II. Въоръжени сблъсъци с претора Вариний

 1. Анализ на обстановката и въоръжените сблъсъци

След сравнително подробното описание на разгрома на 3 000 отряд (около шест кохорти) на лектора/претора Клавдий в района на вулкана Везувий, изложенията на древните хронисти стават още по-непоследователни, кратки и противоречиви. Можем да съжаляваме, че трудовете на Салустий и Тит Ливий не са достигнали до нас в пълния си вид, а само в откъслечни объркващи извадки. Нямаме представа дали има оцелели писмени решения и разпореждания на Сената през годините на действие на военизираната общност начело със Спартак. Вероятно писалите по-късно са имали достъп до тях, тъй като са описали всеки за себе си различни събития и подробности, които смятали за важни. Най-трудно е съпоставянето на различните версии, тъй като са налице опити за реконструкция по съответния автор, а цялостната картина и хронология остава неясна.

Въпреки утвърдилите се мнения, общо възприети версии, премълчани и казани възгледи за политическото и социално величие на въстанието, ще се опитам да реконструирам последващите действия на Спартак от военна гледна точка. Все пак се касае за задаваща се във времето и пространството, поредица от въоръжени сблъсъци между Римската република и новосформираната пъстра разбойническа общност начело с въстаналите гладиатори.

Според хронистите, вторият изпратен срещу гладиаторите наказателен римски отряд, бил под командването на един от осемте римски претори ¹⁴ за 73 г.пр.н.е. – Публий Вариний (Publius Varinius). ¹⁵ Биографичните данни за него са крайно оскъдни. Бил избран за претор през 73 г.пр.н.е. На практика станал известен покрай първите победи на Спартак. В бой с него, Вариний за малко не попаднал в плен, загубил коня и ликторите си – личната си охрана. Действията му въпреки пораженията, имали продължителен за времето и условията характер. Той трябвало да преодолява лошите климатични условия, болестите и дезертьорството в подчинените му кохорти. Освен това непрекъснато попълвал загубите в подчинените му подразделения. Може да се каже, че се оказал костелив орех, за гладиаторите.

Вероятно разполагайки със сведения за нарастване силите на „разбойниците” на Спартак, сенаторите все още не приемали ставащото за война на собствена земя и преценили, че било целесъобразно изпращането на значителен по численост отряд, в състав около 1 – 2 легиона от около 5 000 – 10 000 римски воини без тези на съюзните отряди и обоза. Набирането, организационното формиране по контуберии (8 воина), центурии (80 воина) и кохорти (480 воина), конница от 300 конника, спомагателни отряди от около 4 800 души и около 1 500 души за обоза, назначаването на командири, въоръжаването и церемониалното връчване на знака за легион – разперен орел и другите традиционни символи, изисквали време. Освен това на всеки легионер се полагали: шлем; ризница; щит; две копия пилум; меч гладиус; туника; сандали „калига”; плащ и още други неща от военния бит. Ако ги нямало в наличност или не достигали, трябвало да се изработят в кратки срокове, а това също изисквало време. За целта били необходими финанси, материални ресурси, съответните занаятчии и работилници за оръжие. Всичко това трябвало да се организира и осигури от сената, отчитайки наличното в оръжейните складове. В това време мобилизирания личен състав не бездействал, а вероятно провеждал тренировки за бойно сглобяване. Отработвали се основите умения относно: строяване, престрояване, изпълнение на команди, оформяне на боен ред или походна колона и други действия. По същото време се извършвала и друга важна дейност – попълвал се щаба на командира на легиона и на Вариний, избирали се и назначавали по-низшите командири. Например в случая били необходими около 60 центуриона за един легион, с боен опит и достигнали до това звание, като такива биха могли да бъдат представители от ветераните. За цялата тази дейност няма информация колко време е отнемало на римляните, но допускам че би им отнело минимум около половин месец. Накрая вероятно имало строеви преглед на боеготовността и боеспособността на легиона. Едва след това претора Вариний тръгнал за изпълнение на поставената задача, в случая наказателна експедиция за унищожаване на въстаналите гладиатори. Още около 7 денонощия най-малко им трябвало за поход от Рим до района на военните действия в Кампания, движейки се със скорост около 30 км на денонощие и преодолявайки около 210 км.

