Кан Тервел
владетелят на българите
Смятаме, че знаем доста факти за кан Тервел и неговото управление. Дали е така и доколко едностранчиво разглеждаме достигналите до нас съобщения на хронистите писали след VIII век? Ще направя опит за реконструкция на наличните данни от военно-политическа гледна точка на фона на събитията в края на VII и началото на VIII век.
1. Род и произход на кан Тервел.
След успешното управление на кан Аспарух, владетел на българите около река Дунав бил кан Тервел.
В „Именник на българските ханове” е било записано: „Тервел – 21 години. Родът му Дуло, а годината му теку читем”. 1 Следователно Тервел произхождал от древния владетелски род на българите Дуло. Той бил наследник на дядо си кан Кубрат, вуйчо си Орган и на баща си кан Аспарух.
По наследство освен за признаването му за независим владетел е имал основание за претенции и към императорите на Източната римска империя (Византия). Неговия дядо кан Кубрат и вуйчо му Орган са били удостоени от самите ромейски императори с почетната титла патриций. Освен това дядо му е приел в детска възраст християнството. Живял известно време в императорския двор, което предполага да е научил поне говоримо, ако не и писмено официалния език на ромеите. Сключил договор с император Ираклий през 635 година и впоследствие след смъртта му полагал грижи за неговото семейство и деца. Т.е. той се ползвал с влияние и имал представители в Константинопол. Този факт е споменат от Йоан Никиуски – коптски епископ, който през 696 година бил назначен за управител на всички манастири в Горен Египет. За Аспарух няма данни дали е имал такава титла или да е получил впоследствие. Според мен не е пропускал да се възползва като наследник на кан Кубрат – патриция, при сключване на мирния договор с император Константин IV Погонат (668 – 685 г.) Още повече, че последният е представител на Ираклиевата династия, която имала близки взаимоотношения с българите и най-вече с кан Кубрат.
Според мен кан Тервел в дипломатическите си контакти също не е пропускал да отбележи признатите от византийските императори владетелски достоинства на своя дядо, вуйчо и баща. Може би това е имало някакво допълнително значение, за решението на император Юстиниан да му присвои титлата кесар – втори в империята. Обещаното от императора Юстиниан сродяване чрез сватба на Тервел с дъщеря му не е посочено от хронистите като събитие, което да е станало. Това би предизвикало отзвук не само в империята, но и сред околните народи. В същото време титлата кесар би била оправдана по роднинска линия. Значи зад това признание се крие още нещо.
Към момента не са налице данни дали и колко братя или сестри е имал.
2. Кан Тервел – владетел 21 години.
В „Именник на българските ханове” се посочват за кан Тервел – 21 лета (години) власт.
За начална година се приема теку читем по българския календар, който през 1976 г. е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света. Предполага се неговото създаване около 5505 г. преди Христа. Практически не се използва в днешно време.
Изследователите не са на единно мнение за броя години на управление. Проблема е в различните мнения за древния български календар дали е бил лунен, лунно-слънчев или слънчев. Допълнителна трудност е как се приравнява към действащия тогава юлиански календар. Началото на управлението се смята през годините от 691 до 702 и дори от 706 година. Края на управлениято варира от 718 до 721 година.
Тъй като смятам, че българският календар е бил слънчев и на база данните от Именника и отделни сведения на хронистите, приемам за работна версия – времето за неговото управление да е в периода между 700 и 721 година.
3. Живот на кан Тервел.
За живота на кан Тервел няма конкретни данни. Освен няколко по именни споменавания във връзка със събития свързани с Източната римска империя (Византия).
За дядото на Тервел, Теофан (759 – 818 г.) записал: „През годините на Константин, който управлявал на Запад, Кробат, господарят на казаната България и на котрагите, завършил живота си.” 2 Император Константин управлявал през периода от 641 до 15 септември 668 година. През периода между 663 и 668 години (пет години), той управлявал от Италия до своята смърт в Сиракуза. Така смъртта на кан Кубрат със значима доза вярност може да се възприеме между годините 663 и 15 септември 668 година.
След кан Кубрат на власт бил Безмер от рода Дуло за три години. Тези години най-вероятно по-взаимно съгласие били използвани от петимата братя за подготовка за разселване в ралични направления. Може да предполагаме, че още от тогава кан Аспарух бил самостоятелен владетел на част от българите, както и неговите братя. Като имаме впедвид, съобщението от Именника за 61 години живот, той вероятно е бил роден около 639-640 години. За разглежданото време на смъртта на баща си кан Кубрат е бил около 23 – 28 годишен. Преминал етапите на подготовката за воин и владетел. Да не забравяме, че имал още поне два официално споменати по-малки братя Алцек и Кубер. Те би трябвало да бъдат също на възраст даваща право на наследствена власт над поверените им народи.
