Публикола била отложена във времето. Отряда на Крикс го забавил в подножието на планината поне за около две денонощия. От една страна била заплахата Крикс да атакувал във фланг или тил легионите на консула Гелий. От друга страна действията на консула да не допуснел подобна атака от „разбойниците” на Крикс. Не на последно място самия бой и последствията от него. Римляните се забавили докато разграбвали плячката, погребвали убитите и оказвали помощ на ранените. Въпреки необходимостта от бързо придвижване на север в помощ на консула Лентул, допускам, че Гелий и Арий били горди от постигнатата победа над страшния Крикс и подчинените му германци. Едва ли са пропуснали възможността изнежената им войска да изпита насладата от победата в кръвопролитния бой. Така оставайки на място се забавили минимум с две – три денонощия, вместо незабавно да продължат преследването на  Спартак. Освен това на римляните им били необходими поне 5 – 6 денонощия за ускорен марш за да преодолеят отделящото ги от въстаниците разстояние. По този начин отчитайки и придвижването на гладиаторите, Спартак имал на разположение около 3 денонощия да организира и проведе боя с легионите на Лентул, без да се притеснява от удар в гръб.

В опита си за реконструкция на боя ще се опирам на извънредно краткото описание на Плутарх, че Лентул, с големи сили обкръжил самия Спартак, но последния преминал в настъпление, разбил неговите легати и превзел целия обоз.

Споменатото от Плутарх показва, че римляните успели да обкръжат Спартак със значителни сили. Най-удобни условия за подобна проява предоставяла планинската местност. В нея чрез обходни действия можел да се пресече пътя за отстъпление на врага, докато главните сили атакували фронтално, а с подразделения на леката пехота нанасяли удари във фланг от планинските склонове. Слаб момент бил, че тежката римска пехота била обучена и най-силна във воденето на бой в равнинна местност, докато планинската изисквала активни действия на самостоятелни отряди, което не им била силната страна. В случая трябвало да разчитат на леко въоръжените съюзни отряди. Има още един момент, ако наистина консула Лентул успял да устрои такъв капан, то трябвало да бъде уверен, че Спартак щял да попадне в него.

Снимка Изглед от планинска долина

На практика това бил настъпателен срещен бой в условията на планинска местност. Обикновенно планинската долина има удобен вход и изход, речно корито, удобен главен път. Съществуват ограничени възможности за наличие и използване на заобиколни пътища за маньовър встрани от главния път. Склоновете не са толкова стръмни, но са ограничено достъпни за изкачване или спускане. Наличието на гори осигурявало възмоност за укриване на леки пехотни отряди в засада по склоновете. Планинските долини били удобни за устройване на засади от значителни войскови формирования. В срещния бой и двете вражески войски настъпвали една срещу друга, като в движение се развръщали от походен в боен строй и водели активни настъпателни бойни действия. Активните действия се развивали в кратко време, обстановката бързо се променяла, борбата се водела за овладяване на инициативата, чрез настъпление по фронта и нанасяне удари по открити флангове, свързани с нарастване силите в хода на боя, чрез пристигане на бойното поле на отряди от походната колона. Важен принос за победата, имало наличието и целенасоченото използване на леки пехотни и конни отряди, които били в състояние да водят активни самостоятелни действия в условията на планинска местност. При Спартак за такава цел вероятно са били използвани отряди от роби-пастири, които били свикнали с живот и придвижване в планината.

Представлява интерес разглеждането на традиционния походен строй на римските легиони и вероятния такъв на главните сили на Спартак. От древността до днес походния строй имал принципно построение: преден и флангови отряди, авангард, главни сили, обоз, ариегард. Използвам понятия от средновековието (авангард и ариегард), тъй като са по-ясни за съвременността. В същност каквито и да са им имената са били реалност още от древността.

Схема на традиционно построение на походна колона.

Детайлно разгледани те съгласно обстановката и маршрута, имали определени задачи и състав:

– авангард: съставен от леки пехотни и конни отряди се движел в челото на колоната. В повечето случаи бил съставен от спомагателни и съюзни отряди. Командира на авангарда от състава на подчинените изпращал напред леки конни отряди. Те разузнавали местността по маршрута: за проходимост, наличие на препятствия и на противник. При разкриване на заплаха от засада или наличие на враг, изпращали вестоносци, които да известят авангарда, а той на свой ред главните сили. Освен в челото на авангарда, били изпращани отряди и по фланговете с цел разкриване наличието на противник или вражески засади. В условията на спокойна обстановка и на своя територия, в авангарда се движели и групите избиращи и оразмеряващи мястото за изграждане на защитен лагер за нощтта. При наличие на противникова атака, силите на авангарда или оказавали помощ на предните отряди или поемали първоначалния вражески удар, за да осигурят време на главните сили да се развърнели за бой.

– главни сили: в римската войска били легионите, които се движели по центурии и кохорти в колона една след друга, съобразно условията на пътя и местността. При нападение имали готовност да се развърнат по фронта или флангово (наляво или надясно) за неговото отразяване. В състава на главните сили се движел консула с щаба си и личната охрана.

– обоз: придвижвал се след главните сили. При наличие на заплаха и на чужда територия се движел по средата между главните сили. По традиция обоза на всеки легион се придвижвал след главните му сили. По решение на командващия войската, обозите на легионите можели да бъдат обединени в един общ обоз за времето на похода.

– ариегард: останалата част от войската, предназначена да прикрива от изненадващи удари в тил на главните сили.

Схема на походна колона на Цезар в Галия

За нагледен пример ще използвам споделеното от Гай Юлий Цезар в „Записки за галската война”: „Цезар изпрати напред конницата си, а непосредствено след нея се движеше самият той с всичките си пехотни части… Понеже се приближаваше вече до неприятеля, Цезар съобразно с установения си обичай сам предвождаше своите шест легиона, приведени в пълна бойна готовност; след тях беше поставил обоза на цялата си войска, а най-подир – двата нови току-що набрани легиона, които завършваха цялата колона, бяха негов ариергард и охраняваха обоза.” ²⁷

Познавайки тактиката на римската армия при поход особено в планинска местност, в същото време отчитайки опасността от подход в тил на легионите на консула Гелий Публикола, Спартак имал един изход – да атакува още в планината консула Лентул. В тази сложна обстановка и ограничено време за действие, той не можел да си позволи устройването на засада за унищожаване на консулската армия. Нещо повече Лентул пред опасността от засада, можел да изчака в укрепен лагер в планината до пристигането на Гелий. Така изчакването в предварително организирана засада можело да продължи няколко денонощия, а Спартак нямал на разположение толкова време. За да биел поединично врага трябвало да предприме активни настъпателни действия.

Мястото на боя не е известно. От военна гледна точка и въз основа на изложеното до момента, допускам, че битката станала в планинска долина пресичана от пътя Виа Трибунтина, преди да излезе в равнинните околности на Атернум (дн. Пескара). Спартак успял да изпревари консула Лентул и развърнал защитен лагер или в подножието на планината или в равнината между планината и Атернум. Научавайки от разузнавачите-пастири, че успял да изпревари римляните и те са на разстояние поне един денонощен преход – 30 км, Спартак най-вероятно решил да ги атакува изненадващо още в планината, докато са в походна колона. Той оставил в лагера всичко излишно и част от силите за охрана и защита, а с останалите боеспособни отряди настъпил срещу римляните. Според мен разчитал на бойните умения на отрядите от пастири, които трябвало по планинското било и склонове да обхождат врага и да го нападали във фланг. С останалите, смятал да атакува фронтално, придвижващите се в походна колона главни сили на консула, преди да са се развърнали в боен ред.

