ОМИР В „ИЛИАДА“ – ДРЕВЕН ФАНТАСТ ИЛИ …?

Омир в „Илиада“ – древен фантаст или …?

          Анализирайки, а не просто прочитайки „Илиада“ на Омир, се натъкваме на редица описания предизвикващи размисъл. Свободата на поетичното изложение не може да прикрие споменаването на редица явления граничещи с необяснима за древността фантазия или хипербола. Ако подходим от гледна точка на литературата, то древния Омир е майстор на хиперболата. Ако пък погледнем „Илиада“, с разбирането на немския археолог Хайнрих Шлиман (1822-1890г.), като източник на информация за Троя, Микена и древните времена, то възникват редица въпроси. На практика зависи от каква гледна точка ще се анализира съдържанието на текста.

      В случая ще анализирам „Илиада“ от културна, стопанска и военна гледна точка. Предизвикващите размисъл описания на Омир, могат условно да се обобщят в три водещи групи: на герои, между богове и герои, и на богове.

       1.Сред героите от Троянската война

       1.1. Агамемнон свиква воините на общо събрание.

       Според казаното от Омир, ахейската войска се събира на общо събрание в района на лагера пред корабите и сяда на пейки!

Бурно събрание стана, земята започна да стене,

щом като седнаха всички и глъчка отвред се понесе.

Девет вестители, викайки силно, ги спираха вече,

За да изслушат речта на царете, родени от Зевса.

С мъка най-после войската насяда по своите пейки.“ („Илиада“ 2 песен, 95)

и „Седнаха те настанени безмълвно на свойте седалки. („Илиада“ 2 песен, 210)

       Можем да си представим как изглеждат като площ над 100 000 воина събрани на едно място в средата на ахейския лагер пред корабите изтеглени на сушата и разпънатите шатри. Вероятно в центъра са царете и вождовете, а зад тях подчинените им воини. Те са толкова много, че оратора и да крещи няма да го чуват задните редици. Това налага присъствие на „вестители“ предаващи словата към воините отзад. Проблема нараства, когато не само вождовете седят в центъра, а цялата войска сяда на пейки/седалки. Тогава площта заемана от общото събрание нараства неимоверно много. Остава предположението за обичайното древно амфитеатрално разположение, особено ако е имало наличие на нисък хълм или нещо подобно. Все пак какво иска да ни каже Омир, не е ясно.

    1.2. Постижения на троянците в сферата на строителството на крепостни стени и кули.

        Омир дава различни описания на града и крепостната стена на Троя. По значимо е описанието на Скейската порта и най-вече на кулата до или над нея. На кулата се  качват и събират значителен брой представители на троянския елит начело с Приам:

„Скоро дойдоха до мястото, гдето са Скейските порти.

Мъдрият Укалегон с Антенора на кулата бяха

заедно с царя Приама, и Пантой, и с брат им Тимета,

заедно с Лампа, със Клития, с храбрия Хикетаона.

Тези старейшини горе над Скейските порти седяха.“ („Илиада“ 3 песен, 145)

Там нависоко седяха такива троянски водачи.“ („Илиада“ 3 песен, 150)

и „А до Приам Антенор в колесницата пъстра се метна,

гонейки бързо конете през Скейските порти в полето. („Илиада“ 3 песен, 260)

      На кулата не стоят, а седят минимум осем души от елита, които наблюдават бойното поле пред Троя. Вероятно за тях е имало издигнат подиум, защото няма да могат да наблюдават седейки през издигнатата защитна част на стената. В случая не бива да пропускаме и наличието на охрана и защитници на кулата. Освен това през портата свободно се излиза с колесница теглена от препускащи коне. Остава неясен отговора на въпроса все пак какво представлява и колко широка е кулата в основата и в горната си част, както широчината и височината на самата порта.

           1.3.Величествения лък на Пандар

      Омир отделя сериозно внимание на лъка на Пандар от град Зелея, изработен от неимоверно дългите рога на див козел.

 „Каза Атина така и склони неразумния Пандар.

В миг си извади той лъка, извит от рога на козела,

който бе някога точно в гърдите от Пандар улучен,

щом на скалата изскочи, където бе дебнат в засада.

Там го умери в сърцето; и възнак се просна козелът.

Имаше той на главата рога по шестнадесет лакти.

Опитен майстор рогата полира, на лък ги направи,

хубаво цял го излъска и сложи му кука от злато.

Този лък Пандар опъна умело, опря го в земята;

верни другари го криеха с кожени щитове здрави,

за да не го изпреварят юначните рожби ахейски

още преди да е паднал Атрид Менелай гръмогласен.

Пандар повдигна капака на тула, стрела си намери –

нова, снабдена с пера, причиняващи мъки големи.