От другата страна техния враг, Спартак и формиращата се военизирана общност имали на разположение този минимум половин месец за провеждане на подобни мероприятия свързани с организационно изграждане и начална бойна подготовка на присъединилите се гладиатори, роби, затворници, разорени италийци и други. Касаело се за мъже и жени с различен произход, вяра и традиции: гали; германци; траки; хора от Африка и Витиния; роби израснали в робство или наскоро продадени и други. Ядро на общността, което се ползвало с най-голямо доверие били гладиаторите – приятели и съратници на Спартак от школата в Капуа и присъединили се към тях, които участвали в победата при Везувий. От състава на ядрото и присъединилите се бивши воини, военния съвет избирал и назначавал командирите на отряди. При тях не било просто назначаване, а членовете на отряда приемали своя командир по заслуги, доверие и вяра в него. Мнозина от тях, които притежавали бойни и лични умения, трябвало също да бъдат обучени на изпълнение и отдаване на команди, като във всеки един момент трябвало да знаят какво да правят и как да командват своите подчинени. На свой ред те трябвало да обучават своите членове на отряда да изпълняват командите им. Освен това са имали възможност да ги обучават на достъпни за усвояване за кратко време основни умения за водене на ръкопашен бой – в строй и в единоборство.

За наличното кратко време Спартак и Крикс трябвало от тази пъстра и разнородна тълпа да формират сплотена, дисциплинирана и военизирана общност. Отрядите да знаят основните си задължения и да овладеят началните умения за тяхното изпълнение. В случая им помагали наличните „варварски” умения за живот и борба на всеки един, както изградената от самите римляни робска издръжливост на глад, лишения и студ. В случая за мен са изиграли решаваща роля няколко фактора. Познавайки до дъно низостта на робския живот били готови на всякакво изпитание за да се почувстват свободни и да видят как довчерашните им господари се гърчат в прахта. За да овладееш тази неконтролируема по емоции и произход пъстра маса от хора се искало нещо повече от личен характер, бойни умения и харизматичност. Изисквала се значима цел за следване. Цел достойна за лишенията, риска и дори смъртта на бойното поле. В случая да поведеш на смъртен бой, да вярваш във възможностите на такава ново възникнала военизирана общност и да разчиташ на военна дисциплина, се изисквало нещо в повече от всепризнатия водач – Спартак. В началото той не можел да си позволи дори възприетите в различните племена наказания за неподчинение, камо ли някакъв римски подход. Впоследствие опирайки се на безусловната вяра и доверие, които били в основата на величието, най-вероятно въвел общоприети дисциплиниращи мерки за въздействие. Това карало хиляди довчерашни хора от най-нисшите и онеправдани слоеве на римското общество да му се подчиняват безпрекословно. В случая всяка победа била от значение за самочувствието и бойния дух, всеки бил готов да рискува, да се лишава и да страда, но да види в прахта римската гордост. В същото време човешките нужди карали да се разбира съзнателно или не, че без въоръжение и запаси от храна нямало дълго да издържат. Затова всякакво умение било от полза. Изготвяли се копия от пръти с обгорял връх, плетени щитове покрити с кожа, дрехи и други оръжия. Спартак се нуждаел от време с което не разполагал. Имал хора в изобилие, но трябвало да бъдат обучени. Ежедневно се нуждаел от нарастващи по количество оръжие, ресурси, вода и храна. За неговите първи спътници почти нищо не знаем или се спори. Сред тях били достигналите до нас имена на Крикс и Еномай. В последствие излизат имената на Каст и Каниций. Вероятно имало и много други, за които римляните не са знаели, пропуснали да споменат или било срамно да бъдат споменати публично.

От близкото обкръжение на Вариний са известни неговите съветници и помощници: Фурий; Косиний и Гай Ториний.¹⁶ Авторите отново с недомлъвки ни подхвърлят трохи: първи бил разбит Фурий с 3 000 отряд; втори бил Косиний който станал известен със злополучното си къпане в баните при Салин, изненадан, преследван и с унищожения си лагер от Спартак; трети бил Гай Ториний, който вероятно се ползвал с изключителното доверие на Вариний, повече в политическите интриги отколкото във военните дела. По време на действията си претора бил изправен пред дезертьорство и болести сред личния състав поради лошото есенно време. На свой ред Вариний изпъкнал, като костелив орех, който дори съпроводен от новобранци преследвал и непрекъснато атакувал Спартак. Той дори станал за пример в „Стратегмите” на Фронтин, след като провел няколко битки със Спартак и непрекъснато попълвал загубите си. Независимо от загубата в битка на кон и ликтори с фасции, продължавал според Салустий да е заплаха с отпочиналата си армия за Спартак в похода му на север. В същото време Флор споменал, че по време на противоборството Вариний – Спартак, последния все пак завоювал градовете Нола,¹⁷ Нуцерия,¹⁸ Турии ¹⁹ и Метапонт.²⁰

В този хаос от имена и събития са налице няколко общи изходни факта.

