
А КАК ЩЕ ПОСОЧИШ МЯСТОТО,
когато те боли душата?
***
АКО БЕЗДУШИЕТО Е ДУШЕВНА БОЛЕСТ,
то как може да те боли нещо, което ти липсва.
***
АКО БОГАТИТЕ ИМАТ МИЛОСТ,
бедните няма да имат нужда от милостиня.
***
АКО БОГ Е НАВСЯКЪДЕ,
къде да го търсим у себе си?
***
АКО за любовта не е направено,
каквото трябва,
тя умира от ненужно направеното за нея.
***
АКО искаш да направиш жалък виновния,
остави го да се оправдава.
***
АКО ИСКАШ да научиш истината,
остави се да те лъжат.
По лъжите им по-лесно ще ги разпознаеш.
***
АКО ИСКАШ да научиш слабостите си,
направи враг един от приятелите си.
***
АКО искаш да не те боли от раздялата,
вземи инициативата за нея.
***
АКО ИСКАШ да останеш прав пред себе си,
не се оправдавай пред другите.
***
АКО ИСКАШ ДА ПРОСТИШ
не разпитвай виновния до край.
***
АКО ЛЮБОВТА Е МОРЕ,
омразата е океан.
***
АКО НЕ БЕШЕ СМЪРТТА,
нямаше да познаваме безсмъртието.
***
АКО не беше шегата, много истини щяха да останат неказани, а много неистини – ненаказани.
***
АКО не можеш да скъсаш с една любов,
хвани си друга. Тя ще свърши своето.
***
АКО получената милостиня те обижда,
да я връщаш е винаги късно.
***
АКО сам не знаеш и не си поискаш цената,
не очаквай нищо повече от другите.
***
АКО те оценят, не значи да почнеш
да търгуваш със себе си.
***
АКО човекът има нещо общо с вечността,
то е неговата смърт, която го отнася завинаги.
***
АМБИЦИИТЕ издават проблемите.
И най-често се разминават с тях.
***
АМБИЦИИТЕ МИНАВАТ,
ПРОБЛЕМИТЕ ОСТАВАТ.
***
АМБИЦИИТЕ много често са
самоцелни усилия,
които жертват целите заради средствата.
***
АМБИЦИИТЕ са като крилете.
Много големите пречат
да се ходи нормално по земята.
***
АМБИЦИОЗНИЯТ никога не жертва повече,
отколкото преследва.
***
АМБИЦИЯТА жертва или честолюбието,
или истината, а интересът – и двете.
***
АФОРИЗМИТЕ са като бисерите.
Раждат се като тях,
само че от раните на душата.
***
АФОРИЗМИТЕ са като искрите.
Уловените вече не светят.
***
АФОРИЗМИТЕ са като мълниите.
Блясъкът им пречи да се види цялата истина.
***
АФОРИЗМИТЕ са като нощен прозорец.
През тях се вижда по-добре навътре, отколкото навън.
***
АФОРИЗМИТЕ са солта в литературата,
изплакана със сълзите на несбъднатите поети.
***
АФОРИЗМИТЕ се пишат, когато има
какво да кажеш, а няма на кого.
***
АФОРИЗМЪТ прави истината тъжна,
а лъжите – жалки.
***
БЕДАТА не е в това, че всички хора са лоши,
а в това, че всеки счита само себе си добър.
***
БЕДАТА не е когато трудно запомняш,
а когато много по-трудно забравяш.
***
БЕДАТА ОБЕДИНЯВА.
Бедствието примирява.
***
БЕДНИТЕ имат само истината за самозащита,
докато богатите си хващат и адвокати.
***
БЕДНО е онова настояще, от което започват
само минало и бъдеще.
***
БЕДНОСТТА е майка на пороците,
а богатството – бащата.
***
БЕДНОСТТА НЕ Е ПОРОК.
Богатството не е добродетел.
***
БЕДНОСТТА НЕ Е ПОРОК,
но други пороци поражда.
***
БЕДНОСТТА НЕ Е ПОРОК.
Тя е проклятие.
***
БЕДНИЯТ трябва бързо да забравя
унижението си.
Нали всеки ден трябва да измолва хляба си.
***
БЕДНОСТТА първо създава проблемите,
а излишeствата – направо пороците.
***
БЕЗ БЪДЕЩЕ е страшно, но по-страшен
е излишъкът на минало.
***
БЕЗВРЕМИЕТО настъпва, когато животът
си е отишъл, а смъртта не идва.
***
БЕЗВРЕМИЕТО оставя черни дупки
в паметта на историята.
***
БЕЗВРЕМИЕТО ПРАВИ ВРЕМЕТО РАЗДЕЛНО.
***
БЕЗГРЕШНИЯТ по-трудно прощава,
а грешният – никога.
***
БЕЗДУШИЕТО е духовна пустота
плюс нравствена недостатъчност.
***
БЕЗ ЗЛА умисъл зло можеш да направиш,
но добро, без добро намерение – едва ли.
БЕЗКОРИСТНИТЕ СА ПО-БЕЗПОМОЩНИ.
***
БЕЗПАМЕТНИЯТ за миналото
е безчувствен към настоящето
и безразсъден към бъдещето.
***
БЕЗПОЛЕЗНО е да се кланяш там,
където вече си пълзял.
***
БЕЗПОМОЩЕН си да изгониш от съня си онова,
което не искаш наяве да видиш с очите си.
***
БЕЗПОМОЩЕН си, когато не можеш да си спомниш,
а нещастен – когато искаш да забравиш.
***
БЕЗПОМОЩНИЯТ в злобата си
е маломощен и в добротворството си.
***
БЕЗ СВОБОДАТА словото няма глас.