Тази опасна стрела в тетивата намести веднага.

… Хвана той волската жила и долния край на стрелата,

па тетивата допря до гръдта си, стрелата – до лъка.

Щом като силно опъна си лъка извит и огромен,

звънна рогът, тетивата отекна, политна стрелата,

с острия връх устремена да стигне войската ахейска.“ („Илиада“ 4 песен, 105-125)

         За лъка на Пандар, Омир посочва няколко факта. Първо – той е извит, второ – е изработен от рогата на козел с дължина шестнадесет лакти. Един гръцки лакът е равен на 61,712 см и къс лакът – 46,284 см. Излиза, че рогата му са дълги минимум 7,40 метра и максимум 9,87 метра. При условие, че безоаровият див планински козел най-разпространен в региона от древността има дължина на тялото 120-160см и дължина на рогата 70-140см.

       Рогата му са с удобна извивка за оформяне твърдите части на лъка, а гъвкавите от дърво. Въпреки това твърде фантастично изглеждат посочените шестнадесет лакътя дължина на Омир, дори ако това е общата дължина на двата рога. Още повече, че параметрите на дивите кози – дължина, височина и тегло на тялото са в противоречие с дължината и тежестта на рогата. Какъв ли е бил този див козел?

       В крайна сметка Пандар подготвяйки се за стрелба опира лъка в земята. Това показва, че той наистина е бил значително дълъг като средата му вероятно е била на височината на гърдите или раменете на героя (към 1,5м), което предполага една обща дължина от около 3 метра. В такъв случай той наистина е неудобен за придвижване по бойното поле или стрелба от движение.

       Най-вероятно лъка е доста тежък, след като рога с дължина 80 см, тежат около   5 кг. Лъка явно освен дължината си е със значително тегло, поради което долния му край Пандар опира в земята за опора. Едва тогава вади от тула (колчана) избраната стрела, поставя я на тетивата, която опъва към гърдите си. При Омир поредицата от действия е обратна – опъва, опира в земята, търси стрелата и т.н.

       От значение е и друг момент, дължината на ръцете на Пандар и стойката за стрелба. Той го опъва към гърдите, а не към рамото. В такъв случай колкото е дълга примерно лявата му ръка – от дръжката до гърдите. Това включва извивката на лъка и опънатата тетива за стрелба. Ако го опъва към рамото печели още разстояние – дължина на лявата ръка плюс ширината на раменете му, при което стойката ще е тяло извърнато странично по посоката за стрелба. Това осигурява допълнителна възможност за по-силно опъване на лъка. Краткото описание на Омир посочва първия вариант за използване на лък със значителна дължина и сила необходима за опъването му. Налице е проблем между параметрите на лъка и неговото използване.

      Излиза, че или Пандар е с гигантски ръст или дължината на лъка е по-скромна или става въпрос за бойна техника с опъваща се тетива изстрелваща стрела. Все пак за годините на Троянската война и дори тези на Омир все още няма находки за такава техника. Тогава какво описва, Омир?

       1.4.Наличие на описание на слонова кост

     Омир в „Илиада“ споменава за използване на слонова кост за украса. Респективно за широко разпространение на слонове и търсене още в древността на бивни от слон. Според него, жени от Меония (Лидия) или Кария, земи от западната част на днешна Мала Азия, умело боравят със слонова кост използвана за украса.

„Както жена от Меония или от Кария плодна

слонова кост боядисва със пурпур за конски набузник,

дълго го пази дома си, макар че мнозина желаят

конския накит да вземат, но той си остава за царя,

скъпа украса за коня и слава за колесничаря.“ („Илиада“ 4 песен, 140-145)

     При Омир жените използват слонова кост за украса на набузник на конската муниция. Остава въпроса защо жените се занимават с боядисването и в пурпур.

„Там Антилох му погуби Мидона, колар и помощник,

син на Антимний, когато обърна конете във бягство;

с камък във лакътя той го умери. В прахта на земята

паднаха мигом юздите, със слонова кост украсени.“ („Илиада“ 5 песен, 580)

      Вероятно украсата със слонова кост на юздите е било престижно и скъпоструващо удоволствие, използвано от троянците и техните съюзници. Това говори за активни търговски връзки с местата за живот и лов на слонове в епохата на Троянската война.

         1.5.Хвърляне на камъни от героите

     Освен бой с копия и мечове, героите от Троянската война, често прибягват до мятането на камъни по противника.

„…Синът на Тидея надигна

камък огромен и тежък – двамина от днешните хора

него не биха понесли, а той го самичък захвърли.

