Поемите на Омир „Илиада“ и „Одисея“, през вековете и до днес са обект на специализиран и масов интерес. Описаната Троянска война е в основата на т.нар. „Троянски цикъл“ или както е общо възприето да се нарича време на герои. Писаните и визуализирани версии са толкова разнообразни и въздействащи, че в своята цялостност са далеч от разказаното от Омир. В археологически и исторически аспект се обосновава или оспорва истинността на войната като събитие, реалното местоположение на Троя и величието на ахейската култура, градове и герои-победители.
От военен аспект, троянската война e въоръжен сблъсък между две коалиции, като времева продължителност, пространство и последствия. Между многото изброени от Омир участници са траките. За тяхната култура, роля, възможности и принос в защитата на Троя, в повечето случаи се премълчава. Скромно се споменава във връзка с изброените участници във Втора песен на „Илиада“, или по повод малкото редове посветени на величието и смъртта на тракийския цар Рез/Резос и неговите воини.
Траките заслужават много повече. Внасяните умишлено или не, корекции от устните разказвачи през вековете, от авторите при записването на разказите, многократните преписи, преводи и издавания, не ни оправдават. Всяка промяна оставя следи и предполага противоречия, ако не в творбата, то с други източници – писмени и материални.
Изходна база за анализ на тракийското участие е „Илиада“ на Омир. Творбите от Троянския цикъл ще са за допълнение или доуточняване. Има се в предвид, че дори съдържанието на самата „Илиада“ предизвиква повече въпроси, отколкото дава отговори.
Аналитичната реконструкция по „Илиада“ на Омир, ще бъде в няколко аспекта: проследяване на родословните връзки между главните действащи лица от коалицията на Троя; тракийски вождове и воини участници в защитата на Троя; съотношение между участниците в троянската коалиция; премълчано от Омир в „Илиада“; постижения на траките и ролята им в Троянската война.
1.Родословие на цар Приам
Цар Приам с първо име Подарк е владетел на Троя в продължение на около 40 години.
Син е на Лаомедонт (убит от Херкулес) и майка Стримо. Брат на Титон (баща на Мемнон – цар на етиопци, загинал пред Троя), Хесиона (дадена от Херкулес като награда на Телеман от остров Саламин) и Антигона.
Баща му Лаомедонт е син на Ил – основателя на Троя и майка Евридика. Брат на Темис (омъжена за Капис – родители на Анхиз, бащата на Еней) и Телеклея (омъжена за Кисей, цар на Западна Тракия).
Дядо му Ил е син на Трос и нимфата Калироя. Брат е на Асарак (легендарен владетел на Дардания, баща на Капис – дядото на Еней) и на Ганимед.
Прадядо му Трос е син на Ерихтоний и Астиоха, внук на Дардан. Има три сина Ил, Асарак и Ганимед. На конете на Трос препуска Еней.
Прапрадядо му Ерихтоний е син на Дардан и Батия.
Родоначалника на дарданите, Дардан е син на Зевс и плеядата Електра. Има брат Иасион. Дардан е тракиец, роден на остров Самотраки. От там се преселва във Фригия, където в подножието на планината Ида основава едноименния град. Смята се, че с брат си са посветени в мистериите на Деметра.
От друга страна Приам в „Илиада“ е описан като баща на 50 сина и 12 дъщери.
„…в прекрасния дом на Приама,
който бе вредом известен с блестящите стаи с колони;
там петдесет се намираха спални от мрамор изгладен,
… спяха във тях синовете на царя със свойте съпруги;
… точно отсреща и вътре в двореца за царските щерки
имаше спални дванадесет …“ („Илиада“ 6 песен, 240-245)
От първата си жена Арисбе има един син Есак, който умира преди войната. От втората си жена Хекуба добилите известност са: синовете Хектор, Александър/Парис, Деифоб, Троил, гадателя Хелен, Полидор и дъщерите Креуса (първата жена на Еней), Лаодика и Поликсена (снахи на Антенор), Касандра (пророчица на която никой не вярва), Илиона (женена за царя на Тракийски Хелеспонт, Полимнестор). Останалите деца са от наложници.
