Използвани текстове от първоизточници

 1. Диодор Сицилийски

Цитата е от сайта „Симпосий Συμπόσιον – сайт об античной литературе, античной истории и людях античности” http://simposium.ru/ru/node/9724 (15.02.2014г.)

Фрагменти от 88 – 73 г.пр.н.е. Гражданска война.

21. Варварина Спартак, получавайки някаква благосклонност от някого, проявявал към него своята благодарност. Действително, естеството само себе си обучава, даже при варварите, да се отплащаш с добро към тези, които оказвали помощ.
22. Победата, удържана със силата на оръжието, носи чест и слава на войниците и офицерите, обаче успехите постигнати посредством изкуството на пълководеца, способства само за заслугите на командващия. Неудържим порив обзел варварите, които въстанали срещу римляните. По правило, страданията на другите служат като предупреждение за тези, които се оказали сред подобни опасности.

2. Гай Салустий Крисп

Използваните цитати са от Fragmenta historiarum „История – фрагменти” Исторически съчинения, М. Марков и Н. Георгиева, Наука и изкуство, 1982

http://romulus-bg.net/?page=text&prevod_id=94&proizvedenie_id=30645&kniga=359# (15.02.2014 г.)

Глава седма Въстанието на Спартак

90. Спартак, вождът на гладиаторите, един от ония 74-ма, които, като избягали от гладиаторската школа, започнал тежка война с римския народ – както разказва Салустий в третата книга на “Истории”.
91. Самият той [Спартак], с огромна сила на духа и тялото…
92. Приближил се до подножието на планината [Везувий].
93. Ако се противопостави сила, то по-добре е да умрат от оръжие, отколкото от глад.
94. Косинийсе къпел в една съседна вила.
95. А тогава особено, както винаги става в момент на особена опасност, всеки започнал да мисли за най-скъпото, което имал в дома си, и всички категории войници се захванали да изпълняват своя последен дълг.
96. … копията закалявали на огън; с тях наред с външния им вид, необходим за войната, можело да се причиняват вреди на противника не по-лошо, отколкото с желязо. Докато бегълците вършели това, Вариний, тъй като част от войниците му се разболели от лошото есенно време и от дезертиралите последния път войници никой не се върнал обратно в лагера въпреки строгия му едикт, а останалите за най-голям позор отказали да му се подчиняват, изпратил квестора си Гай Тораний лично да разбере най-лесно истинското положение; сам той междувременно с около четири хиляди доброволци се разположил на лагер близо до тях и го укрепил с вал, ров и други големи съоръжения. Тогава робите, които изразходвали продоволствието си, започнали по военен обичай да поставят стража и патрули и да изпълняват останалата лагерна служба, за да не бъдат нападнати от близко разстояние от враговете, докато събират продоволствие. По време на втората нощна смяна на стражата всички излезли скришом, като оставили тръбач в лагера, а с вид на стражи – за наблюдаващите отдалече – пред вратите на лагера набучили на колове пресни трупове и запалили начесто огньове, за да уплашат войниците на Вариний… път… променили посоката, изоставяйки пътя; а Вариний много след разсъмване [на другия ден], като не чул обичайните за робите ругатни, нито обичайния шум и суетня и като не видял хвърляните обикновено в лагера му камъни, изпратил на разузнаване конници около близкия хълм, които бързо тръгнали по следите на бегълците-роби. И макар да мислел, че бегълците били вече далеч, а отрядът му – добре укрепен, той, опасявайки се от засада, отстъпил, за да удвои с нови войници числеността на отряда си. Но в Куме… след няколко дни нашите войници противно на обичая си започнали да увеличават увереността в силите си и да стават по-смели на приказки. Поради това Вариний въпреки очевидността на положението непредпазливо взе със себе си непознати нему новобранци, изцяло объркани от гибелта на другарите си и ги поведе към лагера на бегълците. Със забавена крачка и вече смълчани те започнали сражението не така бляскаво, както го искали. А робите, като знаели за предстоящото сражение, започнали да спорят помежду си и стигнали близо до бунт. Крикс и съплеменните му гали, а също и германците искали да тръгнат срещу Вариний и даже самите те да започнат сражението; Спартак, напротив, [не съветвал да нападат първи].
97. Те нападнали абеланските колони, които защищавали своите поля.
98. . . стараел се да ги отведе, защото се страхувал, че ако не тръгнат веднага, накъдето ги е повел, то, бродейки и подлагайки на грабеж и разхищение всичко – както били свикнали в последно време, – щели да бъдат отрязани от пътя си (към Галия) и унищожени; трябвало преди всичко, казвал, да се погрижат за спасението си, но то не може да бъде обезпечено, преди да стигнат [в Галия], повече нямало на какво да се надяват. Нямало защо да имат други причини за [това] бягство – говорели малцина благоразумни, свободни духом и благородни, останалите… и хвалели онова, което им предлагал да направят, други – глупави и безгрижни, като се осланяли на помощта на стичащите се отвсякъде роби, забравили и за спасението си, и за отечеството; поради робското си съзнание повечето не помисляли за друго освен за плячка. След напразни придумвания той взел… решение, което изглеждало най-добро от многото. След това той ги убедил да излязат на по-просторните и богати с добитък поля, където числото им можело да се увеличи, преди да пристигне Вариний с отпочиналата си войска. Като намерил бързо подходящ водач сред пленниците, [Спартак] преминал тайно през Пицен и след това през Ебурнийските планини, стигнал до Луканските Нари и след това на разсъмване до Попилифорум, оставайки незабелязан от селяните. Въпреки заповедта на вожда си робите веднага започнали да отвличат майки и девойки, други… [посичали всеки срещнат], мъчели и издевателствали по най-безбожен начин, като разкъсвали живите рани и оставяли изтерзаното тяло полуиздъхващо; други хвърляли огън на покривите на къщите, а много местни роби, сами по себе си техни естествени съюзници, влачели скътаното от господарите им имущество, а и самите тях извличали от скривалищата им – и нямало нищо свято или нечестиво за гнева на варварите и за робския нрав. Безсилен да попречи на всичко това, въпреки че многократно отправял молби към тях, Спартак решил да прекрати това, да изпрати вестители… и да не предизвиква ненавист към себе си… Други, застигнати при жестокото избиване на противниците, получили тежко възмездие от врага. След това, като останал на същото място през деня и през следващата нощ, той на разсъмване извел своите хора, които се увеличили двойно от присъединилите се избягали роби, и спрял на едно доста широко поле, където видял колони, излезли от домовете си, но тогава на полето имало узряло през есента жито. Но те вече узнали чрез бягството на съседите си през оня ден, че бегълците се отправят към тях и се отправяли бързо с всички… [свои близки към съседните планини].
99. Те стигали, както обикновено става при големи бедствия, до различни [решения]. Едни, като се уповавали на познаването на местността, се опитали да избягат тайно, разпръснати, докато една част се опитала да извърши пробив със стегнат строй.
100. Един на име Публипор, понеже познавал местността, спрял в Луканската равнина.
101. Като смятал, че никое място няма да бъде безопасно за тях, ако не са достатъчно добре въоръжени…
102. Да отнемат коне и оръжие…
103. Те отлично познавали местността и умеели да плетат от клони кошници. Когато не достигали щитове, всеки се въоръжавал с помощта на това изкуство с плетен щит – не обичайния дълъг, а къс и кръгъл, подобен на коническите щитове.
104. Прясно одраната от животното кожа прилепвала (към плетения щит) като намазана с лепило.
105. Те наричат ренони дрехите, направени от кожи на животни…
106. „Защото, както казва Салустий в „Истории”, дрехите от животински кожи се наричат ренони.”
107. В същото време Лентул, като защитил с двоен боен ред позициите си на един хълм с много загуби…, като започнали да вадят от раниците си плащове и да съставят отбрани кохорти…

Цитатите на Салустий са от „Фрагменты истории” книга IV „Вестник древней истории” 1950 г. бр. 1 стр. 293-304 превод и коментар В.С.Соколова (превод мой)

