ПО НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА ЖИВОТА И ЗА СЕБЕ СИ
РОДЕН съм 1929 г. в Бояново, Елховско. От 1959 година живея в гр. Ямбол. Селският ми корен и професията ми на агроном съдбовно са ме свързали със селото и селското стопанство, а сиромашката ми участ навеки ме е приковала към кръста на плебейското чувство за социална справедливост, с което ми е съдено да меря и приемам света и живота. Работил съм пряко в земеделието и в различни органи и институции, свързани с него. Така отблизо и лично съпреживях неговата българска трагедия от последните десетилетия, довела до разорение и разруха, до обезлюдяване и запустение в името на криворазбрани държавни интереси, поради политически амбиции и идеологически заблуди.
НЕ БЕЗ ВРЪЗКА С ТОВА преди повече от четиридесет години прописах своите тъжни мисли и размисли, които впоследствие, неусетно за себе си, изведох до моралните обобщения на афоризма и сентенцията. Открих, че афористиката по своята същност е нравствена философия, а по своето назначение – моралистика и че афоризмът е средство, сечиво, инструмент за дисекция и анализ, диагноза и предписание, нравствена присъда и санкция на човешкото поведение и обществения морал. Чрез тези афоризми и житейски сентенции интиутивно, непосредствено и емоционално съм реагирал на различните предизвикателства на сложното време, в което живях. А с помощта на тяхната саркастична многозначителност и иносказателна ирония вероятно компенсирах по някакъв начин недостатъчната си лична смелост, както и малкото време, с което разполагах извън всепоглъщащите грижи на ежедневието.
ОРИЕНТИРАНЕТО ми към този жанр има и още една причина. И това е, че афоризмът е особен и безценен съсъд за преглътнати сълзи и духовни съкровения, които, отлежавайки в него, се превръщат в словесен балсам за душевни рани.
Стоян Стоянов