Бележки

 Увод

1. Луций Анней Флор „Епитоми” книга II, глава VIII. Спартаковская война по „Луций Анней Флор – историк древнего Рима” Немировский А.И., Дашкова М.Ф., Воронеж Издательство Воронежского университета, 1977 г.http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1366220208#020  ( 04.01.2014 г.)

Част първа. Военнополитическа обстановка в Евразия

1. Кусаинова М.А. „История Казахстана” Канат Ибрагимов.- Алматы: «Шың Кітап», 2006 г. – от стр. 28-29 до 354.
2. Усуни – номадско, индоевропейско или тюркоезично според някои племе, което в древността живеело северно от дн. Синцзян, а по-късно се преселило в района на Седморечието (географска и историческа област в Централна Азия). Историята на усуните може да се проследи след II в.пр.н.е. Според описанията на китайците усуните били средни на ръст, със сини очи и червени коси. През I в.пр.н.е. тяхната численост достигнала до 630 000 души. Последните китайски сведения за тях са от 436 година.
3. Кангюй – име на древен народ и държава в Централна Азия, известна от китайски източници за времето между II в.пр.н.е. и III век. То било обединение с неизвестен етнически и езиков произход в района на долна и средна Сърдаря.
4. Древен Рим – историята му се дели на три основни периода: царски от 753 до 509 г.пр.н.е.; на Римската република от 508 до 27 г.пр.н.е. и на Римската империя от 27 г.пр.н.е. до 476 г. от н.е.
5. Гай Юлий Цезар (Gaius Iulius Caesar) бил роден на 12 юли 100 г.пр.н.е. и убит на 15 март 44 г.пр.н.е. Утвърдил се като римски пълководец, политически лидер, писател и бил една от най-влиятелните личности в световната история. От 81 г.пр.н.е започва военната му служба. Оцелява по време на диктатурата на Сула. Участва като военен трибун във войната срещу Спартак. През 60 г.пр.н.е. заедно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей установяват Първия триумвират. Цезар ръководи римската експанзия в Галия, достига бреговете на Северно море и през 55 г.пр.н.е. извършва първото римско нашествие в Британия. След 54 г.пр.н.е. триумвирата започва да се разпада. Превел своите легиони през реката Рубикон през 49 г.пр.н.е. Цезар започва гражданска война с основен противник Гней Помпей в която побеждава. През 45 г.пр.н.е. е провъзгласен за пожизнен диктатор. Провежда редица реформи, включително и на римския календар. На 15 март 44 г.пр.н.е. убит от недоволни заговорници, начело с Марк Юний Брут. Две години след убийството му бил обожествен от римския сенат.
6. Гай Вер (Gaius Verres) бил роден през 115 г.пр.н.е. и убит през 43 г.пр.н.е. През 73-71 г.пр.н.е. станал пропретор (наместник) на провинция Сицилия. Под предлог защита на острова от нахлуване на Спартак присвоявал местни богатства в огромни размери. През 71 г.пр.н.е. се провел т.н. „Веровски процес“ с обвинение за корупция. Обвинител на процеса бил Цицерон.
7. Сула – пълно име Луций Корнелий Сула Феликс (Lucius Cornelius Sulla Felix) бил римски държавник и военачалник в късната Римска републлика. Роден през 138 г.пр.н.е. и починал в 78 г.пр.н.е. Избиран за консул през 88 и 80 г.пр.н.е. и за диктатор през 82 г.пр.н.е. Организатор на кървави проскрипции и реформатор на държавните структури. С действията си по превземане на Атина и разбиване на тракийски племена в хода на войната с Митридат, вероятно имал отношение към ранните години в живота на Спартак.
8. Марк Порций Катон – Катон Млади или Младши, а също така и Утически (Cato Uticensis) от името на гр. Утика. ) бил политик и държавник в късната Римска република. Роден през 95 г.пр.н.е. и умрял през 46 г.пр.н.е. Бил известен със своята честност, неподкупност и упоритост. През 72 г.пр.н.е. се отличил във войната срещу Спартак. През 67 г.пр.н.е. бил назначен за военен трибун в Македония.
9. Тиберий Гракх бил виден древноримски политик, известен с проведената от него аграрна реформа. По-голям брат на Гай Грак. Роден през 163 г.пр.н.е. и убит през 133 г.пр.н.е.

10 Гай Гракх виден древноримски политик и пълководец. Роден 153 г.пр.н.е. и самоубил се през 121 г.пр.н.е. Прокарал закони, целящи да сплотят римското общество срещу аристократите: хлебен закон – за продажба на хляб на ниски цени на бедните римски граждани; закон за пътищата свързан със строителството на нови пътища между дребните собственици на земя; съдебен закон за допускане до длъжността кандидат съдии освен сенатори и лица от коническото съсловие; военен закон който облекчавал военната служба за бедните и закон за основаване на нови колонии в Южна Италия.