На първо място са имената на основните действащи лица в прекия въоръжен сблъсък и от двете страни. Казвам някакви имена, защото освен подхвърлените от авторите трохи за съветници или помощници, нищо друго не е известно за тяхната военна и политическа биография. Дори не става ясно защо изведнъж престанали да  споменават името на Еномай, поради което едно от предположенията е, че загинал в боя при Везувий.

На второ място има споменати населени места освен в Кампания и в Лукания. В същото време не е ясен пространствения размах на бойните действия и тяхната последователност. От нахвърляните недомлъвки и отделни писания научаваме следното: според Плутарх – Косиний се къпел до Салин и някъде в близост бил лагера му; Според Салустий – Вариний отстъпил към Куме ²¹ където попълнил загубите и нападнал лагер на Спартак; пак според него – Спартак искал да се измъкне на север преди да се появи Вариний с отпочиналата си войска, като намирайки местен водач преминал тайно през Пицен, през Ебурнийските планини, стигнал до Луканските нари, а на разсъмване до Попилифорум незабелязан; според Флор – Спартак превзел градовете Нола, Нуцерия, Турий и Метапонт. Пълен хаос във времето и пространството, особено ако погледнем картата.

Карта. Райони и градове на действие между претора Вариний и Спартак. Отбелязан е Куме, където Вариний попълвал силите си. Със синьо са отбелязани градовете превзети от Спартак според Флор и вероятните му райони за съсредоточаване. Налице е възможност за анализ на описанието на Салустий за поход към Пицен.

При внимателен анализ на планинския релеф и населените места, се оформя вероятността, бойните действия да са се развивали основно в Кампания и Лукания, на обща площ от 19 800 кв. км. Района обхващал пространството между Куме (северозападно от Неапол), Капуа, границата с Апулия, Лукански нари, Метапонт, Турий и вулкана Везувий. Ориентировъчната дължина била около 220 км, което с отчитане на релефа и пътищата е можело да се преодолее за 7-8 денонощия, без големи почивки. В случая разполагайки се в южната част на Италия, между Метапонт и Турий, Спартак на дължина близо 90 км имал излаз на морския бряг и владеел поне два пристанищни града Метапонт и Турий. Район удобен за установяване на контакти с киликийските пирати. Времето за действия в посочения район касаели сезоните края на лятото – есен – края на зимата или около шест – осем месеца.

Вестите за първите победи и нарастваща заплаха в действията на новата военизирана общност начело със Спартак, най-вероятно бързо се разпространили по земите на Римската република. За около два месеца те стигнали не само до Рим, но вероятно до Серторий в Испания и Митридат в Мала Азия. Киликийските пирати вероятно имали сериозен принос в разпространяване новините за ново огнище на съпротива в земите на Римската република и най-вече в нейното сърце. Не изключвам вероятността чрез тях Серторий и Митридат точно в този момент около шест – осем месеца да са установили тайни контакти със Спартак. За двамата всяка трайна и успешна въоръжена съпротива особено в земите на Апенините, им била от полза. Така войските изпратени срещу тях в повечето случаи трябвало да разчитат единствено на собствените и на съюзните сили. Всяко по-сериозно поражение би провокирало край на завоевателните и наказателните им мисии. Най-вероятно с успешните си действия гладиаторите начело със Спартак, направили впечатление и вселили надежди във враговете на Рим. Всеки от тях имал свои планове, но им трябвал още един съюзник, за да разчитат на победа.

Вероятно в същото време Спартак и гладиаторите също имали нужда от съюзници и последователи не само в районите за действие на Апенините, но и извън пределите на Римската република. Най-вероятно за постигане на целта си, също се възползвали от киликийските пирати и техните възможности по вода да контактуват с Испания, Витиния, Тракия и Африка. Точно тук и точно по това време вероятно се установили тайните контакти, които останали скрити за съвременниците и всички след тях до днес. Допускам, че точно тук се оформила идеята и целта за поход на север към Цизалпийска Галия и най-вероятно към Испания в помощ на Серторий. Защо към него, а не към Тракия например? Защото Серторий бил рожба на Рим, разполагал с римски привърженици не само около себе си, но и в самия Рим и съответно при завземане на властта можел да реши редица проблеми. Може би точно по време на зимуването в Лукания, във военната общност на Спартак се зародила идеята за поход на север към Цизалпийска Галия, а защо не и към Испания. Точно тук се появила удобната версия на Плутарх за завръщане по родните земи, а защо не се реализирала нищо не казал.