Хектор – син на Приам и Хекуба. Наследник на царската власт на Приам в Троя. Пълководец на троянски и съюзни войски. Смел и „професионален“ воин, който излиза неведнъж в двубои на бойното поле. Убива към 22 ахейски вождове и герои, включително Патрокъл, но загива в двубой с Ахил. Женен за Андромаха. Тя е дъщеря на мизийския цар Етиен от град Тива Плакийска. По време на Троянската война града е превзет и разрушен от отряд начело с Ахил. Нейният баща и седемте и братя са убити.
Александър/Парис – син на Приам и Хекуба, брат на Хектор. Отвлича Елена съпруга на царя на Спарта, Менелай и дава повод за Троянската война. Парис е рисуван с тракийска шапка на главата.
| Елена и Прис, керамика от 380 – 370 г.пр.н.е. | Фрагмент от стенопис в Казанлъшката гробница – тракийска шапка на фигурата в центъра. |
Еней – син на Анхиз, женен за Креуза, дъщерята на Приам и водач на дарданците във войната. Омир описва неговото родословие и роднинство с Приам в 20-та песен на „Илиада“ в разговора му с Ахил преди двубоя:
„Аз се гордея навред, че съм родният син на Анхиза
Великодушен, а моя е майка сама Афродита.
…
Искаш ли нашия род ти добре да познаеш, изслушай
всичко, което мнозина от хората знаят отдавна:
облакосборецът Зевс е баща на Дардана известен.
Той основа град Дардания, а Илион благодатен
още не беше заселен от смъртните хора в полето:
те обитаваха склонове на многоизворна Ида:
Този Дардан е баща на прочутия цар Ерихтоний,
който е най-знаменит със богатство сред тленните хора:
имал три хиляди кипри кобили на паша в полето,
всички наперено горди със своите кончета малки.
…
Цар Ерихтоний баща е на Троса, владетел троянски,
Трос е родител на тримата сина, царе благородни:
доблестен Ил, Асарак и след тях Ганимед богоравен,
който наистина бе най-красив между смъртните хора.
…
Ил пък създаде потомък, почтения Лаомедонта.
Лаомедонт синове пък отгледа: Титона, Приама,
Клития, Лампа и Хикетаона, потомък на Арес.
Капии, синът Асараков, е татко на царя Анхиза.
Аз съм роден от Анхиза, а Хектор е син на Приама.
Ето родът ми и кръвта ми, с които се хваля пред тебе.“
Илиада (20 песен 210-240)
Еней изнася на ръце баща си Анхиз от превзетата и горяща Троя. С оцелелите се смята за родоначалник на Древен Рим. Няма отговор на въпроса, с какви и чии кораби по море от земите на Троя е пристигнал в земите на днешна Италия.
Антенор – един от влиятелните съветници на Приам, участник в преговорите с Одисей, предлагащ връщането на Елена. Той е женен за Теано жрица на Атина в Троя и сестра на Хекуба – жената на Приам. Освен това Теано е дъщеря на тракийския цар Кисей. От техните деца в Илиада се споменават 11 сина, като 7 от тях загиват в бойните действия.
Извода е, че Приам е по произход с тракийски прародител, обвързан е с дарданците на Анхзис и Еней, както и с траките от Западна Тракия. Това е налице и сред най-близкото му семейно обкръжение. Поради това получава от траките всеобхватна помощ с войски и продоволствие. Същите със собствени сили и средства осигуряват прехвърлянето им през Хелеспонт (пролива Дарданели) и пристигане пред стените на Троя.
2.Тракийски вождове и воини участници в защитата на Троя, според Омир.
Вождове от Втора песен на „Илиада“
Акамант – начело на дарданците, идва от Хелеспонт. Син на Антенор и Теано. В бой убива 1 ахеец и загива от ръката на Аякс Таламонов.
Пейрой Амбрасид от Хелеспонт.
Евфем – вожд от тракийското племе на „кикони копиеборци“. За да пристигнат при Троя, най-вероятно преодоляват около 244км по суша и се прехвърлят през Хелеспонт с кораби на тракийския цар Полимнестор.
Пирехъм – от тракийското племе пеони. Пристигнал от гр. Амидон до Аксий (р.Вардар). Въоръжени с лъкове вити. При своя преход преодоляват около 560 км до Троя. По пътя си, вероятно се прехвърлят през Хелеспонт с кораби на тракийския цар Полимнестор. Убит от Патрокъл.