11. Гай Марий (Gaius Marius) бил римски генерал и политик, избиран за консул цели 7 пъти. Роден около 157 г.пр.н.е. и умрял 86 г.пр.н.е. Известен със своята реформа на римската армия. Променил условията за военна служба. Срока на служба бил определен на 16 години, независимо от това дали републиката се намирала в състояние на мир или война. За бедните граждани приети в армията, Марий определил заплата и пълно бойно снаряжение осигурявано от държавата. Предложил лишаване на легионерите от граждански права, за сметка на правото да задържат всички трофеи придобити по време на война. Армията се превръщала в постоянна и професионална армия. Стандартизирало се обучението и екипировката на всички римски легиони, като се въвел символа разперен сребърен орел, но без номер и име на съответния легион. Въвел за тактическа основа кохортната структура в римския легион. Легионера носел своето оръжие, лични вещи и храна с което си спечелил името „мулетата на Марий”. Обоза намалял и легионите станали по-мобилни. Марий въвел, награждаване на отслужилите срока на служба ветерани от армията с парична пенсия и участък земя в завоюваните земи. Освен това предложил признаването на пълноправно римско гражданство на всички италийски съюзници, които отслужили определения срок в римската армия.
12. Сатурнин – Луций Апулей Сатурнин (Lucius Appuleius Saturninus), бил роден през 138 г.пр.н.е. и убит на 10 декември 100 г.пр.н.е. от негови противници сенатори. Представител на популарите и поддръжник на Гай Марий.
13. Серторий, Квинт Серторий (Quintus Sertorius) бил роден през 123 г.пр.н.е. в Нурсия и убит при заговор през 72 г.пр.н.е. Опитен и утвърдил се римски политик и пълководец. Бил привърженик на Марий. След 83 г.пр.н.е. в Испания създал независима от Рим държава с анти-сенат от 300 души. Защитавал владението си в битки с Квинт Цецилий Метел Пий и Помпей Велики. През 77 г.пр.н.е. към Серторий се присъедил Марк Перперна Вент с множество римляни. През 74 г.пр.н.е. сключил съюз с Митридат VI за съвместна борба с Рим. Ползвал се от подкрепата на киликийските пирати. Не са посочени в изворите, но не е изключена вероятността за контакти със Спартак. Имал влиятелни привърженици в самия Рим, готови да го подкрепят в борбата за власт. Убит през 72 г.пр.н.е. вследствие на вътрешен заговор, начело с Перперна.
14. Зѐнон от Китион – Стоика (Ζήνων ο Κιτιεύς) бил древногръцки философ, роден около 335 г.пр.н.е. и починал 264 г.пр.н.е.. Основоположник на стоицизма. Формирл стоическа школа около 300 г. пр.хр. в Атина. Поставял основен акцент върху добродетелта и мира в ума, постигнати чрез благопристоен живот съобразен с природата.
15. Мнесарх (Μνήσαρχος, Mnēsarkhos) известен философ-стоик. Роден към 160 г.п.н.е. и умрял 85 г.пр.н.е. Ученик на Диоген Вавилонски и Антипатър от Тарс. Цицерон писал, че той бил лидер на школата на стоиците в Атина заедно с Дардан. Бил учител на Антиох и на Филон от Лариса.
16. Дардан (Δάρδανος) бил философ-стоик, роден 160 г.пр.н.е. и умрял 85 г.пр.н.е. Ученик на Диоген Вавилонски и Антипатър от Тарс. Цицерон го характеризирал като лидер на стоическата школа (principes Stoicorum) заедно с Мнесарх.
17. Посидоний (Ποσειδώνιος, Posidonius) бил древногръцки философ, историк, географ и астроном. Бил роден около 135 г.пр.н.е. и умрял към 51 г.пр.н.е. Според свидетелства на съвременници, Посидоний бил приеман за един от най-начетените хора, подобно на Аристотел.
18. Цицерон, Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) роден през 106 г.пр.н.е. и екзекутиран през 43 г.пр.н.е. Той бил римски държавник, прочут оратор, адвокат, писател, философ и консул през 63 г.пр.н.е. Житейският му път преминава през годините на упадък на Римска република. Играл важна роля в редица от значимите политически събития на своето време. Предотвратява заговора на Катилина през 63 г.пр.н.е. за което Катон го нарича „баща на отечеството”.Не е ясна ролята му в римския сенат по време на войната със Спартак. Липсват писмени източници за речите и дейността му. Вероятно вземал дейно участие във вземането на политически и военни решения за водене на войната със Серторий и Спартак.
19. Помпей Велики (Gnaeus Pompeius Magnus) по прякор Велики бил римски държавник и пълководец. Роден през 106 г.пр.н.е. Започнал военната служба под командването на баща си, а впоследствие на Сула. През 82 г.пр.н.е. Помпей бил изпратен с войска и 120 кораба в Сицилия, а по-късно за 40 дни победил в Африка Доминиций Ахенобарб. През 79 г.пр.н.е. за първи път в римската история получил триумф, без преди това да е бил сенатор. След смъртта на Сула през 79 г.пр.н.е., Помпей не влязъл в съюз нито с популарите, нито с оптиматите. Бил надарен с военни способности, физическа сила, енергия, издръжливост, храброст, но не ставал за политик, защото бил срамежлив, нерешителен, слабо образован и формалист. През 77 г.пр.н.е. се бил с Лепид в северна Италия. Впоследствие след разногласия, но по принуда римския сенат изпратил Помпей с легионите му в Испания срещу Серторий. Води бойни действия съвместно с Метел. През 72 г.пр.н.е. след смъртта на Серторий, Помпей пленил и екзекутирал Перперна, след което повечето испански градове минали на негова страна. Римския сенат недоволен от бавните действия на Крас, го извикал да се завърне в Италия за водене на война със Спартак. Според самия Помпей, ако Крас разбил Спартак, то той унищожил корените на войната с гладиаторите. Впоследствие се изправил срещу Крас в сферата на политиката. През 70 г.пр.н.е. избран за консул заедно с Крас. След консулството близо три години се подвизавал като частно лице. През пролетта на 67 г.пр.н.е. сената го упълномощил да воюва с киликийските пирати, като му предоставил войска от 120 000 пехотинци, 5 000 конници и 500 кораба. След разгрома на пиратите бил упълномощен да води война с Митридат на мястото на Лукул. През 61 г.пр.н.е. Помпей бил удостоен с триумф при завръщането си в Рим. През 60 г.пр.н.е. бил съставен първият триумвират от Крас, Помпей и Цезар. След разрива помежду им, започнала гражданска война в която Помпей се изправил срещу Цезар и загубил. Оттеглил се към Египет, където бил убит на 28 септември 48 г.пр.н.е.
20. http://ru.wikipedia.org/wiki/Спартак (04.01.2014 г.)
21. Dudley D.R. Blossius of Cumae // Journal of Roman Studies. Vol. 31. 1941. P. 94-99.
22. Плутарх. Сравнительные жизнеописания в двух томах, М.: Издательство «Наука», 1994. Издание второе, исправленное и дополненное. Т. II. Перевод С.П. Маркиша
23. Пак там.
24. Евн (Eunus) – водач на Първото робско въстание в Сицилия. Роден неизвестно кога – умрял през 132 г.пр.н.е. Родом от Апамея в Сирия. След превземането на Ена, Евн бил обявен за цар. Впоследствие приел името Антиох, име използвано от селевкидите, които управлявали Сирия и наричал последователите – „моите сирийци”.
25. Аристоник Пергамски (Aristonikos Ἀριστόνικος) – в периода 133-130 пр.н.е. бил предводител на въоръжена борба за независимост против римляните, подкрепен от роби и бедняци в Пергам (Мала Азия) в през. Той бил незаконен син на Евмен II –последния цар на Пергам. През 131 г.пр.н.е. успял да разбие римската армия, изпратена срещу него, но на следващата година бил победен и заловен. През 129 пр.н.е. бил удушен в тъмница.
26. Колобова Ксения Михайловна. Аттал III и его завещание. Древний Мир. М., 1962. стр. 553-554; Hansen E. The Attalids of Pergamon. Ithaca, New York, 1947. P. 141.
27. Е.А. Разин „История военного искусства XXXI в. до н.е. – VI в.н.е.” Полигон АСТ, Санкт-Петербург Москва 1994 г. стр. 349
28. Пак там на стр. 350
29. Митридат VI Евпатор (Μιθριδάτης – „дарен от Митра”) бил цар на Понт в периода 119 – 63 г.пр.н.е. Един от най-силните и опасни противници на късната Римска република. Води три т.нар. Митридатови войни срещу няколко от най-изтъкнатите римските пълководци: Луций Корнелий Сула (88 – 84 г.пр.н.е.); Луций Лициний Мурена (83 -81 г.пр.н.е.); Лукул и Помпей Велики (73 – 63 г.пр.н.е.).Вследствие на пораженията и наличие на вътрешен заговор начело със сина му, прави опит да се отрови. Оцелявайки нарежда на своя галски охранител и приятел да го убие. По заповед на Помпей Велики тялото на Митридат било погребано в гробницата на неговите предци в град Амасия.
30. Плутарх. Сравнительные жизнеописания в двух томах. Т. II. Серия „Литературные памятники“ М.: Издательство „Наука“, 1994 г.
31. А.Ф.Лосев Гладиаторские бои. Эллинистически-римская эстетика I—II в. н. э. М., 1979, с. 45-55