С голяма вероятност може да се смята, че от тогава може да се предполага раждането на Тервел. Крайнат,а но малко вероятна година на раждането му е около или след 680 година, когато Аспарух вече е бил приблизително на 40 годишна възраст. Това предполага, че Тервел като 12 – 17 годишен бил не само свидетел, но и участник в действията на баща си по време на войната с ромеите и подписването на мирния договор с император Константин IV, признаващ новите завоевания и независимост на българите начело с кан Аспарух. През 689-690 година по времето когато 19 годишния император Юстиниан II, според патриарх Никифор, нарушил договора с българите и настъпил към Тесалоники (Солун), Тервел най-вероятно бил на възраст между 22 – 27 години. Не изключвам вероятността да е участвал или дори ръководил нападението и победата над войската на завръщащия се в Константинол Юстиниан в отговор на нарушения мир. При срещата си със сваления от власт 33 годишен Юстиниан през 704-705 година и оказване помощ за негово завръщане на трона, Тервел най-вероятно е бил на възраст между 37 и 43 години.
В края на своите двадесет и една лета управление Тервел най-вероятно е бил на възраст между 53 и 59 години.
Няма данни за негово семейство и деца. Липсват такива и дали император Юстиниан е спазил своето обещание да му даде за съпруга своята дъщеря.
4. Кан Тервел – господар на българите
За началната година на управлението на кан Тервел все още няма единно мнение. Както писах по-горе в работната ми версия тя е към 700 година. Това се потвърждава донякъде и от късния хронист Зигеберт – монах от манастира Жаблу в дн. Белгия, който в своята хроника за събитията от 381 до 1106 година (живял 1030 – 1112 год.) е записал: „700г. Над българите се възцарил Тервел.” 3
Баща му кан Аспарух се смята, че загинал в бой с хазарите около Вознесенск. Най-вероятно е бил опит с въоръжена сила за освобождаване на българите на по-големият му брат Баян от хазарска власт. За това няма преки свидетелства. Няма споменати данни и за размирици в земята на българите около река Дунав след неговата смърт. Т.е. възкачването на престола на Тервел преминало в спокойна вътрешна обстановка. Отчитайки и предполагаемата му възраст, той най-вероятно е бил съвладетел и често замествал в Плиска кан Аспарух при неговите походи. До 704 година няма сведения и за размирици или въоръжени сблъсъци по границите с хазарите, аварите или ромеите. Най-вероятно ромеите спазвали договора подписан между Константин и Аспарух като редовно плащали ежегодния данък и спазвали мира.
По време на управлението на кан Тервел в Източната римска империя (Византия) настъпили смутни времена на междуособици, а на престола се сменили няколко императора:
– Лентий от Исаврия след преврат и сваляне на Юстиниан II от власт бил император за кратко време през периода 695 – 698 години. След заговор свален от Апсимар, му бил отрязан носа и изпратен в манастира Псаматион в столицата. Там живял до 705 година, когато дошлия наново на власт Юстиниан заповядал да го екзекутират.
– Тиберий III със собствено име Апсимар бил на трона от 698 до 705 година. По същото време в Константинопол върлувала заразна болест. Вероятно в последните му години на управление настъпили усложнения в империята. Тиберий бил свален от Юстиниан с помощта на Тервел и убит след публични унижения.
– Юстиниан II с помощта на кан Тервел, повторно на власт за времето от 705 до 11 декември 711 година. При заплахата от заговор срещу него, кан Тервел отново му оказал въоръжена помощ като изпратил отряд от 3000 воини. След поражението на Юстиниан, българските воини се завърнали в родна земя. Той бил убит и свален от Филипик Вардан. Същата участ сполетяла и неговия шестгодишен син и наследник Тиберий от втората му жена Теодора – покръстената хазарска принцеса сестра на хазарския хаган Ибузир.
– Филипик Вардан на власт от 711 до 3 юни 713 година. Отменил приетите канони от Шестия вселенски събор (680-681 година), поради което Римската църква не го признала за император. Вероятно не спазвал мирния договор с българите и кан Тервел през 712 година нахлул и достигнал до околностите на Константинопол. По-късно свален от власт и ослепен.