Тракийци споменати от Омир
Форкис Фенопсов – тракиец син на Феноп, предводител на фригийците. Фригите са тракийско племе от Фригия в Централна Мала Азия. Убит от Аякс Теламонов.
Аретаон – с тракийски корени от Фригия със синове Асканиус и Форкис. Убит от Тевкър.
Цар Рез/Резос и 12 негови воини. Владетел на едоните, които обитават двата бряга на река Струма, в района на златоносната планина Пангей (Кушница). Пристигат при Троя и се разполагат на лагер извън града. Изненадващо нападнати през нощта и убити от Диомед и Одисей. Еврипид (480-406 г.пр.н.е.) в трагедията „Рез“ ни посочва, че война със скитите забавя пристигането на Рез и войската му.
Ифидамант и Коон, братя синове на Антенор, от тракийското племе едони на цар Резос, убити от Агамемнон.
Полиместор – цар на Тракийски Хелеспонт по време на Троянската война. Неговата съпруга Илона е най-голямата дъщеря на цар Приам и Хекуба. Има версия, че преди падането на Троя, Приам изпраща най-малкия си син Полидор с много голямо богатство, при дъщеря си Илона да го възпитава. След падането на Троя, Полиместор от алчност хвърля Полидор от скала в морето. Той е действащо лице в трагедията на Еврипид „Хекуба“. През цялото време на войната, най-вероятно осигурява с кораби прехвърлянето на тракийските отряди през „бързотечен Хелеспонт“. Също така не позволява на ахейците начело с Агамемнон да предприемат плавания през Хелеспонт или разоряване на земите му.
Ригм Пейроев – син на Пейрой, наскоро пристига от Тракия, убит от Ахил.
Астеропей Пелегонов – син на Пелагон и внук на речния бог Аксиос. Пристига от плодна Пеония преди 11 дни, „начело на пеонски воини с копия дълги“, според Омир. В поход от р.Аксий, преодолява около 560 км. Умее да мята с двете ръце едновременно две копия. Единствен успява да рани Ахил с копие, но в двубоя е убит от него.
Терсилох, Мидон, Мнес, Трасий, Астипил, Ения и Офелест – конеборци пеонци водени от Пирехъм и убити от Ахил, след смъртта на Патрокъл.
Аписаон – син на Хипас от Пеония, убит от Ликомед.
Поименно изброените от Омир в „Илиада“ загинали тракийци ни ориентират от кои тракийски племена са участниците. Може да се предполага, че от началото на войната участват от Тракийски Хелеспонт, Фригия, кикони и пеонци. В последствие пристигат и едоните на Рез, единадесет дни преди описаната в „Илиада“ битка за лагера и града.
3.Съотношение между участниците в троянската коалиция
В „Илиада“ са споменати няколко стотин имена на участници от двете воюващи коалиции в описаните към петдесет дена в края на десет годишната война. За Троянската коалиция без да броим жените и неучастващите в битките са посочени около 207 имена. Сред тях не са имената на троянски съюзници от превзетите острови Тенедос и Лезбос, от градовете Тива, Лирнес, Хриза и други. Просто в „Илиада“ няма споменати такива, освен например за бащата и братята на Андромаха – съпруга на Хектор. В резултат на търсенето в различни публични изследвания и списъци в интернет на български, английски и руски, се установи родословието и племенната принадлежност на част от тях. Тяхното разпределение (живи и загинали) е следното:
-44 имена на троянци и съюзници с родословие: Приам, Хектор, Абант, Агастроф, Аксил, Аластор, Антенор, Аретаон, Батиклей, Горготион, Дардан, Девкалион, Деикоонт, Демокоонт, Демолоент Антеноров, Демух Филеторов, Долон Евмедов, Дорикъл, Евфорб, Езеп, Елат, Ехемон, Илионей, Ис, Кебрион, Клит, Лаогон, Ликаон, Перим, Пидит, Полидор, Полиид, Полимел, Скамандрий, Тестор, Тлеполем, Трос Аласторов, Харопс Хиспасов, Херсидамант, Хиртий, Хиполох, Хиперенор, Хипомах;