Част втора. Тракиеца Спартак – аристократ, гладиатор и пълководец

1. Ханибал (Hannibal, Hannibal Barkas;) бил известен картагенски пълководец и политик. Роден през 247 г.пр.н.е. и загинал отравяйки се за да не попадне в римски плен през 183 г.пр.н.е. През 218 г.пр.н.е. на 29 годишна възраст, начело на наемна картагенска армия извършил преход от Нови Картаген през Пиренеите, южна Галия и планината Алпи, нахлувайки в Италия. До 203 г.пр.н.е. в продължение на 15 години, водил победоносна военна кампания по земите на Апенинския полуостров. Най-известнте му победи били при Требия, Тразименското езеро и Кана. Нанесъл поредица от тежки поражения на римската армия. На няколко пъти се приближавал до стените на Рим, но не предприемал опит за превземане или обсада. Успял да спечели за съюзници и да вдигне на въстание срещу римляните: галските племена от долината на река По; голяма част от италийските племена в Южна Италия; града-държава Сиракуза и македонския цар Филип V.
2. Горончаровский В.А. „Арена и кровь: Римские гладиаторы между жизнью и смертью”, СПб, Петербургское Востоковедение, 2009 г., стр. 56
3. Евтропий живял през IV в. от н.е. и естествено през времето на Спартак, провинция с такова име още не е имало
4. Горончаровский В.А. „Арена и кровь: Римские гладиаторы между жизнью и смертью”, СПб, Петербургское Востоковедение, 2009 г., стр. 170-171
5. История на България том 1 стр. 280-281
6. Проф. Иван Маразов „Мит, ритуал и изкуство у траките” София 1992г. стр. 123-155
7. Страбон „География” http://antichniavtori.wordpress.com/sgcontents/ (015.02.2014 г.)

