Хронисти писали за въстанието на Спартак

За отправна точка използвам достигналите до нас трудове на античните автори: Диодор Сицилийски (90 г.пр.н.е. – 30 г.пр.н.е.) Салустий (86 г.пр.н.е. – 35 г.пр.н.е.); Тит Ливий (59 г.пр.н.е. – 17 г.от н.е.); Плутарх от Херонея (около 45 г. от н.е. – около 127 г. от н.е.); Луций Аней Флор (около 70 г. от н.е. – около 140 г. от н.е.); Апиан Александрийски (около 95 г. от н.е. – след 170 г. от н.е.) и Синезий Киренски (370/375 г. от н.е. – 413/414 г. от н.е.).
За да е ясна позицията на хронистите от миналото към описваните събития и личности е целесъобразно накратко да опиша тяхната биография, творчески и обществени прояви.

Диодор Сицилийски (лат. Diodorus Siculus) роден около 90 г.пр.н.е. и умрял 30 г.пр.н.е. Древногръцки историк, автор на „Bibliotheca historica” („Историческа библиотека”), състояща се от 40 книги, разделени в три части. По време на войната на Спартак бил на 16 годишна възраст.

Салустий – пълно име Гай Салустий Крисп (Gaius Sallustius Crispus) бил римски историк и политик от I в.пр.н.е. По време на войната на Спартак бил на 12 – 15 годишна възраст. Той се родил на 01 октомври 86 г.пр.н.е. в коническо семейство в сабинския град Амитерн. Рано се преселил в Рим, където получил риторическо образование. Още млад взел активно участие в политическия живот на страната на Гай Юлий Цезар. През 59 г.пр.н.е. бил избран за квестор, през 52 г.пр.н.е. – за народен трибун; а през 51 г.пр.н.е. за наместник на провинция Сицилия. След завръщането си в Рим бил изключен от сената по обвинение в безнравственост, но всъщност заради политическата му дейност. През 49 г.пр.н.е. с помощта на Цезар бил върнат в сената и избран повторно за квестор. По време на Гражданската война през периода 49 – 45 г.пр.н.е. се сражавал на страната на Цезар, като едва не загинал. През 46 г.пр.н.е. участвал във военните действия в Африка, които завършили с победа при Тапс, след което бил назначен за управител на провинция Нова Африка (Нумидия). По време на наместничеството си Салустий се обогатил неимоверно много и след завръщането си, бил обвинен в получаване на подкупи. Единствено намесата на Цезар го спасила от наказание. С придобитите богатства Салустий закупил огромен парк на хълма Квиринал в Рим – т.н. „Салустиеви градини“ (horti Sallustiani), където си построил разкошна вила. След убийството на Цезар на 15 март 44 г.пр.н.е. се оттеглил от обществения живот и се посветил на литературата. Умрял на 13 май 35 г. пр.н.е.

Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) бил роден на 3 януари 106 г.пр.н.е. в Арпинум и екзекутиран на 7 декември 43 г.пр.н.е. на около 63 години. Известен римски държавник, прочут оратор, адвокат, писател, философ и консул през 63 г.пр.н.е.
Марк Тулий Цицерон бил най-големият син на римски конник със същото име и майка Хелвия. Имал по-малък брат Квинт Тулий Цицерон с когото бил тясно свързан. Фамилията му била от висшата класа в Арпинум на земите на волските в южен Лацио. Жителите му от 188 г.пр.н.е. имали римско гражданство. От околностите на града произлизал и Гай Марий, чийто племенник бил братовчед на бащата на Цицерон.
Фамилията му се преселило в Рим през 102 г.пр.н.е.. Като конническа, тя принадлежала към второто по важност съсловие на римска Република. През 90 г.пр.н.е. на 12 годишна възраст Цицерон получил toga virilis. Първото си образование Цицерон получил в дома на Луций Лициний Крас. Там се запознал с известния оратор Марк Антоний Оратор. Още от дете Цицерон говорел старогръцки и имал класическо образование. След 91 г.пр.н.е. учил заедно с Тит Помпоний Атик, който цял живот бил негов приятел, право при Квинт Муций Сцевола. Занимавал се с превод на гръцки поети като Омир и на около двадесет години започнал да превежда философската терминология на латински.
След военната си служба през Съюзническата война (91–88 г.пр.н.е.) при Гней Помпей Страбон и Сула, станал адвокат. Първата му реч в съда била през 81 г.пр.н.е. През 79 г.пр.н.е. Цицерон продължил обучението си в Гърция и Мала Азия. През 77 г.пр.н.е. се завърнал в Рим и започнал кариера на политик и адвокат.
Няма конкретни данни за проявите му по време на войната на Спартак, въпреки пребиваването и влиянието си в Рим. Най-значими факти за това време могат да се получат от обвинителните му речи срещу проконсула на Сицилия Верес.
През 63 г.пр.н.е. Цицерон бил избран за консул. По време на консулството разкрил и унищожил заговора на Катилина. В този период славата и влиянието на Цицерон достигнали своя връх, като Катон го нарекъл „Pater Patriae” – „Баща на отечеството” В края на живота си се отдал на философия и написал диалозите „За страстта”, „За приятелството” и други.
Цицерон бил обезглавен на 7 декември 43 г.пр.н.е. Главата и ръцете му са били изложени на трибуната на Римския форум по нареждане на Марк Антоний.