-19 имена на съюзници: дарданци – Еней, Архелох; зелейци – Пандар; адрастейци – Адраст, Амфий; от Абида – Азий Хиртаков; пеласгийци – Пилей, цар Хипотой; пафлагонци – Пилемен; ализонци – Епистроф, Одий; мизийци – Еном, Хромий; меонци – Антиф, Местъл; карийци – Амфимах, Наст и ликийци – Сарпедон, Главк;
-67 имена с безличното – троянец или троянски воин: Аблер, Автоной, Агелай – 3 троянеца, Адраст – 2 воини, Алкандр, Алкатой – 3 воини, Амфотер, Архептолем, Астиал, Астиной, Дамас, Дейопит, Детор, Долопс, Дресос, Дриоп, Евип, Елас, Ениопей, Еном, Епалт, Епистор, Еримант, Ехакл Агеноров – 2 воини, Ехекъл, Ехепол, Ехий, Ифей, Ифитион Отринтеев, Керан, Ксант, Лаогон, Лизандър, Ликон, Ликофонт, Меланип – 2 воини, Мермер, Молион, Мулий – 2 воини, Ноемон, Ормен, Орсилох, Офелест, Пандок, Перифет, Пизандър, Пиларт, Пирас, Пританис, Проной, Протоон, Сок, Стенелай, Фалк, Халий, Хиподам, Хромий – 3 воини;
-43 имена с неустановен произход и принадлежност: Амопаон, Амфий, Антимний, Антифат, Епиклей, Ареитой, Еримант, Ерилай, Калетор, Клеобул, Кройсм, Мегада, Меланил, Менон, сина на Менойтий, два сина на Меропс, Морис, Мулий – 2 воини, Ойлей, Орест, Отрионей, Офелтий, Педас, Пиенор, Пилон, Пирий, Пирой, Сатния, Симоесий, Тимбрей, Тоант, Тоон, Тразимед, Ферекл, Фест, Фигей, Хипейрон, Хипейрох, Хиподамант, Хипотион, Ямен;
-34 имена на тракийци: Акамант, Архелох Антеноров, Аписаон, Асканий, Астеропей Пелегонов, Астипил, Евфем, Ения, Ифидамант, Коон, Лаодамант, Мидон, Мнес, Офелест, Пейрой Амбрасид, Пирехъм, Полиместор, цар Резос и 12 воини, Ригм Пейроев, Терсилох, Трасий, Форкис.
В „Илиада“ освен множеството имена, във Втора песен Омир ни дава още няколко факта за разсъждение:
-в списъка на участниците в ахейската коалиция начело с Агамемнон се наброяват към 1186 кораба. От тях: 50 беотийски кораба са с екипаж от 120 души или 6000 души и мирмидонците на Ахил са с 50 кораба по 50 гребци или 2500 воина. Повечето изследователи допускат, че ахейската войска наброява между 100 000 и 130 000 души.
-относно числеността на троянската войска или боеспособното мъжко население на града ни дава информация цитата:
„ако пристигнат и всички троянци, които са живи,
ний пък ахейците в групи застанем по десет човека,
щом виночерпец троянец за всяка група си вземем,
колко десетки ще бъдат лишени от мъж-виночерпец!“ („Илиада“ 2 песен, 125)
В такъв случай боеспособното мъжко население на Троя не превишава от 10000 до 13000 души, а по време на битките в „Илиада“ са вероятно още по-малко. Тъй като независимо каква битка се води на бойното поле пред града, част от собствените сили задължително остават в Троя за отбрана и охрана на стените и портите. Затова изследователите допускат, че войските на съюзниците на Троя са около 2-3 пъти повече като численост.
От изложеното възникват редица въпроси с вероятни отговори на тях. Естествено е в историческата памет да остават предимно имената на вождовете, царете, пълководците и на отделни герои воини с изключителни прояви. Величието на победителя се гради върху проявите на победения.
В случая „Илиада“ ни предоставя картината на епични сблъсъци след десет години война. Най-значимото е как по-малобройните троянци и съюзници надделяват над ахейците, като нахлуват в лагера им и се стремят да изгорят корабите им. Всичко в поетичен аспект се върти около неучастието в бойните действия на Ахил и неговите около 2500 мирмидонци.