Част трета. Войната на Спартак

1. Сергеенко М.Е. Жизнь древнего Рима. – СПб.: Издательско-торговый дом „Летний Сад”; Журнал „Нева”, 2000. – 368 с., © Сергеенко М. Е., 1964 © Сергеенко М. Е., 2000 © Журнал „Нева”, оформление, 2000
2. Гай Скрибоний Курион (Gaius Scribonius Curio) бил командир и политик през годините на късната Римска република. През 90 г.пр.н.е. бил избран за военен трибун. През 86 г.пр.н.е. бил легат при Сула и участвал в превземането на Атина. През 76 г.пр.н.е. бил избран за консул, като в края на годината поел управлението на провинция Македония. Там воювал до 72 г.пр.н.е. като проконсул срещу дарданите и стигнал до Долен Дунав. За успехите си получил право на триумф.
3. Луций Лициний Лукул (Lucius Licinius Lucullus) бл виден римски политик и пълководец през годините на късната Римска република. Бил от партията на оптиматите и имал близки отношения с Луций Сула. Той станал основен завоевател на източните царства по времето на Третата Митридатова война. През 66 г.пр.н.е. Лукул се завърнал в Рим с плячка, чиято стойност не можело да се изчисли.
4. Синезий Киренский. О царстве. Перевод М.В. Левченко. Византийский временник. 1953. Т. 6. стр. 327—357
5. Крикс (Crixus) участник в заговора и командир на отряд във войната на Спартак. Загинал през 72 г.пр.н.е. в бой при планината Гарган. По произход вероятно бил гал и няколко години бил роб. Преди това Крикс се сражавал с римляните на страната на алоброгите и бил пленен. Заедно със Спартак бил гладиатор в школата на Батиат.
6. Еномай (Oenomaus) участник в заговора и един от командирите на гладиаторите по време на войната на Спартак. Вероятно Еномай бил гладиатор от Галия. Смята се, че загинал при Везувий или през зимата на 73—72 г.пр.н.е. когато отрядите на робите грабели градовете в южна Италия.
7. Капуа (Capua) – древен град и крепост в Кампания на левия бряг на река Волтурно. Съгласно римската митология, била основана от спътника на Еней, Капис. Плодородието на земята и изгодното търговско разположение, осигурили на Капуа още древността да стане водещ град в Кампания. През 420 г.пр.н.е. попаднала под властта на самнитяните; а през 344 г.пр.н.е. по време на войната на Рим със самнитяните, преминала на римска страна. През 216 г.пр.н.е. след битката при Кана, Капуа преминала на страната на Ханибал. Впоследствие града бил жестоко наказан за измяната. След превземането от римляните почти цялото население било избито или продадено в робство. Едва при управлението на Гай Юлий Цезар, Капуа успяла да възстанови предишното си величие и положение.
8. Волтурно (Volturno) – река в Средна Италия. Извира близо до град Рокета а Волтурно и се влива северозападно от Неапол при град Кастел Волтурно в Тиренско море. Дължината и е 175 км, като от Капуа е корабоплавателна. Най-вероятно и по времето на Спартак била сериозно препятствие за преодоляване.
9. Беневентум (Benevento, Beneventum, Беневентум) – древноримски град в Кампания на около 50 км североизточно от Неапол. Бил разположен в хълмиста местност, на 130 м надморска височина. Беневентум бил свързан с Рим и Брундизий чрез пътищата Виа Апия и Виа Траяна.
10. Страбон География, превода е по изданието на A.Meineke, Strabonis Geographica, Leipzig, 1877 – http://antichniavtori.wordpress.com/sgcontents/ (15.02.2014 г.)
11. Пак там.
12. Френсис Дворник „Произход на разузнавателните служби” изд. Лик, София 1997 г. стр. 95
13. Гай Клавдий Глабер (Gaius Claudius Glaber) – командир и политик на късната Римска република от времето на въстанието на Спартак. През 73 г.пр.н.е. бил претор/легат. Изпратен от римския сенат начело на отряд от около 3 000 римляни срещу гладиаторите-бегълци. В подножието на вулкана Везувий, бил изненадан с нощна атака в гръб и разбит. Съдбата му е неизвестна.
14. Претор (praetor — да вървиш отпред, да предводителстваш) – държавна длъжност в Древен Рим. С годините съдържанието и функциите на длъжността се променяли. От 242 г.пр.н.е. започнали да избират по двама претори: градски претор (Praetor urbanus) – водещ съдебните процеси между римските граждани и претор (Praetor peregrinus) за водене на дела между римските граждани и чужденците или между самите чужденци. Учредяването на римски провинции довело до появата на претори от 227 г.пр.н.е. в Сицилия и Сардиния, а от 197 г.пр.н.е. и в испанските провинции. При Сула броя на преторите нараснал до осем, а длъжността вече губела предишното си значение, но служела като необходима степен за заместване на редица висши административни постове и офицерски длъжности по пътя към сенаторска длъжност.
15. Публий Вариний (Publius Varinius) – известен, като римски политик и командир на значителен по численост отряд, изпратен срещу Спартак. Вариний през 73 г.пр.н.е. бил претор, а на следващата година проконсул.
16. Гай Тораний – римски квестор през 71 г.пр.н.е., който взел участие в борбата срещу Спартак, под командването на претотора Публий Вариний. Разбит от Спартак. По-късно в годините на Гражданската война, бил на страната на Помпей, а през 43 г.пр.н.е. след поражението станал жертва на проскрипциите на Гай Цезар.