1. Край на войната с робите.
2. Отново придобивайки товарни животни, те продължили пътя към града. (Най-вероятно се отнася за операциите при град Турий)
3. Всеки в чието тяло живеел войнствения дух. (вероятно става въпрос за войсковия набор за легионите на Крас през 72 г.пр.н.е.)
4. Посочените по жребий, той убивал на място. (по повод децимацията проведена от Крас, от избягалите от бойното поле, всеки десети по жребий бил екзекутиран)
5. Цялата Италия, стеснявайки се се разделяла на два полуострова: Брутий и Салент.
6. Равнинната част на Италия е с мека почва.
7. Обърнат със своя вход към Сицилия, той се простира на не повече от тридесет и пет мили. (вероятно става въпрос за укрепения ров на Крас в Брутиум срещу Спартак)

…

30. Бъчвите, са били подложени под гредите, вързани с лози или кожени ремъци. (tergis). (в 30 и 31 вероятно става въпрос за опита на Спартак за преправа със салове към Сицилия)
31. Оплелите се един с друг салове пречели на подготовката. (implicatae rates ministeria prohibebant)
32. Поради близостта на Италия, Гай Верес укрепил брега на Сицилия. (Цицерон в обвинителната си реч срещу Верес опровергава думите на Салустий)
33. Те били в гората на планината Сила.
34. Те се трудели денем и нощем, бързали са.
35. През студената нощ.
36. …
37. Те започнали да се разминават в мненията си и престанали да правят съвместни съвещания. (вероятни разногласия в лагера на Спартак)
38. Ароматното ухание от близките сладки източници. (вероятно става въпрос за Луканското езеро, както при Плутарх)
39. Той започнал да бърза. (вероятно става въпрос за Крас)
40. Когато при това, при слабата светлина две галски жени, избягвайки хората, започнали да се изкачват по планината за извършване на ежемесечното очистване. (за двете жени писал и Плутарх)
41. Той бил убит с жестокост, но не останал неотмъстен. (вероятно смъртта на Спартак)

3. Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) – римски държавник, прочут оратор, адвокат, писател, философ и консул през 63 г.пр.н.е. Роден на 3 януари 106 пр.н.е. в Арпиниум. След военната си служба през Съюзническата война (91–88 пр.н.е.) при Гней Помпей Страбон и неговия далечен роднина Сула, станал адвокат. Неговата първа реч в съда била през 81 г.пр.н.е. (Pro Quinctio). През 79 г.пр.н.е. продължил следването си в Гърция и Мала Азия, като се завърнал в Рим през 77 г.пр.н.е. и продължил своята кариера като политик и адвокат. През 75 г.пр.н.е. бил квестор в Сицилия за осигуряване снабдяването на Рим с жито. Съвременник на войната на Спартак и пряк участник във вземането на решения от римския сенат.

Цитатите са от изданието: „Марк Туллий Цицерон. Речи в двух томах. Том первый (81-63 гг. до н.э.). Издание подготовили В. О. Горенштейн, М.Е. Грабарь-Пассек. Издательство Академии Наук СССР. Москва 1962 г. Перевод В. О. Горенштейна (превод мой)

„Реч срещу Гай Верес „За екзекуциите” – 70 г.пр.н.е.

… (I, 1) Както виждам, съдии, никой не се съмнява в това, че Гай Верес съвършенно открито ограбил в Сицилия всички светилища и обществени здания, вършейки това и като частно и като длъжностно лице; че той не само без всякакъв страх пред боговете, но даже и без да се крие се упражнявал във всички видове кражби и разхищения. Но на мен ми предстои да се изправя срещу защита от особен род, блестяща и великолепна, и способа за борба с нея, съдии, аз трябва да обмисля  своевременно. Изказва се положение, че благодарение на мъжеството и изключителната бдителност, проявена от Верес в смутното и страшно време, провинция Сицилия била запазена невредима от посегателствата на робите бегълци и изобщо спасена от опасностите на войната.

… (II) (5) Какво казваш? От войната, започната от робите, Сицилия била спасена благодарение на твоята доблест? Велика заслуга и даваща ти чест реч! Но все-пак – от каква война? Та нали доколкото ни е известно, след онази война, която завършил Маний Аквилий, в Сицилия война с роби бегълци не е имало. – „Но в Италия такава война имало” – Знам и при това голяма и ожесточена. И ти се опитваш макар и част от успехите, постигнати по време на онази война, да си припишеш? И ти искаш да разделиш славата за победата с Марк Крас или с Гней Помпей? Да, смятам, че ти стига наглостта даже и за подобна заявка. Видно, имено ти си възпрепятствал на пълчищата бегли роби да се преправят от Италия в Сицилия. Къде, кога, от коя страна? Тогава, когато се опитали да акустират на брега — на салове или на кораби? Та нали ние нищо подобно никога не сме чували, но знаем едно: доблестта и мъдростта на най-храбрия мъж Марк Крас не позволили на робите да се преправят през пролива в Месана на сглобени от тях салове, при което на този техен опит не би се наложило да се препятства с такъв труд, ако в Сицилия се предполагало наличието на военни сили, способни да отразят тяхното нахлуване. – (6) „Но във времето когато в Италия войната се водила близо до Сицилия, все пак в Сицилия нямало война.” …

… (III) В същност, какво значение придавате във връзка с малкото разстояние между Сицилия и Италия? Достъпа за враговете ли е бил, според вашто мнение, лесен или пък заразителността на примера, подбуждащ започването на война бил опасен? Всеки достъп в Сицилия бил не само труден, но и преграден за тези хора, нямащи нито един кораб, така че те, които, по твоите думи се намирали толкова близо до Сицилия, им било по-лесно да стигнат до Океана, отколкото да десантират на Пелорския нос. (7) Що се касае до заразителността на робското въстание, то защо за нея твърдиш имено ти, а не всички онези хора, които стояли начело на другите провинции? Дали защото в Сицилия и преди това са избухвали робски въстания?

(9) И така, по времето на преторството на Верес, значи нямало никакви вълнения сред робите в Сицилия, никакви заговори? Не, не станало решително нищо такова, за което биха могли да научат сената и римския народ, нищо за което самият Верес би писал в Рим. И все пак аз подозирам, че в някои местности на Сицилия започнало брожение сред робите; трябва да кажа, че заключавам за това не толкова на основа събития, колкото на основание постъпки и укази на Верес. …

(10) В Триокалския окръг, който робите бегълци вече заемали и по-рано, върху робите на един сицилиец, някой си Леонид, паднало подозрение за заговор. За това докладвали на Верес; незабавно както трябвало, по негов заповед хората които били посочени, били хванати и доставени в Лилибей. Техния стопанин бил извикан, съда се състоял и била произнесена обвинителна присъда.

(VII,15) Освен това, нима по отношение на Аристодам от Аполония и на Леонт от Имахар не си постъпил по същия начин? А това брожение сред робите и внезапно възникналото подозрение относно вероятния метеж? Какво си свършил от своя страна? Загриженост за охраната на провинцията или пък надежда за нов източник за бесчестна печалба? След като, по твое подбудителство, бил обвинен управителя на чифлика на един знатен и уважаван човек, Евменид от Галикия, за когото Евменид платил много скъпо, ти си взел от Евменид 60 000 сестерции, както той самият неотдавно посочил под клетва, съобщавайки всички подробности за това дело. От римския коник Гай Матриний ти в негово отсъствие, докато той бил в Рим, си взел 600 000 сестерции, заявявайки, че неговия управител на чифлици и пастирите му, ти се стрували подозрителни.

(XVII,42) Нека това да е така ще ни кажат; в онази действителна или очаквана война с робите Верес не спечелил слава, тъй като нито такава война, нито такава заплаха в Сицилия нямало, и той в този случай не предприемал мерки за предотвратяване. Но ето, срещу нападенията на морските разбойници той на дело  поддържал снаряжен флот, проявил изключителна загриженост и в това отношение прекрасно защитил провинцията. Преминавайки на въпроса за военните действия на морските разбойници и за сицилийския флот, съдии, аз предварително твърдя, че в тази сфера на дейността на Верес се проявили всички негови значителни престъпления: алчност, превишаване на властта, безрасъдни действия, произвол, жестокост.

(43) Преди всичко твърдя, че с флотските дела той се занимавал, имайки в предвид не отбраната на провинцията, а придобиване на пари под предлог строителство на кораби.

