ЗНАМЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ¹ ДО IX ВЕК – КОНСКА ОПАШКА ИЛИ ….. ?

       Бойните знамена от древността до днес са символ на непобедимост, вяра, чест и достойнство, не само за войската но и за държавата. Пленяването му е било за едните поражение и безчестие, а за другите геройство, чест и слава. Те са се явявали изобразително визуално средство, видимо и значимо както за собствените, така и за вражеските воини. Били са концентриран израз на вярата, произхода и смисъла на съществуване на рода, племето, народа и държавата. Не винаги бойното знаме е представлявало плат с определен цвят, размери, форма и изобразени по него „хералдически” символи и образи.

    Знамена, като видимо отдалеч символично изображение, за събиране и обединяване на воините на бойното поле, са били използвани в древността от войските на държавите от Древния Изток, Индия, Китай. В Древна Гърция и Рим за знаме е служила определена животинска фигура издигната на високо, върху дебела, достатъчно здрава и дълга дървена дръжка. Гърците са отдавали предпочитание на совата. Римляните на вълчицата, свинята или на човешката ръка, а след Пуническите войни на орела, под който са поставяли надпис за принадлежност към римската войска с номера на кохортата и манипулата. Същото е изпълнявало само определената му изобразителна и събирателна функция по време на бой. „Знаменосеца” не е могъл да го използва за бой срещу врага (поради липсата на поразяващ и остър връх), а държейки го здраво опряно на земята, се е защитавал със собствения си меч/нож. С честта да съпровождат и пазят знамето, както и живота на царя/пълководеца на бойното поле са били удостоявани най-заслужилите воини.

      За наличието на знамена при номадските племена и народи можем да съдим по-проявите на тюрките, за които в китайските хроники пише: „Сред тях е бил Ашина, човек с велики способности и той бил признат за владетел. Ето защо той над вратите на местоживеенето си е издигнал знаме с вълча глава – като спомен за своя произход.” ²

    Учудващото е, че китайците, готския историк Йордан, а и византийските хронисти, при своите описания на хуните, българите, аварите, хазарите и тюрките не описват какви знамена (щандарти) използват. Те са излишно подробни при описанието на всичко варварско – т.е. различно от тяхното, но по този въпрос мълчат.

    За да стигнем до определен отговор на въпроса – какво знаме все пак са използвали прабългарите е най-реално да се опрем на две изходни начала: първо наличните собствени извори в случая скалните рисунки (графити) и второ на априори приетия за достоверен 33 отговор на папа Николай І на запитванията на българите. „33. Вие заявявате, че откак сте свикнали да влизате в сражение, чак до сега сте носели като военно знаме конска опашка …” ³

     Ненапразно професор В.Бешевлиев в своя труд „Религията на прабългарите” отделя място за ролята на опашката на свещените животни в живота на различни народи: отсичане опашката на вол в Гвинея; опашката на бика в култа към Митра; опашката на жертвения кон принасян на 15 октомври в чест на Марс при древните римляни. Поради което смята, че при българите, конската опашка се е смятала за седалище на конската оренда и като такава е могла да им носи победа.⁴

      Избора на тези признати от учените изходни начала се основава на реалния факт, че все пак конската опашка, както и дървената част на копието не е материал, който може да се съхрани и достигне до нас през вековете.

      Върху цяла поредица от скални рисунки от районите на Плиска и Преслав са изобразени воини-конници, въоръжени с копие на което са изобразени различни по размер и вид знамена. (Приложение № 1) ⁵ Подобни изображения се срещат и в района на Саяно-Алтай и на Кара-Юс. (Приложение № 2). Анализирайки ги, стигаме до извода, че става въпрос за знамена от плат с различна форма и размер. Същите вероятно са били и с определен цвят. В случая те с нищо не дават отговор на въпроса дали конската опашка е играла ролята на знаме за българите.

     Да се спрем на друга част от известните ни скални рисунки – графити (Приложение № 3). На тях вероятното знаме или символ е окачено на копие и е изобразено като черти/резки. В редица графити, като черти се изобразява и конската опашка на конете (Приложение № 4). Изхождайки от приликата в подобен тип изобразително представяне, можем да предположим наличието на идентичност между двете изпълнения. В такъв случай най-близко до истината ще е, че на посочените рисунки е изобразено символично, наличието на конска опашка. Ако това е така, веднага възниква въпроса защо вместо една са четири резките?

       След като стигнахме по логиката на аналога до извода, че чертите по копията са вероятното изображение на конска опашка, то по същата последователност на разсъждения можем да предположим вероятността да става въпрос за няколко конски опашки, които са закрепвани една под друга, а не заедно. Потвърждение на предполагаемия отговор можем отново да потърсим при хуните: „Конницата на хуните на западната страна имала бели, на източната сиви, на северната – врани, а на южната страна рижи коне.” ⁶ По този начин съответният цвят е можел да обозначава освен посоките на света и мястото на съответния управител в рамките на държавната йерархия. Така на знамето на кана сюбиги вероятно са били окачвани четири опашки с четири цвята (една под друга, а не заедно), на управителя на източната или западната област по две опашки, а на по-младшите по една. Така пространството около кана сюбиги, независимо дали е шатра или бойно поле е било конкретно маркирано за собствените воини, а дори и за вражеските. Съответно на всеки негов наследник или военачалник също. Подобно положение не изключва едноцветната конска опашка, а може би и наличието на няколко на брой, но винаги по-малко от четири да е съответствал на определена длъжност в българската военна йерархия.