По неясни причини, Вариний разделил войската си на три: главните сили под свое командване, а останалите две части под командването съответно на своя помощник Фурий и съветника Косиний. Плутарх бегло споменал, че Фурий командвал около 3 000 души. Какъв бил този отряд с числеността на около 6 кохорти, не е ясно. Не се споменава нито за въоръжението му (например тежка или лека пехота), нито за състава му, дали е от ветерани, легионери – римски граждани, съюзни воини или други. Допускам, вероятността да е бил авангард, който се придвижвал пред главните сили на Вариний към района на Везувий. Къде и как станала битката не е ясно и няма данни. В крайна сметка Спартак атакувал отряда на Фурий и му нанесъл поражение.

След това поражение на част от силите на Вариний, се натъкваме на изненадващото несериозно поведение на Луций Косиний, който се отделил от лагера си и се посветил на къпане в минерални бани в Салин. Вероятно или нямал сведение за разбиването на Фурий, или след седмичния поход решил да се поглези. В крайна сметка това говори за слабо римско разузнаване, което на собствена земя не знаело къде е врага и какво правил. От друга страна са налице непрофесионални командни качества от Косиний, както и явна проява на самонадеяност, пренебрежение и подценяване бойните качества на „разбойниците”. В случая даже не се знае с какви сили разполагали и двете страни. Вероятно нападението било извършено с бързоподвижен и неголям отряд от конници. Допускам за успешно проникване в града част от „разбойниците” да са били с римска униформа и въоръжение. Целта по всяка вероятност била да заловят жив римския командир. Последния явно успял да яхне коня и да избяга с част от личната си охрана. Преследвайки го, Спартак вероятно от движение атакувал и превзел римския лагер. В кръвопролитния бой загинал и самия Косиний.

В армията на Вариний, вследствие на понесените поражения и загуби, започнали прояви на дезертьорство. Допълнително легионерите страдали от болести поради лошото есенно време. Вариний за разлика от Клавдий, вече се разполагал в укрепени с вал и насип лагери. Какво е искал да ни каже Салустий не е ясно, но от достигналия до нас пасаж са ясни няколко неща. Наличието на дезертьорство донякъде било допустимо да се появи поради поредицата поражения, но в случая има и още няколко скрити факта. На първо място бегълците ясно показвали, че не приемали лошото и некомпетентно командване на своите началници, което ги водело към безсмислена гибел. На второ място въпреки строгия едикт на Вариний, никой от дезертьорите не се завърнал в лагера, а останалите за най-голям позор отказали да му се подчиняват. Убийствена характеристика за Вариний от страна на Салустий. На практика показва реалния облик на римската армия през 70-те години на I в.пр.н.е., като не забравяме, че армията в своята съвкупност била носител на проблемите на самата Римска република. На трето място Вариний допуснал в лагера му да се появят болести в резултат на лошото време. Лошото време, като сезон може да служи само за някакво оправдание, но не и за скриване на командирски грешки. В същност това била критичната точка за развала в легиона на Вариний. Все пак, кога и защо се появявали болести сред няколко хиляди въоръжени мъже, събрани на едно място за водене на бойни действия? За това има няколко практически причини: изключително дъждовна и влажна есен; разполагане на лагера на нездравословно място – заливан от порои; недостиг на прясна вода за пиене; ограничено количество храна и употреба на развалена такава; недостиг на дърва за огрев и готвене; липса на условия за подсушаване и лечение; слаба дисциплина; лоша  хигиена и др. Тъжна картина.

Въпреки това Вариний продължил изпълнението на поставената от сената задача. Той с около 4 000 доброволци се разположил в лагер защитен с вал, ров и други съоръжения в близост до такъв на Спартак. Явно с действията си успял да притесни „разбойниците” и да затрудни тяхното снабдяване с храна. В същото време Салустий си позволил да ни предложи не дотам издържана своя версия за действията на Спартак. Според него, робите, които изразходвали продоволствието си, започнали по военен обичай да поставят стража и патрули и да изпълняват останалата лагерна служба, за да не бъдат нападнати от близко разстояние от враговете, докато събират продоволствие. Каква била тази мисъл на автора, която веднага предизвиква въпроса, ако в лагера на робите положението било трудно, то Вариний какво изчаквал та не ги нападнел незабавно. Явно автора, чрез този пасаж прикривал някаква реална ситуация. Защото ако сменим в изречението „роби” с „римляни”, за мен ситуацията би била също толкова актуална и отговаряща на реалността.