От военен аспект до тук, реконструкцията може да се предполага, че е реална. Следва един странен пасаж при Плутарх, че консула Лентул с огромни сили обкръжил Спартак. В този случай се оформя версията: първо – консула имал под командването си повече от един легион, потвърждение множественото число за брой разбити легати (командири на легиони); второ – вероятно своевременно научил за действията на Спартак и решил на свой ред да го изненада чрез устройването на засада в планинската местност по време на похода си. В този случай остава вероятността да е разположил скрито на входа кохортите на поне на един легат (около легион), а с главните сили се развърнал на другия край на долината. Допускам, че част от римските предни спомагателни отряди се движели по пътя и били унищожени от движение от Спартак, а авангарда се изтеглил встрани. Навлизайки в долината, гладиаторите атакували и разбили предните кохорти от главните сили на консула. Римските кохорти най-вероятно били построени в дълбочина, поради невъзможност да се развърнат по фронта и да обхванат фланговете на гладиаторите. Боя по фронта се ожесточавал. Консула Лентул не можел да използва мощта на развърнатите в боен строй налични кохорти. Поради релефа те настъпвали една след друга и били разбивани в този ред. В същото време отрядите от авангарда настъпили и блокирали пътя в тила на Спартак. Оказвайки се в обкръжение в планинска долина, гладиаторите не изпаднали в паника. Спартак се възползвал от липсата на взаимодействие между авангарда и главните сили на римляните. Нанасяйки загуби в челен сблъсък с кохортите по фронта, с част от силите във взаимодействие с пастирските отряди нанесъл поражение на обградилите го кохорти. Консула не издържал и с остатъците от войската си отстъпил назад по пътя Виа Тибуртина, за да прикрие маршрута към Рим. Спартак разкъсал обръча и се оттеглил към защитения си лагер. Това е възможна версия за развитие на боя, с една допълнителна конкретизация. Салустий в достигнал до нас частичен абзац споменал: „В същото време Лентул, като защитил с двоен боен ред позициите си на един хълм с много загуби”. Краткото, непълно и неясно описание косвено подтвърждава анализираното до момента за бой в планинска долина, оттегляне и съсредоточаване на оцелелите римски сили на хълм, които се строили в плътен двоен ред за отбрана, а загубите били значителни. Лентул дори не посмял да си помисли за ново настъпление или атака.

В описанието на Плутарх, се споменава, че Спартак преминал в настъпление, разбил легатите му и превзел целия обоз. Последните думи относно обоза, още повече затрудняват реконструкцията на боя. Къде се намирал обоза, след като Спартак бил обкръжен от значителните сили на консула Лентул? Както стана на въпрос относно схемата на римския походен строй, най-вероятно той се движел в състава на колоната на главните сили. В такъв случай не е имало обкръжение, а разгром на легатите още в походна колона с пленяване на обоза. Какво е станало в същност, имало ли е обкръжение или не?

Според мен е имало обкръжаване в условията на планинска местност. В такъв случай обоза се движел след авангарда и кохортите на единия легат. След тях се движели останалите сили на консула Ленул. След атаката на Спартак над авангарда, последния начело с легата се оттеглил встрани от пътя, а заедно с тях и част от обоза. Пропускайки „разбойническите” отряди и в хода на атаката им към главните сили на консула, той настъпил и затворил входа на планинската долина. Така Спартак попаднал в обкръжение. Продължавайки устремната атака към римските главни сили, с част от второешелонните си отряди, а защо не с елитен щурмови отряд в резерв, във взаимодействие с пастирски отряди по склоновете, атакувал и разгромил окончателно римския авангард, като пленил неговия обоз. В това време косула Лентул с воините си напуснал бойното поле, за да не кажа като Павел Орозий, че победен – избягал. Едва след това прибирайки плячката и пленената част от римския обоз Спартак се завърнал в лагера си. Там трябвало да окаже помощ на ранените и да се подготви за бой с консула Гелий Публикола.

 Кратката обща реконструкция и успешното командване на отрядите в планинска местност от страна на Спартак, навежда на мисълта за наличието и използването на разнообразни средства и способи за предаване на заповеди от вестносци до звукови и визуални средства. Победоносния край на настъпателния в обкръжение бой в планинска местност, демонстрира наличието на дисциплина и единен боен дух сред въстаниците и командирите на отряди, които не се страхували от обкръжение и самостоятелни действия. Крайния резултат постигнат в такава сложна обстановка бил върхова изява на строга и съзнателна  войскова дисциплина сред гладиатори, престъпници, роби, дезертьори, италийци и др.

Обстановката оставала сложна и труднопредсказуема. След победата Спартак с главните си сили най-вероятно бил в защитен лагер между планината и Атернум. На запад в планината Апенини, някъде по пътя Тибуртина били остатъците от разбитите легиони на консула Лентул. От юг оставала заплахата от легионите на консула Гелий Публикола. Вероятно от пристигнали при него германци, Спартак разбрал за тяхното поражение и славната смърт на Крикс. На север през Пицен към Цизалпийска Галия оставал открит пътя за настъпление. В тази обстановка оставало предприемането на една най-реална крачка в интерес на собствената сигурност – настъпление срещу преследващите го легиони на консула Гелий Публикола и претора Квинт Арий.

6. Битка между консула Гелий и Спартак

За тази битка сведенията са още по-оскъдни: Ливий Тит – консула Луций Гелий и претора Квинт Арий също са разбити от него; Плутарх – след това (поражението на консула Лентул) тръгнал към Алпите; Публий Корнелий Тацит – Спартак, който разгромил толкова консулски войски; Апиан – тогава Спартак, ги нападнал поединично и разбил и двамата, а консулите отстъпили в пълно безредие. Павел Орозий – впоследствие двамата консули, без резултат обединявайки своите войски, побягнали след тежко поражение.

Освен тези крайно недостатъчни сведения, Апиан и Орозий са споменали, че Спартак организирал и провел гладиаторски игри в памет на Крикс.

Наличните описания са крайно кратки, объркани и непоследователни. Едно е ясно, че по-някакъв начин и по-някое време Спартак разгромил и легионите на консула Лентул Публикола. За нас остават няколко въпроса без отговор, относно какво, кога, къде и как е станало? В случая според мен са налице два основни варианта за действие от военна гледна точка.

Първи вариянт – Спартак се завърнал с цялата си войска към района на  планината Гарган и там разгромил консулската армия. Касаело се за преминаването на 140 – 150 км назад на юг, за около 5 – 6 денонощия и разгром на римляните, които по някаква причина след победата над Крикс все още били там. Ако това реално е станало, то Спартак отделил още няколко денонощия за погребението на Крикс и воините от отряда му. Самото погребение съпроводено с гладиаторски двубои между 300 – 400 пленени римляни също би отнело няколко денонощия. Едва след това отново би продължил похода на север към Цизалпийска Галия, за да преодолее около 550 км за около 18 – 19 денонощия. Излиза, че след победата над консула Лентул, Спартак изгубил в поход на юг и след това на север до град Мутена (дн. Модена) почти цял месец. Нещо което противоречи на логиката за устремен поход на север към Цизалпийска Галия.