Без словото свободата няма име.
***
БЕЗСМЪРТНОТО Е ВЕЧНО.
Усъвършенства се само смъртното.
***
БЕЗСМЪРТНОТО НЯМА ВЪЗРАСТ.
Само смъртното е дарено с младост.
***
БЕЗСЪВЕСТНИ НЯМА.
Просто всеки си има своя съвест.
***
БЕЗСЪЗНАТЕЛНОТО страда от
действителните опасности,
а съзнателното – и от измислените.
***
БЕЗУМИЕТО идва и от излишък на чувства,
а безчувствието – и от недостиг на ум.
***
БЕЗУМСТВОТО не е толкова от липсата на ум,
колкото от излишък на воля и недостиг на съвест.
***
БЕШЕ ТОЛКОВА ОТВРАТИТЕЛЕН,
че канибалите го изхвърлиха от менюто си.
***
БЛАГОДЕТЕЛЯТ избира момента на
своето дело с п о р е д свидетелите.
Престъпникът – също.
***
БЛАЖЕНИ са верующите!
Могат да изрекат проклятие!
***
БЛИЗКИЯТ, когато мрази,
мрази по-дълбоко,
а чуждият – и по-жестоко.
***
БЛЯСЪКЪТ на остроумието е само
отблясък от мъдростта на истината.
***
БЛЯСЪКЪТ на ума е само искра от огъня на страстта.
***
БОГ е навсякъде, но трябва да го потърсиш,
д о к а т о Д я в о л ъ т те намира и с а м.
***
БОГ изпитва душата ни чрез страданието,
а Дяволът тялото ни чрез удоволствията.
***
БОГАТИТЕ много държат на морала
на бедните, за да ги държат далеч
от собствения си морал.
***
БОГОУГОДНИЦИТЕ много добре знаят,
че няма Бог.
***
БОЛКАТА минава през сърцето,
а страданието и през душата.
***
БОРБАТА със злото изразходва добрите
и превръща злите в онеправдани.
***
БОРБАТА УМОРЯВА,
СВОБОДАТА ОТЕГЧАВА,
ПОБЕДАТА РАЗОЧАРОВА.
***
БОРЕЩИЯТ се е свободен, докато победи.
След това става заложник на свободата.
***
БОРИМ се за спокойствие,
а го постигаме чрез примирение.
***
БОРЦИТЕ за освобождение на трудещите се
най-често освобождават само себе си от труд.
***
БРАЗДИТЕ на миналото, когато минават през сърцето и челото,
не отиват далеч в бъдещето.
***
БРЪЧКИТЕ не болят.
Боляла е душата.
***
БЪДЕЩЕТО е нужно на човека,
за да има за кога да отлага неприятностите.
***
БЪДЕЩЕТО предизвиква страх,
настоящето – терзания,
а миналото – угризения.
***
БЪДЕЩЕТО се проправя,
настоящето се доправя,
а миналото го преправят.
***
БЪРЗАМЕ да вземем инициативата,
за да оставим работата на другите.
***
БЪРЗАТ да обявят самоубийците за луди
тъкмо тези, които са ги подлудили.
***
ВАЛИДНОТО за всички времена
е винаги и съвременно.
***
В АФОРИЗМА Е ТОЛКОВА ТЯСНО,
че има място само за едната истина.
***
В БОРБАТА с другите можеш да разчиташ на съюзници, но в борбата със себе си…
си винаги сам.
***
В БОРБАТА си за свободата на другите,
жертваме част от собствената си свобода.
***
В ГОРДОСТТА е приглушена душевна болка,
а в амбицията – и физическа.
***
ВГРАДЕНИЯТ в йерархията е винаги сам:
над и под него са страхът и унижението,
а около него – завистта и безразличието.
***
В ДИАЛОГА със себе си по-твои са думите на другия.
***
В ДОБРОНАМЕРЕНОСТТА подозират и задни цели, докато в злите намерения рядко се съмняват.
***
В ДОВЕРИЕТО всичко опира до вярата.
Имаш ли вяра, имат ти и доверие.
***
В ДУШАТА може да се надникне
само ако светлината идва отвътре.
***
ВДЪХНОВЕНИЕТО, което ни отказват своите,
го заменят неприятностите,
които ни създават враговете.
***
ВЕДНЪЖ излъгалият е наказан
завинаги да помни лъжите си.
***
ВЕДНЪЖ сторени, те винаги изискват:
Злото – своето постоянно оправдание.
Доброто – своята постоянна защита.
***
ВЕЛИКИТЕ са по-понятни със слабостите си,
отколкото със своето величие.
***
ВЕЛИКОДУШИЕТО потиска таланта,
а снизхождението го убива.
***
ВЕЛИКОТО не може да се измерва
с мащабите на нищожното.
Нищожното не е умалено велико.
***
ВЕЛИКОТО със своето сияние
прави призрачно и самото себе си.
***
ВЕЛИЧИЕТО отчуждава.
Сближават слабостите,
които можем да си простим взаимно.
***
ВЕРНОСТТА, откупена с привилегии,
държи на непрекъснатото им увеличаване.
***
ВЕРОУЧЕНИЕТО учи как да приемаме
за вяра и най-невероятното.
***
ВЕСЕЛИТЕ парадокси предизвикват тъга,
а горчивите – угризения.
***
ВЕЧЕ е казано: “От великото до смешното има само една крачка.” Но за тази крачка няма обратен път.
***
ВЗАИМНАТА омраза твърде често се оказва
единствената връзка и между много от нас.
***
ВЗАИМНООТКРОВЕНИ могат да бъдат само еднакво щастливите, а също и само еднакво нещастните.