Силно Енея удари във таза, където бедрото

леко се движи във ямка – наричат я хората чашка.“ („Илиада“ 5 песен. 300-305)

„Но шлемовеецът Хектор Приамов не спря да се бие,

малко отстъпи назад и с ръката яка подигна

камък огромен, възтъмен и ръбест, лежащ сред полето,

тежко удари Аякса във страшния щит седмокожен

тъкмо в средата: и цялата медна обковка отекна.

Вдигна Аякс Теламонов с ръцете си камък по-едър.

Сила безмерна напрегна, размаха го и запокити.

В миг воденичния камък разкъса на Хектора щита,

а коленете му болно засегна. Притиснат от щита

Хектор се възнак събори…“ („Илиада“ 7 песен, 260-270)

        В случая Омир не говори за камък, мятан с прашка. Най-вероятно става въпрос за значително по-големи и търкалящи се по бойното поле, а и не само там:

„Него, отстъпващ, удари великият син Теламонов

с камък от тези, които подпори за кораба бяха

и се търкаляха често в нозете на влезлите в боя.

Вдигнал един, като пумпал го хвърли с въртеж да се носи,

Хектора блъсна в гърдите, над щита, до шията близо.“ („Илиада“ 14 песен, 410)

            Аякс ползва камък служещ за подпора на изтеглен на сушата кораб. Той вероятно е със значителни размери, но какви не е ясно. Въпреки това го хвърля да лети с въртеливо движение.

            След като няма данни за използване на бойна техника за мятане на камъни, остава въпроса какво е искал да ни каже Омир? Ясно е, че камъните хвърляни от героите са значително по-големи и тежки от мятаните с прашка. Това демонстрира поетичното описание как физическите възможности на героите надвишават тези на редовите воини.

            От друга страна описаните резултати от техните поражения отговарят на използвана в по-късни времена, дори това на Омир – бойна техника. Остава въпроса какво описва Омир?

            1.6.Ахейците строят защитна стена и ров на лагера

      Ахейците по съвет на Нестор издигат могила за погребване на загиналите, строят крепост с порти и защитен ров, но прекалено бързо. Все пак са във война и една част ако работи, друга би трябвало да е готовност за защита и бой, Друга вероятност е да имат толкова много пленници, които да извършат това.

„Трябва да спреш от войната ахейците в ранното утро,

с мулета и със волове убитите нека превозим

тука във стана и нека поставим телата на клада

близо до лагера с цел да откараме белите кости

в къщи на техните рожби, когато дома се завърнем.

С пръст от полето да вдигнем до кладата обща могила,

да съградим покрай нея и крепост висока със кули,

вярна защита за нас и за нашите кораби вити.

На крепостта да направим и плътно прилепнали порти,

за да излизат през тях колесниците леки за битка.

Нека отвън пред стената и ров изкопаем дълбоко,

който отвред да възпира и пеши, и колесничари:

лагера да не нападат със пристъп троянците горди.“ („Илиада“ 7 песен, 330-340)

Щом изгориха телата, поеха към стана ахейски.

Още сред сумрака нощен, преди да изгрее Зората,

около кладата бяха събрани най-знатни ахейци;

обща могила грижливо издигнаха с пръст от полето,

па съградиха край нея и крепост висока със кули,

вярна защита за тях и за техните кораби кухи.

На крепостта те направиха плътно прилепнали порти,

за да излизат през тях колесниците леки за битка.

Вънка наблизо край нея и ров изкопаха в земята,

много широк и дълбок, с колореди набити по него.

Тъй дългокоси ахейци в зори се потрудиха в стана. („Илиада“ 7 песен, 430-440)

            Според Омир след десетгодишна обсада-война, ахейците изведнъж решават да защитят лагера и корабите си. Недопустим „пропуск“ от военна гледна точка, особено при действие на вражеска земя. Това е част от загадката. Другата част е времето за което издигат могила, построяват защитна стена с порти, изкопават дълбок ров и набиват остри колове по дъното. Според Омир, ахейците правят всичко това за един, да допуснем дори за няколко дни. Нещо непостижимо като организация и изпълнение или най-малкото необяснимо за такъв кратък срок и с инструменти от бронзовата ера.

          1.7.Троянците използват огън неугасим

     Троянците използват някакъв най-вероятно специален огън за подпалване на ахейските кораби. Самия Хектор казва:

„Ала когато пристигна при техните кораби гладки,

всеки ахеец ще има да помни опасния огън,

кораб след кораб ще паля и сам ще избивам аргийци,

хукнали в ужас край тях, задушени от пушек пожарен.“ („Илиада“ 8 песен, 180)

       Троянците начело с Хектор, не нападат през нощта, а чакат деня. Защо ли?