(63) Във времето, когато вследствие на алчността на Верес, флота в Сицилия съществувал само като наименование, а в действителност това били празни кораби, годни да превозват награбените богатства на претора, а не да внушават страх на разбойниците, все пак Публий Цесеций и Публий Тадий, плавайки начело на отряд от десет кораба, лишени от половината екипаж, не толкова превзели, колкото отвели  пиратски кораб с богата плячка, може да се каже, обречен или да попадне в чужди ръце или да потъне вследствие тежеста на товара.

(72) Тъй като недостигало значително число пленици, то този нечестивец започнал да заменя пиратите с римски граждани, по-рано хвърлени от него в затвора; едни от римските граждани той представял за бивши войници на Серторий и казвал, че те избягали от Испания в Сицилия; други пленени от морските разбойници по време на пътуване по море по търговски или други дела, той обвинявал в доброволно съглашение с пиратите. Поради това едни римски граждани влачели от затвора към стълбовете и на екзекуция, покривайки главите им, за да нямало възможност те да бъдат разпознати; на други, макар мнозина римски граждани да ги разпознавали и все пак ги защитавали, въпреки това им отсичали главата.

(XXXIV) Когато Клеомен бил пиян, а всички останали умирали от глад, изведнъж пристигнала новина, че пиратски кораби се намирали в пристанището на Одисея; така се наричала тази местност; докато нашия флот стоял в пристана на Пахин. Тъй като в Пахин имало гарнизон – по име, но не и в действителност – то Клеомен разчитал да попълни недостагащата му численост от матроси и гребци с войници, които смятал там да вземе. Оказало се, че Верес, в своята велика алчност, се държал по отношение на сухопътните сили по същия начин както към морските: налице били много малко хора, а останалите били освободени.

(91) …Тогава предводителя на морските разбойници Хераклеон, задължен за своята извънредно неочаквана победа не на своето мъжество, а на алчността и подлостта на Верес, заповядал великолепния флот на римския народ, закотвен до брега и изхвърлен от вълните на сушата, с настъпване на сумрака да бъде запален и изгорен.

(92) О, страшно и тежко време за провинция Сицилия! О, паметно за нас събитие, пагубно и съдбоносно за мнозина, в нищо не виновни хора! О, нечувана подлост и злодейство на Верес! В една и съща нощ, когато претора бил изпепелен от позорна страст, флота на римския народ изгорял, подпален от разбойниците. В късната нощ новината за това велико нещастие била получена в Сиракуза.

Прекарвайки само една нощ под Гелор, морските разбойници, изоставяйки  нашите още димящи кораби, започнали да се приближават към Сиракуза. Тъй като те, вероятно не веднъж чували за несравнимата красота на сиракузските здания и пристан, то те решили, че ако успеят да ги видят по време на претурата на Верес, то никога повече няма да могат.

(XXXVII,96) Отначало те се приближили на своите кораби до споменатата от  мен лятна резиденция на претора, към тази част на брега, където Верес, опъвайки палатки, в продължение на три дена разположил своя лагер за наслаждения. Намирайки това място пусто и научавайки, че претора вече го напуснал, те незабавно без да се страхуват от нещо, започнали да навлизат в нашето пристанище. За хората незапознати с тези места, трябва да се обясни по-подробно: когато казвам „в пристанишето”, това значи, че пиратите проникнали в самия град и при това в неговата вътрешна част. Работата е в това, че не града бил обкръжен от пристана, а напротив, самото пристанище от всички страни било заобиколено от града, така морето достига не стените на зданията в покрайнините на града, а в самото сърце на града е пристанището.

(160) Този Гавий от Конса, за който говоря, хвърлен от Верес в затвора заедно с други римски граждани, по някакъв начин тайно избягал от Каменоломен и пристигнал в Месана; вече пред неговите очи била Италия и стените на Регия, населена с римски граждани. И след страха от смъртта, след мрака, той се завърнал към живота от светлината на свободата и с някакво вдъхновение за законост, започнал в Месана да се оплаква, че той римския гражданин, бил хвърлен в затвора; той говорел, че пътува за Рим и ще бъде на разположение на Верес при неговото пристигане от провинцията.

(161) … Тогава Верес заявил, че по негови сведения, Гавий бил изпратен в Сицилия от предводителя на робите бегълци като разузнавач; като между другото нито донос, нито каквито и да е признаци за подобно дело, нито подозрения нямало.

… Верес за това избрал това място на брега, обърнат към Италия, та Гавий, умирайки в страдания и мъки разбрал, че между робско състояние и права на свободния гражданин лежи само много тесен пролив и че Италия виждала как нейна рожба е подложена на жестока и позорна екзекуция, предназначена за роби. (170) Да затвориш  римски гражданин – престъпление; да го подложиш на бой с тояги – злодеяние; да го убиеш – може да се нарече братоубийство, а как да се нарече неговото разпъване на кръст? За толкова нечестива постъпка няма име.”

4. Ливий Тит

Цитатите са от изданието „Тит Ливий. История Рима от основания Города.” В 3 тома. Т. 3. Кн. XXXIV—XLV. М.: «Ладомир», 2002. – „История Рима от основания города. Периохи книг 1—142” http://ancientrome.ru/antlitr/livi/periohae.htm (15.02.2014г.)

„Книга 81 (87 – 86 г.пр.н.е.) Луций Сула обсажда Атина, завзета от Митридатовия пълководец Архелай, и с голяма трудност я превзема с щурм. На града е върната свободата, а също така и имуществото… Книгата съдържа също така набезите на тракийците в Македония.

Книга 82 (86 – 85 г.пр.н.е.) Сула разбива царската войска, която, завоювайки Македония се спустнала към Тесалия; превзет е техния лагер, избити са сто хиляди врагове. Войната отново се подновява; той пак разбива и унищожава царската войска. Архелай с царския флот минава на страната на Сула. …Разказва се още за градовете в Азия превзети от Митридат, за жестоко разоряваните провинции и за набезите на тракийците в Македония.

Книга 83 (85 – 84 г.пр.н.е.) Флавий Фимбрий в Азия разбива в сражение няколко военачалника на Митридат…Сула се прехвърля в Азия, сключва с Митридат мир, като го накарал да предаде и Азия, и Витиния, и Кападокия.

Книга 86 (82 г.пр.н.е.) …В книгата се разказва за подновяване на войната в Азия от Луций Мурен срещу Митридат.

Книга 89 (81 – 79 г.пр.н.е.) … Сула взел от самнитите Нола и иззетите земи поделил между двадесет и седем легиона.

Книга 91 (76 – 75 г.пр.н.е.) Гней Помпей, преди това бидейки едва римски конник, е изпратен с консулски пълномощия в Испания срещу Серторий. Серторий превзема няколко града и подчинява много от племената. Проконсула Апий Клавдий в няколко сражения побеждава тракийците. Проконсула Квинт Метел разбива и убива Серториевия квестор Гиртулей с неговата войска.

Книга 92 (76—75 г.пр.н.е.) Гней Помпей се бие със Серторий без решителен успех, побеждавайки на едното крило и отстъпвайки на другото. Квинт Метел, срещайки се с двете войски на Серторий и Перперна, ги обърнал в бягство; Помпей, желаейки да стане участник в тази победа, влязъл в бой, но без успех. Серторий, обсаден в Клуния, с непрекъснати излази продължил да нанася на обсаждащите значителни загуби. Книгата съдържа също така действията на проконсула Курион в Тракия против дарданите и много жестокости на Серторий срещу собствените му хора: той екзекутирал по лъжливо обвинение в измяна много от своите приятели и другари по заточение.

Книга 93 (76 – 75 г.пр.н.е.) Проконсула Публий Сервилий покорява в Киликия исаврите и превзема с щурм няколко пиратски крепости. Царя на Витиния Никомед, умира, завещавайки своето царство на римския народ и то става провинция. Митридат сключвайки договор със Серторий, започва война против римския народ. Описва се снаряжението на царските войски, сухопътни и морски, загубата на Витиния, поражението на консула Марк Аврелий Кота при Халкедон от Митридат, а също така действията на Помпей и Метел срещу Серторий, в които противниците се показали достойни един за друг с воинското си изкуство. Серторий, отблъсквайки ги от обсадения Калагурис, ги накарал да разделят войската в две области: Метел — в Далечна Испания, а Помпей — в Галия.