***
ВЗАИМОИЗТРЕБЛЕНИЕТО НА ЗЛИТЕ
не намалява злото,
а само разсейва семето му.
***
ВЗАИМОУВАЖЕНИЕ не може да има
без достатъчно самоуважение.
***
В ЗАТВОРА, за разлика от брака,
не си длъжен да спиш с надзирателя си.
***
В ЗАТВОРА МОЖЕ И ПРАВ ДА ЛЕЖИШ.
***
ВИНАГИ влизай в човека като в храм.
И никога – когато той се изповядва и моли.
***
ВИНАГИ по-обективни
са ни изглеждали истините,
в които сме повярвали
преди да сме ги разбрали.
***
ВИНАГИ сами си създаваме враговете,
но никога по своя собствен вкус.
***
ВИНАГИ ситите са определяли
кое е морално за гладните.
***
ВИНАГИ сме и част от кошмара,
който ни измъчва.
***
ВИНАГИ сме против привилегиите,
от които не се ползваме.
***
ВИНАТА е като жената.
Измъчва ли те собствената,
може да те утеши само чуждата.
***
ВИНАТА пред врага не е заслуга пред своите.
***
ВИСОКАТА заплата
е гаранция за неподкупност,
колкото и проституцията за висок морал.
***
ВИСОКАТА култура на жертвата,
не повишава статуса на палача.
***
ВИСОКОМЕРНИЯТ ласкае и когото презира,
а страхливият – и чието презрение понася.
***
В ИСТОРИЯТА първият път нещата
се явяват като трагедия,
вторият – като фарс,
а в следващите – като кошмари.
***
В КОЕТО не вярваш, няма място за съмнение.
Можеш да се съмняваш, само в което вярваш.
***
ВЛАСТ над злото има само по-голямото зло.
***
ВЛАСТТА Е КАТО БОГА:
всичко дава и всичко взема.
***
ВЛАСТТА е като жената.
Всички я ругаят и всички я желаят.
***
ВЛАСТТА е като жената. За да разбереш
колко струва, трябва да слезеш от нея.
***
ВЛАСТТА е като жената.
Не се дели с други.
***
ВЛАСТТА е като жената. Става противна,
попадне ли в ръцете на другите.
***
ВЛАСТТА е като леката жена.
Избират я от улицата.
***
ВЛАСТТА е като слънцето.
Обърнати всички към нея, виждаме само сенчестата страна на другите.
***
ВЛАСТТА е страст,
политиката – пристрастие.
***
ВЛАСТТА ИМА ДВА ВИДА ВРАГОВЕ:
недоволните и презадоволените от нея.
***
ВЛАСТТА на инстинктите при животните
се превръща в инстинкт за власт у човека.
***
ВЛАСТТА на справедливостта е слаба.
Справедливостта на властта – рядка.
***
ВЛАСТТА НЕ СЕ ДЕЛИ.
Тя или се взема цялата, или цялата се губи.
***
ВЛАСТТА Н Я М А ВРАГОВЕ.
Врагове имат властимащите.
***
ВЛАСТТА прави честолюбивите мнителни,
а страхливите – и отмъстителни.
***
ВЛАСТТА ти създава много приятелства,
ала погубва истинските.
***
ВЛАСТТА я събарят не заговорите на противниците,
а разколът между привържениците й.
***
ВЛЕЗЛИТЕ през парадния вход на историята,
обикновено намират своето място заето.
***
В ЛЪЖАТА винаги има и част от истината,
заради която лъжем.
***
ВЛЮБЕНИЯТ по-леко възприема миналата,
отколкото бъдещата изневяра.
Безразличният – обратно.
***
ВЛЮБЕНИЯТ желае да забрави себе си,
а разлюбеният – любовта си.
***
ВЛЮБИ ли се, мъжът изтъква достойнства,
а жената крие недостатъците си.
***
ВЛЮБИ ли се, силният коленичи,
а слабият изправя глава.
***
В ЛЮБОВТА всеки обича
да е единствен за другия,
но никой няма нищо против
броя на обичащите го.
***
В НАЧАЛОТО любовта съжалява за пропуснатото,
а след края – и за изгубеното време.
***
ВНЕЗАПНАТА загуба е като прясната рана.
По-късно заболява.
***
ВОЛЕВИЯТ може да реализира и чужда мисъл, а мислещият под чужда воля нищо свое не измисля.
***
ВОЛЯТА и мисълта
еднакво не понасят ограничението,
но за разлика от мисълта,
волята често си служи с него.
***
ВОЛЯТА се занимава с невъзможното.
Умът му намира леснината.
***
В ОМРАЗА НЕ СЕ ОБЯСНЯВАТ.
***
В ОСТРОУМИЕТО има нещо от тръпката
пред острието на хладното оръжие.
***
В ПОЕЗИЯТА е както в любовта. Едни умеят да я правят, а други – да я обясняват.
***
В ПОЛИТИКАТА е както в любовта.
Искрените страдат повече от лицемерните.
***
В ПОСРЕДСТВЕНИЯ има повечe непосредственост.
Умният повече съобразява.
***
В ПРИРОДАТА: ВСИЧКО ЕСТЕСТВЕНО!
В ИЗКУСТВОТО: НИЩО ИЗКУСТВЕНО!
***
В ПРИРОДАТА НЕГОДНОТО УМИРА.
В обществото негодниците преуспяват.
***
ВРАГОВЕТЕ винаги надминават очакванията ни,
докато приятелите рядко ги оправдават.
***
ВРАГОВЕТЕ, за разлика от приятелите, винаги имат усърдието да извеждат намеренията си до край.
***
ВРАГОВЕТЕ не могат да ни обидят. Обиждат ни своите.