„Моли се той да изплува Зората свещена по-скоро

и се заканва емблемите корабни да ни отреже,

нашите кораби сам да запали със огън стихиен,

а пък ахейци, смутени от пушека, с яд да избие.“ („Илиада“ 9 песен, 240)

       Според Омир, троянците използват факли, но никъде не споменава как ги подготвят и откъде взимат огъня за тях.

„Хектор Приамов нападна открито Аякса прославен.

Двамата хвърлиха сили при кораб един, но напразно.

Хектор Аякс не сломи, нито кораба с огън подпали,

нито Аякс го отблъсна, че бог Аполон бе до Хектор.

С копие остро в гърдите удари Аякс Теламонов

вожда Калетор, когато към кораба тичаше с огън.

Грохна Калетор в прахта, от ръцете му факелът падна.“ („Илиада“ 14 песен, 415-420)

      В следващия момент става въпрос за хвърляне не на факли, а на огън неизтощим. Не е ясно с какво и как са хвърляли огъня?

„А пък троянци, подобни на лъвове суровоядци,

кораб след кораб нападаха върло по воля на Зевса,

който им вдъхна безпримерна мощ, а ума на данайци

вече замая, лиши ги от слава, подтикна троянци.

Зевс във душата си искаше слава да прати на Хектор,

който да хвърли връз кухите кораби огън развихрен,

неизтощим;…“  („Илиада“ 15 песен, 590-600)

      Ахил заръчва на Патрокъл да не допуска троянците в близост до корабите. Най-вероятно става въпрос за разстояние не позволяващо хвърлянето на запалена факла или някакво друго средство предизвикващо пожар.

„Хайде, Патрокле, закриляйки стана от гибел, нападай

мощно троянци, не давай да палят със огън развихрен

нашите кораби, нас да лишат от завръщане свидно.“ („Илиада“ 16 песен, 80)

      Все пак троянците използват тактически похвати да стигнат до корабите и да използват подръчни „запалителни“ средства за да ги запалят. От друга страна ахейците не взимат никакви мерки да угасят запалените кораби. Защо ли?

„Отстъпи мигом Аякс, а троянци захвърляха огън нестихващ.

Пламъкът неугасим се разпръсна по бързия кораб.

Кърмата лумна в пожар.“  („Илиада“ 16 песен, 120-125)

         От всичко изложено от Омир има няколко неясни момента. С какво троянците са подпалвали дървените и насмолени ахейски кораби? Какъв е този огън нестихващ и неугасим?

         1.8.Размер на троянски войскови огън на бойното поле през нощта

       След успешния бой, троянската и съюзна войска остава в полето между стените на Троя и ахейския лагер. Хектор организира охраната и почивката през нощта, за да не допусне изненадващо нападение от страна на врага.

„толкова много троянски огньове блестяха пред Троя

между ахейския лагер и бистрите Ксантови струи.

Хиляди буйни огньове горяха, край всеки седяха

по петдесет от троянци, огрени от яркия пламък.“ („Илиада“ 8 песен, 560)

       Все пак тези огньове са вероятно твърде големи, за да могат около всеки да има по петдесет воина. Освен това са поддържани през цялата нощ за да не изгаснат. Става дума за хиляди огньове, докато само хиляда такива предполагат наличие на около 50000 войска. За каква численост на троянци и съюзници през десетата година става дума? Колко ли дърва са необходими за поддържането им цяла нощ? Какво ни казва с този факт, Омир?

        1.9.Използване на вани от ахейците

       След уморителната и опасна разузнавателна мисия до вражеския лагер, Диомед и Одисей освен морска вода, използват гладки и лъскави вани за да се измият и освежат:

„Двамата се потопиха в морето, потта си измиха

от коленете, от шиите и от бедрата могъщи.

След като с морска вълна те измиха от пот изобилна

своята кожа пламтяща и морни сърца освежиха,

влязоха в гладки и лъскави вани, с вода се обляха.

Щом се изкъпаха тъй и с елей си натриха телата,

седнаха пак да ядат.“  („Илиада“ 10 песен, 570-575)

       Какви и от какво са изработени тези вани? Дали са докарани от родните земи или са изработени на място? От какъв материал са изработени?

       1.10.Разположение на ахейските кораби на сушата

      Пристигайки на троянска земя, около 1180 ахейски кораба са изтеглени на сушата. Твърде значително количество и съответно необходимо място за разполагане.

 „Техните кораби бяха съвсем надалече от боя,

чак до брега на морето сребристо; на сушата първи

те ги изтеглиха, а пък до крайните вдигнаха крепост.

Колкото и необятен да беше брегът на морето,

всичките съдове той не побра, за войските бе тясно.