Редица смущения предизвиква наличието на 67 имена с безличното троянец или троянски воин. Така изкуствено се подчертава активността на троянците във воденето на бойните действия. Освен това не е ясно по едно име как се определя, че е троянец, а не съюзник или тракиец. В съотношение с тях са 43 имена, чиято принадлежност по род и племе е невъзможно да се посочи или не е посочена. Отчитаме факта, че е невъзможно да се възстанови разказваното и писаното, което достига до нас през вековете. Редица имена са на няколко воина, разликата е от кого са победени. Освен това има противоречие, като например вожда Пилемен в 5 песен е убит от Менелай, но в 13 се споменава като жив и оплакващ Гарпалион.
Липсват и данни за всички участници и герои, които присъстват само с имената си. Това е благодатна основа за налагане на субективно мнение и авторитет. Вследствие промяна на съдържанието на общата картина. Тези воини с имена, но с неустановен произход променят погледа върху събитията и техните участници. Те могат във всеки един момент от изследванията да се причислят към общото и да елиминират или премълчат други факти. Такъв факт е участието на траките в Троянската война.
Установеното съотношение на 44 троянци с име и произход към 35 изброени тракийци е 1,3 : 1. Дори да прибавим и 19 вожда на съюзниците, съотношението е 63 към 35 или 1,8 : 1. Най-вероятно тракийския елемент представлява около една трета от състава на троянската и съюзна войска.
Още от пръв поглед личи значимото по количествен показател присъствие на тракийските военни контингенти в защитата на Троя. Може да се предполага, че техните отряди са и в основата на възможността за щурм на ахейския лагер и кораби. Този исторически факт все още се подминава или премълчава.
4.Премълчано от Омир в „Илиада“
В „Илиада“ са премълчани няколко значими от военен аспект факта относно наличието и проявите на тракийски флот.
Първо никъде не се споменава за наличието на троянски, съюзни или тракийски кораби. Все пак преди войната Александър/Парис плава с някакви кораби до Спарта и се завръща обратно с Елена. За тях Омир само споменава:
„Вожд Мерион умъртви пък Феракла, потомък на Хармон,
Който с ръцете си правеше всякакви вещи изкусни,
…
Той построи злополучните кораби вити на Парис“ („Илиада“ 5 песен, 55-60)
Одисей плува до град Хриза и успешно слиза на брега, т.е. града е имал пристан. Превзетите от ахейците острови Тенедос и Лемнос, най-вероятно също са разполагали с кораби, дори и търговски. За тях също нищо не се споменава в „Илиада“, дали са пленени, превзети или избягали.
Второ Омир на няколко пъти споменава „…морето Тракийско“ („Илиада“ 23 песен, 230). Остава въпроса кога едно море носи определено име, както в случая е кръстено на траките. То обхваща северната част на Егейско море между полуостровите Халкидики и Галиполи, а на юг е до остров Лемнос. В неговата акватория са островите Тасос, Самотраки и Имброс. Името не отразява само факта, че траките живеят по крайбрежието и островите. Най-вероятно те упражняват активна морска търговска дейност наблизо и далеч. Освен това контролират присъствието на чужденци в Тракийско море. Този контрол и присъствие е толкова значим, че ахейците нападат изключително земите по западното крайбрежие на Мала Азия, южно от Троя. Омир не споменава дори за опит воините на Агамемнон да нападат тракийските земи от двете страни на бързотечен Хелеспонт (дн. Дарданели и полуостров Галиполи).
Трето в „Илиада“ се споменава пристигането при Троя на тракийски военни контингенти от Хелеспонт, от племената кикони и пеони, както и едони начело с цар Резос. Освен това, преди да влезе в двубой с Ахил, светлия син Пелегонов споделя:
„…Идвам от плодна Пеония, много далече от тука.
Водя пеонски войници, размахващи копия дълги.
Тука при Троя, пристигнах преди единадесет дена.