***
ВРАГОВЕТЕ търсят да се доберат до слабостите ни “на всяка цена”,
а приятелите – “за всеки случай”.
***
ВРАГЪТ не може да бъде предател.
Предатели стават своите.
***
ВРАГЪТ се унищожава. И за това
най-често се жертват своите.
***
ВРЕМЕТО е като хората. Не се нуждае
от цялата истина за себе си.
***
ВРЕМЕТО е по-силно
и от най силните на деня.
***
ВРЕМЕТО лекува само малките,
а отваря по-дълбоко
големите рани на душата.
***
ВРЕМЕТО НЯМА ВЛАСТ НАД НЕПРЕЖИВЯНОТО.
***
ВРЪСТНИЦИТЕ и приятелите са като зъбите на гребена.
Отпадне ли един, останалите бързо оредяват.
***
ВСЕКИ държи да се спазват законите,
но всеки му е драго, когато ги нарушават заради него.
***
ВСЕКИ желае равенството,
ала никой не го понася.
***
ВСЕКИ има своя истина за себе си.
Истината му за другите е друга.
***
ВСЕКИ, който има повече,
счита, че всички имат достатъчно.
***
ВСЕКИ му се ще да бъде щастлив
не по-малко от другите, а нещастен
не повече от тях.
***
ВСЕКИ началник обича подчинените си,
докато те се чувстват подчинени.
***
ВСЕКИ не харесва живота, който живее,
и никой не живее живота, който харесва.
***
ВСЕКИ нов приятел ни обогатява
най-малко със… своите врагове.
***
ВСЕКИ опит ни прави по-умни,
а само горчивият – и по-мъдри.
***
ВСЕКИ помни доброто, което прави.
Злото – му го напомнят.
***
ВСЕКИ предпочита да си служи със ума,
а да служи на сърцето си.
***
ВСЕКИ прозорец може да бъде изход от всяко положение,
стига под него да има поне пет етажа.
***
ВСЕКИ първо брои убитите на противника си.
И пръв ги забравя.
***
ВСЕКИ си има свой егоизъм и никой
не харесва чуждия.
***
ВСЕКИ търси да ти хване слабостта,
за да ти използва силата.
***
ВСЕКИ умира веднъж за себе си
и два пъти за другите;
първият – за ония,
които са го забравили още приживе;
и вторият – с ония, които ще го помнят докрай.
***
ВСЕКИ характер е като водорода.
Поставен на тясно, става избухлив.
***
ВСЕ ПО-МАЛКО СА ЩАСТЛИВИТЕ
ОТ МАЛКО.
***
ВСЕ по-рядко става да те споходи мисъл,
която да не ти е минавала вече през ума.
***
ВСЕ по-често сънуваме мъртви
живите си приятели,
а мъртвите си врагове – живи.
***
ВСИЧКИ и винаги се готвят само за победата.
После им е трудно да приемат поражението.
***
ВСИЧКИ, които обичаме, си приличат.
С тях сме еднакво несправедливи.
***
ВСИЧКИ не могат да бъдат свободни.
Нали трябва да има кой да им слугува.
***
ВСИЧКИ не могат да бъдат щастливи.
Нали трябва да има и кой да им завижда.
***
ВСИЧКИ нормални си приличат.
Всеки е луд по своему.
***
ВСИЧКИ са се юрнали да гонят злото,
а доброто са оставили на произвола.
***
ВСИЧКИ сме на страната на правия,
само ако той не ни пречи да бъдем прави.
***
ВСИЧКИТЕ си грижи сме пренесли върху
тялото си, а душата си сме оставили
на тъмните сили на природата.
***
ВСИЧКО за любовта е писано
или в раздяла, или когато тя вече
се е превърнала в омраза.
(Писалка не взема ръката,
когато гали любимата.)
***
ВСИЧКО потребно винаги недостига за всички.
В и з л и ш ъ к е само непотребното.
***
В СЛАДОСТТА всякога има и малко горчивина,
но в горчивината – никога и сладост.
***
В СПОМЕНА от любовта остава само жалост,
а от омразата – само съжаление.
***
В СЪМНЕНИЕТО има и от истината,
и от лъжата, а във вярата – и самозаблуда.
***
В СЪНЯ няма време и пространство.
В него всичко е “тук” и “сега”.
***
ВСЯКА БРЪЧКА Е ЕДНА ПРЕБОЛЯЛА МЪКА.
***
ВСЯКА ВЛАСТ Е ПРАВА, ДОКАТО ПАДНЕ.
***
ВСЯКА вяра вярва, че е единствена.
Иначе не й вярват.
***
ВСЯКА диктатура си отива като недостатъчна.
***
ВСЯКА истина си има своето време,
извън което тя е само една история.
***
ВСЯКА късна добродетел е надмогнат порок
или преборено зло.
***
ВСЯКА нова принадлежност само превръща
част от старите ни приятели в нови врагове.
***
ВСЯКА принадлежност те лишава от собствена ВОЛЯ.
***
ВСЯКА рана е прозорец за човека към света.
И лупа към хралупата на душата му.
***
ВСЯКА свобода преправя затворите
по своя мярка.
***
ВСЯКО време си има своята безпътица,
но път през безвремието няма.
***
ВСЯКО връщане към спомена го обогатява,
но го прави по-тъжен.
***
ВСЯКО живо е застрашено от друго над него.
Само човекът – от себе си.
***
ВСЯКО ново поколение все по-рано поумнява,
Всяко следващо – все по-късно … помъдрява.
***
ВСЯКО отмъщение открива нова сметка,
по която никой не иска да остане длъжен.
***
ВСЯКО правило си има своите изключения,
а всеки закон – правилник за нарушаването му.
***
ВСЯКО преопознаване завършва с досада,
а закъснялата раздяла – с омраза.