Ето защо ги измъкнаха стъпаловидно, нагъсто,

тъй че изпълниха целия бряг на широкия залив.“ („Илиада“ 14 песен, 30-35)

        Корабите са изтегляни стъпаловидно на брега. Най-вероятно пред тях е развърнат ахейския лагер. На какво разстояние и как са стъпаловидно изтеглени корабите? Т.е. вероятно най-леките са най-далеч, а най-големите и тежки близко до водата. Дали е така? Как са осигурили безопасността им от накланяне при силен вятър или срещу пожар от лагерните огньове?

        1.11.Агамемнон замисъл за спасение

       Агамемнон, когато вижда нарастващата опасност за съдбата на похода и корабите, според Омир казва на всеослушание:

„Нашите кораби, дето най-близо стоят до водата,

нека да смъкнем и спуснем веднага в морето свещено,

да ги оставим високо на котви, догдето настъпи

нощ благодатна: дано се откажат от боя троянци.

После и другите съдове нека да спуснем в морето.“ („Илиада“ 14 песен, 75-80)

     От неговите думи донякъде се оформя тактиката на действие на ахейците на чужд бряг, особено при сериозна опасност. От друга страна е недопустима от военна гледна точка подобна проява защото обрича войската на гибел. Едните ще спускат корабите, а другите ще се бият и през рамо ще се оглеждат да не бъдат изоставени. Сигурен погром!

       1.12.Неимоверно дълги копия

       Омир описва как:

„Хектор божествен в двореца му влезе със копие дълго

до единадесет лакти, а медният връх му блестеше,

плътно затегнат за здравата дръжка със пръстен от злато.“ („Илиада“ 6 песен, 315-320)

     Така посочената дължина на копието е до единадесет лакти. Мерната единица лакът (пехис) има две стойности: гръцка – 61,712 см и къса – 46,284 см. Единицата не е с една определена стойност. Например древно египетския царски лакът е 0,523 см. В случая според Омир най-вероятно става въпрос за копие с дължина между 6,78см и 5,09 см. Твърде дълго спрямо ръста на човек, ако Хектор не е висок към два метра. Освен това по интересно е с толкова дълго копие в ръка, Хектор как се придвижва през вратите и в стаите на двореца на Парис?

      За ахейците Омир описва използването на копие с още по-значима дължина:

„Но не допадна на гордия воин Аякс Теламонов

там да остане, където стояха и други ахейци.

Той нашироко закрачи по корабни палуби равни,

махащ огромното копие, годно за морските битки,

стегнато здраво със гривни и дълго до двадесет два лакта.“ („Илиада“ 15 песен, 675)

            Става дума за още по-дълго копие от това на Хектор. Дължината му е между 13,42 см и 10,12 см или средно около 11,44 см. Интересни са няколко момента. Първо копието е стегнато здраво с гривни. Това предполага насложени няколко пръта и съединени с гривни, за да се постигне желаната дължина. Второ такова дълго копие без помощта на друг воин или някаква опора едва ли може да се използва в бой на суша. Трето – как се използва в морска битка?

        1.13.Предричане на съдбата

      В „Илиада“ Омир споменава за множество предсказания за съдбата на Троя, за победата на ахейците, за смъртта на Ахил и Хектор, за бъдещето на поколението на Приам и Еней и други. Всяко от тях е тясно свързано със събитията на бойното поле и  напомняно по един или друг начин до изпълнението им. За реализирането на някои от тях, Омир дори няколко века по-късно разказвайки нищо конкретно не споменава.

„Чак след това ще отблъсвам от витите кораби в стана

всички троянци безспирно, догдето ахейците вземат

Троя висока по даден съвет от Атина Палада.“  („Илиада“ 14 песен, 70)

        Така Омир завършва по някаква причина „Илиада“ с откупване тялото на Хектор и не споменава нищо за превземането на Троя и световноизвестния троянски кон.

       Остава неясно едно пророчество на Омир относно съдбата на дарданеца Еней.

„Хайде сега да изскубнем Енея от смърт неизбежна,

за да не сърдим Кронид, ако ние допуснем да падне

мъртъв Еней от Ахила. Съдбата е вече решила

да не изчезне безследно родът на Дардан без потомство.

Най-много него Кронид бе обикнал от своите рожби,

дето му бяха родени в света от жени простосмъртни.

Вече Кронид е намразил рода на Приама прославен!

Скоро Еней ще царува всевластно над всички троянци

и ще царуват деца от децата, които ще има.“ („Илиада“ 20 песен, 300-305)

       Въпроса дали е пророчество датиращо от годините на войната или е вмъкнато по-късно за да се обясни оцеляването на Еней. Все пак Омир живее почти три века по-късно и има информация за съдбата му след падането на Троя. Затова той най-вероятно само загатва за предстоящото му бъдеще – да царува и да продължи рода на тракиеца Дардан. Събития свързани с пристигане на Еней начело на оцелелите в земите на бъдещия Рим. Родословието на Еней неведнъж се проследява в т.нар. Троянски цикъл и творби свързани с историята на Древен Рим до Ромул и Рем.