     Освен това по посоката на развяване на знамената-конски опашки кана, а и всеки воин е можел да определя посоката и силата на вятъра, което е от решаващо значение за точната стрелба с лък особено на пределно разстояние.

       Определен размисъл в случая за конските опашки-знамена предизвиква и друг факт. Византийските хронисти ^7,8,9 описвайки българите, винаги обръщат внимание на тяхната езическа същност и прояви. В такъв случай е любопитно защо са пропуснали да отбележат какви знамена са използвали. Така излиза, че се касае или за нещо близко по външен вид до техните разбирания, та не са обърнали сериозно внимание или просто не са го разбирали в истинския му смисъл и са го подминавали. Приск с подробности описва видяното при Атила.¹⁰ Особено е подробен, когато посочва различното от византийските разбирания и култура. В същото време в неговото сказание няма нито ред за знамената на Атила.

      Най-вероятно е налице и още една възможност. Знамената с конска опашка да са били толкова свещени, че да са се съхранявали в отделни помещения/юрти, до деня на военния поход или бой. Достъпа до тях да е бил ограничен до минимум за да не се наруши орендата им от чужди погледи и помисли. В такъв случай е нормално чуждите посланици и хронисти да не ги видят и съответно да не ги споменават в своите хроники. Тогава остава да търсим отговор на въпроса защо липсват данни за знаме-конска опашка в описанията на битки и походи на българите срещу византийците? Въпрос който изисква търсенето на допълнителни изворови материали и изображения.

       След всичко казано можем да допуснем вероятността българите до IX век да са използвали основно два типа знамена: от конска опашка и от плат с определен цвят и символи или изображения на животно прародител върху тях.

БЕЛЕЖКИ:

1. Навсякъде в разработката ще се използва термина „българи” с пояснение за кой век се отнася. Основание за подобен подход са: първо – в средновековните европейски летописи, а и според надписите в „каменната книга”, навсякъде се говори и пише за българи. Второ – прабългари е изкуствено създаден термин за разграничение. По този въпрос автора споделя мнението на проф. И.Божилов изразено в студията му „Раждането на средновековна България (нова интерпретация)” и изразеното несъгласие на Д. Овчаров с многото необосновано използвани термини: протобългари, прабългари, постбългари, първобългари. Също и с опитите за териториални наименования използвани от В.Ф.Генинг – дунавско-български народ, среднодунавски българи, волжко-български народ, донецко-български народ и кавказко-български народ.
2. Бичурин И.Я. Собрание сведений о народах обитавших в Средней Азии в древние времена. І, Москва-Ленинград 1950г. стр. 220-222
3. Responsa Nicolai papae I, ad consulta Bulgarorum” превод Д. Дечев, София, 1922г., стр. 43
4. Бешевлиев В. „Религията на прабългарите” София, 1939г. стр. 36
5. Овчаров Д. „Български средновековни рисунки – графити” София, 1982г.
6. Бичурин И.Я. Собрание сведений о народах обитавших в Средней Азии в древние времена. І, Москва-Ленинград 1950г. стр. 51
7. Прокопий из Кесарии „Война с готами” Москва 1950г.
8. Феофилакт Симоката „История” Москва, 1957г.,
9. Йордан „О произхождении и деяниях гетов *Getica*” Перевод Е.Ч.Скрижинской, Москва 1960г.
10. „Сказания Приска Панийскаго” Превод Г.С.Дестунис, Спб., 1887г.

Използваните приложения изобразяващи български скални рисунки към статията са от книгата на Овчаров Д. “Български средновековни рисунки – графити” София, 1982г.

 1   

 2   

 3   

Приложение № 1. Графити с изображение на бойни сцени с копие върху което има знамена. (по Д.Овчаров)

1. Преслав, варовиков блок. Размери на изображението: височина – 0,24м. и широчина – 0,69 м. Двубой между воини въоръжени с копия. На края на копията – знаменца.
2. Плиска, варовиков блок. Размери на изображението: височина – 0,23м. и широчина – 0,70 м. Двубой между два конника въоръжени с копия.
3. Преслав, варовиков блок. Размери на изображението: височина – 0,22м. и широчина – 0,37 м. Конник с копие с развяващо се знаме.

Приложение № 2. Изображения на конници с копия. На края на копията има знамена.

1. Изображение от района на Саяно-Алтай (по С.А.Плетнева).
2. Скална рисунка от Кара – Юс, Сибир (по Г.Фехер)

Приложение № 3. Графити с изображение на конник с копие (по Д.Овчаров).

1. Елемент от ловна сцена на графит от Плиска.
2. Елемент от ловна сцена на графит от Плиска.

На копията има по четири резки, вероятно конска опашка. Вероятно всяка резка е една конска опашка, съобразно изображенията на такава от приложение № 4.

Приложение № 4. Графити на които конската опашка е изобразена само с една резка (по Д.Овчаров).

1. Плиска, варовиков блок. Изображение на кон в ход на ляво, с размери: височина – 0,095 м., широчина – 0,145 м.
2. Плиска, варовиков блок. Изображение на кон в ход надясно, с размери: височина – 0,22 м., широчина – 0,27 м. Предните крака на коня са спънати.
3. Елемент от графит изобразяващ двубой на двама конници въоръжени с копие. Опашката на коня на края завършва с възел.
4. Елемент от графит изобразяващ двубой на двама конници въоръжени с копие.

гр. София 2001 год.

© интернет версия – Димитър Манчоров