17. Нола (Nola) – древен римски град до Неапол в Кампания. Разположен бил в равнината между вулкана Везувий и Апенинските планини. През 72 г.пр.н.е. бил превзет от Спартак.
18. Нуцерия – древен римски град в Кампания. През 72 г.пр.н.е. бил превзет от Спартак.
19. Турий (Thurioi, Thurium или Thurii) – древноримски град на Тарентския залив близо до по-стария Сибарис. Остатъци от града се намират до Cassano allo Ionio. Основан през 452 г.пр.н.е. от сибарисийски бегълци. Градът първоначално се казвал също Сибарис, но след известно време бил преименуван на Thurioi. След 282 г.пр.н.е. в него се разполагал римски гарнизон. През 194 г.пр.н.е. станал римска колония, а през 72 г.пр.н.е. бил превзет от Спартак.
20. Метапонтум (Metapontum) бил дрвногръцка колония на Тарентския залив в Италия
21. Куме (Κύμη, Cumae) – град в Кампания, намирал се северозападно от Неапол. Бил основан от преселенци от Халкида около 750 г.пр.н.е. С годините забогатял от морска търговия и основал свои колонии: Дикеархия (Путеоли), Палеопол, Неапол, Занкли (Месана). Града бил главен център на гръцкото културно влияние върху Рим. През 338 г.пр.н.е. жителите на Куме получили статут на римски граждани, без право на участие в избори.
22. Апенини, Апенински планини (Apenninus, Apennini montes) – планинска система в Италия простираща се над 1 000 км от север на юг, основно покрай източното крайбрежие на Апенинския полуостров. Преобладаваща надморска височина 1200 – 1800 м, с максимална височина от 2 912 м – връх Корно-Гранде. Растителната покривка е представена от средиземноморски храсти, букови и иглолистни гори, редуващи се с ливади.
23. Луций Гелий Публикола (Lucius Gellius Publicola) – римски консул и политик през годините на късната Римска република. През 72 г.пр.н.е. бил избран за консул заедно с Гней Корнелий Лентул Клодиан. Успял да победи самостоятелен отряд от гали и германци начело с Крикс в околностите на Гарган. След това бил разбит от Спартак. По заповед на сената останал на място до пристигането на новия главнокомандващ Крас. През 70 г.пр.н.е. станал цензор. От 67 до 65 г.пр.н.е. Гелий бил легат на Помпей във войната против морските пирати. През 63 г.пр.н.е. бил на страната на Цицерон в потушаването на заговора на Катилина.
24. Квинт Арий (Quintus Arrius) – римски претор. Произлизал от плебейската фамилия Арии. Според Ливий по време на въстанието на Спартак бил претор при консула Луций Гелий. През 72 г.пр.н.е. разгромил отряда на Крикс от около 20 000 души. Впоследствие заедно с консула разбит от Спартак. През 71 г.пр.н.е. обвинил Гай Вер – наместник на провинция Сицилия. По време на Каталинския заговор бил преторианец.
25. Гарган (Gargano; Monte Gargano) – наименование на предпланина в Апулия на източния бряг на Италия, наричан още шпората на италианския ботуш. Територията била около 2015 км² на брега на Адриатическо море. В околността се намират две сладководни езера Lago di Lesina и Lago di Varano. Известен с буковите и дъбовите си гори. В района през 72 г.пр.н.е. по време на войната на Спартак, бил разбит Крикс с отряда си от гали и германци.
26. Гней Корнелий Лентул Клодиан (Gnaeus Cornelius Lentulus Clodianus) консул и политик на късната Римска република. През 75 г.пр.н.е. станал претор. През 72 г.пр.н.е. бил избран за консул заедно с Луций Публикола. Търпи поражение от Спартак. По заповед на сената останал на място до пристигането на новия главнокомандващ Крас. През 70 г/пр.н.е. бил избран за цензор отново заедно с Публикола. След три години бил легат при Помпей във войната с морските пирати.
27. Гай Юлий Цезар „Исторически съчинения” София 2002г. стр. 51
28. Плутарх. Сравнительные жизнеописания в двух томах. Т. II. Серия „Литературные памятники“. Серторий и Эвмен. Москва, Издательство „Наука“, 1994г.
29. Аппиан. Римские войны. Изд-во «Алетейя». СПб, 1994.
30. Лонгин, Гай Касий Лонгин (Gaius Cassius Longinus) – политик и консул през късната Римска република. През 73 г.пр.н.е. бил избран за консул заедно с Марк Теренций Варон Лукул. През следващата година вече бил проконсул на провинция Цизалпийска Галия. Влязъл с легиона си в битка с главните сили на Спартак при Мутена (дн. Модена), но бил разбит. След поражението до 70 г.пр.н.е. когато Касий бил свидетел в процеса против бившия управител Гай Вер, няма данни какво е правил.
31. Страбон География, Пета книга, първа глава
32. Такфаринат (Tacfarinas) – нумидийски вожд на берберите в Африка, който вдигнал въстание срещу римската зависимост по времето на император Тиберий (Тиберий Юлий Цезар Август – Tiberius Julius Caesar Augustus, император 19 август 15 до 16 март 37 г. от н.е.). Загинал в бой при Аузиа (дн. Sour El-Ghozlane). Такфаринат служил първо в състава на римските помощни войски (аuxilia). Впоследствие дезертирал от там. Той използвал военния си опит при организиране и водене на въстанието на нумидийските и маврийски племена през 17 – 24 г. от н.е. Въпреки загубите си в боевете с римляните, той поискал от Рим земя за заселване.