       2.Между богове и простосмъртни

       2.1.Внушаване на мисли и бъдещо поведение на сън

   Боговете внушават по време на сън мисли и поведение на предопределени герои.

„Тръгна Сънят, щом заръката строга изслуша.

Скоро пристигна при бързите кораби в стана ахейски,

влезе при цар Агамемнон Атреев, когото намери

в шатрата спящ. И амброзиев сън се разливаше вредом.

Спря до главата му близо – подобен на Нестор Нелеев,

старец, почитан най-много от цар Агамемнон Атреев.

Уподобил се на Нестора, божият сън му продума:

Ала ти всичко това да запомниш и нека забрава

тебе не хване, щом медено-сладкият сън те напусне.“ („Илиада“ 2 песен, 15-35)

     Това описание прилича на телепатично предаване на мисли от разстояние чрез посредник. Интересен е факта, че още тогава се споменава за възможност на боговете да променят външния си облик. Така бог Аполон създава призрак приличащ на Еней на бойното поле. Най-вероятно се касае за физическо визуално присъствие, а не просто само едни да го виждат, а другите не. Дали става въпрос за известния днес – холограмен образ или за нещо съвсем друго?

      2.2.Боговете спасяват герои

    Боговете изнасят любими ранени герои от мястото на битката на голямо разстояние.

„Феб Аполон надалече от боя изнесе Енея

и във Пергам го положи, където е храмът му древен.

Хубавостреляща с лък Артемида и Лета във храма

скритом лекуваха с грижа и почит Енея Анхизов.

Бог Аполон, сребролъкият, призрак измамлив създаде,

сходен напълно с Енея, със същите бойни доспехи.“ („Илиада“ 5 песен, 445-450)

    Омир описва не само спасяване, но и лекуване на раните. Най-забележително е, че те създават лъжлив образ на героя на бойното поле. Освен цитираното, много често боговете приемат различни образи и участват в битките или настройват повдигайки духа на героите и воините за бой. Това описание на физическо превъплъщаване в чужд образ е необяснимо дори днес и граничи с фантазия или магия. Все пак Омир иска и казва нещо необяснимо, за наличието на едностранна връзка за въздействие от богове към хора.

  1. Сред боговете

     3.1.Чудодейно лекуване на рани

    Омир не пропуска да опише на няколко пъти как боговете притежават умения за чудодейно лекуване на рани и особено на собствени такива.

„В първия миг острието разкъса й дивния пеплос,

който самите харити за нея приготвиха сръчно,

стигна до китката, водната кръв на богиня потече

влага, която се движи из жилите на боговете,

тъй като жито не вкусват и вино искрящо не пият.

Ето защо са безкръвни и прозвище носят безсмъртни.“ („Илиада“ 5 песен, 335-340)

„Каза Диона, с ръце й избърса кръвта от ръката,

китката в миг оздравя и преминаха лютите болки.“ („Илиада“ 5 песен, 415)

„…в рамото беше забита стрелата и мъчеше бога.

Ала Пеан му поръси с премахващи болка лекарства

раната и изцери го, понеже безсмъртен е Хадес.“ („Илиада“ 5 песен, 400)

„Втори нападна със копие цар Диомед гръмогласен.

А пък Атина Палада насочи медта му направо

във слабините на Арес, където бе с пояс препасан.

Там го улучи и дивната кожа на бога разкъса,

дръпна си острото копие; Арес извика от болка,

както войска деветхилядна и десетхилядна вика…“ („Илиада“ 5 песен, 855-860)

        Фантастично за древността, а дори и днес изглежда описанието за безсмъртието на боговете. Колкото кратко и повърхностно да изглежда, остава въпроса откъде Омир предполага за важната роля на кръвта, храната и виното относно безсмъртието. Откъде е мисълта за подмяна на човешката кръв на смъртните с водна безсмъртна кръв на боговете, както и бързото зарастване на раните?

           3.2.Колесници на боговете

       Омир ни предоставя сравнително подробно описание на основните части на колесниците на боговете, както и материалите от които са изработени.

„…И совоока богиня Атина послуша

Хера, богиня почтена и щерка на славния Кронос,

тръгна веднага да впрегне конете с начелници златни.

Хеба тогава постави в желязната ос колеснична

медните две колела, дето имаха спици по осем.

Техните наплати бяха от злато, нетленни. Отгоре

медните шини прилягаха плътно – за чудо и приказ!

Сребърни бяха главините – те на оста се въртяха;

с ремъци златни и сребърни капрата бе закрепена,

имаше също и двойни перила, умело извити.