Тит Ливий (Livius, Titus) бил роден през 59 г.пр.н.е. и умрял през 17 г.от н.е. на около 76 годишна възраст. Произхождал от състоятелно семейство от Патавия (дн. Падуа). В годините на ранната си младост пристигнал в Рим, където получил добро образование. Посветил се на философия, история и риторика, като не вземал дейно участие в политическия живот. Ливий бил автор на не достигнали до нас диалози с историко-философско съдържание и риторическо произведение, под формата на писма до сина си. След 27 г.пр.н.е. започнал да работи над историята на Рим от основаването на града (Ab urbe condita libri) в 142 книги. Това произведение обхващало историята на вечния град от легендарните времена до съвременната на автора епоха, т.е. до смъртта на Друз през 9 г.от н.е. Ливий се трудил над своето произведение в продължение на 40 години. Толкова обемно произведение предизвикало появата на негови кратки преразкази. Най-значителните от тях са така наречените Периохи (Periochae – вероятно от IV в. от н.е.), в които последователно се излагали всичките му книги.

Гай Велей Патеркул (Gaius Velleus Paterculus) роден през 19 г.пр.н.е. и умрял през 31 г. от н.е. Древноримски историк, автор на „Римска история” (Historiae Romanae libri II) в 2 книги, излагаща събитията от Троянската война до 30 г. от н.е.. Писал е около 80 години след въстанието на Спартак.

Плиний Старши (лат. Plinius Maior) с истинско име Гай Плиний Секунд е роден през 23 г. от н.е. и загинал през август 79 г. от н.е. при изгригване на вулкана Везувий Автор на „Естествена история” Писал около един век след въстанието на Спартак.

Секст Юлий Фронтин (Sextus Iulius Frontinus) бил римски сенатор и писател, роден 40 г. и умрял 103 г. от н.е. на около 63 години. Писал около 134 години след въстанието на Спартак, като използвал различни източници, включително текстове на Тит Ливий недостигнали до нас.
Плутарх от Херонея (на древногръцки Πλούταρχος) бил роден около 46 г.от н.е. във видно семейство в Херонея, в областта Беотия в Гърция. Града бил разположен на около 32 километра източно от Делфи. Умрял около 120 г. от н.е. на 74 годишна възраст. Плутарх бил не само историк, биограф, есеист и платонист, но бил посветен в мистериите на Аполон и станал един от жреците на делфийския оракул, със задължението да тълкува предсказанията. Написал много книги на тази тема, както и за залеза на оракулите и старите вярвания.

Публий Корнелий Тацит (Publius Cornelius Tacitus) бил роден 56 г. от н.е. и умрял около 117 г. от н.е. Известен римски историк и политик, автор на произведенията „Диалог“ и „Анали“.

Луций Аней Флор (на латински Lucius /Publius/ Anneus /Annius/ Florus) бил роден около 70 г. от н.е. и умрял около 140 г. от н.е. на 70 годишна възраст. Той бил римски поет, риторик и историк. Автор на „Епитом на Тит Ливий“ в 2 книги – кратка история на Римската империя. На Флор се приписва кратката поема за Адриан, както писма и въведение в диалог за това бил ли е Вергилий оратор или поет. Според Вергилий, Флор бил родом от Африка и дошъл в Рим по време на управлението на Домициан. По време на поетически състезания на Капитолийските игри, Флор, въпреки подкрепата на публиката, не получил приз. След това станал странстващ софист. Посетил Сицилия, Крит, Цикладите, Родос и Египет. Не намирайки място за себе си в Рим, Флор се заселил в испанската Таракона (дн. Тарагона), където основал школа и преподавал литература. По времето на император Траян, се завърнал в Рим.

Апиан Алекандрийски (на древногръцки Ἀππιανός Ἀλεξανδρεύς) бил римски историк с гръцки произход, роден около 95 г от н.е. и умрял след 170 г. от н.е. на около 75 годишна възраст. Неговият труд се наричал „Римска история” (Ῥωμαικα) и бил от 24 книги, написани на гръцки език. Особеното е, че за разлика от другите историци, не описвал събитията в хронологичен ред, а по страни. Така данните, които излагал са по отделно за всяка римска провинция. Голяма част от творбата му не е запазена. Оцелели са книгите за войните с Картаген, Нумидия и Селевкидите, както и описания на гражданските войни в края на Римската република. Апиан описал и въстанието на Спартак.

Афиней, Афеней, Атеней, Афиней Навкратийский (лат. Athenaeus) древногръцки ритор и граматик от Египет, който живял на границата на II – III в. от н.е., отначало в Александрия, а впоследствие в Рим. Известен като автор на „Пир на мъдреците”, съчинение в 15 книги.

Луций Ампелий (лат. Lucius Ampelius) бил латински писател, автор на „Liber memorialis” („Паметна книжка”), съдържаща в петдесет глави събрани бележки по астрономия, география и история.

Синезий (на древногръцки Συνέσεῖος) бил роден около 370/375 г. от н.е. в Кирена и умрял около 413/414 г. в Александрия на около 43 годишна възраст. Той бил християнски богослов, философ, представител на Александрийската школа на неоплатонизма и ученик на Хипатий. Синезий, бидейки чист грък се гордеел със своя знатен произход и предци, като смятал, че рода му започвал от Херакъл. През 393 – 397 г. заедно със своя брат Евпотий се учил в Александрия при знаменития Хипатий. Синезий вероятно се утвърдил като енергичен обществен деец, след като завръщайки се в родината през 397 г. бил избран начело на посолството в Константинопол при император Аркадий с мисия за намаляване на данъците в Кирена и за защита от нападенията на номадските племена. Трите неспокойни години от 397 до 400 г. прекарани в Константинопол, Синезий използвал за литературни занимания. Тогава написал и обръщението си към императора „За царската власт”, съдържащо съвети с какво би трябвало да се занимава един мъдър владетел и смел изказ, че главната задача на императора била войната с корупцията.

Павел Орозий (Paulus Orosius) бил роден около 385 г. от н.е. и умрял около 418 г. от н.е. Иберийски късноантичен историк и християнски теолог. Основното му произведение е „История против езичниците в седем книги”.