Книга 94 (74 г.пр.н.е.) Консула Луций Лициний Лукул води успешни конни боеве против Митридат, предприема няколко успешни похода и усмирява бунта на своите воини, търсещи битка. Дейотар, тетрарх на Галогърция, разбива пълководците на Митридат, действащи във Фригия; освен това, книгата съдържа успешните действия на Гней Помпей в Испания срещу Серторий.

Книга 95 (73 г.пр.н.е.) Проконсула Гай Курион усмирява в Тракия дарданите. В Капуа седемдесет и четири гладиатора, бягайки от школата на Лентул, събират тълпа от роби от затворите и под водачеството на Крикс и Спартак започват война; те разбиват легата Клавдий Пулхер и претора Публий Вариний. Проконсула Лукул при Кизик с меч и глад унищожава войската на Митридат, а самия цар, изтласкан от Витиния след множество военни превратности и корабокрушения е принуден да се изтегли в Понт.

Книга 96 (72 г.пр.н.е.) Претора Квинт Арий разбива и убива Крикс с 20 000 роби бегълци под негово командване. Консула Гней Лентул, обратното, търпи поражение от Спартак; консула Луций Гелий и претора Квинт Арий също са разбити от него. Серторий е убит по време на пир от Маний Антоний, Марк Перперна и други заговорници; след като командвал осем години, показвайки се като отличен пълководец, и не веднъж побеждавал двамата пълководци Помпей и Метел, в края на краищата е изоставен и предаден от своите. Командването над неговите привърженици преминало към Марк Перперна, но Гней Помпей го разбива, пленява и екзекутира, връщайки Испания под римска власт след почти десетгодишна война. Проконсула Гай Касий и претора Гней Манлий без успех се бият със Спартак; най-накрая тази война е поверена на претора Марк Крас.

Книга 97 (71 – 70 г.пр.н.е.) Претора Марк Крас отначало с успех се бие с част от бегълците, предимно гали и германци, избивайки 35 000 заедно с вожда им Ганик, а след това нанася поражение и на Спартак, избивайки следващите го 60 000 души. Претора Марк Антоний водел без всякакъв успех война с критяните и накрая загинал. Проконсула Марк Лукул подчинил тракийците. Луций Лукул в Понт удържал победа над Митридат, избивайки над 60 000 врагове. Марк Крас и Гней Помпей стават консули (Помпей — направо от коническото съсловие, без да е бил квестор) и възстановяват трибунската власт; а претора Луций Аврелий Кот предава съда на римските конници. Митридат, отчаян от неуспеха, е принуден да бяга при Тигран, арменския цар.”

5. Гай Велей Патеркул

Цитата е от изданието: Веллей Патеркул „Римская история” книга II Немировский А.И., Дашкова М.Ф. — Воронеж: Изд-во Воронеж. ун-та, 1985. (превод мой) http://www.ancientrome.ru/antlitr/paterculus/kn02-f.htm (15.02.2014 г.)

„Римска история, книга II

XXX. Тогава Перперна, бивш претор от проскрибираните, човек по-славен с родовия си произход, отколкото с характера си, убил Серторий по време на пир в Оска и с това престъпление отнел от римляните сигурната победа, погубил своята партия и обрекъл себе си на позорна смърт. (2) Метел и Помпей отбелязали триумф над Испания, но Помпей и по време на този триумф, в навечерието на встъпването си в консулство, оставайки още римски конник, влязъл в Рим на триумфална колесница. (3) Как да не се учудваш, че този човек, благодарение на своите многобройни извънредни пълномощия достигнал върха на славата, с неудоволствие се отнесъл към факта, че сената и римския народ поддържали Гай Цезар, [задочно] домогващ се до второ консулство? …

(5) По време на Серторианската война в Испания, шестдесет и четири роби под ръководството на Спартак избягали от гладиаторската школа в Капуа, превзели в този град мечове и отначало се устремили към планината Везувий; скоро, тъй като от ден на ден ставали все повече и повече, те причинили на Италия множество най-различни злини. (6) Тяхната численост дотолкова нараснала, че в последното дадено от тях сражение те изкарали на бойното поле 49 000 воина. Славата за прекратяването на това се паднала на Крас, който скоро [със съгласието] на всички бил признат за принцепс на държавата.”

6. Плиний Старши (лат. Plinius Maior) с истинско име Гай Плиний Секунд Източника е от сайта: http://www.vivl.ru/spartak/litspar.php (15.02.2014 г.)

Цитат от Плиний Старши за въстанието на Спартак

„Срамно е да се гледа на нашето време, когато измислят нови наименования, вземайки ги от гръцкия език за сребърните неща, украсени или покрити със злато, и да се помисли само за какви нежности се продават позлатените или даже златни съдове. В същото време ние добре знаем, че Спартак забранил в своя лагер който и да било да притежава злато и сребро. Колко по-високо било в нашите роби бегълци благородството на душата в сравнение с римляните.” 

7. Секст Юлий Фронтин

Цитатите са от изданието: „Секст Юлий Фронтин. Стратегми” Перевод: А. Ранович (Sextus Julius Frontinus. Strategemata), Вестник древней истории, №1, 1946 http://xlegio.ru/sources/frontinus/book-1.html http://militera.lib.ru/science/frontinus/index.html (15.02.2014 г.) (превод мой)

„IV. Как да се разстроят вражеските редици

7. Лициний Крас във войната срещу робите бегълци, канейки се да изведе войниците срещу Каст и Каник, предводители на галите, изпратил 12 кохорти с легата Помпоний и Марций Руф зад планината в обход. Когато сражението вече започнали тези кохорти, изтичали с гръмки викове от тила и толкова поразили врага, че започнало масово бягство и никъде нямало отпор.
8. Как да се измъкнеш от трудна позиция
9. Спартак през нощта затрупал с телата на убитите пленници и животни, рова с който Марк Крас го обкръжил, и го преминал.
10. Той, бидейки обсаден на Везувий, там, където планината била недостъпна и поради това не се охранявала, изплел въжета от горски пръти. Спускайки се с тяхна помощ, той не само се спасил, но и нападнал Клодий от другата страна и породил такъв страх, че няколко кохорти претърпяли поражение от седемдесет и четири гладиатора.
11. Той, бидейки блокиран от проконсула П. Вариний, забил в земята пред портите на лагера стълбове с неголеми интервали и завързал прави към тях облечени трупове с оръжие, така че от разстояние те изглеждали като караул, разпалил по целия лагер огньове; заблуждавайки противника с призраци, той в нощната тишина извел войската си.

VII. Как да скриеш или да попълниш недостига на снаряжение

6. Спартак и неговата войска имали щитове от пръти, покрити с кожа.
7. Засади
8. Крас по време на войната срещу робите-бегълци при Кантен укрепил два лагера плътно до лагера на противника. През нощта той съсредоточил войската, като оставил в големия лагер палатката на главнокомандващия, за да заблуди врага, а сам извел цялата войска и я разположил в подножието на планината. Разделяйки конницата, той заповядал на Квинций, една част да изпрати срещу Спартак и да го изтощава с бой, а с другата част да започне сражение с галите и германците от групировката на Каст и Ганик и с лъжливо бягство да ги завлече там, където стоял с войската си самият той. Когато варварите се спуснали да ги преследват, конниците се изтеглили към фланговете и внезапно изникналата римска войска с вик се втурнала напред. Ливий писал, че в това сражение били убити 35 000 души заедно с предводителите, иззети 5 римски орела, 26 знамена, много трофеи, в това число 5 броя фасции (fasces) с брадви.”

8. Плутарх от Херонея (др.-гръцки Πλούταρχος) роден около 45 г. от н.е. и умрял около 127 г. от н.е. Древнофръцки историк, биограф, есеист и платонист. Бил посветен в мистериите на Аполон и станал един от жреците на делфийския оракул, като задължението му било да тълкува предсказанията. Писал около век и половина след въстанието на Спартак.