Втори вариант – консула Гелий след победата над Крикс, продължил похода на север, като боя станал някъде между планината Гарган и Пицен, т.е. в Самниум. В такъв случай се изправял следващия въпрос, къде Спартак разгромил римските легиони и къде провел погребението на Крикс и поминалните гладиаторски игри в негова чест. В случая, ако не се завръщал към планината Гарган, остава предположението, че германците успели да изнесат тялото на Крикс и да го доставят в лагера на Спартак в района на Атернум. Там издебвайки след поредния уморителен преход легионите на консула Гелий, ги нападнал с изненада и разбил. Впоследствие на място организирал погребение на загиналите съратници в боевете с Лентул и Гелий, и реално на тялото на самия Крикс. Така спестявал 10 – 12 денонощия преходи към и от района на планината Гарган. След публичните и пищни погребални церемонии му оставало да преодолее около 400 км до Мутена, за около 13 – 14 денонощия усилен марш.

Според мен по-реален за обстановката и вероятните действия на двете воюващи страни е вторият вариант. За нас остава констатацията, за разгрома на консула Гелий и продължаване на похода на север към Цизалпийска Галия. 

7. Поминателни гладиаторски игри в памет на Крикс

След разгрома на консулските армии на Лентул и Гелий, които отстъпили и вероятно прикрили пътищата към Рим, Спартак не предприел преследване. Вместо това организирал грандиозни за времето си погребални церемонии, оказвайки на загиналите свои командири почести характерни за известни пълководци. В случая възползвайки се от привилегията на победител, прибрал и оказал необходимите грижи за ранените. Осигурил приемане на местно попълнение и натрупване на запаси от продоволствие за предължаващия поход.

Защо отделям такова значимо внимание на този факт? Най-важното в случая е, че самите автори са го споменали с определени обяснения от тяхна гледна точка. Според тях действията му били продиктувани от срам за гладиаторската му същност. Дали е било само това или има още нещо? Защо толкова ги е възмутил подобен акт, та не пропуснали да го отразят? Явно Спартак с целенасочени, кръвопролитни и традиционни за римляните действия постигнал целта си. Той толкова засегнал римската гордост и величие, че те издали омразата си със самото му споменаване. Остава да си изясним параметрите на гладиаторските двубои. Най-значимите до 183 г.пр.н.е. били игрите, които включвали 60 двубоя. Едва през 65 г.пр.н.е., няколко години след въстанието на Спартак, Юлий Цезар изправил един срещу друг 320 двойки гладиатори или около 640 души. Най-масовите зрелища били организирани от император Траян след победата му над даките. Те продължили 123 дни, като на арените се сражавали 10 000 гладиатори и били убити 11 000 животни.

Според описанията на Апиан и Орозий, в гладиаторските поминателни игри, Спартак организирал двубои между 300 или 400 двойки от пленени римляни. С действията си надминал всякакви количествени параметри традиционно възприети от богатите римляни през годините на късната римска република. Свръхобидното за робовладелците било, че един тракиец-дезертьор-роб-гладиатор си позволявал проява, допустима само за богатите и стремящи се към висши длъжности римляни. Обидата и унижението били свръх техните възможности за поносимост и възприятие. За тях било непостижимо унижението свободни римски граждани и воини да се бият помежду си в гладиаторски поменателен смъртен двубой. Спартак за времето си постъпил хуманно. Вместо просто да убие пленените римляни, проливайки кръв за помен чрез заколение, той ги обрекъл на гладиаторската съдба и на вечно безименно присъствие в историята. Неговите последователи се почуствали макар и за един кратък миг наравно с римляните от трибуните. Обидата и предизвикателството за Рим били тотални. След този акт нямало връщане назад не само за Спартак, но и за неговите последователи. С това си действие те подписвали смъртните си присъди. 

8. Заговор и убийство на Квинт Серторий в Испания

През това време в Испания се разиграли събития, чиито последствия пряко се отразили върху съдбата на римската република, войната с Митридат и въстанието на гладиаторите начело със Спартак.

Става дума за бунтовния римлянин Квинт Серторий (Quintus Sertorius), който  създал в Испания царство в съюз с местните племена. Сформирал собствен сенат от около 300 души в противовес на римския сенат. Сключил договор с врага на Рим, Митридат в Мала Азия, като му предоставил римски командири и воини. В отговор получил финансова помощ и подкрепа от киликийските пирати. В продължение на почти осем години оказвал сериозна въоръжена съпротива на Рим, биейки се с проконсула Квинт Цецилий Метел Пий и наместника на Източна Испания, Гней Помпей. Бил убит през 72 г.пр.н.е. по време на пир от заговорници от близкото му обкръжение начело с Марк Перперна.

В убийството на Серторий и последвалото поведение на Перперна също са налице бели петна. Едно от неизвестните неща е дали и доколко Римския сенат, имал пръст в организирането и толерирането на един такъв заговор. Според мен Серторий притежавал даденостите не само да води продължителна въоръжена борба, но и да привлича на своя страна враговете на Рим. Не изключвам вероятността да е установил тайни контакти с въстаналите гладиатори начело със Спартак и Крикс. Допускам, че похода на север бил част от съвместен план за борба с Рим и неговите легиони. Целта била превземане на властта от бунтовен римлянин, който се нуждаел от военна помощ не само в Испания, но и в самата Италия. След убийството му начело на бунта застанал Перперна. Същият се оказал лош наследник на делото на Серторий. Той бил разбит, пленен и екзекутиран от Помпей, с което се сложил край на бунта в Испания.

Най-подробно и загадъчно е изложението на Плутарх: „Той (Перперна) нападнал Помпей, но веднага бил разгромен и пленен. И този последния не понесъл удара на съдбата, както подобава на пълководец. В неговите ръце била кореспонденцията на Серторий и той обещал на Помпей, да му покаже личните писма на бивши консули и други влиятелни в Рим лица, които призовавали Серторий да дойде в Италия, твърдейки, че мнозина са готови да се изправят срещу съществуващия ред и да извършат преврат. Обаче Помпей се държал не като неразумен юноша, а като зрял и умен човек, с което спасил Рим от голяма опасност и сътресения. Той постъпил както следва: събрал посланията и писмата на Серторий и ги хвърлил в огъня, без да ги чете и не разрешавайки някой друг да ги прочете, като заповядал Перперна незабавно да бъде екзекутиран, опасявайки се последния да не назове имена, които да послужат за повод за въстание.” ²⁸ Изложеното от Плутарх се споменава и от Апиан, който не пропуснал да изтъкне, как Помпей прибързано екзекутирал Перперна, за да не допуснел последния да издаде привържениците на Серторий и да предизвика междуособици в Рим. ²⁹ Едно от сериозните бели петна са действията на Помпей. Той прибързано екзекутирал Перперна и изгорил без да прочете кореспонденцията на Серторий. За тези му действия, хронистите Плутарх и Апиан, го възхваляват с обосновката, че така предотвратил някакво въстание и междуособици в Рим. Анализирайки описанията на Плутарх за живота и характера на Помпей, последния едва ли би пропуснал в личен интерес да не се заинтересува от имената на тайните привърженици на Серторий в Рим. Та те можели да му бъдат не само врагове, но най-вече зависими помощници в бъдещата му кариера. Да не забравяме интригите в боричкането за власт с Крас, избирането му за консул през 70 г.пр.н.е., мястото му в бъдещия триумвират с Цезар и Крас и най-вече ролята му в гражданската война срещу Цезар.

Според изложеното смятам, че между Серторий от една страна и от друга страна Спартак и Крикс е имало тайно споразумение за взаимопомощ при определени условия. Предполагам, че движението на север, разгрома на консулските армии и евентуалния бъдещ поход към Испания в гръб на Помпей са били част от споразумението.

Докато вестта за смъртта на Серторий не стигнала до Италия, пред Спартак стояла задачата за извършването на успешен 400 километров преход от Пицена до въоръжен сблъсък с кохортите на наместника на Цизалпийска Галия, проконсула Гай Касий Лонгин. 