33. Крас, Марк Лициний Крас Дивес (Marcus Licinius Crassus Dives) – римски политик, пълководец и член на първия триумвират с Помпей и Цезар. Избран за главнокомандващ на римската войска във войната срещу Спартак. Изградил укрепена линия за блокиране войската на гладиаторите в Брутиум. С легионите си нанесъл решително поражение на главните сили на Спартак. Впоследствие бил избран за консул заедно с Помпей. Участвал в политическия съюз известен като Първи триумвират с Помпей Велики и Юлий Цезар. Смята се, че притежавал повече от сто и петдесет милиона сестерции (около 585 000 кг сребро). През 55 г.пр.н.е. Крас отново станал консул заедно с Помпей. По същото време бил приет закон, който давал управлението на провинциите Испания и Сирия, съответно на Помпей и Крас за по пет години. Поради това Крас заминал за Сирия. Там бил победен и загинал в битка при Кара от партския пълководец Сурена. Дион Касий писал, за смъртта му на бойното поле. Победителите излели в гърлото му разтопено злато – символичен жест на подигравка с прочутата алчност на Крас.
34. Марк Мумий – висш командир във войската на Лициний Крас, командвал около два легиона за преследване на Спартак в Пицена. Пренебрегвайки указанията на Крас влязъл в бой, който загубил. Последствията: разбити легиони; вероятно изгубени орли и проведена от главнокомандващия децимация – наказания на бегълци от бойното поле. Хладно приет след поражението от Крас, но вероятно останал в щаба му до край. През 70 г.пр.н.е. бил избран за претор.
35. Перперна – Марк Перпена Вентон (Marcus Perperna Veiento) екзекутиран от Помпей през 72 г.пр.н.е. Произлизал от етруска фамилия и принадлежал към популарите, ръководени от Гай Марий. През 82 г.пр.н.е. бил претор и управител на Сицилия. Преследван от Луций Корнелий Сула. През 77 г.пр.н.е. се присъединил към Серторий с множество римляни. На следващата година станал негов заместник. През 72 г.пр.н.е. Перперна ръководил заговор, при който Серторий бил убит по време на пир. Станал водач на метежниците, но скоро бил разбит и екзекутиран от Помпей Велики.
36. Марк Теренций Варон Лукул (Marcus Terentius Varro Lucullus) роден 116 г.пр.н.е. и умрял през 56 г.пр.н.е. Бил политик и опитен пълководец на късната Римска република. Той бил по-малкия брат на Луций Лукул. Поддържал Сула. През 79 г.пр.н.е. заедно с брат си, който бил избран за едил, организирали внушителни игри. Три години по-късно станал претор. През 73 г.пр.н.е. избран за консул заедно с Гай Касий Лонгин. През 72 г.пр.н.е. бил назначен за проконсул на провинция Македония. Водил война срещу племето на бесите. Завоювал черноморските полиси Аполония (дн. Созопол), Калатис (дн. Мангалия), Томис (дн. Кюстенджа) и Олбия, за което през 71 г.пр.н.е. бил удостоен с триумф. Завърнал се от Македония по-рано, във връзка с войната срещу Спартак в помощ на Крас, като десантирал в Брундизий с войската си.
37. Брундизий (Бриндизи – Brindisi; известен като Brundisium) пристанищен град с многовековна история, разположен в днешна Южна Италия. Пристанището му било най-удобно за връзката по море с Гърция и Ориента. С Рим и други градове бил свързан чрез пътищата Виа Апия и Виа Траяна.
38. Брутиум (Bruttium) се наричала територията в най-южната част на Италия, която приблизително отговаряла на днешна Калабрия. Носела името Regio III Lucania et Bruttii. На север се намирала Лукания, на запад Тиренско море, на юг и изток Йонийско море. В нея се намирали планините Полино, Сила и Аспромонте. Градовете и били: център Козенция (дн. Козенца), Кротон, Сибарис, Хипониум, Региум, Локри (Lokroi Epizephyrio), Скилациум и Медма.
39. Гай Юлий Цезар „Исторически съчинения” София 2002 г. стр. 188 – 191
40. Питър Коноли (Peter Connolly) роден на 8 май 1935 г. – починал на 2 май 2012г. Известен британски археолог и военен историк на античния гръцки и римски свят. Изключителен реконструктор на въоръжение и илюстратор. По негови реконструкции са изработени декорите за филма „Гладиатор”.
41. П.Коннолли „Греция и Рим. Энциклопедия военной истории” Эксмо-Пресс, Москва, 2000 г.
42. Пак там
43. Pseudo-Hygin. Des fortifications du camp. Texte établi et traduit par M. Lenoir. XXVIII, 176 p. „De Munitionibus Castrorum” – „Об устройстве военных лагерей” 2000 г. издательство Пермского университетта, 5-й выпуск сборника „Античность и средновековье Европы”
44. Луканско езеро – езеро в Италия, което се намирало на 30 км северозападно от древния Потенца, град в Лукания, който се намирал на около 10 км южно от днешната Потенца.
45. Каст – един от съратниците на Спартак, командир на отряд, разбит от легионите на Крас през 71 г.пр.н.е.
46. Гай Ганик или Каниций (Плутарх го назовал Гай Каниций). В съответствие с утвърденото до момента мнение бил един от най-добрите гладиатори от школата на Лентул Батиат и в Капуа. Според някои бил по произход келт, а според други гал. През 73 г.пр.н.е. заедно със Спартак, Крикс, Каст и Еномай станал лидер на въстаналите роби. Въпреки първоначалния военен успех, Ганик загинал заедно с Каст и още 12 000 (според Тит Ливий – 35 000) въстаници през 71 г.пр.н.е. в бой с превъзхождащи сили на римляните под командването на Марк Крас. В хода на битката проявил решителност и смелост, загивайки с отряда си.