– Анастасий II Артемий на власт от 713 до 715 година. Най-значителната му постъпка била, че след като научил за готовността на арабите за ново настъпление, заповядал жителите на Константинопол да се запасят с храна за три години. Този, който нямал възможност трябвало да напусне града. През 715 година абдикирал от властта, станал монах и бил заточен в манастир в Тесалия.
– Теодосий III Адрамит на власт от 715 до 717 година. През 716 година подписал мирен договор с кан Тервел. Свален на 25 март и изпратен в манастир в Ефес в Мала Азия
– Лъв III Исавър на власт от 717 до 741 година. Основател на Исаврийската династия. С помощта на българите се справил с едногодишната арабска обсада на Константинопол.
Всеки от тези императори провеждал собствена вътрешна и външна политика. Основни аспекти били съпротивата срещу нашествията на арабите и отношенията с българите начело с кан Тервел и хазарския каганат.
Кан Тервел на няколко пъти се намесвал активно във вътрешните междуособици в борбата за власт в Източната римска империя.
– през 705 година начело на армията си оказал военна и финансова помощ на Юстиниан II да се завърнел на власт;
– през 711 година по молба на император Юстиниян II отново му оказал въоръжена помощ с отряд от около 3 000 воина. Те били прехвърлени през Босфора и разположени в долината Даматрийска във Витиния в Мала Азия. Кан Тервел вече лично не участвал. Според патриарх Никифор новия император Филипик поел ангажимент българската войска да се завърне невредима в родните земи.
– от 712 до 716 година извършил поредица въоръжени набези в Тракия стигайки до стените на Константинопол. По този начин реагирал на неизпълнение на мирния договор сключен с Константин IV и Юстиниан II и прибирал със сила дължимият му годишен данък. В резултат през 716 година бил подписан нов договор за мир с император Теодосий III.
– през 719 най-вероятно към 721 година оказал военна помощ на сваления от власт Анастасий II, който организирал преврат за сваляне на император Лъв III. Получил помощ от българите, но в името на спазване на договора и мира бил предаден на императора Лъв и обезглавен през 721 година.
5. Кан Тервел – талантлив пълководец
Кан Тервел освен като владетел се проявил и като талантлив пълководец в няколко успешни военни операции срещу Източната римска империя (Византия).
– през 705 година кан Тервел според патриарх Никифор „въоръжил целия си подвластен народ и заедно с него (с Юстиниан II) се отправил към столицата. И като стигнал до Влахернските стени, цели три дни той призовавал жителите на града да приемат своя император.” 4
На практика трябвало да преодолеят около 480 км най-вероятно от района на Плиска през Стара планина до Константинопол. При средна скорост от 30-40 км в денонощие им е отнело около 16-12 денонощия без да броим еднодневните почивки на всеки пет-шест дни. Войската е трябвало да се снабдява с продоволствие по време на похода. В случая кан Тервел не можел да си позволи да се държи като завоевател и да се осигурява със сила. С такива действия би злепоставил стария нов претендент за трона Юстиниан II. Най-вероятно е получавал доброволна помощ от местното население или закупувал прехраната.
Потвърждение за това е съдбата на бъдещия император Лъв. Той с баща си били преселенци и пастири в района на Месемврия. Когато Юстиниан с войската на кан Тервел преминавали от там, младият Лъв им подарил 500 овце като провизия за войската. Подобно поведение може да обясни не само как се е снабдявала, но и как българската войска преодоляла разстоянието без да срещне организирана въоръжена съпротива от местните гарнизони. Нещо повече по време на престоя пред стените на Константинопол действащия император Теодосий III не предприел или дори не организирал някаква въоръжена съпротива с гарнизона на столицата.
Разчета показва, че кан Тервел с войската си отсъствал от родна земя повече от два месеца и половина през 705 година. В това време е включен пътя до Константинопол и обратно. То нараства допълнително: от посочените три дена на преговори пред стените на Константинопол; кан Тервел с войската си останал толкова време колкото било необходимо на Юстиниян да утвърди властта си; дните за тържествените церемонии и речи пред базиликата, приемане строя на войските и други действия свързани с подготовката за завръщане. Времето допълнително нараства, тъй като при завръщането си най-вероятно преминал през дарената му област Загоре. Все пак трябвало лично да назначи нови управители и да остави гарнизони, които да сменят ромейските. Т.е. отсъствието му от България най-вероятно било около половин година.