Тази мисъл на Салустий е допълнена с още едно двусмислено изложение. Претора Вариний вероятно успял да блокира лагера на Спартак и упражнявал контрол над близките околности. Въпреки това Спартак разполагайки се също в укрепен лагер, изграден най-вероятно по римски образец, запазил дисциплината във военните си формирования. За да се измъкнел от блокадата, прибягнал към военна хитрост. Оставяйки в лагера тръбач, който подавал обичайните сигнали, завързвайки за стълбове на трупове създал видимост за охрана и подвел римляните за истинското състояние на нещата. В същото време през нощта, безшумно напуснал лагера и се скрил в неизвестна посока, откъсвайки се от преследване. На сутринта Вариний открил празния лагер на Спартак. Вместо да започнел преследване по ясно видимата следа на местността, той останал на място. Същият страхувайки се от някаква засада, даже напуснал укрепения си лагер и се оттеглил за да удвои числеността си с нови войници, някъде в района на град Кума. По-късно според Плутарх, начело на необучени новобранци, нападнал новия лагер на Спартак, като в боя бил разбит. Според Флор, в боя Вариний загубил своя кон, ликторите и сам едва не попаднал в плен, а отнетите фасции гладиаторите предали на своя предводител.

От изложеното от Салустий относно поведението на робите се оформят няколко основателни предположения. На първо място гладиаторите вече изграждали укрепен лагер на открито, а не само в труднодостъпни места. На второ място това показвало, че Спартак вече имал достатъчно хора около себе си за организирано извършване на инженерни действия по изграждане на защитен лагер, както и контрол над околната местност. Потвърждение е изпращането от Вариний към близкия хълм на конници, които да разузнаят обстановката във вражеския лагер. Претора предпочитал разузнаване чрез оглед от разстояние. „Разбойниците” организирали охраната и отбраната не само на лагера, но и на снабдителните си отряди в околността. Може да се каже, че за кратък срок се структурирали в единна военизирана общност и реализирали на дело традиционните римски и „варварски” бойни умения. Така те вече смело се изправяли срещу врага на негов терен, т.е. отнемали самочувствието на римляните за непобедимост в равнинна и открита местност.

Споменаването от Салустий за наличието на тръбач в лагера на Спартак, намеква, че са използвали звукови сигнали за бързо подаване на команди по всяко време на денонощието. На базата на това с основание може да се предполага за наличието на други зрителни и слухови средства за управление. Т.е. те като всяка организирано бойно формирование имали вече свои отличителни символи и „знамена”. Какви са били и как са изглеждали няма данни, което не значи, че ги нямало.

От това произтичал и другия елемент от бойния ред и ежедневие, а именно външния вид и аксесоари на командирите от всички степени, включително на вождовете Спартак и Крикс. Въпреки, че повечето хора от обкръжението са ги познавали лично, не можем да пренебрегваме факта, да бъдат виждани и разпознавани от всички особено в хода на боя. Все пак вида на водача, неговото поведение и място било част от елемента за управление. При възможност всеки и свой и чужд визуално го търсели в бойния ред. Например някои пълководци предпочитали дрехи и плащ с червен цвят, не само за да се виждат отдалеч, но когато са ранени околните да не виждат кръвта им и раняването им да остане скрито поне до края на боя. Като се има в предвид, писаното от Плиний Старши, че Спартак забранил в лагера притежаването на злато и сребро, най-вероятно символиката във външния вид, дрехи и въоръжение не залагала на блясъка, лукса и стойността. Допускам, че било нещо просто, ежедневно, но достатъчно възприемчиво визуално, та всеки знаел кой и на какъв пост бил стоящия пред него. Това се касаело особено когато личния състав бързо нараствал и достигал няколко десетки хиляди души.

Ново възникналата военизирана общност на пръв поглед имала твърде съществен проблем – липсвал и териториален център за съсредоточаване, като собствена земя и градове, които да защитава. По този начин, местейки се непрекъснато от едно място на друго, имали възможност основно да разчитат на пасищно животновъдство. Поради това били зависими от възможностите за осигуряване със зърнени храни и вода. Храната основно можели да си осигуряват или чрез закупуване, ако не искали да разорят местното население или със сила разграбвали селски имения и малки населени места, където срещали въоръжена съпротива. Дългия престой на едно място водел до криза в прехраната, както за тях самите тях, така и за местните.

Друг житейски проблем при такава подвижност и вражеско обкръжение, бил грижата за ранените и болните, възрастните и децата. За да са единни, да си вярват и помагат един на друг, трябвало да разчитат, че няма да бъдат изоставени на произвола на съдбата. Особено когато не били боеспособни, били в тежест с трудното си придвижване и необходимост от заделяне на хора за лечение и изхранване. Спартак не можел да си позволи след битка или по време на поход да ги оставял в околните населени места или имения, тъй като римските наказателни отряди бързо биха ги изловили и екзекутирали. Най-вероятно били съсредоточавани в укрепени и охранявани лагери-бази на защитени и труднодостъпни места. През останалото време се лекували в лагера, при преход били превозвани с обоза до избора и създаването на следващата база. Смятам, че освен на Везувий, са имали такива лагери-бази и в Лукания. Оздравелите се включвали в живота и охраната на базата, а при възможност към действащите отряди.