9. Битка с проконсула Гай Касий Лонгин при Мутена

Разглежданите хронисти кратко споменали, че Спартак се сразил с проконсула Касий ³⁰ и претора Манлий при Мутена: според Тит – проконсула Гай Касий и претора Гней Манлий без успех се бият със Спартак; според Плутарх – срещу него начело на десетхилядна войска излязъл Касий, наместник на тази част на Галия, която се простира по река Пад. В започналото сражение претора бил разбит, понесъл значителни загуби в хора и сам едва се спасил с бягство; според Флор – при Мутена Спартак унищожил лагера на Гай Касий; според Орозий – Спартак убил проконсула Гай Касий, разбивайки го в сражение.

На практика отново сме изправени пред писаното и премълчаното от авторите. Изложеното можем да обобщим както следва: Спартак с многохилядната си военизирана общност успешно достигнал до Цизалпийска Галия; римския наместник проконсула Гай Касий Лонгин и претора Гней Манлий с десетхилядна войска се изправили срещу нахлулите в провинцията „разбойници”; битката станала в района на град Мутена (дн. Модена); проконсула бил разбит, а лагера му превзет.

Ще започна анализа с личността на проконсула Гай Касий Лонгин (Gaius Cassius Longinus), който произлизал от плебейска фамилия. През 73 г.пр.н.e. бил избран за консул, като не проявил никаква публично известна активност или дори не застанал начело на наказателна експедиция срещу въстаналите гладиатори. Това не му попречило на следващата година да бъде избран за проконсул на Цизалпийска Галия. Като такъв с десет хилядния си отряд се изправил пред Спартак в района на Мутена,  бил разбит и едвам се спасил с бягство. Разглеждам накратко биографията му, тъй като не е ясно защо Орозий писал, че проконсула загинал в боя, докато останалите автори писали за бягството му от бойното поле. Какво правил след това не е ясно, но две години по-късно бил свидетел в процеса против бившия управител на Сицилия Гай Вер, а четири години по-късно подкрепил Помпей в удостояването му с главното командване на войната срещу Митридат VI .

Да погледнем на картата, развитието на настъплението на Спартак към Цизалпийска Галия и разположението на силите.

 Карта Настъпление на Спартак към Цизалпийска Галия, бой с проконсула Касий при Мутена и вероятно разположение на разбитите консулски армии.

Военнополитическата обстановка след поражението на двете консулски армии най-общо казано била следната: консулите Лентул и Гелий събирали оцелелите воини и центурии след поражението; Римския сенат след радостното известие за победата над Крикс, бил стреснат от последователното поражение на двамата консули; римляните започнали с нарастващ ужас да оценяват реалната заплаха за властта в Римската република; липсвали въоръжени боеспособни формирования, които да спрат евентуално настъпление на Спартак към Рим по пътя на солта или по пътя Виа Фламиний; тепърва щели да се почувстват резултатите от успешния заговор и убийство на бунтовния римлянин Серторий в Испания; Спартак начело на бунтовната пъстра общност продължил похода си на север към Цизалпийска Галия.

За да направя картината по-пълна и конкретна, от значение е изясняването какво представлявала през онези далечни векове Цизалпийска Галия. На помощ ни идва древногръцкия географ Страбон. Според него точно в подножието на Алпите се простирала една голяма равнина, с почти еднаква дължина и ширина от две хиляди и сто стадия (около 388 км). Тази земя представлявала равнина, много богата и разнообразена с плодородни хълмове. Раздвоена почти по средата от река Падос (дн. река По) и двете и части се наричали „отсам Падос” (Цизпадана) и „отвъд Падос” (Транспадана). Цизпадана била цялата част, която лежала до Апенините и Лигистика, а Транспадана – останалото. Цялата земя била пълна с реки и блата. Колкото до градовете над блатата във вътрешността, плаванията до тях били чудесни, особено по река Падос.  Защото тя не само, че била най-голямата от тукашните реки, но често се пълнела от дъждовете и снега, като въпреки разделянето и на много потоци при устието, то било задръстено с тиня и трудно за влизане. Главен град на провинцията бил Медиоланион (Медиолан, дн. Милано), който макар доскоро да бил село, станал забележителен град. Той се намирал отвъд Падос и почти се допирал до Алпите. Наблизо била Верона, също голям град, а по-малки от тях били Бриксия (дн. Бреша), Мантуа и Комон. Комон бил скромно селище, но след като пострадал от нападенията на разположените над него рети, Помпей Страбон, бащата на Помпей Велики заселил там римски колонисти, а след това Гай Сципион добавил още три хиляди колонисти. Тези градове, били разположени доста над блатистите райони; а близо до тях бил Патавион (дн. Падуа), най-големият от всички градове в тази част на страната. Този град наскоро бил получил ценз, в него живеели петстотин души от конното съсловие, а в стари времена изкарвал войска от сто и двадесет хиляди. От Патавион се изпращали на римския пазар, всякакви облекла и много други неща, което показвало колко добри граждани имал и колко били вещи в занаятите. Той разполагал с воден път от морето по една река, която протичала през блатата, на двеста и петдесет стадия (около 46 км) от залива. Най-големият град сред блатата обаче бил Равена, построен изцяло от дърво, прорязан от реки и осигурен с пътища по мостове и салове. По време на приливите градът поемал не малка част от морето, тъй че цялата мръсотия се отмивала от морската вода и въздухът бил чист. Мястото се оказало толкова здравословно, че владетелите се разпоредили там да се изхранват и обучават гладиаторите. Имало прочути градове по поречието на Падос: Плакентия (дн. Пияченца) и Кремона, които били много близо един до друг и приблизително в центъра на страната; намиращите се между тях, Ариминун (дн. Римини), Парма, Мутена (дн. Модена) и Бонония (дн. Болоня), стигнеш ли в Бонония си близо до Равена. Качествата на тези места се доказвали от здравите им хора, големината на градовете и тяхното богатство, като във всички отношения римляните в тази част на света надминавали всичко друго в Италия. Защото не само обработваемата земя раждала плодове в големи количества и всякакви видове, но горите имали толкова много жълъди, че Рим се изхранвал главно от стадата свине, които идвали оттам. Реколтата от просо също била изключителна, тъй като почвата била добре напоявана, а просото най-голямата защита срещу глада, тъй като издържало на всякакво неблагоприятно време и никога не можело да се развали, дори ако всякакво друго зърно било в недостиг. В тази страна също така имало удивителни работилници за смола. Изобилието на виното, се виждало от питосите. Меката вълна се произвеждала в районите около Мутена и река Скултана и била най-фината от всички известни. Грубата вълна се произвеждала в Лигистика и земята на инсубрите, с която се обличали повечето домакинства на италиотите. Средната вълна се произвеждала в районите около Патавион, от която се правели скъпите килими и покривки – вълнени от двете страни или само от едната. Според Страбон, рудниците в региона, не се разработвали толкова сериозно, както преди. ³¹

От подробното описание на земите на Цизалпийска Галия, следват следните изводи от военен аспект: територията била равнина на голямо разстояние между планините Алпи и Апенини – това осигурявало преимущество в тактическо отношение на римските легиони съставени предимно от тежка пехота; земите били пресичани от множество реки притоци на река Падос и самата река, което затруднявало оперативния маньовър на войските, особено когато били пълноводни; не разорената и плодородна земя осигурявала възможност за снабдяване на значителни по численост войскови формирования; развитата пътна мрежа осигурявала движението на товари и войски във всички посоки. Проблем за Спартак било наличието на значими градове, които не минали на негова страна и били в състояние да окажат сериозна съпротива на всеки опит за обсада. Пред себе си имал само местни войскови формирования и силите на проконсула. Зад себе си, на минимум десет дни път – 300 км, гладиаторите нямали сериозни римски войскови формирования, които да ги атакуват в гръб. Според обстановката Спартак, можел да предприеме с цялата войска или със самостоятелни отряди съставени от гали, германци или траки поход във всяка една посока към родните места. Наистина в подкрепа на версията на Плутарх, била налице възможността за завръщане по родните земи. В същото време логиката на събитията, че въстаналите гладиатори, роби и италийци не се разпръснали към родните земи, а останали заедно, предполага наличието на друг значим и водещ фактор, който определял крайната цел.