***
ВСЯКО прилагателно пред истината
я прави по-съмнителна.
***
ВСЯКО стадо си има своята мърша,
която му определя марша.
***
ВСЯКО усилие желае признанието.
Политическото – умира без него.
***
В ТАЙНАТА, която крият от тебе,
най-трудно е да откриеш добро намерение.
***
ВТОРА любовна илюзия е възможна,
но втората социална е изключена.
***
ВЪВ ВЕРОУЧЕНИЕТО на неокапитализма
”първоначалното натрупване” заема
мястото на “непорочното зачатие”.
***
ВЪВ ВЕЧНОСТТА нас ни няма.
Животът ни е само
един кратък престой извън нея.
***
ВЪВ ВИНОТО БЕШЕ И ИСТИНАТА,
сега останаха само забавата и забравата.
***
ВЪЗМУЩЕНИЕТО разпалва амбициите,
ала изгаря способностите.
***
ВЪЗПИРАНЕТО на злото само със сила
единствено го засилва.
***
ВЪЗПИТАНИЕТО повече личи,
когато липсва.
***
ВЪЗПРОИЗВЕЖДА се само смъртното.
Безсмъртното е безплодно.
***
ВЪЗРАЖДАНЕТО е “най-българското време”.
И то под сянката на най-чуждото “присъствие”
***
ВЪЗСТАНОВЕНОТО доверие вярва
само на очите си.
***
ВЪЗСТАНОВЕНОТО доверие е
като закърпената девственост.
***
ВЪЗХВАЛИТЕ са като цветята,
а клеветите като тръните.
Цветята увяхват, тръните остават.
***
ВЪРХУ поваления първо пада вината и после–забравата.
***
ВЯРАТА може да бъде и сляпа,
а истината – и ослепителна.
***
ВЯРАТА крепи човека,
а съмнението го движи.
***
ВЯРАТА слепи човека.
Недоверието му отваря очите.
***
ВЯРНОСТ ЗА ВЯРНОСТ,
лицемерие за лицемерие!
***
ГЛАДНИЯТ не благодари предварително,
а преситеният – никога.
***
ГЛУПАВИТЕ ги съжалят или не ги забелязват.
Умните ги забелязват, колкото да им завиждат.
***
ГЛУПОСТИТЕ на настоящето имат силата
да обезсмислят и миналото, и бъдещето.
***
ГЛУПОСТТА е бедствие, срещу което
не може да се застрахова и най-умният.
***
ГЛУПОСТТА е по-спонтанна.
Мъдростта се и измисля.
***
ГЛУПОСТТА на добрия е беда
само за него самия,
докато умът на злия е бедствие за мнозина.
***
ГНЕВЪТ обезумява, умът обезгневява.
Страхът върши и двете.
***
ГОДИНИТЕ носят мъдрост, а отнасят любовта.
Донесеното далеч не заменя отнесеното.
***
ГОЛЕМИ слабости могат да си позволят
само силните. Слабите нямат сили да се възползват от тях.
***
ГОЛЕМИТЕ безумства и големите глупости не са дело на лишените от ум.
***
ГОЛЕМИТЕ грешки са грешки на големите,
но много рядко и за тяхна сметка.
***
ГОЛЕМИТЕ истини
по-трудно влизат в историята,
но остават за по-дълго в нея.
***
ГОЛЕМИТЕ прозрения зреят
между последната илюзия
и първата покруса.
***
ГОЛЕМИТЕ си грехове правим
заради любовта,
а жестоките – срещу нея.
***
ГОЛЕМИТЕ удобства правят неудобните
истини още по-неудобни.
***
ГОЛОТО тяло може да бъде
красиво и грозно.
Разголена – душата е винаги страшна.
***
ГОЛЯМАТА близост,
както и голямото разстояние,
еднакво отдалечават в чувствата.
***
ГОЛЯМАТА воля
потиска мисълта у другите,
а голямата страст – собствената мисъл.
***
ГОЛЯМАТА любов пише романите,
а новата – лириката.
***
ГОЛЯМАТА лъжа е сбор
от изкусно подбрани малки истини.
***
ГОЛЯМАТА свобода амнистира
личните слабости и ни прави
още по-зависими от тях.
***
ГОЛЯМАТА тирания поражда съпротива,
а умерената – примирение.
***
ГОЛЯМАТА тирания произвежда роби,
а голямата свобода – поробители.
***
ГОРЧИВО като чувства без думи.
Блудкаво като думи без чувство.
***
ГОРЯЛОТО веднъж не се пали втори път.
***
ГРАЖДАНИТЕ без собственост
стават собственост на държавата.
***
ГРАНИЦАТА е мястото, където понятията
се превръщат в своята противоположност.
***
ГРЕХОВЕТЕ са си старите.
Нови са само изкушенията и… цените им.
***
ГРЕХЪТ е злото,
което правим на добрите,
а грешката – доброто,
което правим на злите.
***
ГРЕШКИТЕ на миналото и
надеждите на бъдещето
се хранят от днешната ни трапеза.
***
ГРИЖАТА за човека не бива
да създава безгрижници.
***
ГУЗНАТА съвест потиска порока,
а престъпната го подслажда.
***
ГУЗНИЯТ се издава по думите,
които избягва
и много повече по думите,
с които прекалява.
***
ДА БЪДЕШ много добър,
често означава да отстъпиш на злото
и да загубиш себеуважението си.
***
ДА БЪДЕШ добър не е достатъчно
да имаш само добри намерения.
***
ДА БЪДЕШ, което искаш, е трудно,
да не бъдеш, което си бил – невъзможно.
***
ДА БЪДЕШ щастлив,
не можеш само със своите.