След изложените разсъждения за състоянието на двете воюващи страни, отново се връщам на писаното от Салустий. При него, особено като съвременник на събитията, макар 12-13 годишен през онези напрегнати години са налице подробности, липсващи при другите автори. Можем да съжаляваме, че са оцелели  отделни фрагменти и те не позволяват установяване последователността на събитията. Според Салустий претора Вариний до попълнил своите оредели подразделения в района на Куме. В един момент попълнението набрало самочувствие за бой и той решил да атакува. Описанието на въоръжения сблъсък е неясно и непоследователно. Неясно защо, Вариний въпреки очевидността на положението непредпазливо взел със себе си непознати нему новобранци. Претора ги повел към лагера на бегълците със забавена крачка. Смълчани започнали сражението не така бляскаво, както го искали или си го представяли. Най-вероятно плана за атака бил един, но обстановката и хода на боя се развили неблагоприятно за римляните. Салустий към този факт, вмъкнал още една объркваща мисъл. Робите знаели за предстоящия сблъсък, а вероятно и замисъл за атака на Вариний, откъде и как не става ясно. В същото време в лагера на Спартак, въз основа на това били започнали спорове за тактиката им на действия. От смутното изложение излиза, че „разбойниците” били надъхани и готови за открит фронтален бой с римляните. В същото време версията за противоречия стигащи до бунт предполага два варианта. Първия – Крикс държал първи да атакуват силите на Вариний. Втория на Спартак, вероятно бил да се изчака на място подхода на уморените от придвижването римляни и тогава да започнат боя. Последния вариант осигурявал с малко жертви постигане на победа. При бягство на римляните от бойното поле, въстаниците на раменете им щели нахлуят в преторския лагер.

Освен тактиката на Спартак и Крикс, не са ясни и действията на Вариний. Предпазливия до момента претор, въпреки неблагоприятната обстановка, решил начело на непознати и непроверени в бой новобранци да тръгне на бой. Нещо повече боя не започнал както го очаквали. Допускам Вариний да разчитал с изненада да нападне „разбойниците”, като това бил крайна стъпка от негова страна да изпълни поставената от сената задача. Вероятно към такива неоправдано рискови действия бил принуден от достигнали до него сведения от Рим, касаещи бъдещата му съдба. Защо пък при победа да не разчитал, да се кандидатира за консул?

Според мен в така лансираното от Салустий, разногласие между Спартак и Крикс, основното било дали да търпят вече познатият им и неведнъж побеждаван претор Вариний или да го разбият и изчакат подхода на нови римски легиони с непознати им командири. В първия случай Рим би бил сравнително спокоен, че срещу робите има военни сили и без да бърза ще избира нови два консула. Във втория случай, римския сенат ще бърза с избора на консули, с формирането и въоръжаването на нови легиони, които да изпрати срещу тях. Предполагам, че това била скритата същност на спора между Спартак и Крикс.

Раздвоен между тези две версии, приемам, че боя се състоял. Как е протекъл не мога да предположа. Според кратките резултати от него за претора, разбирай римляните, са понесли сериозни загуби. Командира обикновено избирал своето място в бойния строй според очакваното място на решаващия сблъсък. Авторите и тук с нищо не ни помагат за да се ориентираме за картината на боя. Едно е ясно, главния удар на Спартак помел римските формирования около самия претор. В резултат на това Вариний понесъл поредните сериозни загуби и бил принуден победен да избяга от бойното поле за да не бъде пленен. В плен попаднал коня и ликторите му с фасции, които били шест души на брой. Какво ставало след това не е ясно. Само Луций Флор споменал, че паднал и лагера на Торан, един от приближените на Вариний. Отново не е ясно той дали е участвал в битката и къде е бил неговия лагер. От изложеното се оформя, че главните сили на претора Вариний били разгромени. Римляните понесли сериозни загуби в личен състав и за да оцелеят панически бягали от бойното поле.