Част четвърта. Обобщаващи анализи и изводи за войната на Спартак

1. Робски въстания в Римската република и войната на Спартак
2. Ена (Enna) – древен град разположен в централната част на остров Сицилия с надморска височина 1196 m. Труднодостъпен и осигуряващ добри възможности за отбрана от военна гледна точка.
3. Салвий Трифон (Salvius Tryphon) – вожд и цар по време на Второто сицилийско въстание. Роден неизвестно кога и умрял през 100 г.пр.н.е. Бил роб на остров Сицилия. Избран за цар, той приел името Трифон, съответстващо на царя на елинистичното селевкидско царство на Диодот Трифон. В проявите си наподобявал римляните, като носел пурпурна тога, а охраната му била от ликтори с фасции.
4. Атенион (Athenion) – роден неизвестно кога и загинал през 101 г.пр.н.е. Вожд на робите по време на Второто сицилийско въстание. Атенион по произход бил от Киликия. При избухването на въстанието през 104 г.пр.н.е. в Сегеста (Segesta) станал вожд на въстаниците и приел титлата цар. Впоследствие доброволно приел и служил като стратег на провъзгласилия се за цар в източната част на Сицилия, Салвий Трифон. След смъртта на Салвий отново бил издигнат за цар. Атенион загинал през 101 г.пр.н.е. в двубой с консула Маний Аквилий.
5. Аквилий, Маний Аквилий (Manius Aquillius) – римски политически и военен деятел, роден неизвестно кога, убит от Митридат VI през 88 г.пр.н.е. През 101 г.пр.н.е. бил избран за консул заедно с Гай Марий – който за пети път бил избиран за консул. Бил изпратен да потуши Второто сицилийско въстание. Победил царя Салвий и убил в двубой Атенион. Получил в Рим през 100 г.пр.н.е. право на триумфално шествие. Аквилий бил в делегацията до Мала Азия през 88 г.пр.н.е., където бил заловен и убит от Митридат VI.
6. Рупилий, Публий Рупилий (Publius Rupilius) – политик и военачалник на Римската република през втората половина на II в.пр.н.е. През 132 г.пр.н.е. бил избран за консул заедно с Публий Попилий Ленат. Бил изпратен в Сицилия да потуши Първото сицилийско въстание на Евн. Публий Рупилий постигнал победа. През 131 г.пр.н.е. вече бил проконсул и управлител на провинцията.
7. Нерва, Публий Лициний Нерва (Publius Licinius Nerva) – политик и сенатор на Римската република. През 104 г.пр.н.е. бил избран за претор, а на следващата година за пропретор на Сицилия, по време на Второто сицилийско въстание на робите.
8. Историческая библиотека Диодор Сицилийскийhttp://simposium.ru/ru/node/9551 (26.01.2014 г.)
9. Пак там. 