Цитатите са от изданието: „Плутарх. Сравнительные жизнеописания в двух томах.” Серия „Литературные памятники“. М.: Издательство „Наука“, 1994.

http://lib.ru/POEEAST/PLUTARH/ и http://www.ancientrome.ru/antlitr/plutarch/index-sgo.htm   (15.02.2014 г.) (превод мой)

 „Крас8. Въстанието на гладиаторите, известно и под името войната на Спартак и съпровождащото го разграбване на цяла Италия, било предизвикано от следните обстоятелства.Някой си Лентул Батиат имал в Капуа школа за гладиатори, болшинството от които били родом гали и тракийци. Тези хора попаднали в школата не за някакви престъпления, а изключително заради жестокостта на стопанина, който със сила ги карал да се учат на занаята на гладиаторите. Двеста от тях се наговорили да избягат. Замисъла им бил разкрит, но по-далновидните на брой около 78, все пак успели да избягат, въоръжавайки се с взети от някъде кухненски ножове и шишове. По пътя те срещнали няколко каруци, возещи за друг град гладиаторско снаряжение, взели товара и се въоръжили. 15. Заемайки след това укрепено място, гладиаторите си избрали трима водачи. Първият от тях бил Спартак, тракиец, произхождащ от племето на медите –  човек, не само отличаващ се със своята смелост и физическа сила, но по своя ум и мекота на характера стоящ по-високо от своето положение и въобще повече приличащ на елин, отколкото можело да се очаква от човек от неговото племе. Разказват, че веднъж, когато Спартак за първи път бил доведен в Рим за продажба, видели, в това време докато той спял, змия която се била увила около лицето му. Жената на Спартак, негова съплеменница, одарена обаче с пророческа дарба и посветена в Дионисиевите мистерии, обявила, че това е знак предопределен му от велика и страшна власт, която ще го доведе до злополучен край. Жена му и сега била с него, съпровождайки го в бягството.9. Преди всичко гладиаторите отбили нападението на пристигнали от Капуа отряди, и завладели голямо количество воинско снаряжение, като с радост сменили наличното гладиаторско оръжие, което захвърлили като позорно и варварско. След това за борба с тях бил изпратен от Рим претор Клавдий с три хиляден отряд. Клавдий ги обсадил на планина, на която е можело човек да се изкачи само по една тясна и извънредно стръмна пътечка. Този единствен път Клавдий заповядал да се охранява; докато от всички останали страни били отвесни гладки скали, гъсто обрасли отгоре с диви лози. Отрязвайки подходящи за целта лози, гладиаторите изплели от тях здрави стълби с дължина, позволяваща да стигнат от горния край до подножието на скалите, и след това успешно се спуснали всички освен един, който останал на върха с оръжието. Когато всички се оказали в подножието, той им спуснал всичкото оръжие и, завършвайки тази работа, успешно се спуснал и той. Римляните не забелязали това, и гладиаторите, обхождайки ги в тил, обърнали поразените от изненада врагове в бягство и превзели техния лагер. Тогава към тях се присъединили мнозина от местните говедари и овчари – народ здрав и ловък. Едни от тези пастири станали тежковъоръжени воини, а от другите гладиаторите сформирали разузнавателни и лековъоръжени отряди.Вторият изпратен срещу гладиаторите бил претора Публий Вариний. Отначало влезли в бой с неговия помощник, Фурий, командващ три хиляден отряд, като гладиаторите го обърнали в бягство, а след това Спартак причакал появилия се с големи сили Косиний, съветник на Вариний и негов другар по длъжност, в момент когато той се къпел близо до Салин, и едва не го пленил. Косиний успял да се спаси с най-голяма трудност, а Спартак завладявайки неговото снаряжение, започнал незабавно преследване и след кръвопролитен бой превзел неговия лагер. В тази битка загинал и Косиний. Скоро Спартак, разбивайки в няколко сражения самия претор, в края на краищата пленил неговите ликтори и коня му.Сега Спартак станал велика и страшна сила, но като здравомислещ човек ясно разбирал, че няма да може да сломи римската мощ, и повел своята войска към Алпите, разчитайки да премине през планината и, по такъв начин, да даде на всеки възможност да се завърне в дома си – едни в Тракия, а други в Галия. Обаче неговите хора, уповавайки се на своята сила и възгордени от себе си, не го послушали и по пътя започнали да опустошават Италия.Раздразнението, предизвикано в сената от долния и недостоен характер на въстанието, отстъпило място на страха и осъзнатата опасност, и сената изпратил срещу въстаналите, като на една от най-трудните и велики войни, наведнъж и двамата консули. Единият от тях, Гелий, изненадващо нападнал германски отряд, който от високомерие и горделивост се отделил от Спартак, и го унищожил изцяло. Другият, Лентул, с големи сили обкръжил самия Спартак, но последния преминал в настъпление, разбил неговите легати и превзел целия обоз. След това тръгнал към Алпите, срещу него начело на десет хилядна войска излязъл Касий, наместник на тази част на Галия, която се простира по река Пад. В започналото сражение претора бил разбит, понесъл значителни загуби в хора и сам едва се спасил с бягство.10. Научавайки за всичко това, възмутеният сенат заповядал на консулите да останат на място и поставил начело на римските сили Крас. Крас бил последван от много знатни представители, увлечени от неговата слава и чувство за лична дружба към него. Самият той се разположил на границата на Пицен, разчитайки да прехване насочилия се натам Спартак, а своя легат Мумий начело на два легиона изпратил в обход със заповед да следва врага, без да влиза в сражение и даже да избягва малките сблъсъци. Обаче Мумий, при първия случай, който позволявал да се разчита на успех, започнал бой и претърпял поражение, при което много от неговите хора били убити, а другите се спасили с бягство, захвърляйки оръжието си. Оказвайки на Мумий суров прием, Крас отново въоръжил разбитите части, но поискал от тях поръчители в това, че за в бъдеще ще пазят своето оръжие. Отбирайки след това петстотин души – от инициаторите на бягството и разделяйки ги на петдесет десетици, той заповядал да екзекутират от всяка десятка по един човек – избран по жребий. Така Крас възобновил въведеното от древните и от много време не използвано наказание на воините, този вид екзекуция съпроводен с опозоряване, гнетящи и мрачни обреди, се извършвал пред очите на всички.Възстановявайки дисциплината във войските, Крас ги повел срещу врага, а Спартак през това време отстъпил през Лукания и излязъл на морския бряг. Срещайки в пролива киликийски пирати, той решил с тяхна помощ да прехвърли в Сицилия две хиляди души и отново да разпали въстание сред сицилийските роби, което едва било потушено малко преди това: достатъчна била една искра, за да избухне с нова сила. Но киликийците, уговаряйки със Спартак прехвърлянето и приемайки дарове, го излъгали и напуснали пролива. Принуден да отстъпи от крайбрежието, Спартак се разположил с войската си на Регийския полуостров. Към него подходил и Крас. Самата природа на това място му подсказала, какво трябва да прави. Той решил да пресече съобщенията през провлака, имайки пред себе си две цели: да опази войниците от вредното безделие и в същото време да лиши врага от подвоз на продоволствие. Велика и трудна била тази работа, но Крас я изпълнил до край и свръх очакванията бързо. През провлака, от едното море до другото, изкопал ров дълъг триста стадия, с ширина и дълбочина петнадесет фута, а покрай целия ров издигнал стена, поразяваща със своята височина и здравина. Отначало тези съоръжения слабо са притеснявали Спартак, който се отнасял към тях с пълно пренебрежение, обаче когато храната започнала да привършва и трябвало да се прехвърлят на друго място, той се видял затворен на полуострова, където нищо не можело да се осигури. Тогава Спартак, дочаквайки снежна и бурна зимна нощ, засипал неголяма част от рова със земя, пръти и клони и превел през него трета част от своята войска.11. Крас се изплашил; тревожила го мисълта, да не би на Спартак да му хрумне да тръгне направо към Рим. Скоро, обаче той се ободрил, научавайки, че сред въстаналите започнали разногласия и мнозина отделяйки се от Спартак, се разположили в отделен лагер до Луканското езеро. (Водата в това езеро, както казват, от време на време сменя своите свойства, става ту прясна, ту солена и негодна за пиене). Нападайки този отряд, Крас го прогонил от езерото, но не можел да преследва и избива враговете, тъй като внезапната поява на Спартак спряла тяхното бягство. По-рано Крас писал на сената за необходимостта да извикат Лукул от Тракия и Помпей от Испания, но сега съжалявал за своята постъпка и бързал да завърши войната до пристигането на тези пълководци, тъй като предвидил, че целият успех ще бъде приписан не на него на Крас, а на този от тях който се яви при него на помощ. Поради тези съображения той решил, незабавно да нападне онези вражески отряди, които се отделили и действали самостоятелно под водачеството на Гай Каниций и Каст. Възнамерявайки да заеме един от околните хълмове, той изпратил там шест хиляди души заповядвайки им да направят всичко възможно, за да се промъкнат незабелязано. Стараейки се по никакъв начин да не се издадат, тези воини прикрили своите шлемове. Въпреки това ги видяли две жени, принасящи жертва пред вражеския лагер, и отряда би се оказал в опасно положение, ако Крас не успял навреме и не дал бой на враговете – най-кръвопролитния за цялата война. Избивайки дванадесет хиляди и триста вражески воина, той намерил сред тях само двама, ранени в гърба, всички останали загинали в строя и биейки се срещу римляните.След Спартак, отстъпващ след това поражение към Петелийските планини, го следвали по петите Квинтий, един от легатите на Крас, и квестора Скроф. Обаче когато Спартак се обърнал срещу римляните, те избягали без да се оглеждат и едва се спасили, с голям труд изнасяйки от бойното поле ранения квестор. Този успех погубил Спартак, завъртявайки главите на бегълците роби. Те сега на искали и да чуват за отстъпление и не само отказали да се подчиняват на своите началници, а обкръжавайки ги с оръжие в ръка ги принудили да водят войската назад през Лукания срещу римляните. Те вървяли натам, закъдето бързал и Крас, до когото започнали да достигат новини за приближаването на Помпей; пък и в дните на избор имало много приказки за това, че победата над врага трябва да бъде дело на Помпей: стига той да се яви – и на войната ще бъде сложен край с един удар. И така, Крас, желаейки възможно по-скоро да се срази с врага, се расположил редом с него и започнал да копае ров. В това време докато неговите хора били заети с тази работа, робите ги тревожили със своите налети. От едната и от другата страна започнали да прииждат значителни подкрепления, и Спартак бил, накрая принуден да построи цялата си войска. Преди началото на битката му довели кон, но той извадил своя меч и го убил с думите, че в случай на победа ще получат много добри коне от врага, а в случай на поражение няма да има нужда и от своя. С тези думи той се устремил срещу самия Крас; нито вражеското оръжие, нито раните не можели да го спрат, и все пак той не успял да стигне до Крас и само убил двама изпречили му се центуриона. Най-накрая изоставен от своите съратници, които избягали от бойното поле, обкръжен от враговете, той загинал под техните удари, без да отстъпи и крачка назад и биейки се до край.Макар, че Крас умело използвал случая, командвайки успешно и лично подлагайки се на опасност, все пак щастието му не устояло пред славата на Помпей. Тъй като тези роби които избягали от него, били избити от Помпей, и последния писал до сената, че в открит бой с бегълците роби победил Крас, а той унищожил самия корен на войната. Помпей, разбира се, със слава отпразнувал триумфа като победител на Серторий и покорител на Испания. Крас и не се опитвал да иска голям триумф за победата във войната с робите, но даже и пеши триумф, наричан овация, който му предоставили, бил сметнат за неуместен и унижаващ достоинството на това почетно отличие. С какво пешия триумф се различава от големия и за неговото име се говори в жизнеописанието на Марцел.”  Цитата за Гней Помпей Велики е от горепосоченото издание на Плутарх.„Помпей21. След това Помпей останал в Испания още някакво време, за да успокои най-силните вълнения. Налагайки ред и  прекратявайки бунтовете, той прехвърлил войската си в Италия, точно в разгара на войната с робите. Поради това главнокомандващия Крас побързал с безумна смелост да даде сражение на робите; щастието било на страната на Крас в тази битка и той унищожил дванадесет хиляди и триста вражески воина. Обаче съдбата направила Помпей в някаква степен участник в тази победа, тъй като пет хиляди бегълци от бойното поле попаднали в неговите ръце. Екзекутирайки всички пленици, Помпей набързо написал на сената, че Крас разбил гладиаторите в открит бой, а той, Помпей, изтръгнал войната с корен. От благоразположение към Помпей римляните благосклонно изслушали и повторяли тези думи, и никой даже на шега не се осмелявал да твърди, че победата над Серторий в Испания принадлежи на някой друг, и не е изцяло заслуга на Помпей.” Цитата за Катон е от горепосоченото издание на Плутарх.