Достигайки южните земи на Цизалпийска Галия, Спартак успешно реализирал излизането на оперативен простор, съсредоточавайки се в района Мутена-Болония-северните склонове на планината Апенини. Пред него били плодородните равнини до река Падос (дн. река По) и подход към южните склонове на Алпите. На практика била в действие версията на древните автори за стремеж на „разбойниците” да се завърнели по родните земи, преодолявайки река По и планинския масив Алпите. Пред тях оставала единствената въоръжена римска преграда, кохортите на проконсула Гай Касий Лонгин и претора Гней Манлий. Последните съсредоточили силите си в укрепен лагер в околностите на град Мутена. Най-вероятно Спартак ги изпреварил и подминал по-значителния град Болония. Няма данни за превземане на населени места или преминаване на градове на негова страна.

Предстоял бой за преодоляване на последната въоръжена преграда по пътя към родните земи, а защо не и към Испания в помощ на бунтовния римлянин Серторий. Пред войската начело със Спартак, според Плутарх, се изправил десет хилядния отряд на проконсула Гай Касий Лонгин и претора Гней Манлий. Според мен ставало въпрос не просто за някакъв си отряд, а за около два римски легиона под командване на проконсула. Защото ако ставало въпрос само за числеността на кохорти от римска пехота, това е числеността и в рамките на два легиона. Тогава защо бил споменат и претора Манлий? Вероятно той командвал съюзни отряди с подобна численост. Така пред Спартак била войска от около 20 000 души в укрепен лагер в околностите на защитения град Мутена. От военна гледна точка римляните разчитали на поредица от укрепени места за укриване и съпротива срещу превъзхождащ враг. Това били градовете Бонония и Мутена (около 40 км разстояние помежду им) и защитения полеви лагер на проконсула. Не на последно място те са били разположени в равнинна местност, където римските кохорти били най-силни и подготвени във военно отношение.

С цялата сериозност сме изправени пред въпроса – за какво ставало дума? Дали за поредната историческа информационна манипулация, когато малобройни защитници самоотвержено се изправяли срещу многократно превъзхождащ ги враг, с цел героизиране или имало твърде сериозна причина за действията на проконсула. Дори сравнението с древните спартанци начело с царя си Леонид, които в Термопилите се изправили срещу Ксеркс е неуместно. Последните водили бой в тесен проход, а римляните в равнинна местност. Въпреки това факта си е факт, 10 – 20 000 римска войска начело с високопоставени командири се изправила срещу многократно превъзхождащата ги „разбойническа тълпа” начело със Спартак. Те дори не можели да разчитат на взаимодействие с разбитите консулски войски, които останали някъде в Пицен. Дори със саможертвата си нямало начин да спечелят слава и величие. Тогава защо са постъпили по този начин?

Допускам наличието на следната, премълчана от авторите, военнополитическия версия не само за похода на Спартак на север към Цизалпийска Галия, но и за боя с проконсула в района на Мутена. Според мен, освен публичната, но нереализирана впоследствие възможност за завръщане по родните земи, съществувала вероятността за преследване на по-далечна и значима цел. Такава можела да бъде по договор и единен замисъл взаимодействие с влиятелен противник на властта в Рим, какъвто бил бунтовния римлянин Серторий. Тя вероятно се състояла в реализиране на следното: унищожаване на действащите в Италия въоръжени консулски и проконсулски кохорти и легиони; впоследствие с ускорен марш изнасяне към Испания в помощ на Серторий и в гръб на легионите на Помпей и Метел. В крайна сметка е допустима версията, Серторий да превземел властта в Римската република с личната бунтовна армия, подкрепен от съюзни галски племена и киликийските пирати, със съдействието на тайни и влиятелни последователи в самия Рим, както и активната военна помощ на Спартак.

В съответствие с това предположение действията на проконсула Касий под Мутена, придобиват различен военен смисъл. Той влязъл в открит бой не толкова от гордост и желание за почести, а за предотвратяване похода на Спартак в помощ на Серторий. На Рим жизнено му било необходимо време за да материализира замислите си за оцеляване.

 Каквото и да предполагам, битката между въоръжените формирования на проконсула Гай Касий Лонгин и Спартак е факт. Какъв бил реалния боен ред на войските е трудно да се предположи. Най-вероятно и двете страни са спазили традиционното разположение: център с тежка и лека пехота; ляв и десен фланг съставен от конница и лека пехота; евентуален резерв и защитен лагер в тила на бойния строй. Равнинната местност не допускала използването на любимата на Спартак „разбойническа” тактика за изненадващи атаки по фланга или тила на римляните. Според мен сблъсъка бил фронтален и кръвопролитен. Допускам, че римляните по една или друга причина не издържали и побягнали към лагера си. Спартак ги преследвал толкова устремно, че на раменете на панически бягащите римляни, нахлул и го превзел. Проконсула Гай Касий Лонгин и оцелелите едвам успели да се спасят в паническо бягство от бойното поле и превзетия защитен полеви лагер. Най-вероятно се укрили в близките защитени градове и населени места.

С поредната победа Спартак и гладиаторите доказали на Рим, че са в състояние да водят открит бой с римски легиони на равнинна местност.

След победата, Спартак най-вероятно останал за известно време в собствения си лагер в района някъде между градовете Мутена и Бонония. От него организирал оказването на медицинска помощ на ранените и погребал загиналите. Там приемал и въоръжавал новото попълнение от земите на Цизалпийска Галия, провеждал първоначалното им бойно обучение и сглобяване в отряди, трупал продоволствени и материални запаси за бъдещия поход. Вероятно точно по това време в Рим и до Спартак достигнала новината за заговора и смъртта на Серторий в Испания. Киликийските пирати се оттеглили от Испания, а Митридат останал без съюзник. Серторианците в Рим били принудени да се прикриват или напуснат града.

Сред заговорниците в Испания и Рим, нямало личност, която заслужавала доверието на Спартак за продължаване реалното изпълнение на тайния план. Вследствие на това, първоначалния замисъл пропаднал. В такъв случай Спартак и военизираната общност били изправени пред жизнено важен и определящ бъдещето им проблем. Те трябвало да решат дали: да саморазпуснат армията, като всяка част организирано да тръгнела към родните земи или да се откажат от родните земи и да продължат войната на територията на Италия. От решението зависела не само тяхната съдба, но и съдбата на Римската република и на родните им племена. При победа Рим нямало да пропусне провеждането на завоевателни и наказателни експедиции. Ако разпуснели армията и напуснели територията на Италия, Рим щял да получи време за възстановяване на силите, а те щели да бъдат следвани от заплахата от римски наказателни експедиции в най-скоро време. За да останели в Италия им била необходима постижима обединяваща цел, трябвало да разчитат на собствените сили и да търсят подкрепа от местни роби и бедни италийци.      

