Военна кампания на Атила срещу Източната римска империя през 447 г.
Във военнополитическата обстановка в Европа след 443 г. настъпили редица промени. В своята съвкупност те по един или друг начин оказали влияние върху събитията през 447 г.
Между 443 и 447 г. хронистите отразили настъпилата промяна в управлението на Империята на българо-хуните. Приск, Марцелиан Комит и другите хронисти отбелязали в хрониките си, че Атила с предателство убил брат си Бледа, след което се засилил твърде много и станал едноличен владетел. За мен е налице тенденциозност в изразените мнения и най-вече „варварина” Атила да бъде изкаран братоубиец. Защо допускам наличие на тенденциозност? До този момент без емоции са писали за смъртта на владетелите на хуните, дори за смъртта на Руа. За него са писали кратко, че умрял. В същото време близо десет години Бледа и Атила са управлявали съвместно. Заедно са провели не една кампания, включително и тези срещу Източната римска империя. Никой дори формално не споменал за наличие на повод за разногласие между тях. Допускам, че съвременниците не са били напълно наясно със структурата и традициите във властта при българо-хуните. Нещо повече никой не си е позволил, да изрази някакво различно мнение за внезапната смърт на Бледа, освен братоубийство. Дори не са споменали за заговор – вътрешен или външен. Просто са хвърлили обвинението върху Атила.
В същото време били налице редица други събития. На 27 януари 447 г. е имало силно земетресение от което Константинопол бил частично разрушен, като била срината и крепостната стена. Следващите едно след друго посолства на Атила, неминуемо са виждали разрушенията. На император Теодосий и императорския двор е било ясно, че разрушенията на града и на крепостните стени било примамливо обстоятелство за Атила да нахлуе и с лекота да го превземе. Поради това от една страна въпреки тежкото си положение те приели с щедри дарове четирите му посолства, а от друга страна предприемали спешни мерки за възстановяване на крепостние стени. В същото време, както е отбелязал Приск, императорския двор бил силно притеснен. Източната империя била заобиколена от вражески прояви: партите се готвели за война; вандалите са нападали провинциите и по море; исаврите се надигнали за грабежи, а саракините са нападили източните и граници. 47 Явно в тези условия на природни катаклизми и вражески заплахи, императора и близкото му обкръжение са оценили, че главната опасност идва от страна на Атила и се опитвали да запазят мира.
Атила вече като самостоятелен владетел на Българо-хунската империя, недоволен от двойнственото поведение на император Теодосий, относно изпълнението на клаузите за мира е предявявал все нови и нови искания. За да накаже императорския двор за интригите, решил да проведе ново нашествие. Вероятният му замисъл е бил да разори останалата част на земите на империята, незасегнати от двете предходни нашествия.
Атила, вече като самостоятелен владетел и пълководец, продължил традицията на предварителното планиране и организиране на нашествията. Много добре е бил запознат с обстновката по земите на Източната римска империя и възможностите и за водене на война. Срещу него тя е била в състояние да използва следните въоръжени сили:
– гранични войски в Източна Мизия и Скития в състав около 33 000 воина. От тях не очаквал целия наличен контингент да действа срещу него. Най-вероятно от Скития само една част от около 7 000 воина, би била привлечена за активни действия към полевата армия. Наличните по списък около 18 000 в Източна Мизия, по един или друг начин са щели да му противостоят.
– полевата армия начело с магистъра на Тракия, Арнегискл в списъчен състав около 24 000 воина е било вероятно да излезе на бой.
По този начин Арнегискл е можел да разчита на войска с численост около 40 – 50 000 воина. В същото време Атила, привличайки за участие в нашествието на гепиди и остготи най-вероятно е разполагал с близо 100 000 армия на главното направление. Спрямо Илирик е разположил около 20 000 групировка за прикритие на фланга си. В случая не броим и контингента му в Панония.
Карта. Вероятен ход на бойните действия през 447 г. С червено са настъпателните действия на Атила срещу Източната римска империя.
Атила най-вероятно използвал плацдарма между Виминациум и Рациария, където съсредоточил главните си сили. Впоследствие настъпил през Дунавската равнина по направление на Марцианопол (дн. Девня). В района на река Утум (река Utum) южно от град Ескус станало сражение с армията на империята под командването на Арнегискъл (Arnegisclus). Хуните победили. Града Ескус също бил превзет. В битката загинал и византийския пълководец. Няма данни за мястото и хода на битката, поради което, дори при най-добро желание за анализ е невъзможно да се направи такъв. Остава само фиксирането, че е имало такова събитие. След погрома на полевата армия, градовете от равнината можели да се надяват само на милостта на победителя. Българо-хуните продължили настъплението на изток и презели град Марцианопол (дн. Девня).
Градът първоначално се наричал Партенопол и бил преименуван от император Траян в чест на сестра му Улпия Марциана в Марцианопол. През късно римската епоха бил център на провинция Долна Мизия. През IV век значението на Марцианопол нараснало за сметка на Одесос (Odessus, дн. Варна) като укрепен център на най-късия път от река Дунав до столицата на империята Константинопол. Града бил изходна база на полевата римска армия за действия срещу нашествията на „варварите” от север.