Моят род иде от Аксий, течащ нашироко и волно,
който обилно разнася прекрасни води по земята.“ („Илиада“ 21 песен 155)
Проблема е, че те имат два основни маршрута за придвижване до Троя. Единият е по море, като стоварват войските южно или северно от разположението на ахейския лагер и кораби. На юг крайбрежието е опустошено, а на север тесния пролив не позволява скрито приближаване до брега без да бъде забелязано от ахейците. При което последните ще окажат въоръжена съпротива на опит за слизане на траките на брега. За подобна проява Омир не споменава нищо. Другия маршрут за придвижване до Троя е по суша. При него има един важен момент – необходимостта да се преодолее бързотечния Хелеспонт, чиято най-тясна част е около 2 км. Прехвърлянето през такава водна преграда на воински контингент с въоръжението, колесниците, конете и продоволствието изисква наличието продължително време на значителни възможности. Най-вероятно траките от Хелеспонт разполагат с необходимите кораби. Та нали едоните, киконите и пеоните все някак преминават през пролива на път за Троя. За това отново няма нито дума в „Илиада“.
5.Постижения на траките и ролята им в Троянската война
Състоянието на военното дело е обобщаващ израз, събиращ във фокус постиженията в социума на всяко общество от древността до днес. То е най-бързо развиващото се в сравнение с останалите сфери на бита и съзнанието.
В „Илиада“ могат да се проследят няколко сфери на постижения на траките.
Развито животновъдство при траките. Освен домашните животни, водещо е коневъдството. Те са определяни като, коневъдци, конеусмирители и конеборци. Древните им завиждат за конете които притежават и развъждат:
„Сам аз му зърнах конете (на цар Резос) – грамадни и много красиви;
те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.
…
Близо до всеки тракиец, стояха два коня впрегатни.“ („Илиада“ 10 песен 435-475)
Одисей и Диомед крадат конете на цар Резос, червенофигурна керамика от 360г.пр.н.е.
Зевс е „вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци“ („Илиада“ 13 песен, 5)
Тракийския родоначалник Дардан предал на своите наследници умението и знанията за отглеждане на коне: „имал три хиляди кипри кобили на паша в полето, всички наперено горди със своите кончета малки.“ („Илиада“ 20 песен, 220)
Още от времето на Троянската война, потвърдено от Омир, тракийците сред ахейци и троянци се славели със своите коне, отгледани и обучени за теглене на колесници в боя. Дори Диомед и Одисей, когато нападат лагера на цар Резаос, полагат усилия да отвлекат тракийските коне. Това съчетано с убийството на царя неминуемо внася смут в душите на тракийските воини и предизвиква желание за мъст.
В „Илиада“ изключително бегло се споменава състоянието на земеделието и лозарството. В 11 песен се споменава, че:
„Ифиданабт Антеноров, огромен и много юначен,
в Тракия плодна отхранен, родина на рунен добитък.“ („Илиада“ 11 песен, 220)
„Аписаон бе дошъл от Пеония плодна при Троя,
гдето изпъкна над всички по храброст след Астеропея.“ („Илиада“ 17 песен, 350)
Търговията по време на войната, между ахейци и тракийци най вероятно не спира. Потвърждение за това е писаното за Агамемнон:
„Пълни са твойте палатки със вино, което докарват често ахейци от Тракия тук през морето широко.“ („Илиада“ 9 песен, 70)
Траките притежават трайни умения и знания за добиване на руди, претопяване и изработване на различни по предназначение изделия. Ковачите ги държат в тайна и предават по наследство, най-вероятно от баща на син. Техните произведения са гордост за притежателя и на почит сред ахейци и троянци. Приам сред богатствата в откупа за тялото на Хектор прибавя:
„чаша прекрасна – голямо богатство, която тракийци
дар му дариха, когато при тях бе изпратен.“ („Илиада“ 24 песен, 235)
Изработваното въоръжение за тракийските вождове и воини също предизвиква възхищение и завист, желана плячка на бойното поле.
„В злато и светло сребро му блести колесницата нова.
Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!
Не подобава на смъртни да носят такива доспехи,
а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни.“
(„Илиада“ 10 песен, 435-440)
Описанието се отнася за колесницата и доспехите на едонския цар Резос. Тяхната изработка и външен вид пораждат завист у ахейците. С малко но конкретни думи, Омир показва майсторството и уменията на тракийските ковачи. По постижение то се издига на толкова високо ниво, че техните изделия подхождат за ползване от богове. В по своеволна форма на разсъждение, можем да допуснем, че тракийските царе се ползват с божествен статус и това се изразява във външния им вид в ежедневието и на бойното поле.