– през 708 година Кан Тервел победил войската на император Юстиниан II при Анхиало. Според патриарх Никифор, императора след като довел от Хазария жена си и своя новороден син Тиберий, когото тържествено обявил за свой наследник, предприел подготовка за война като скъсал мира с българите. Кан Тервел от свои хора търговци и разузнавачи най-вероятно свовременно получил сведения за прехвърляне и съсредоточаване на ромейски войски в Тракия. Същите след известно време да речем поне месец са поели на поход към Анхиало по суша и море. За да стигнели до там са преодоляли около 350 км за минимум 12-15 денонощия. Кан Тервел след първите сведения разполагал с достатъчно време скрито да организира и съсредоточи силите си в околностите на Анхиало. Най-вероятно използвал като район за съсредоточаване придобитата преди три години област Загоре. Изчакал търпеливо нищо неподозиращите ромеи да нарушат дисциплината и с устремно нападение ги разгромил. След това българите три дена обсаждали императора в Анхиало, който успял с кораб да избяга. След този урок император Юстиниан II разбрал, че трябва да спазва мирния договор.
– Кан Тервел е разполагал с подготвени във военно и политическо отношение командири. Той ги назначавал, разчитал на тях и ги изпращал на отговорни самостоятелни задания с отряди от няколко хиляди воини на чужда земя.
Първият описан случай за който станало на въпрос бил през 711 година. Кан Тервел изпратил отряд от 3 000 воина в помощ на император Юстиниан II. Той бил прехвърлен през Босфора и разположен в Даматрийската долина във Витиния в Мала Азия. Новият император Филип Вардан обещал на българите безопасно да се завърнат в родните си земи. Явно не е искал в първите дни на своята все още нестабилна власт да имал проблеми с кан Тервел. Т.е. командира на отряда с действията си запазил мира. Въпреки това веднага след завръщането си кан Тервел предприел нахлувания на ромейска земя като отрядите стигали и до стените на Константинопол. На-вероятно императора Филип Вардан пускайки назад отряда счел, че можел да използва този факт за претенции и да не плащал полагащия се годишен данък. За което получил незабавен отговор със силата на оръжието. Най-вероятно участниците в отряда са били превъзходни водачи по вече позната местност в ромейските земи.
Вторият описан случай, който станал известен в цяла Европа бил през 717-718 година. Време когато арабаската армия обсадила за една година по суша и море Константинопол. Тогава изпратената войска от кан Тервел внушила такъв страх сред арабите, че те изкопали втори ров в своя тил срещу българите и заделили 20 000 воини да го отбраняват. Според различните хронисти те избили в бой межу 22 000 и 32 000 араби. Бойните действия се развивали през различни сезони на годината и в условията на извънредно сурова зима. Българите спрели опита на арабите за завладяване на Балканите и за настъпление по суша към вътрешността на Европа.
Следващият описан случай е след 719 година, когато оказал военна помощ на сваления император Анастасий II. Последния организирал преврат за сваляне на император Лъв III. Получил помощ от българите, но в името на спазване на договора и мира командира на отряда го предал на император Лъв.
6. Кан Тервел – владетел и дипломат
Кан Тервел спазвал сключения договор между кан Аспарух и император Константин IV Погонат.
При срещата си със сваления и в изгнание Юстиниан II е постигнал най-вероятно нови допълнителни клаузи, които да влязат в сила при успех. Дори фигурирало обещание за роднинство, чрез сватба с дъщерята на императора Анастасия. Тя била родена от първата му жена Евдокия. За нея нищо не се знае след свалянето му от власт. Дъщерята най-вероятно била родена между 686 и 695 година. Според това към 704-705 година била на възраст между 10 и 17 години.
Интересното е, че в домашен надпис на Мадарския конник е отбелязано, че чичовците на Тервел не повярвали на Носоотрязания и се оттеглили в Керамисийските полета. Излиза, че Тервел поддържал тесни контакти и с българите на Кубер. Този факт от каменната книга на българите, заслужава допълнително внимание и анализ.
След успешното възстановяване на Юстиниан II на власт Тервел бил почетен с много дарове и знаци на царствена власт. Получил титлата кесар – втори след императора. Седял на трон редом с Юстиниан и приемал строя на българските и ромейски отряди. Произнесъл реч в Базиликата пред населението на града. На какъв ли език? Получил във владение без да пролива кръв и да води битки нова земя – областта Загоре. Тези договорени условия най-вероятно се спазвали и след битката при Анхиало. Тогава Юстиниан нарушил договора, но победен бил принуден да продължи да го спазва.