Според Плутарх, след тази поредна победа вече в открит бой, Спартак станал велика и страшна сила. Флор го допълва, че разгромявайки вили и поселения, те, подобно на страшна лавина, опустошили градовете Нола, Нуцерия, Турий и Метапонт. Въстаналите гладиатори начело със Спартак и Крикс освен победи вече в открити битки, започнали опустошаване на градове от южна Кампания и Лукания. Според мен има разлика в съдържанието на думите опустошил и превзел. Според споменатите от Флор градове се оформя идеята, че Спартак си осигурил излаз на морски бряг между превзетите градове Турий и Метапонт. Това му осигурявало контакти и снабдяване по море. Вероятно още тогава установили трайни контакти с киликийските пирати.

От изложеното могат да се направят няколко основни извода:

1. Римският сенат все още се въздържал да признае, че води война с въстаналите гладиатори на собствена земя. Поради това отново се въздържал да изпрати консул начело на римската войска.
2. Претора Вариний независимо от необяснимото разделяне на поверените му войскови формирования, провел в рамките на няколко месеца поредица от въоръжени сблъсъци с въстаналите гладиатори и роби. Римляните били принудени да устройват защитени лагери на собствена земя, за да блокират действията на Спартак. На практика без да постигне победа, не допуснал въстанието да се разпространи извън пределите на южна Кампания и Лукания. Демонстрирал римските възможности за попълване загубите на място в хода на кампанията. Все пак, още Сула само в Неапол заселил около 2 000 ветерани, без да отчитаме другите населени места.
3. В римската армия наличие на дезертьори, които нямали избор освен да се присъединят към въстаналите гладиатори и да попълнят бойните им отряди, с което повишили тяхната боеспособност.
4. Спартак и Крикс успели за кратко време да формират дисциплинирана и боеспособна военизирана общност. Те вече не се задоволявали само с „разбойническа” тактика на водене на бойни действия, но излизали и на открит двубой с римските формирования на Вариний. Нещо повече за кратко време усвоили построяването на собствени защитени лагери, тяхната охрана и защита, обстрел на противников лагер, прикриване действията на собствените снабдителните отряди в околността, маскиране на действията и други военни тактически прийоми.
5. Спартак и Крикс пристъпили към формиране на отряди по аналог на римската войска: лека и тежка пехота и конница. Обърнали сериозно внимание на воденето на разузнаване за действията на римляните.
6. Недостига на въоръжение компенсирали с изработването му с налични ресурси – изплитане на щитове и обгаряне върховете на пръти, които се използвали като копия. Установяване на контакти с неустановени търговци и предпочитанието да изкупуват от тях метал от който да изковават оръжие и снаряжение. Вероятно това са били не римски търговци, тъй като продажбата на метал и оръжие на врага било строго забранено. Всеки римски търговец би бил под заплахата от жестоки наказания от местната и римска администрация. Такава търговия можели да си позволят чужденци или самите киликийски пирати.
7. Военизираната общност начело със Спартак и Крикс, за кратки срокове постигнала сравнително високо ниво на дисциплинираност, начални умения за водене на бойни действия, достатъчно количество оръжие и храна за оцеляване и водене на боеве от различен мащаб. Нещо повече, на практика имала предпочитана територия за действие – Лукания.

2. Военнополитическа обстановка към края на 73 г.пр.н.е.

През годината с променлив успех продължили въоръжените сблъсъци в Испания между Квинт Серторий и обединените легиони на Гней Помпей и Метел. На изток Лукул водил активни бойни действия срещу Митридат, като успял да го победи. На балканския полуостров продължили завоевателните походи срещу тракийските племена.

От 1 януари 73 г.пр.н.е. за консули били избрани Марк Теренций Варон Лукул и Гай Касий Лонгин, шестима претори между които Публий Вариний, а за един от плебейските трибуни Лициний Макр. От всичките тях единствено претора Публий Вариний водил няколко месечни активни бойни действия срещу Спартак и Крикс. Какво са правели цяла година, двамата консули не е ясно. Най-вероятно римския сенат все още подценявал въстанието на гладиаторите като мащаб и заплаха. От друга страна, се въздържал още в зародиш да изпрати консулски армии, което би било признание за водене на война на собствена земя.

През годината въоръжените стълкновения между Рим и въстаналите „разбойници” се осъществявали по земите на южна Кампания и Лукания. Римляните понасяли все още поносими загуби в жива сила, финанси и икономика. В резултат на епизодични боеве, гладиаторите с успех отблъсвали атаките, а вероятно и разбивали отряди от местните градове. Разгромили при Везувий отряда на Клавдий. През есента и зимата нееднократно разбивали кохортите на претора Вариний. Впоследствие дори превзели градовете Нола, Нуцерия, Турий и Метапонт и си осигурили излаз на брега на морето. Това им завоевание осигурило най-малкото пряка връзка с киликийските пирати и получаване на доставки по море.