Да те направят нещастен,
и само те са предостатъчни.
***
ДАДЕШ ли някому свобода,
не мисли повече за хляба му,
защото ще ти се наложи да мислиш
много повече за своя.
***
ДА ЗАЩИТАВАШ честта си,
Когато никой не я застрашава, е тъжно,
а когато вече си я загубил – и жалко.
***
ДАВАТ, докато вярват,
а се доверяват, докато получават.
***
ДА ДАДЕМ на любовта думи,
а на думите – любов!
***
ДА ИЗИСКВАШ жертви от другите, трябва сам да си познал цената на саможертвата.
***
ДА КАЖЕШ истината, често означава да смъкнеш товара от душата си
и да го прехвърлиш на гърба си.
***
ДА НЕ СМЕЕШ да обичаш е страшно.
Да не можеш да мразиш – съдбовно.
***
ДА ОСТАНЕШ длъжен на другите,
е престъпление.
Да останеш длъжен на себе си – нещастие.
***
ДА ПОДИРИШ съвет, не е унижение,
но можеш да унижиш,
опиташ ли се да посъветваш.
***
ДА ПОДКРЕПЯШ дребния,
означава да слезеш под равнището му.
***
ДА ПОЖЕЛАЕШ собствената си смърт,
е или поза, или отмъщение за себе си.
***
ДА ПОСТЪПИШ ПРОТИВ ВОЛЯТА СИ,
ТРЯБВА МНОГО ПО-ГОЛЯМА ВОЛЯ.
***
ДА ПРАВИШ смях е умение.
Да бъдеш смешен – тъжна съдба.
***
ДА РАЗСМЕЕШ, значи да предизвикаш мисъл
и да спечелиш и съмишленици, и врагове.
***
ДА СЕ БОРИШ със злото,
без да правиш добро,
е все едно да ореш, без да сееш,
а да правиш добро,
без да се бориш със злото,
значи да сееш, без да си орал.
***
ДА СЕ НАПРАВЯТ трудностите
по-преодолими,
достатъчно е само да се направят по-трудни.
***
ДА СЕ ОЦЕНИ способният,
не се иска същата способност.
***
ДА СЕ МОЛИШ за прошка, значи
да се признаваш за виновен.
***
ДА СЕ ОСВОБОДИШ от интелектуално робство,
не е достатъчно само да се отървеш
от поробителите си.
***
ДА СЕ ПОБЕДИ може и само с физическа сила,
но да се приеме поражението,
трябва и морална.
***
ДА СЕ ПРИМИРИШ без любов,
докато можеш да любиш,
е лесно, и още по-лесно,
след като престанеш да можеш.
***
ДА СЕ РАДВАШ можеш само с другите,
но страдаш истински винаги сам.
***
ДА СЕ СЪГЛАСИШ С ДРУГИТЕ ИЛИ НЕ,
е твое право,
но не и да противоречиш на себе си.
***
ДА СИ БЛИЗО, ДАЛЕЧ НЕ ЗНАЧИ,
ЧЕ СИ БЛИЗЪК.
***
ДА СИ ВИНАГИ ПРЪВ, НЕ ЗНАЧИ,
ЧЕ СИ ВИНАГИ ПРАВ.
***
ДА СИ ПОСТАВЯШ цел, се изисква умение,
а да я постигнеш – мъдрост и воля.
***
ДА СМИРЯВАШ две крайности,
е все едно да застанеш на мястото
на искрата между тях.
***
ДА ТЕ ИЗТРИЯТ
от паметта на другите, е по-жестоко,
отколкото да те съсекат пред очите им.
***
ДА ТЪРСИШ същността,
значи да не се съгласяваш с очевидното.
***
ДА УКОРИШ пияния за пиянството му,
е все едно да го върнеш в кръчмата.
***
ДА УМЕЕШ да губиш с достойнство,
трябва непременно да го имаш.
***
ДА УМЕЕШ да се примиряваш,
значи да умееш да започваш отново.
***
ДВАМАТА влюбени са като две огледала
едно срещу друго. Не показват нищо,
докато не застане трети между тях.
***
ДВА са бреговете, между които протича животът ни:
“Какво ще кажат другите?” и
“Така правят всички!”
***
ДВОЙНАТА ИСТИНА ЗА НЕЩАТА
РАЗДЕЛЯ И ХОРАТА.
***
ДЕВСТВЕНАТА природа прави човека поет,
а обезобразената – философ.
***
ДЕЙСТВИТЕЛНО жалките не будят съжаление.
***
ДЕЙСТВИТЕЛНО оцелял е само
надживялият враговете си.
***
ДЕМОКРАЦИЯТА дава равни права,
но не понася равенството.
***
ДЕМОКРАЦИЯТА е жива, само докато
можем да се шегуваме с нея.
***
ДЕМОКРАЦИЯТА не е измислена от робите,
а от ония, които не могат без тях.
***
ДЕМОКРАЦИЯТА ражда повече политици,
отколкото политиката – демократи.
***
ДЕНЯТ се смее над нощната работа,
ала немее пред мъдростта,
родена през нощта.
***
ДЕТО винаги и всички са на едно мнение,
те много лесно се заменят само от един.
***
ДЕТО е била надеждата и не е минал
споменът, там се заселва тъгата.
***
ДЕЦАТА подражават на възрастните, защото възрастните в много отношения
си остават деца.
***
ДИКТАТУРАТА публикува, което забранява,
а демокрацията – което разрешава.
***
ДИСЦИПЛИНАТА е като седлото.
Удобно е за коня, но повече за ездача.
***
ДОБИВАМЕ право да казваме всичко,
когато вече не можем да правим нищо.
***
ДОБРАТА памет помни и задълженията си.