След като следващите императори: Филипик Вардан (711 – 713 г.) и Анастасий II Артемий (713 до 715 г.) не спазвали договора приет между кан Тервел и Юстиниан II били предприти поредица от нашествия. Българските отряди стигали до стените на Константинопол. Нарастващата опасност от арабско настъпление от юг и неспокойните българи принудили новият император Теодосий III Адрамит да подпише нов договор с кан Тервел. За неговото съдържание научаваме от Теофан, по повод искането на кан Крум през 813 година (почто един век по-късно) да се възобнови изпълнението му. Клаузите му заслужават отделно разглеждане.
Интересен е факта споменат от патриарх Никифор за наличие на взаимни контакти между кан Тервел и император Лъв не само чрез писмена кореспонденция, но и с представители в съответния властови двор. Така при българите е бил патриция Сисиний по прякор Рендакий. Той договарял участието им в битката срещу арабите. Впоследствие договорил помощ за сваления преди време Артемий в заговора му срещу император Лъв.
7. Военно-политическа обстановка в края на VII и началото на VIII век
Аварския каганат бил ангажиран с лангобардите и вътрешни проблеми. Няма сведения за агресивни действия по северозападната граница на българите.
Хазарите хачело с каган Ибузир Главан (690-715 година) имали сериозни проблеми с арабите. От 706 година водели непрекъснати въоръжени сблъсъци с тях за контрол над Дербент. През 713-714 години арабите го завладели окончателно и нахлули на север. През 717-718 година хазарите нахлули в Иранската област Азербейджан – южно от река Аракс. Хазарския каган Ибузир след сродяването с Юстиниан II, най-вероятно разчитал на съвместни действия срещу арабското настъпление.
Източната римска империя (Византия) се намирала в тъмен период на управление. Императорите се сменяли един след друг без да успеят да направят нещо съществено. Например докато Юстиниан II бил в изгнание арабите превзели Картаген и провинциите по северното крайбрежие на Африка. Ромеите в последствие изгубили Мопсуеста и Тиана. За да се стигнело до едногодишната обсада на Константинопол през 717-718 година по суша и вода. Всичко това водело до свръхнапрежение на силите на империята във военното дело, финансите, стопанството и загуба на земи и градове.
Новосъздадения арабски халифат опиращ се на исляма като религия, провеждал агресивна въоръжена настъпателна политика на широк фронт. След провала на първата обсада на Константинопол между 674 и 678 година, сключения с император Константин IV 30-годишен мир му позволил да възстанови силите си. Те превзели Дербент, северното крайбрежие на Африка, прехвърлили се през Гибралтар и завладели Южна и Централна Испания. Останал стренежа им да завладеят Константинопол и от там да настъпят през Балканите към Европа. Това довело до втората обсада на града през 717-718 година. Не бил далеч денят когато биха застрашили и българската държава.
От изложеното до момента се вижда величието на кан Тервел. Той не само запазил постигнатото от баща му кан Аспарух, но и без проливане на кръв го разширил получавайки в дар областта Загоре. Не само утвърдил независимостта на българите и техния владетел, но получил и титлата кесар – първи след императора в Източната римска империя. През цялото време на управление не е допуснал водене на бойни действия на собствена земя. Това неминуемо било благоприятно условие за развитите на стопанството и търговията. Войската му била боеспособна и подготвена за водене на победоносна война, а с отделния отряди успешно изпълнявала заповядани самостоятелни действия.
Цитирана и използвана литература:
1. Моско Москов „Именник на българските канове (ново тълкуване)” ДИ „д-р Петър Берон” София 1988 г. стр. 30
2. Моско Москов „Именник на българските канове (ново тълкуване)” ДИ „д-р Петър Берон” София 1988 г. стр. 222
3. Латински извори за българската история, том III Издание на Българската Академия на Науките София, 1965, стр. 42
4. Никифор патриарх Константинополски „Кратка история след царуването на Маврикий” Книгоиздателство Зограф, 1997 г. стр. 57 и ГИБИ
5. Гръцки извори за българската история, том III, Издание на Българската Академия на Науките София, 1960 г.:
– Анонимна хроника стр. 223-225
– Теофан Изповедник, Хронография, стр. 226-289
– Патриарх Никифор, стр. 290-306
10 март 2021 година подп. д-р Димитър Манчоров
гр. София