Сребърен процепът беше. На края привърза за него

златен и хубав ярем: позлатените ремъци сложи.

Хера запрегна в ярема конете си вихреноноги.“ („Илиада“ 5 песен, 720-725)

       Изброени са основните части на божествена колесница и от какви метали са изработени: злато, сребро, мед и желязо. Не присъстват изделия от бронз. Налице е разминаване. Колесниците рисувани по вазите са с по четири спици, а при Омир описаната на Хера е с осем спици. Какво ни казва Омир с подробното описание на колесниците на боговете и по-повърхностното на воюващите герои?

           3.3.Придвижване на боговете с колесница

         Омир в „Илиада“ описва няколко начина на придвижване на боговете с колесници или без тях. Така например Зевс:

„С бича подшибна конете и те полетяха охотно

между земята обширна и звездния свод на небето.“ („Илиада“ 8 песен, 45)

Бога на морето, Посейдон също се придвижва с колесница по морската шир:

„Той се облече във злато, взе и камшика си златен,

с дивно изкуство изплетен; па сам в колесницата скочи

и по вълните се плъзна. А морски чудовища вредом

скачаха около него, че царя си мощен познаха.

С радост морето отстъпи, конете безспирно летяха,

медната ос не можа да се даже намокри отдолу,

скоком конете го носеха право към стана ахейски.“ („Илиада“ 13 песен, 25-30)

     Докато за Хера въпреки наличието на собствена колесница, се придвижва и без нея над суша и вода. Как го прави Омир не казва, но подчертава колко бързо става. „Хера напусна стремглаво високия връх олимпийски,

мина Пиерия близка, Ематия, свидна за нея,

вихром прехвръкна над снежни високи била в планините

на конелюбци тракийци: с нозе не докосна земята.

И от Атон се понесе над бурните морски талази,

стигна най-после във Лемнос, града на Тоанта божествен.“ („Илиада“ 14 песен, 225-230)

     Във всеки един случай Омир описва възможности надхвърлящи човешките. Някои от образите на колесници се доближават например до съвременните полети със самолет, както и плаване с кораб на подводни криле или въздушна възглавница. Какво всъщност описва Омир?

         3.4.Зевс се съобразява с предречена съдба и проверява с везни кой ще надделее

„Щом като слънцето стигна зенита на свода небесен,

тъкмо тогава Кронид заопъва везните си златни:

сложи в блюдата два жребия, носещи гибелна участ

на конеборци троянци и меднохитонни ахейци.

Вдигна везните, съдбовния ден на ахейци се спусна.

Смъртният жребий ахейски достигна земята кърмилка,

а пък троянският жребий политна дори до небето.“ („Илиада“ 8 песен, 65-70)

     Омир използвайки кратки понятия като везни и жребий, не дава повече информация за какво всъщност става дума. Не е ясно каква е на външен вид везната или от какъв материал е изработена. Не е ясно какво представлява жребия – ахейски или троянски, на Ахил или на Хектор и т.н. Омир ни поднася поредния въпрос свързан със съдбата на отделни герои или изхода на масова проява каквато е отделна битка, поход или война.

         3.5.Познания за химическия елемент – сяра.

      Омир споменава за сярата и нейните димообразуващи свойства близо 800г.пр.н.е. Излиза, че в онези далечни времена тя е известна със задушаващата си миризма – често сравнявана с миризмата на развалени яйца. Вероятно заради тези и свойства е използвана от жреците по време на  религиозни обреди. Това предполага приписването и като притежание на боговете. Даже Омир я споменава в ситуации свързани с конкретни действия на боговете, например на Зевс.

„Гръмна Зевс грозно и мигом слепяща светкавица прати.

Тя пред конете на цар Диомеда удари в земята.

Огън страхотен от пламнала сяра се вдигна високо.“ („Илиада“ 8 песен, 130-135)

       Освен като следствие от действия на боговете, тя присъства и при тежки състояния на героите.

„Хектора блъсна в гърдите, над щита до шията близо.

Както дъб рухва, съборен из корен от удар на Зевса,

Мирис противен на сяра от него се пръска далече…“ („Илиада“ 14 песен, 410-415)

        В същност не e ясно, какво иска да каже Омир, с описанията за познание относно свойствата на химическия елемент – сяра?

            3.6.Бог Аполон затрупва ахейския ров

        Омир описва поредна свръхчовека проява, а имено начина за засипване на част от ахейския ров пред защитната стена. За целта делото е на бога Аполон, а не на троянците.

„… а Феб Аполон предводител им беше,

сриваше лесно с нозе на дълбокия ров бреговете,

плътно засипа средата и равна пътека проправи,

толкова дълга, широка, доколкото с копие хвърлят,

щом се мъже състезават, изпитвайки своята сила.