10. Необясними действия на Спартак и въстаниците

За да си обясним с голяма степен на достоверост последвалите действия на Спартак начело на военизираната общност и римляните от друга страна е целесъобразно да си изясним военно-политическата обстановка, след разгрома на проконсула Гай Касий Лонгин в Цизалпийска Галия. За изходно начало отново ще ни послужат сведенията на древните автори:

– Диодор Сицилийски – победата, удържана със силата на оръжието, носи чест и слава на войниците и офицерите, обаче успехите постигнати посредством изкуството на пълководеца, способства само за заслугите на командващия. Неудържим порив обзел варварите, които въстанали срещу римляните.

– Ливий Тит – проконсула Гай Касий и претора Гней Манлий без успех се бият със Спартак; най-накрая тази война е поверена на претора Марк Крас;

– Плутарх – научавайки за всичко това, възмутеният сенат заповядал на консулите да останат на място и поставил начело на римските сили Крас. Крас бил последван от много знатни представители, увлечени от неговата слава и чувство за лична дружба към него. Самият той се разположил на границата на Пицена, разчитайки да прехване насочилия се натам Спартак;

– Публий Корнелий Тацит – Та нали даже Спартак, който разгромил толкова консулски войски и безнаказано опустошавал Италия, и при това, когато държавата била отслабена от неимоверно тежките войни със Серторий и Митридат, не успял да постигне воденето на мирни преговори;

– Луций Аней Флор – Но аз не знам с какво име да назова войната, която се водела под предводителството на Спартак, защото робите били воини, а гладиаторите — началници. Едните — хора с низко положение, другите — от най-подлото, те умножили със своите издевателства нашите бедствия… Окрилен от тези победи, той (едното това е достатъчно за нашия позор) намислил да нападне Рим. (12) Тогава всички сили на империята се вдигнали против мирмилона, и Лициний Красс спасил римската чест. Разбития от него и обърнат в бягство враг — ако не е срамно така да го наричаме — се скрил на края на Италия;

– Апиан Александрийски – Спартак, принасяйки в жертва на загиналия Крикс 300 пленени римляни, с 120 000 пехота с ускорен марш тръгнал за Рим. Той заповядал да изгорят целия излишен обоз, да убият всички пленници и да заколят товарния добитък, за да се движи олекотен. Бегълците които в множество пристигали при него, Спартак не приемал. В Пицена консулите отново се опитали да му окажат съпротива. Тука станало второто голямо сражение и отново римляните били разбити. Спартак променил решението си да нападне Рим. Той не се смятал още равностоен на римляните, тъй като във войската му далеч не всичко било в достатъчна бойна готовност: нито един италийски град не се присъединил към метежниците; това са били роби, бегълци и всякаква пасмина. Спартак се разположил до планината Фурия и самия град… Вече трета година продължавала тази страшна война, над която отначало се смеели и която отначало презирали като война с гладиатори. Когато в Рим били назначени избори на други командващи, страха спирал всички и никой не издигал своята кандидатура, докато Лициний Крас, известен сред римляните със своя произход и богатство, приел командването. С шест легиона той тръгнал срещу Спартак. Пристигайки на място, Крас присъединил към своята армия и двата консулски легиона;

– Луций Ампелий – В робската война, когато гладиаторите Спартак, Крикс и Еномай, опустошавайки почти [цяла] Италия, заплашвали да изгорят Рим;

– Павел Орозий – И така, когато още не била завършена испанската война със Серторий, даже още докато Серторий още бил жив, се е изправила заплахата от тази война с робите бегълци или по-точно с гладиаторите… Поради това, когато държавата изпитвала не по-малък страх, от времето когато Ханибал стоял заплашително пред вратите на Рим, сената изпратил Крас с консулските легиони и ново попълнение от воини. (Цитатите са от откъси в приложение – първоизточници)

От кратките изложения на авторите, не става ясна обстановката и замисъла за действие на воюващите страни. За да допълним общата картина, да погледнем от птичи поглед събитията по средиземноморските земи. В Испания след вътрешен заговор бил убит най-влиятелния бунтовен римски пълководец и политик Серторий. Заместилия го заговорник Перперна, не бил в състояние да отговори на високите изисквания на обстановката. В Мала Азия, Митридат с променлив успех продължавал съпротивата си на римската експанзия. Не е ясно поведението на серторианските офицери и войници във войската му, след смъртта на водача им. Смъртта на Серторий, лишила Митридат от силен съюзник. Киликийските пирати не можели да разчитат на подкрепа по бреговете на Испания и вероятно се изтеглили от тамошните си бази. На Балканския полуостров продължила римската експанзия за подчиняване на тракийските племена. В Италия наказателните експедиции срещу въстаналите гладиатори прераснали в скъпоструваща и унизителна за Рим война. В Северна Италия нямало боеспособни римски въоръжени сили, които да се противопоставят с успех на Спартак. Провалил се предполагаемия таен план за взаимодействие между Серторий и Спартак. Бунтовната военизирана общност от гладиатори, роби и италийци, можела да се саморазпусне и безпрепятствено с отделни групи да тръгнела на север, запад и изток към родните земи, а част от родените в Италия да останела на място. Пътищата от Цизалпийска Галия към Рим били открити и незащитени за настъпление. Разбитите консулски легиони оставали някъде в Пицена, разположени вероятно около пътищата към Рим.

Най-общо казано, въпреки смъртта на бунтовния римлянин Серторий в Испания и разпадането на царството му, военизираната общност начело със Спартак се оказала твърде сериозен враг за съществуването на Римската република и традиционната робовладелческа политика на Рим. Беспособните римски легиони и пълководци били далеч от родните Апенини. Рим и сената спешно се нуждаели от нови войскови формирования и пълководец, готов да рискува кариерата си в една непопулярна война с непобедимите до момента „разбойници”. Формирането на нови кохорти и легиони изисквали допълнителни финансови и материални ресурси, както и време за изработване на необходимото въоръжение и снаряжение. Времето вече не достигало на Рим, то направо го притискало. Не напразно късния автор Павел Орозий в анализа си за обстановката с половин уста промълвил, че римската държава изпитвала не по-малък страх, от времето когато Ханибал стоял заплашително пред вратите на Рим. Няма данни Спартак да е бил пред стените на Рим, но заплахата от подобна поява била твърде реална и не позволявала подценяване. На карта била не само съдбата на Вечния град, но и на самата република. Например, за кого и за какво биха воювали римските легиони в Испания, Тракия и Мала Азия, ако Рим бил превзет и се намирал под властта на въстаналите „разбойници”. Не по-малка била заплахата от ново недоволство и въоръжена съпротива от местното обедняло италийско население, което можело всеки момент да се възползва от гладиаторското въстание и да го подкрепи. Най-вероятно ако войната била продължила още година – две, то би я подкрепило убеждавайки се в силата на гладиаторите и тяхната почтеност. Рим и римския сенат бил изправен вече не толкова пред военна, но вече политическа и финансова криза, която заплашвала самото им съществуване.

В тази най-кратко и обобщено описана обстановка какви са били най-вероятните замисли за действие на двете воюващи страни.