В Рим нараствало недоволството от бавния и неуспешен ход по унищожаване на въстаналите роби. Предприемали се мерки за формиране и въоръжаване на нови войскови формирования. Към края на годината избрали нови консули Луций Гелий Публикола (плебей) и Гней Корнелий Лентул Клодиан (патриций), които трябвало да вземат мерки за унищожаване нарастващата заплаха от страна на въстаналите гладиатори. През това време занаятчийските работилници работели на пълна мощност за да осигурели необходимото въоръжение и снаряжение. Например само за нуждите на един легион от 4 800 тежки пехотинци, 300 конника и 4 800 спомагателни бойци или всичко около 10 000 воина им било необходимо минимум 150 тона метал (за един легионер около 15 кг). Този показател може да послужи за разчетна единица, относно изчисляване само на този показател за два или повече консулски легиона, които трябвало да се бият със Спартак.

Освен оръжие трябвало да се осигури и прехраната на новите консулски легиони. В републиканската армия походната дажба на легионерите се състояла от най-разпространените продукти характерни дори за обикновеното население, които можело дълго време да се съхраняват и с малко усилия да се сготвят. Хляба се изпичал в квадратна форма за по-лесно транспортиране. В дажбата присъствали зърнени храни като ечемик и пшеница, сухари за три дена, пресен хляб, свинска мас, твърдо сирене, чесън и малко прясно месо. Всяка група от осем легионера (контуберналия – имали обща палатка) притежавали свой тиган, което им позволявало да си готвят и по време на поход.

Спартак, Крикс и Еномай били изправени пред същите проблеми свързани с формирането, въоръжаването и изхранването на боеспособната военизирана общност. Плячкосваното след всеки победен бой, оръжие не достигало за всички, като в редица случаи се нуждаело от ремонт. Едновременно с това водачите налагали в ежедневието всеобщата идея относно целта за водене на войната, както и определена военизирана йерархична структура. Формирали отряди от лека и тежка пехота, конница, разузнавателни отряди и обоз. С поглед в бъдещето най-вероятно организирали защитени бази-лагери в Лукания не само за контрол над провинцията, но и за лекуване на ранените и болните от боевете. В тях се изработвали и натрупвали запаси от оръжие и храна, а въоръжени отряди ги охранявали, приемали и подготвяли новото попълнение. С цялата си сериозност и всеотдайност на гладиатори се готвели за бъдещи битки, както и за реализирането на един тайнствен по целта си поход на север.

Към края на годината, въстаналите гладиатори начело със Спартак и Крикс, разполагайки се в базите си в Лукания, с осигурен излаз на морския бряг между Турий и Метапонт, най-вероятно възприели единен замисъл за поход на север към Цизалпийска Галия. Допускам, че с посредничеството на киликийските пирати били установени тайни контакти със Серторий в Испания. В резултат на тях вероятно са стигнали до таен договор за съвместни действия срещу властта в Рим. За наличието на подобен акт най-вероятно са знаели дори тайните привърженици на Серторий в самия Рим и сенат. Иначе как да си обясним странната мудност на римляните през годината за унищожаване в кратки срокове на „разбойника” Спартак. От друга страна Серторий не пренебрегвал контактите и договорите с всеки враг на тогавашната власт в Рим. Та той установил договорни отношения с римския враг Митридат и дори му изпратил собствени офицери, които да участват в командването на войската му. Защо трябва да пренебрегваме вероятността да е установил подобни отношения и с въстаналите гладиатори, най-вече с лидерите им. Нещо повече, нищо не му пречело да изпрати и при тях собствени доверени офицери. Те трябвало от една страна дейно да помагат в изграждането и обучението на боеспособна „разбойническа” армия по римски образец, а от друга страна били очите и ушите на Серторий, доколко тайния план се реализирал. За него било от съдбовно значение, наличието в самото сърце на римската република на боеспособна сила макар и от гладиатори, която била реална заплаха и ангажирала вниманието, ресурсите и действията на сената. Все пак да не забравяме, че гладиаторски отряди в много случаи се използвали, както за лична охрана така за активно участие в кървавите вътрешни борби за власт в годините след Марий и Сула.

По тайни канали, както Серторий, така вероятно и Спартак с Крикс, получавали разузнавателна информация за плановете на римския сенат. Така знаели за избора на новите консули, които получили заповед за водене на война с опасните „разбойници” – гладиатори, начело на няколкото новосформирани легиона. Тяхното влизане в длъжност и начало на активни бойни действия срещу бунтовниците се очаквало след 01 януари 72 г.пр.н.е.