Главните сили на Атила продължили настъплението на юг и преодолявайки планината Хемус (Стара планина) излезли в Тракийската низина. Атакували на широк фронт към градовете Адрианопол и Филипопол и по пътя си превзели още много други градове. С част от силите настъпили към Термопилите, а с останалите към основанието на Галиполийския полуостров. В случая няма данни за активни действия в околностите на Константинопол. Най-вероятно целенасочено са избягвали района на разрушителното земетресение, с последвалите го глад и чума.
Мащабите и целите на нашествието на Атила, след почти сто и единадесет години (през 558 г.) са повторени от българското племе кутригури под предводителството на Заберган. С тази разлика, че през зимата са преминали през замръзналото долно течние на река Дунав и настъпили на юг, към Адрианопол, а от там в три групи към околностите на Константинопол, към Галиполийския полуостров и към Термопилите.
На полуостров Херсон Тракийски вероятно е станало още едно сражение, след което е бил сключен тежък за Византия мир.
Западната империя не оказала никаква помощ на Византия срещу нашествието.
Какво ни показват разчетите за реалностите на поредното нашествие на Атила. От Рациария до река Утум (река Utum) южно от град Ескус, разстоянието е 83 римски мили 48 или около 125 км, което са преминали за около 4-5 денонощия до мястото на сражението с армията на империята под командването на Арнегискъл.
Българо-хуните продължили настъплението на изток и презели град Марцианопол (дн. Девня) на разстояние от около 260 км, което преодоляли за 8 – 9 денонощия. Превзели са града и продължили на юг. По кой проход са преминали през планината Хемус не е известно. Излезли в Тракийското поле и продъжили към Адрианопол, преодолявайки разстояние от около 450 км за минимум 15 денонощия. Най-вероятно усилени предни и разузнавателни отряди са преминали поне 5 денонощия преди това и на широк фронт излезли в Тракийското поле. Те водели разузнаване, блокирали подстъпите към градовете по направлението към Адрианопол и нападали малобройни вражески отряди. В района на Адрианопол се развърнали главните сили на Атила.
Една самостоятелна групировка с олекотен обоз била изпратена към Термопилите. Тя продоляла редица реки по маршрута и изминала около 670 км за минимум 22 денонощия в едната посока. От останалите войски една част е била изпратена към Филипопол на разстояние около 170 км, което изминали за близо 5 – 6 денонощия, а останалите към Галиполийския полуостров на разстояние от около 120 км. Така Атила постигал две цели: подготвял маршрута за прибиране през Филипопол и се прикривал от евентуална поява на византийски войски от Константинопол. Групировката от Термопилите няма данни къде се е присъединила към главните сили, но ако се е върнала по същия път и са били необходими минимум 44 денонощия за изпълнение на задачата и да се завърне. Защо не допускам, че Атила лично е участвал в настъплението към Термопилите? Защото ако той лично участвал, то с него задължително биха били и главните му сили. Освен това не би пропуснал да превземe някои от градовете, между които е и Солун. Данни за обсада и превземането им липсват. Съмнявам се хронистите без да искат да са пропуснали тяхното споменаване.
През този месец и половина Атила е опустошавал района: основанието на Галиполийския полуостров – град Филипопол – южните склонове на планината Хемус. След сключване на ново примирие, предприел завръщане в собствените си земи. Обобщавайки изминатите разстояния и необходимото време за тяхното преодоляване без да отчитам времето за битката при Ескус, преодоляването на реките и превземането на градове и населени места, кампанията е продължила минимум три месеца. Армията се завърнала бавно, претоварена от завоюваната плячка. Три месеца Атила е бил далеч от Панония.
Какво е постигнал с кампанията си Атила? На първо място разбил при Ескус боеспособната част на войската на Източната римска империя, дислоцирана северно от планината Хемус. На второ място опустошавайки полосата: земите между планината Хемус и река Дунав; проходите през планината Хемус; земите от Галиполийския полуостров до Термопилите и Филипопол е постигнал наличието на значителна по площ разорена буферна зона между двете империи. Възстановяването на същата в предишното и цветущо състояние би изисквало свръхнапрежение на възможностите на източната империя за няколко години. В същото време всяка източноримска войска за да я преодолее би имала нужда от значително тилово осигуряване, което би я направило тромава и уязвима за изненадващи нападения. На трето място нарушил комуникациите между наличните въоръжени римски формирования в Илирик от наличните в Константинопол и Мала Азия.
Остава без отговор един наглед елементарен въпрос. Защо Атила следвайки законите на войната не е направил нищо за да се установи и да владее тези земи? На практика се задоволил да поддържа установената граница към 448 г., която описал Приск, т.е. римляните да престанели да обработват завоюваната от него земя, която по дължина се простирала по течението на Истър от Пеония до Нови Тракийски (около дн. град Русе), а на ширина на пет дена път (към 150 км). Той искал да се възстановили търговете в Наис (дн. Ниш), който отстоял от Дунав на пет дена път за добър пешеходец. Атила не се притеснявал да посрещне пратеници на империята дори в района на Сердика. Това значи, че там се чувствал като в свое владение. Остава загадката, защо не е поискал земите които опустошил по време на нашествията. В случая излиза на преден план факта, че е предпочитал за граница река Дунав, а не планината Хемус. Трудно обяснимо предпочитание.