1. Военно-географска характеристика на Апенинския полуостров
2. Страбон. География, книги І–V. Прев. В. Русинов. С., 2006г., Поредица Антични автори към изворите на траките. Т. III http://antichniavtori.wordpress.com/sgcontents/ (20.01.2014г.)
3. Пак там.
4. Кузищин В. И. Очер­ки по истории земледелия Италии II в. до н. э. — I в. н. э. М., 1966 г.
5. Превод на Ф. Г. Мищенко. Книгата е преиздаден труд на известния руски антиковед про­фесор С. И. Ковалев (1886-1960), благодарение на редакцията и коментариите на неговия ученик Е. Д. Фролов – професор, завеждащ катедрата по история на Древна Гърция и Рим.http://www.xliby.ru/istorija/istorija_rima/p6.php) (20.01.2014 г.) 

III. Социален състав и попълнение на армията на Спартак

1. Штаерман Е. М. Расцвет рабовладельческих отношений в Рим­ской республике. М., 1964. стр. 121
2. Марк Порций Катон роден /234 г.пр.н.е. – 149 г.пр.н.е./ написал трактата „За земеделието” – „De agri cultura”) и Варон (Марк Теренций Варон /116 г.пр.н.е. – 27 г.пр.н.е./ написал труд за селското стопанство в три книги – „Rerum rusticarum libri III”: първа книга — полево стопанство; втора книга — животновъдство и трета книга — земя за индивидуално ползване. Варрон. Сельское хозяйство. / Пер. М.Е.Сергеенко. М.-Л.: Издательство АН СССР. 1963. 220 стр. 1300 экз.
3. Книгата е преиздаден труд на известния руски антиковед про­фесор С. И. Ковалев (1886—1960), която благодарение на редакцията и коментариите на неговия ученик Е. Д. Фролов – професор, завеждащ катедрата по история на Древна Гърция и Рим. http://www.xliby.ru/istorija/istorija_rima/p6.php (15.02.2014 г.)
4. Утченко С.Л.„Кризис и падение Римской республики” Москва, Наука, 1965 г. стр. 150
5. Сергеенко М.Е. Простые люди древней Италии. Издательство „Наука” Москва-Ленинград 1964 г. стр. 6-9
6. Пак там стр. 12
7. Пак там стр. 13
8. Утченко С.Л.”Сулла-император / Древний Рим. События. Люди. Идеи.” Москва, Наука, 1969 г. стр. 43
9. Апиан „Римская история. Гражданские войны”, I, 100
10. Апиан „Римская история. Гражданские войны”, I, 104
11. Тит Ливий, История от основания города. Эпитомы (периохи), кн. 89
12. Утченко С.Л.Сулла-император / Древний Рим. События. Люди. Идеи. Москва, Наука, 1969 г. стр. 43
13. Пак там стр. 181

1. Структура, въоръжение и тактика на действие на армията на Спартак
2. „Симпосий Συμπόσιον – сайт об античной литературе, античной истории и людях античности” http://simposium.ru/ru/node/9724 (15.02.2014г.)
3. Станимир Димитров, Тракия и околния свят. Научна конференция. Шумен 2004 г. МИФ 9, 2005 г. стр. 285-294

http://handguns.g00net.org/Cold_steel/romfeia/romfeia.htm) (15.02.2014 г.)

 Воинска дисциплина по време на войната на Спартак

Загадъчната децимация на претора Марк Крас

Изходни разчети в анализите за войната Спартак

1. Гай, 1.8. D. VIII. 3. – отразено в „Христоматия по истории древнего Рима” под редакцией професора С.Л.Утченко, 1962 г.

2. „Плутарховы Сравнительные жизнеописания славных мужей / Пер. с греч. С. Дестунисом” Санкт-Петербург, 1814-1821г. актуализирано в изданието „Сравнительные жизнеописания” Плутарха в серии „Литературные памятники“ в 1961-1964 г.

3. Филдс Н. „Восстание Спартака. Великая война против Рима. 73-71 г. до н.э. – Spartacus and the slave war 73-71 BC. A gladiator rebels against Rome. – M., Эксмо, 2011. – 94 с. 43, 46, 47 – (Великие битвы, изменившие ход истории.)

4. „Сельско хозяйственная энциклопедия” т. 3 Москва 1953 г. стр. 91 – 97
5. Пак там, т. 2 Москва 1951 г. стр. 464 – 466
6. Пак там, т. 2 Москва 1951 г. стр. 575 – 582