„Фокион и Катон

8. Когато започнала войната с робите – нея още я наричат войната на Спартак – Катон постъпил като доброволец във войската, командвана от Гелий. Той направил това заради своя брат Цепион, който служил при Гелий като военен трибун. Макар да не успял да намери поле за изява на своето мъжество и старание в онази степен, в каквато би желал, тъй като началниците водели лошо войната, все пак сред изнежеността и страстта към разкош, която обладавала войниците, той разкрил такова умение да се подчинява, толкова издръжливост, толкова смелост, неизмено придружена с трезв разчет, та изглеждало сакаш в нищо не отстъпвал на Катон Старши. Гелий го отбелязал с награди и славни почести, но Катон не приел нито една от тях, казвайки, че не извършил нищо, заслужаващо награда, и от тогава той се прочул като чудак.  

9. Публий Корнелий Тацит (Publius Cornelius Tacitus) бил роден 56 г. от н.е. и умрял около 117 г. от н.е. Известен римски историк и политик, автор на произведенията „Диалог“ и „Анали“.

Цитата е по изданието „Корнелий Тацит Сочинения в двух томах. том I,  Анналы. Малые произведения. Науч.-изд. центр <Ладомир>, Москва, 1993 г.

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1340777658 (15.02.2014 г.)

„Книга 3

73. Тъй като Такфаринат, въпреки нееднократните поражения, събрал отново сили във вътрешните области на Африка и дотолкова се възгордял, че изпратил посланици при Тиберий, искайки за себе си и своята войска земя, на която те биха могли да се заселят, като в противен случай заплашвал с безпощадна война. Разказват, че никога до тогава Тиберий не бил толкова силно обиден, от нанесена му лична обида или на римския народ, когато дезертьор и разбойник дръзнал да се смята за воюваща страна. Та нали даже Спартак, който разгромил толкова консулски войски и безнаказано опустошавал Италия, и при това, когато държавата била отслабена от неимоверно тежките войни със Серторий и Митридат, не успял да постигне воденето на мирни преговори; а при достигнатото от римския народ величие и могъщество не му било присъщо да се откупва от разбойника Такфаринат чрез сключването на мир и отстъпка на земя.”

10. Луций Аней Флор или Публий Аний Флор

Откъса е превод от изданието: „Луций Анней Флор — историк древнего Рима / Немировский А.И., Дашкова М.Ф. — Воронеж: Изд-во Воронеж. ун-та, 1977. — 167 с.
Перевод и комментарии А.И. Немировского.”

http://ancientrome.ru/antlitr/flor/kn02.htm#08 (15.02.2014 г.)

„VIII. Войната на Спартак

III. 20. Може да се понесе даже позора от войната с робите. Та нали дарени от съдбата със всичко, те все пак могат да се смятат за хора — макар и от втори сорт, но осиновени от благата на нашата свобода. (2) Но аз не знам с какво име да назова войната, която се водела под предводителството на Спартак, защото робите били воини, а гладиаторите — началници. Едните — хора с ниско положение, другите — от най-подлото, те умножили със своите издевателства нашите бедствия.