А злата – само което й дължат.
***
ДОБРИТЕ по-често се разочароват.
злите по-рядко имат причини за това.
***
ДОБРИЯТ е истински добър,
само докато не знае това.
***
ДОБРОДЕТЕЛИТЕ се отглеждат.
Пороците никнат и сами.
***
ДОБРОДЕТЕЛИТЕ си носим като бреме.
Пороците ни носят удоволствията.
***
ДОБРОДЕТЕЛНОСТТА е рядко цвете,
а пороците – винаги в букет.
***
ДОБРОТАТА бива и принудителна.
Злобата е винаги непринудена.
***
ДОБРОТАТА не може да замени любовта,
нито да я предизвика.
***
ДОБРОТАТА не се нуждае от признателност.
Тя е самозадоволяваща се, когато е истинска.
***
ДОБРОТО винаги ще се нуждае
от нашите усилия.
На злото и само собствените
са му достатъчни.
***
ДОБРОТО е по-лесно за можене,
а злото – за правене.
***
ДОБРОТО е възможно само като социална потребност и морално усилие,
а злото – и като част от инстинкта за самосъхранение.
***
ДОБРОТО Е СОЦИАЛНА ИЛЮЗИЯ,
ЗЛОТО – ЖЕСТОКА РЕАЛНОСТ.
***
ДОБРОТО за добрия е морално
удовлетворение,
злото за злия – и удоволствие.
***
ДОБРОТО има нужда от свобода.
Злото – не може без нея.
***
ДОБРОТО не е само отсъствието на зло.
То е преди всичко присъствието на добра воля.
***
ДОБРОТО не се нуждае от закони,
но законите имат нужда от него.
***
ДОБРОТО прощава и остава добро.
Злото нито прощава, нито забравя.
***
ДОБРОТО СЕ ПОМНИ.
Злото не се забравя.
***
ДОВЕРИЕТО е като девствеността.
Веднъж се губи.
***
ДОВЕРИЕТО е като хляба.
Докато го има, не става дума за него.
***
ДОВЕРИЕТО може без тайни,
но тайната без доверие е невъзможна.
***
ДОВЕРИЕТО не е в тайните,
които ти доверяват,
а в правото да имаш собствени тайни.
***
ДОВЕРИЕТО не се измолва от другите.
Него трябва да го имаш, за да го заслужиш.
***
ДОГМАТА е убеждение,
с което няма смисъл да спориш
и нямаш полза да приемеш.
***
ДОГМАТА не понася логиката,
а за парадокса тя не е задължителна.
***
ДОЙДЕ ли бедствието, не броят бедите.
***
ДОЙДЕ ли примирението,
болката минава, остава мъката.
***
ДОКАТО е нужна някому нашата вина,
няма забрава за нас и за делата ни.
***
ДОКАТО мразим, не се примиряваме,
докато любим, не се унижаваме.
***
ДОКАТО народът е на улицата,
уличниците се промъкват във властта.
***
ДОКАТО не съставим оправданието си,
не се признаваме за виновни.
***
ДОКАТО обича истински,
всеки вярва, че е обичан.
***
ДОКАТО се борим,
само враговете ни мразят.
Предадем ли се, всички ни презират.
***
ДОКАТО се страхуваме,
все още се надяваме.
Краят е в безразличието.
***
ДОКАТО се съмняваме, все още се надяваме.
***
ДОКОПВАЙКИ се до кариерата си,
закопа доста от приятелите си.
***
ДОН КИХОТ Е БЕЗСМЪРТЕН.
Санчо Панса – жив.
***
ДОНОСНИЦИТЕ за дълго остават анонимни,
а приемащите доносите им – завинаги.
***
ДОНОСНИЦИТЕ се раждат от страха,
а се отглеждат от недоверието.
***
ДОПУСКАМЕ злината у другите,
за да си я позволим
с по-малко угризение и на себе си.
***
ДОПЪЛНИТЕЛНО поетите задължения
не увеличават правата,
а мястото на отстъпените права
винаги го заемат нови задължения.
***
ДО ПЪРВАТА си тайна
всеки е бил против тайните.
***
ДОРИ и които творят времето,
пак носят неговия отпечатък.
***
ДОРИ и да нямаш, посочи си противник,
за да видиш къде да търсиш съюзниците си.
***
ДОСАДАТА е излишното продължение
на удоволствието.
***
ДОСАДАТА е изстинала любов,
или уморена омраза.
***
ДО СОБСТВЕНАТА си прослава,
всеки е бил против славата.
***
ДОСТАТЪЧНО е песимистът да затвори очите си за края, за да стане оптимист.
***
ДОСТОЯНИЯТА на ума не могат
да заменят недостъпното за сърцето.
***
ДРЕБНИТЕ не ги забелязват.
Великите не ги разбират.
***
ДРУГИЯТ до тебе,
какъвто го наречеш,
такъв и ще го понасяш.
***
ДРУГОЯЧЕ разсмиваш тези,
в чиито очи и без това си смешен.
***
ДУМИТЕ в речника са като тайно оръжие в склад.
Знаем силата само на изстреляните срещу нас.
***
ДУМИТЕ имат силата да предизвикват чувствата,
а чувствата извикват думите,
за да се самоназоват.
***
ДУХОВНИЯТ ръст на жертвата
не затруднява палача.
***
ДУХЪТ е силен, когато се бунтува,
а умът – когато се труди.
***
ДУХЪТ, това е, което остава от душата,
след като се освободи от тялото.
***
ДУШАТА е концертна зала,
а духът – боен театър.
***
ДУШАТА е, която остава. Отива си тялото.
***
ДУШАТА е повече чувство,
а духът – повече разум.