Рим се нуждаел от време, финансови и материални ресурси, за да организирал съпротивата в условия на висша заплаха за съществуването си. В тези напрегнати условия Римския сенат взел целесъобразно за собствената си безопасност решение, т.е. разбитите консули да останели на място с готовност за преграждане пътищата към Вечния град през планината. Вероятно било разпоредено на оцелелите римски наместници в италийските земи да укрепят с налични сили защитата на градовете и недопускане на бунтове сред робите и населението. Нещо повече да не допуснели, някой да си помисли и позволи да мине доброволно на страната Спартак. Поради това нямаме данни за превзети или минали на страната на Спартак – защитени градове. В същото време Римския сенат, вероятно след поредица от вътрешни интриги, най-накрая се решил да допусне до висшата длъжност – командващ римските въоръжени сили в Италия, богаташа Марк Лициний Крас Дивес. Нещо повече, той вече разполагал с нови шест легиона – първо конкретно споменаване на броя въоръжени формирования за война със Спартак.

Какво ни говорят изброените и предполагаеми широкомащабни действия на Римския сенат? Сенаторите забравили вътрешните интриги и пренебрежение към разбунтувалите се „разбойници”. Спартак и следващата го военизирана общност се издигнали на ниво заплаха, равнозначна на бившия картагенски пълководец Ханибал. Те били изправени пред необходимостта за водене на пълномащабна война с всички налични ресурси на собствена територия. Врага бил колкото видим, толкова и невидим, заплахата също. Видима била непобедимата до момента „разбойническа” военизирана общност начело със Спартак, намираща се в Цизалпийска Галия и разполагаща с бази в италийските провинции на Апенините. Невидима била заплахата от бунт на множеството роби по градовете и най-вече в Рим, както вероятността уморени от войната и подбудени от безсилието на Рим, разорените и онеправдани местни италийци в един момент също да въстанат. Видимата опасност се възприемала реално и се противодействало организирано. По-страшна била невидимата и очаквана заплаха. Поради това било забравено началното подценяване и неорганизираност в действията на римляните с последваща мобилизация на всички налични сили. За постигане на победа Рим се нуждаел от време, ресурси и обединяване на усилията.

От друга страна Спартак и военизираната общност също се нуждаели от време и близка осъществима цел за своето съществуване. След като пропаднало вероятното настъпление към Испания в помощ на Серторий, както и версията за завръщане по родните места, те се нуждаели от нова видима и осъществима цел. Прокламираното от авторите разпускане на армията и самостоятелното завръщане по родните места по някаква причина отпаднало от дневния ред. В условията на непрекъснато движение, преходи от десетки до стотици километри и битки, трябвало да следват обща жизненоопределяща и обединяваща ги цел. В същото време приемали и обучавали постъпващото попълнение, грижели се за ранените в боевете, поддържали необходимия ресурс за съществуване и водене на бойни действия и в крайна сметка се стремели към победа, а защо не и собствена земя. На практика в похода на север по един или друг начин те разорили източните италийски провинции – Апулия, Самниум, Пицена, Абиниум, Умбрия и южните земи на Цизалпийска Галия. Рим и разорените източни италийски провинции изпитвали сериозни социални, финансови и икономически затруднения.

В този исторически момент, когато останали сами в действията си срещу Рим, най-вероятно пред Спартак и военизираната общност се изправила с цялата си жестокост и реалност, жизнената необходимост от вземане на решение за бъдещи действия. Нещо повече, около Спартак не били неговите съратници от Капуа – Еномай и Крикс, които загинали в бой. Най-вероятно във военния съвет имало и нови заслужили мястото си личности. Сред тях може би вече са били посочените от Плутарх, Гай Каниций и Каст. Допускам преобладаване във военния съвет на гладиатори, римски дезертьори-командири и италийци, привърженици на идеята за борба до край в земите на републиката – Апенините. Нищо чудно да са имали идея и за превземане на Рим. Нещо повече, пред и около тях нямало налични боеспособни римски формирования, които да ги спрат в едно или друго решение и действие. Най-вероятно единодушно са стигнали до решението да продължат борбата на Апенините в сърцето на Римската република.

От военна гледна точка, те вероятно уважили правото и желанието на групи от гали, германци, тракийци и други, организирано да се завърнат по родните земи. Преки данни за такива прояви няма, но житейската реалност налага да се допусне. Така общността се освободила от присъствието на несигурни групи от въоръжени хора, които биха претендирали за провала на първоначалния план – завръщане по родните места. В скрит аспект подобно поведение намеква, че в редиците на въстаналите са преобладавали предпочитащите да останат в Италия. Това на свой ред предполага наличието на определена промяна в социалния състав на „разбойническата” армия. Древните автори непрекъснато ни напомнят, че ставало въпрос за най-низшите слове на Римската република – гладиатори, затворници и роби. Явно зад това тенденциозно твърдение се прикривало присъствието и на други значими като численост представители. Най-вече на войници и командири изпратени от Серторий, на разорени римски и италийски селяни, на дезертьори от римската армия (отряда на претора Вариний и други) и на римляни изпатили си от управлението на Сула и неговите последователи. Последните по един или друг начин повлияли на останалите в преследване на една обща жизненоопределяща цел, а именно войната да продължи по земите на Апенините, което не изключвало на определен етап предприемане на опит за превземане на Рим.

В случая, пред особено труден житейски избор били изправени Спартак и следващите го тракийци. Те трябвало да решат, дали да изоставят своите другари по оръжие и да се завърнат в Тракия или да останели до край с тях. В двата варианта борбата продължавала, а края бил със съмнителен изход за победа. Защо Спартак бил изправен пред дилема в личното си решение? Първо, ако се завърнел с верните си тракийци в Тракия, би трябвало независимо от предишното си социално положение, отново да се доказвал за водач на антиримската съпротива, а неговите сънародници да го приемели като такъв. Обективната реалност налагала обединяване на тракийските племена за обща съпротива срещу Рим. Това би бил един сравнително продължителен във времето процес, пред който римляните не биха стояли безучастно. Още повече в Тракия успешно действали римските легиони на Лукул, които не биха допуснали такова обединение. Нещо повече, след смъртта на Серторий, римляните биха имали възможността да съредоточат цялата си мощ срещу киликийските пирати, Митридат в Мала Азия и срещу траките на Балканския полуостров. Напускането на Италия от Спартак и неговата „разбойническа” армия, би осигурило на Римския сенат, така необходимото време, ресурси и възможност за съсредоточаване на усилията на изток. Второ – Спартак вече не само се чувствал, но и бил признат по заслуги на бойното поле за водещ лидер и пълководец на уникалната военизирана общност, което го ангажирало и давало възможност да продължи войната на място. Той не трябвало отново да се доказва и да предизвиква завист и интриги сред тракийската аристокрация. Спартак имал на разположение една непобедима до момента и с непрекъснато нарастващи възможности за въоръжена борба пъстра военизирана многохилядна общност. Все пак, пред него бил трагичния личен избор, на какво да заложи своите умения и талант. Вътрешната борба била твърде лична, но решението било ясно от последващите му действия – останал до смъртта си със своите съратници по съдба.

 В тези условия не само Спартак, но и следващата го общност взели трудно житейско решение – отказали се от завръщане по родните земи. Изпреварвайки събитията, ще спомена, че те го следвали до края на борбата си – дали от меч на бойното поле или разпнати на кръст. Подобна вярност на личност, идеал и цел, особено с цената на личен живот и лишения е трудно обяснима, но предизвиква сериозен размисъл. Основния въпрос е защо са продължили да го следват, като не се спирали пред заплахата да загинат безименни. Без да сме получили адекватен отговор, се изправяме пред факти описани от авторите. Изведнъж без основателна причина посочена от тях, предприел обратно почти 1 000 километров поход на юг към Брутиум. Това му отнело при скорост 30 км в денонощие около 33 денонощия или малко повече от месец. При условие, че не взимам в разчет вероятните големи еднодневни почивки всяка седмица и дните за битки.