(3) Спартак, Крикс, Еномай с не повече от тридесет души със същата съдба избягали от Капуя. Робите били събрани под знамена, и, след като към тях се присъединили над 10 000, не се задоволили с това, че успели да избягат, но пожелали и собствено място. (4) В качеството на първи лагер, тях, сякаш олтар на Венера, ги привлякла планината Везувий. Обсадени там от Клавдий Глабер, те с помощта на диви лози, сплетени на въжета, се спуснали през кратера на полегатата планина до нейното подножие. Измъквайки се незабелязани, те разграбили лагера на нищо не подозиращия военачалник. След това паднал другия лагер — на Вариний, а след него и лагера на Торан. Разгромявайки вили и поселения, те, подобно на страшна лавина, опустошили градовете Нола, Нуцерия, Турий и Метапонт. (6) Когато отрядите на робите, постоянно попълвани, се превърнали в истинска войска, те изготвили щитове от пръти и животински кожи, а от желязото в робските работилници изковали мечове и копия. (7) За да не се отличават по нищо от редовната армия, те от пленените стада коне сформирали конница. Отнетите от преторите фасци предали на своя предводител. (8) И той не ги отказал, този тракийски воин – пленик, който станал дезертьор, след това разбойник, а след това благодарение на физическата си сила – гладиатор. (9) Той извършил погребения на своите загинали водачи – с почести, подобаващи на пълководци и заповядал на плениците да се бият помежду си около погребалната клада, сякаш искал да изкупи позора на гладиаторската служба, ставайки организатор на игри. (10) След това, той вече извършвал нападения над консулски армии. Той разбил войската на Лентул в Апенините, а при Мутина унищожил лагера на Гай Касий. (11) Окрилен от тези победи, той (едното това е достатъчно за нашия позор) намислил да нападне Рим. (12) Тогава всички сили на империята се вдигнали против мирмилона, и Лициний Крас спасил римската чест. Разбития от него и обърнат в бягство враг – ако не е срамно така да го наричаме – се скрил на края на Италия. (13) Там, затиснати в ъгъла на Брутия, те започнали да се подготвят за бягство към Сицилия. И тъй като не разполагали с кораби, се опитали – което е безсмислено в този тесен и бурен пролив – да извършат преправата на салове от дървета и бъчви, свързани с въжета от лози. По-късно те решили да си пробият път и паднали със смърт, достойна за воини. Те се биели без да мислят за живота си – което би следвало да се очаква, когато ги командвал гладиатор. Самият Спартак, който смело се биел в първата редица, загинал като пълководец.”

11. Апиан Александрийски

Откъса е от изданието: „Аппиан. Гражданские войны. Пер. под ред. С. А. Жебелева и О. О. Крюгера. ОГИЗ, Государственное социально-экономическое издательство, Ленинградское отделение, 1935 г.” (превод мой)

http://ancientrome.ru/antlitr/appian/appigr01.htm (15.02.2014 г.)

116. 116. През това същото време в Италия сред гладиаторите, които се обучавали в Капуа за театралните представления, бил тракиеца Спартак. Той преди това воювал с римляните, попаднал в плен и бил продаден за гладиатор. Спартак уговорил около седемдесет свои другари да рискуват за свободата си, изтъквайки им, че това е по-добре, отколкото да рискуват своя живот на арената. Нападайки охраната, те се измъкнали на свобода и избягали от града. Въоръжавайки се с тояги и кинжали, иззети от случайно срещнати пътници, гладиаторите избягали към планината Везувий. От тук, приемайки в състава на шайката много избягали роби и някои от селските свободни работници, Спартак започнал да извършва набези към близките околности. Помощници му били гладиаторите Еномай и Крикс. Тъй като Спартак делял плячката поравно между всички, то скоро около него се събрало множество народ. Отначало срещу него бил изпратен Вариний Глабер, а след това Публий Валерий. Тъй като тяхната войска се състояла не от граждани, а от всякакви случайни хора, събрани набързо и мимоходом – римляните още смятали ставащото не за истинска война, а за обикновена разбойническа проява – то римските пълководци при срещата си с робите били разбити. Самият Спартак даже отнел коня на Вариний. В такава опасност попаднал римския пълководец, че едва не бил пленен от гладиаторите. След това към Спартак бягали още повече хора и войската му вече наброявала 70 000. Метежниците ковали оръжие и събирали припаси.
117. 117. Римляните изпратили срещу тях консули с два легиона. Единият от тях до планината Гарган разбил Крикс, който командвал 30 000 отряд. Самият Крикс и две трети от войската му загинали в битката. Спартак бързо се придвижвал през Апенинските планини към Алпите, а от там – към келтите. Един от консулите го изпреварил и блокирал пътя за отстъпление, а другия го настигал отзад. Тогава Спартак, ги нападнал поединично и разбил и двамата. Консулите отстъпили в пълно безредие, а Спартак, принасяйки в жертва на загиналия Крикс 300 пленени римляни, със 120 000 пехота с ускорен марш тръгнал за Рим. Той заповядал да изгорят целия излишен обоз, да убият всички пленици и да заколят товарния добитък, за да се движи олекотен. Бегълците които в множество пристигали при него, Спартак не приемал. В Пицена консулите отново се опитали да му окажат съпротива. Тука станало второто голямо сражение и отново римляните били разбити. Спартак променил решението си да нападне Рим. Той не се смятал още равностоен на римляните, тъй като във войската му далеч не всичко било в достатъчна бойна готовност: нито един италийски град не се присъединил към метежниците; това били роби, бегълци и всякаква пасмина. Спартак се разположил до планината Фурия и самия град. Той забранил на търговците, търгуващи с неговите хора, да получават златни и сребърни вещи, а на своите — да приемат такива. Метежниците купували само желязo и мед на скъпа цена и тези, които им носели метала не обиждали. Придобивайки така необходимият им материал, метежниците добре се въоръжили и често извършвали набези. Сблъсквайки се отново с римляните, те ги победили и натоварени с плячка се завърнали в лагера.
118. 118. Вече трета година продължавала тази страшна война, над която отначало се смеели и която отначало презирали като война с гладиатори. Когато в Рим били назначени избори на други командващи, страха спирал всички и никой не издигал своята кандидатура, докато Лициний Крас, известен сред римляните със своя произход и богатство, приел командването. С шест легиона той тръгнал срещу Спартак. Пристигайки на място, Крас присъединил към своята армия и двата консулски легиона. Сред войниците на последните, които претърпяли неведнъж поражения, заповядал незабавно да се хвърли жребий и екзекутирал десетата част. Други предполагат, че работата не била така, а че след като всички легиони били съсредоточени заедно, армията претърпяла поражение и тогава Крас по жребий екзекутирал всеки десети легионер, като не се смутил от числеността на екзекутираните, които се оказали около 4000 души. Както и да било, Крас се оказал за своите войници по-страшен от побеждаващия ги враг. Много скоро му се удало да победи отряд от над 10 000 спартаковци, които били на лагер отделно от своите. Унищожавайки две трети от тях, Крас смело настъпил срещу самия Спартак. Разбивайки и него, той извънредно сполучливо преследвал метежниците, които избягали към лагера с цел да се прехвърлят в Сицилия. Настигайки ги, Крас блокирал войската на Спартак, с ровове, валове и огради (палисади).
119. 119. Когато Спартак бил принуден да опита да си пробие път към Самниум, Крас на сутринта унищожил около 6 000 души на врага, а вечерта още приблизително толкова, докато от римската войска били само трима убити и седем ранени. Такава била промяната, която станала в армията на Крас благодарение на въведената от него дисциплина. Тази промяна я изпълнила с увереност в победата. Спартак пък, очаквайки конници, които отнякъде пристигали при него, повече не влизал в бой с цялата си войска, но често безпокоил обсаждащите го с дребни сблъсъци; той постояно с изненада ги нападал, хвърлял вързопи от сухи вършини в рова, запалвал ги и по такъв начин правел обсадата извънредно трудна. Той заповядал да разпънат пленен римлянин в междинната полоса между двете войски, показвайки по този начин, какво очаква войската му в случай на поражение. В Рим, научавайки за обсадата и смятайки за позор, ако войната с гладиаторите се удължи, избрали за втори главнокомандващ Помпей, който токущо се завърнал от Испания. Сега вече римляните се убедили, че въстанието на Спартак било тежка и сериозна заплаха.
120. 120. Научавайки за тези избори, Крас, опасявайки се, че славата на победата може да се падне на Помпей, се стараел по всякакъв начин да ускори развръзката и започнал да напада Спартак. Последния, също желаейки да изпревари пристигането на Помпей, предложил на Крас да започнат преговори. Когато той с презрение отхвърлил това предложение, Спартак решил да рискува, и тъй като вече имал достатъчно на брой конници, щурмувал с цялата войска през окопите и избягал по посока на Брундизий. Крас се втурнал след него. Когато Спартак научил, че в Брундизий се намирал Лукул, който се завърнал след победата над Митридат, той разбрал, че всичко е загубено, и настъпил срещу Крас с цялата си армия. Станала грандиозна битка, извънредно ожесточена вследствие отчаянието, което обхванало такова голямо количество хора. Спартак бил ранен в бедрото с копие: отпускайки се на коляно и държейки пред себе си щита, той се отбранявал от нападащите го, докато не паднал заедно с голям брой от обкръжаващите го. Останалата войска, намирайки се в пълно безредие, била избита. Казват, че броя на убитите не можел да се установи. Римляните загубили около 1 000 души. Тялото на Спартак не било намерено. Значителен брой спартаковци се скрили в планините, където избягали след битката. Крас ги преследвал. Разделяйки се на четири части, те се отбранявали, докато не загинали всички, с изключение на 6 000, които били хванати и разпънати покрай пътя от Капуа към Рим.
121. 121. Крас, завършвайки гладиаторската война за шест месеца, незабавно след това станал съперник на Помпей по слава. Той не разпуснал своята войска, защото това не направил и Помпей. Своите кандидатури за консули са издигнали и двамата: Крас в предвид на това, че той, съгласно закона на Сула, бил претор, докато Помпей не бил нито претор, нито квестор и бил тогава на възраст 34 години. Затова пък той обещал на народните трибуни отново да върне много от предишните прерогативи на властта им. Когато Помпей и Крас били избрани за консули, те не разпуснали своите армии, а ги държали в близост до Рим; като всеки имал свой претекст: Помпей казвал, че той чака завръщането на Метел, за да отбележат испанския триумф, Крас пък посочвал, че първи трябва да разпусне войската си Помпей.