***
ДУШАТА живее, докато дава,
а тялото – докато получава.
***
ДУШАТА рухва под грижите,
ако не я крепят дългът и любовта.
***
ДЪЛБОКИТЕ корени на злото
обикновено се коренят и високо.
***
ДЪЛГИТЕ разсъждения уморяват сърцето,
а многото чувства – мисълта.
***
ДЪЛГИЯТ пост не понася дълги молитви,
а високият – бедни молители.
***
ДЪЛГО помним, което сме дали на другите.
И много по-дълго – което са ни отказали.
***
ДЪЛГОТО щастие е спомен или надежда.
Истинско е само краткото.
***
ЕГОИСТЪТ не може да бъде щастлив.
Той може да бъде само самодоволен.
***
ЕДВА ли има някаква разлика,
когато силата проправя
или препречва пътя на истината.
***
ЕДВА ли ще се видиш по-добре отстрани,
когато други те изкарват “извън себе си”.
***
ЕДВА ли ще си достатъчно щастлив,
ако и всички са толкова щастливи.
***
ЕДИН закон е еднакво излишен:
и когато никой не го нарушава,
и когато никой не го спазва.
***
ЕДИН изглежда светът,
докато все още има какво да губим.
И съвсем друг – когато всичко е изгубено.
***
ЕДИН може да мрази всички, но те никога
не могат да му се отплатят по същия начин.
***
ЕДИН открит враг в повече,
е един скрит зложелател в по-малко.
***
ЕДИНСТВЕН разумът ни води към целта,
докато умът често ни отвежда отвъд нея.
***
ЕДНАКВИТЕ няма за какво да спорят.
Различните – няма смисъл.
***
ДА ПРЕГЪРНЕШ ВРАГА СИ,
се иска двойно по-голяма сила
околкото да го унищожиш.
***
ЕДНАКВО откровени могат да бъдат
само еднакво лицемерните.
***
ЕДНИ имат чувство за хумор,
други – чувствителност към хумора.
***
ЕДНИ копаят за кариерата си,
но повечето се докопват до своята.
***
ЕДНИ робуват на вещите, които имат,
а други – заради вещите, които нямат.
***
ЕДНИ с труда си творят благата.
Други благотворителстват с тях.
***
ЕДНИ търсят в изкуството
пример и вдъхновение,
а други – утешението,
че не са сами в нещастието си.
***
ЕДНО е да отричаш богатството,
когато го нямаш,
и съвсем друго –да се откажеш от него, когато го имаш.
***
ЕДНО е чувството ни за справедливост,
по което даваме,
и съвсем друго – с което мерим полученото.
***
ЕДНО от предимствата на победителя е,
че може винаги да обяви победата си и
за справедлива.
***
ЕСТЕСТВЕНАТА смърт на неотмъстенитe
ни врагове винаги ни натъжава.
***
ЖАЖДАТА за популярност я поражда илюзията, че продължаваме себе си чрез паметта на другите.
***
ЖАЛКИТЕ не будят съжаление.
***
ЖАЛЯТ ли жалостивите, унижават себе си,
а жестоките – съжалявания.
***
ЖЕЛАНИЕТО ни да бъдем винаги прави,
често ни изправя и срещу себе си.
***
ЖЕЛАНИЕТО ни да бъдем еднакво добри към всички често онеправдава действително добрите.
***
ЖЕЛАНИЯТА
могат да се приемат или осъждат.
Нежеланията винаги трябва да се уважават.
***
ЖЕЛАНИЯТА ни тласкат към неизпитаното,
а задоволяването им – към досадата.
***
ЖЕЛАНИЯТА са вратата,
която ни отвежда към другите,
а споменът – през която ние ги допускаме при себе си.
***
ЖЕЛАНИЯТА са дадени на човека,
за да има какво да му се забранява,
а чувствата – за да страда от това.
***
ЖЕЛАНИЯТА са обърнати към бъдещето,
удоволствието – към момента,
а съжалението – към миналото.
***
ЖЕНАТА е капризна като славата,
превзета като политиката,
насъщна като истината
и неизбежна като умората.
***
ЖЕНАТА никога не забравя това,
което е простила.
***
ЖЕНАТА по-малко измъчва себе си
със съмнение, отколкото другите.
***
ЖЕНСКАТА красота предизвиква агресивност
у силните, преклонение у слабите и излишна
деликатност у смутените нечестивци.
***
ЖЕНСКОТО чувство за хумор
е като еделвайса.
Рядко, бледо, сиво и чупливо.
***
ЖЕРТВАТА е по-близка на палача,
отколкото на съдиите.
***
ЖЕСТОКОСТТА възниква,
където се кръстосат страхът и омразата.
***
ЖЕСТОКОСТТА е само човешко качество.
Дивото не познава коварството
и отмъщението.
***
ЖИВЕЕМ с намерения за бъдещето,
с колебания в настоящето,
и в угризения по миналото.
***
ЖИВЕЕШ ли хубаво и животът е хубав.
***
ЖИВОТИНСКИЯТ страх се задейства
само от действителната опасност,
а човешкият – и от измислената.
***
ЖИВОТНИТЕ не се самоубиват.
Това предимство е за хората.
***
ЖИВОТЪТ е нервно напрежение.
Много високото поражда неврозата,
а много ниското – склерозата
***
ЖИВОТЪТ е от малки радости направен:ЕДНА УСМИВКА на жена,ДВЕ БЛАГИ ДУМИ от приятел,ЕДНА НАДЕЖДА да те води,МИСЪЛ, с която да се будиш и заспиваш,МЯСТО, от дето тръгваш и се връщаш,И СПОМЕН, който да си спомняш,И СПОМЕН, който да оставиш! |