Въоръжението на тракийците също предизвиква уважение сред враговете им: „копиеборци кикони“, „пеонци с лъкове вити“ („Илиада“ 2 песен, 845); „верни тракийски другари дойдоха със копия дълги“ („Илиада“ 4 песен, 530); „пеонски войници, размахващи копия дълги“ („Илиада“ 21 песен, 155); „този меч среброгвозден, хубав, тракийски – отнех го след битка от Астеропея…меча огромен, заедно с ножница чудна и ремък изящно изрязан.“ („Илиада“ 23 песен 805, 825) и „Хелен отблизо рани в слепоочника вожд Деипира, с меча тракийски огромен го хласна и шлема му счупи.“ („Илиада“ 13 песен, 575).
На страната на траките са и редица богове описани от Омир като идващи от Тракия: „Както вълнуват морето дълбоко, богато със риба, злият Борей и Зефир – ветровете тракийски студени, дето внезапно връхлитат, и черни вълни се надигат“ („Илиада“ 9 песен, 5); „В миг ветровете отново поеха дома да се върнат пряко морето Тракийско, а то развилняно застена.“ („Илиада“ 23 песен, 230) и „Както и мъжегубителят Арес се хвърля във битки, следван неспирно от Фобос, сина си могъщ и безстрашен, който обръща във бягство дори неуморни герои; двамата идват от Тракия.“ („Илиада“ 13 песен, 295-300)
Цитираните откъси говорят за знанията и отношенията по време на Троянската война и на Омир, към божествения пантеон. Най-вече наличие на богове и ветрове идващи от Тракия. Може да се възприеме, че те не само идват от тракийските земи, но и са възприети като такива от тракийския ареал.
Остава неясно едно пророчество на Омир относно съдбата на дарданеца Еней.
„Хайде сега да изскубнем Енея от смърт неизбежна,
за да не сърдим Кронид, ако ние допуснем да падне
мъртъв Еней от Ахила. Съдбата е вече решила
да не изчезне безследно родът на Дардан без потомство.
Най-много него Кронид бе обикнал от своите рожби,
дето му бяха родени в света от жени простосмъртни.
Вече Кронид е намразил рода на Приама прославен!
Скоро Еней ще царува всевластно над всички троянци
и ще царуват деца от децата, които ще има.“ („Илиада“ 20 песен, 300-305)
Въпроса дали е пророчество датиращо от годините на войната или е вмъкнато по-късно за да се обясни оцеляването на Еней. Все пак Омир живее почти три века по-късно и има информация за съдбата му след падането на Троя. Затова той само загатва за предстоящото му бъдеще – да царува и да продължи рода на тракиеца Дардан. Събития свързани с пристигане на Еней начело на оцелелите в земите на бъдещия Рим. Родословието на Еней неведнъж се проследява в т.нар. Троянски цикъл и творби свързани с историята на Древен Рим до Ромул и Рем.
Излиза, че основите на бъдещия Рим са поставени от Еней – потомък от рода на тракиеца Дардан. Така предлаганата ни през вековете версия за Рим като последовател на Троя има по-дълбока и премълчавана основа. Потомците на тракийците в лицето на Дардан основават Троя, а оцелелите след падането и начело с неговия потомък Еней полагат основите на Древен Рим.
Анализа и реконструкцията на възможностите, участието и ролята на траките в Троянската война показват, че те заслужават задълбочено изследване и недопускане на омаловажаване съпроводено с премълчаване.
Използвани материали
1.Омир „Илиада. Митове, легенди, епос“ Александър Милев, Блага Димитрова 1969г. https://chitanka.info/text/2033-iliada – видяна 20.02.2017г.
2.Н.А.Кун „Старогръцки легенди и митове“, четвърто издание, Наука и изкуство, София, 1969г.
3.„Участници в Троянската война“, https://bg.wikipedia.org;
4.„Список детей Приама“, „Участники Троянской войны“, https://ru.wikipedia.org
5.„Family tree” (Priam, Aeneas,…), https://en.wikipedia.org
21.02.2017г.
гр. София
© ор.подп. д-р на НБУ Димитър Манчоров
© интернет версия – Димитър Манчоров