12. Афиней, Афеней, Атеней, Афиней Навкратийский

Цитата е от издание на Афиней публикувано в: „Симпосий Συμπόσιον, сайт об античной литературе, античной истории и людях античности” (превод мой)

http://simposium.ru/ru/node/874 (15.02.2014 г.)

Книга шеста

[e] 104. В отговор на това Ларенсий казал: „Да, всеки римлянин имал несметен брой роби (ти това, Масурий, отлично знаеш); и по десет, и по двадесет хиляди и даже повече. И не заради дохода, както в Гърция при богатия Никий, а в значителната си част просто да има тълпа съпровождаща господарите. А в Атика десетки хиляди от тези роби в окови работели на рудниците. В [f] крайна сметка философа Посидоний, когото ти постоянно цитираш, казва, че те въстанали, избили охраната, превзели крепостта в Суния и дълго разорявали Атика. Това било тогава, когато в Сицилия станало второто въстание на робите; такива въстания било много, и загинали над милион роби. Съчинение за войните на робите написал Цецилий Калактински. Например, гладиатора Спартак, родом тракийски роб, който избягал от италийския град Капуа по време на Митридатовите войни, разбунтувал голямо множество роби и дълго извършвал набези по цяла Италия, и при него всеки ден се стичали роби; и ако той не загинал в битка с Лициний Крас, то нашите биха имали с него проблеми, както с Евн в Сицилия.”

13. Луций Ампелий

Цитата е от изданието: Луций Ампелий. Памятная книжица. Серия: Античная библиотека, СПб, Алетейя, 2002 г.

„39. Кой вдигнал оръжие срещу Рим

41. Съществуват четири рода войни: войни между народите, водени с чужденци, [както римляните… Съюзническа, която ]… както римляните с латините, атиняните с лакедемонците. Робската която римляните водели против робите бегълци [и] против техните вождове Спартак, Крикс и Еномай, и Гражданска, когато се бият помежду си Марий и Сула, Цезар и Помпей, Август и Антоний.
42. В какви войни римляните са търпяли поражения.
43. В робската война, когато гладиаторите Спартак, Крикс и Еномай, опустошавайки почти [цяла] Италия, заплашвали да изгорят Рим, но били разбити в Лукания от Крас, а в Етрурия от консула Помпей.”

14. Синезий

Цитата е от изданието: Синезий Киренский, О царстве, „Византийский временник” том 6 (Перевод и предисловие М.В.Левченко)

http://www.scribd.com/doc/ (15.02.2014 г.)

„Някога в Галия Крикс и Спартак, хора от нисшите гладиатори, определени да бъдат очистителна жертва за римския народ в амфитеатъра, избягали и въоръжавайки се за низвергване на законите, започнали война на робите, най-ужасна от всичките, които претърпяли римляните. Били необходими срещу тях пълководци, консули и щастието на Помпей, за да спасят държавата от застрашаващата я гибел. Тези които се обединили с Крикс и Спартак, не били от същата страна, от която били тези предводители, и не принадлежали към една и съща народност, но общото в съдбата им и благоприятния момент са ги направили съмишленици. Случая ги обединил в едно предприятие; тъй като мисля, че всеки роб е враг на своя господин, когато се надява да го победи.”

15. Павел Орозий

http://www.vivl.ru/spartak/litspar.php (15.02.2014 г.) (превод мой)

„Гл.V п. 23 – 24 През 679 г. от основаването на града Рим по време на консулството на Лукул и Касий, 74 гладиатора в Капуа избягали от школата на Гней Лентул.

Под командването на галите Крикс и Еномай и тракиеца Спартак, те заели планината Везувий. От там чрез изненадващо нападение завоювали лагера на претора Клодий, който ги обкръжил с обсаден обръч. Принуждавайки го да бяга, те всичко завзето направили своя плячка.

От там, обикаляйки Консенция и Метапонт, за кратко време събрали значителни отряди. Та нали за тогава казват, че Крикс имал войска от десет хиляди души, а Спартак три пъти повече. Еномай пък бил убит в предишното сражение. И така, когато те всичко изпълнили с убийства, пожари, грабежи и насилия, на погребението на една пленена жена, която се самоубила в отчаяние от нарушаването на своето целомъдрие, те по-скоро като учители на гладиаторите, отколкото като началници на войска, устроили гладиаторски игри между 400 пленици, които както трябва да се предполага, трябвало да бъдат изпитани за това зрелище.

След това срещу въстаналите с войски били изпратени консулите Гелий и Лентул, от които Гелий разбил в бой Крикс, който се биел по най-ожесточения начин. А Лентул, победен от Спартак, избягал. Впоследствие двамата консули, без резултат обединявайки своите войски, побягнали след тежко поражение. След това същия Спартак убил проконсула Гай Касий, разбивайки го в сражение. Поради това, когато държавата изпитвала не по-малък страх, от времето когато Ханибал стоял заплашително пред вратите на Рим, сената изпратил Крас с консулските легиони и ново попълнение от воини. Същия едва влязъл в бой с робите бегълци, убил шест хиляди, а деветстотин пленил. А след това, преди да нападне самия Спартак, който се бил разположил на лагер при изворите на река Сигара, победил неговата спомагателна войска от гали и германци, от които убил 30 000 души, заедно с техните вождове. В края на краищата изправяйки се срещу самия Спартак, влизайки в бой в правилен строй, Крас поразил заедно с него значително количество роби. От тях, както казват били убити 60 000 и 6 000 пленени. Също така били освободени 3 000 римски граждани. Останалите, които бродели навсякъде, спасявайки се от този бой, били унищожени чрез чести засади от много римски вождове.

И така, когато още не била завършена испанската война със Серторий, даже още докато Серторий още бил жив, се изправила заплахата от тази война с робите бегълци или по-точно с гладиаторите.

Това била война, на която вече не можело спокойно да се гледа, а от която трябвало да се страхуват. Това, че тя се нарича война с роби бегълци, още не значи, че трябва да се смята за незначителна поради наименованието и, защото в нея двамата консули, всеки поотделно, а понякога и заедно, напразно обединявайки своите войски, се оказвали победени, и били избити твърде много знатни личности. А от самите роби бегълци загинали над 100 хиляди.”