Там се стълпиха троянци, начело със бог Аполона;

вдигнал егида безценна, той къртеше лесно стената.

Както дете край морето, натрупвайки купчина пясък

да си направи от него играчка за детска забава,

после отново я пръска с ръцете и със нозете

тъй далнострелецо бог Аполоне, ти срути без мъка

тежката пот на аргийци, а тях ги обърна във бягство.“ („Илиада“ 14 песен, 355-365)

   Това действие е обичайна практика при военните действия за преодоляване на препятствие от типа на ров. Най-бързата процедура е затрупване на рова с предварително подготвени материали – дървета, камъни, клони, трупове, пръст и всякакви подръчни средства. Те се докарват до рова и хвърлят в него до оформянето на удобен проход, под непрекъснатия обстрел на врага. В случая според Омир това се извършва в хода на атаката на троянците от бог Аполон. В същност какво и как става, не е ясно.

            3.7.Майсторството на ковача в лицето на бог Хефест

         Ковачите в древните общества са винаги на особена почит. Те владеят магията на металите и изработването на различни по предназначение предмети и най-вече оръжия. Те винаги имат специфичен белег или недъг, например бога Хефест е куц и трудно се придвижва.

„…двореца…меден го беше изваял за себе си куцият Хефест.

Тя го намери да шета покрай меховете си потен.

Той едновременно двайсет триножника нови ковеше,

за да ги в низ подреди край стената в двореца си дивен.

Всеки крак беше снабден с колелца от излъскано злато,

та да се движат сами към съвета на всички безсмъртни

и да се връщат отново в двореца – за чудо и приказ.

Вече ги беше довършил, но липсваха дръжки изящни –

той ги приготвяше сръчно и скрепките вече ковеше.“ („Илиада“ 18 песен, 370-375)

     Той притежава способността да майстори в надхвърлящи човешките способности мащаби. Използва множество мехове за раздухване на жарта, но и едновременно кове двадесет триножника – нещо като поточна линия. В случая е интересна думата – едновременно. Изковава и колелца за свободно придвижване на тежките триножници, а не тяхното пренасяне. Те не само свободно се придвижват, но и знаят къде да отидат. Нещо като механични „роботи“ обслужващи нуждите на боговете. Омир го вижда или чува отнякъде, или това е фантазия за необяснима реалност на божествено ниво. Какво иска да каже с това Омир на своите съвременници, а защо не и на нас – бъдещите поколения?

„….Две верни прислужници тръгнаха с него –

цели от злато, напълно подобни на живи девици:

имаха разум в главата, и говор, и сила голяма,

знаеха всички изкусни дела на богините вечни.

Двете подкрепяха бога, че той се придвижваше трудно.“ („Илиада“ 18 песен, 415-420)

      Още веднъж се сблъскваме с необясним за древността факт. Наличие на механични прислужници от злато наподобяващи живи девици. Те не само наподобяват, но имат разум, могат да говорят и са силни. Та ние дори днес не можем да постигнем в такъв мащаб т.нар. изкуствен интелект. Все още се учим как роботите да приличат на човек и да го заместват. Откъде ли е тази надхвърляща възможностите на древността според наши оценки, фантазия на Омир?

„….и към меховете си тръгна.

Право в жарта ги насочи, на работа в миг ги опъна.

Всичките двадесет меха в пещта му задухаха силно,

пущайки струи въздушни, различно разпалващи огън,

за да помагат със ритъм променлив ту бързо, ту бавно,

майсторът както изисква, та делото скоро да свърши.

И наковалня голяма намести на здрава подставка,

тежък чук взе във едната ръка, а в другата – клещи.“ („Илиада“ 18 песен, 465-475)

      Поредния цитат на Омир подкрепя изложеното по-горе. Това предизвиква повече въпроси отколкото да дава отговор.

      Освен това Хефест, само за една нощ изковава величествения и украсен щит, броня, шлем и наколенници за Ахил. Как е възможно това?

     В „Илиада“ Омир описва неща и явления, които дори и днес, толкова векове по-късно, не сме постигнали във вида на неговото поетично описание. Дали е свидетел на явления надхвърлящи човешките възможности в древността или отразява мечти на древния поет спрямо трудоемки и опасни за живота на човек реалности. Какво иска да ни каже в крайна сметка и най-вече как го разбираме днес?

Използвани материали

1.Омир „Илиада. Митове, легенди, епос“  Александър Милев, Блага Димитрова 1969г. https://chitanka.info/text/2033-iliada – видяна 20.02.2017г.

30.03.2017г.

гр. София

© ор.подп. д-р на НБУ Димитър Манчоров

© интернет версия – Димитър Манчоров