След успеха на север, защо се завърнали на юг, какво са търсели там или на какво са разчитали? Нямаме смислен отговор от страна на победителите и техните хронисти. Пред нас е дилемата: в тези условия дали Спартак все пак е предприел или направил опит за поход към Рим, ако не – защо не; ако предприел поход на юг защо отново през земите на разорените вече веднъж италийски провинции и с каква цел? 

11. Поход към Рим или на юг?

Редица от древните автори не пропуснали да отбележат съществуването на реална заплаха за нападение над Рим. За да се говори за подобно нещо трябва да са били налице минимум две възможности: Спартак разполагал с достатъчни сили и предприел конкретни действия за настъпление към Рим; а римляните на свой ред предприемали мащабни мерки за контрол над италийските провинции, защита далечните подстъпи и самия Вечен град.

Отново да погледнем какво са писали древните автори:

– Луций Аней Флор – окрилен от тези победи, той (едното това е достатъчно за нашия позор) намислил да нападне Рим. Тогава всички сили на империята се вдигнали против мирмилона, и Лициний Красс спасил римската чест.

– Апиан – консулите отстъпили в пълно безредие, а Спартак, принасяйки в жертва на загиналия Крикс 300 пленени римляни, с 120 000 пехота с ускорен марш тръгнал за Рим. Той заповядал да изгорят целия излишен обоз, да убият всички пленници и да заколят товарния добитък, за да се движи олекотен. Бегълците които в множество пристигали при него, Спартак не приемал. В Пицена консулите отново се опитали да му окажат съпротива.

– Луций Ампелий – В робската война, когато гладиаторите Спартак, Крикс и Еномай, опустошавайки почти [цяла] Италия, заплашвали да изгорят Рим.

Към изложеното ще прибавя и писаното от Публий Корнелий Тацит. Той сравнил Спартак и неговите „разбойници” с действията на въстаналия по-късно в Африка вожд Такфаринат, ³² който водел боеве и търсел мирни преговори за сключване на мир и отстъпване на земя. В един такъв случай е нормално да предположа, че още по време на престоя си в Цизалпийска Галия, Спартак вече търсел възможностти за отстъпка от римляните на земя за себе си и своята войска, на която биха могли да се заселят, като в противен случай заплашвал с безпощадна война. (Цитатите са от откъси в приложение – първоизточници)

Ще си позволя едно сравнение, което векове преди нас направил Тацит. В биографиите и действията на Спартак и Такфаринат имало редица общи моменти. Двамата служели в римските помощни войски и дезертирали от тях. Били вождове на обединени въстанически сили, които се борели срещу римската власт. Техните бунтове продължили по няколко години: Спартак от 74 до 71 г.пр.н.е. (около три години), а Такфаринат от 17 до 24 г. от н.е. (около седем години). Налице са две сериозни разлики: Спартак действал в последните години на Римската република, в нейното сърце по земите на днешна Италия; Такфаринат действал в началото на Римската империя в профинция Северна Африка. Това сравнение с нищо не омаловажава величието на Спартак и постиженията на ръководената от него военизирана общност.

В резултат на изложеното стигаме до няколко въпроса. Защо Спартак и въстаниците, ако вече търсели собствена земя за установяване и защита, не останали в плодородните земи на Цизалпийска Галия? От военна гледна точка посочената територия не осигурявала възможност за продължителна сигурност и най-вече успешна отбрана. Слаби места спрямо Спартак били: наличие на множество градове, които не минали на страната на въстаниците и разполагали с гарнизони за собствена защита; превземането им един по един чрез обсада, изисквало време и значителни загуби в жива сила и ресурси; територията независимо от труднопроходимите планини от север и юг, осигурявала възможност за атакуване със значителни войскови формирования от изток (Лукул от Тракия), от юг (консулските легиони и допълнителни сили) и от запад (Помпей от Испания). Нагледно ситуацията се вижда от приложената карта.

Карта на очакваните удари при разполагане на Спартак в Цизалпийска Галия. Район за вероятно съсредоточение главните сили на Спартак със синьо.

Слабите страни по отношение на въстаниците, били силна страна за римляните. Освен това те имали самочувствието, че защитават родината си, което било силен мотив за действие и повдигане на бойния дух. Традициите и историческите примери са доказали способността на Рим да мобилизира вътрешните си сили в борбата срещу всяка сериозна въоръжена заплаха на собствена земя. В случая трябвало да разчита изключително на собствените възможности. Дори ако се откажел от активните си завоевателни настъпления на изток и запад, били необходими минимум около два месеца боеспособните легиони на Лукул от Тракия и на Помпей от Испания с бърз марш да достигнат границите на Цизалпийска Галия. В случая не включвам времето за предаване заповедите на Сената до посочените пълководци по места – минимум още половин месец по суша или около седмица по море и суша. Впоследствие преди марша, пълководците трябвало да съсредоточат силите си и материално да осигурят такъв преход, за да запазят в края му боеспособността на легионерите си. За подобни организационни мероприятия пълководците също имали нужда от време. В най-добрия случай след около 2,5 – 3 месеца Помпей и Лукул можели да започнат активни бойни действия в района на Цизалпийска Галия. Така Рим в рамките на това време трябвало да разчита на разбитите консулски легиони и набързо набираните такива за новия главнокомандващ Крас.

Към слабите страни в интерес на въстаниците се изправял проблема за необходимост от реформа в стопанството. Изземването на земи и раздаването им на „заслужили” въстаници, би предизвикало недоволство от местното население. Елиминирането и присвояването на имуществото и земите на богатите собственици, било само част от решението, но то не осигурявало трайно постигане на целта. На практика Спартак търсел подкрепа от страна на робите по места и от страна на недоволното италийско население. Факта, че не получил изцяло такова, показва, че властта и страха от Рим все още бил силен по места и особено в Цизалпийска Галия.

Съвкупността от изложеното предизвиква следващия въпрос, къде на Апенините имало удобна за тях земя: позната и удовлетворителна за трайно заселване; осигуряваща възможност за успешна защита и необходимото като въздуха време за утвърждаване; както и преминала изпитанията на времето подкрепа от местното население. В случая на тези изисквания отговаряли познатите им Лукания и Брутия, с възможност за прехвърляне на част от силите на въстаниците на остров Сицилия.

Карта на вероятното предпочитано от въстаниците място за земя след Цизалпийска Галия със синьо.

Силни страни: Рим трябвало да провежда атаки от ограничени на брой направления; хълмистата и планинска местност давала възможност за водене на усвоената „разбойническа” тактика; наличието на изпитан през предната година излаз на море за контакти с киликийските пирати и търговци с цел снабдяване; наличие на оставени на място защитени лагери и отряди; оставеното на мира население по време на похода на север, щяло да прибере реколтата с което да се осигури снабдяването през зимата и налице възможност за организирано прехвърляне на част от силите на остров Сицилия, за вдигане на ново робско въстание. Слаби страни: възможност за настъпление на римляните с всички сили в едно направление; сравнително ограничена територия за маневриране; възможност римляните с флота си да стоварват войски в градовете-пристанища за удар в гръб.

Най-вероятно след отпадане на идеята за завръщане по родните места, последния вариант им изглеждал най-приемлив и перспективен. Оставало с ускорен марш да се насочат към Рим или завърнат в Лукания, преодолявайки евентуалните атаки на разбитите консулски армии в Пицен. Вероятно по това време на военната сцена се появил нов играч, избрания за главнокомандващ на всички римски сили Крас, с неговите новосформирани легиони.