Афоризми от Л до Я

%d1%80%d0%b8%d1%81-11

***

ЛАКОМИЯТА  Е  ГЛАДЪТ  НА  СИТИТЕ.

***

ЛАКТИТЕ  РЕШАВАТ  ВСИЧКО.

***

ЛАРВИТЕ НА ЗАВИСТТА СЕ ХРАНЯТ

ОТ ЛАВРИТЕ НА СЛАВАТА.

***

ЛАСКАТЕЛЯТ е силен с чуждите достойнства,

но не и когато ги приписва на себе си.

***

ЛЕКОВЕРИЕТО се съпровожда или с наивност,

или с прекомерна самоувереност.

***

ЛЕКОМИСЛИЕТО  обича тежките думи,

а малодушието – големите.

***

ЛЕСНО владее другите,

който по-трудно владее себе си.

 ***

ЛИПСАТА на качества не ни освобождава

от недостатъците им.

***

ЛИПСВАЩИТЕ реалности пораждат илюзиите,

а натрапваните – кошмарите.

***

ЛИПСВАЩОТО доверие се заменя

с лицемерието, а излъганото – с омразата.

***

ЛИЦЕМЕРИЕТО по-често бива взаимно,

отколкото откровеността.

***

ЛИЦЕМЕРНИЧИМ не спрямо своя морал,

а спрямо тоя, който са ни натрапили.

***

ЛИЦЕМЕРНИЧИМ от недостатъчна вяра

в своята правда, или от страх пред чуждата.

***

ЛИЧНИЯТ ни неуспех превръща завистта ни

към другите в ненавист към себе си.

***

ЛИЧНОТО достойнство не се измолва

от другите.То се пази от тях.

***

ЛИШЕНИТЕ  от чувство за хумор не завиждат

на онези, които го имат. Те ги ненавиждат.

***

ЛИШЕНИТЕ от чувство за хумор не чувстват

нито липсата му, нито нуждата от него.

***

ЛИШЕНИЯТ от чувство за хумор властник

счита всеки хумор за противодържавно зло.

***

ЛОШАТА дума е като стрелата.

За нея няма обратен път.

***

ЛУДИТЕ се смеят сами,

но никога и на себе си.

***

ЛУДОСТТА не боли

и затова трудно се лекува.

***

ЛЪЖАТА  е истинска мъченица.

Нали трябва да се преструва  на истина.

***

ЛЪЖАТА може само временно да заема

мястото на истината, но никога – обратното.

***

ЛЪЖАТА не е самоцел. Тя е само средство.

Нали чрез нея преследват истината.

***

ЛЪЖАТА никога не е цел.

Тя е средство в ръцете на интереса.

***

ЛЮБИМ, докато сме млади и млади сме, докато любим.

ЛЮБОВ, която задължава със своите отстъпки,

сама се превръща в досадно задължение.

 ***

ЛЮБОВТА е до гроба.

Омразата – и отвъд него.

***

ЛЮБОВТА е като захаросан хап.

Ще ти загорчи,

ако го търкаляш дълго в устата си.

 ***

ЛЮБОВТА е като пиянството.

С отрезвяването идват угризенията.

***

ЛЮБОВТА е като птица.

Привържеш ли крилете й,

можеш да я имаш само в краката си.

***

ЛЮБОВТА е като хляба.

Потребна е за всеки ден.

Омразата е като отровата.

Една стига за цял живот.

***

ЛЮБОВТА е родила поезията,

жаждата за живот – науката.

а смъртта – философията.

***

ЛЮБОВТА живее само в малките тайни.

Пълната я задушава.

***

ЛЮБОВТА, ЖИВОТА И СМЪРТТА

нямат множествено число.

***

ЛЮБОВТА заема по-голямо място в живота,

в който липсва.

***

ЛЮБОВТА засажда цветя,

а омразата – тръни.

Похищават цветята. От тръните се пазят.

***

ЛЮБОВТА  заслепява,

ревността вижда призраци,

а омразата ни отваря очите.

***

ЛЮБОВТА идва и си отива.

Омразата остава.

***

ЛЮБОВТА и политиката

нямат нужда от разбиране.

За тях е достатъчно да им се вярва.

***

ЛЮБОВТА и политиката са еднакво чужди на логиката. Едната я управляват чувствата, а другата – интересите.

***

ЛЮБОВТА и политиката са като неканените гости. Остават само неприятностите да напомнят за тях.

***

ЛЮБОВТА като бъдеще е надежда,

като настояще – радост,

а като минало – тъга.

***

ЛЮБОВТА може да бъде

страдание и забава,

но никога едновременно и двете.

***

ЛЮБОВТА може да те вкара и в гроба,

а омразата – и да те вдигне от него.

***

ЛЮБОВТА може и да не срещне взаимност.

Омразата винаги е взаимна.

***

ЛЮБОВТА наистина покорява. Нали винаги

само единият понася тиранията на другия.

***

ЛЮБОВТА най-често започва като голяма,

а омразата – и като малка.

***

ЛЮБОВТА не знае граници.

Омразата  винаги ги надминава.

***

ЛЮБОВТА не може да започва отново.

Може да започва само нова любов.

***

ЛЮБОВТА не обича да остава длъжна.

Тя се разплаща с омраза.

***

ЛЮБОВТА не познава логиката.

На омразата – не й трябва.

***

ЛЮБОВТА не познава свободата.

Тя е или преданост и покорство,

или самочувствие и тирания.

***

ЛЮБОВТА не познава свободата.

Тя само се бори за нея.

***

ЛЮБОВТА не се интересува от причините,

а омразата – от последиците.

***

ЛЮБОВТА не се проси, нито заповядва.

Тя се печели, или губи.

***

ЛЮБОВТА не се сбъдва.

Тя или свършва, или продължава.

***

ЛЮБОВТА ни заслепява за злото у другите,

а омразата – и за доброто у себе си.

***

ЛЮБОВТА подслажда или икономисва истината. Омразата я ожесточава.

***

ЛЮБОВТА посяга към перото като начало,

а яростта умира с него в ръка.

***

ЛЮБОВТА се бори за свободата,

Получи ли я, си отива заедно с нея.

***

ЛЮБОВТА СЕ ПОМНИ,

ОМРАЗАТА НЕ СЕ ЗАБРАВЯ.

***

ЛЮБОВТА се помни, с което си дал,

а омразата – с което са ти отнели.

***

ЛЮБОВТА се страхува за другия,

а  самолюбието – от другите.

***

ЛЮБОВТА си отива с последната истина.

Омразата идва с първата лъжа.

***

ЛЮБОВТА страда,

когато трябва да се крие,

ала още повече, когато крият от нея.

***

ЛЮБОВТА те привързва към един,

ала те отделя от многото.

***

ЛЮБОВТА устоява на интереса.

Омразата си служи с него.

***

ЛЮБОВТА я погребват още жива.

Омразата няма гроб.

***

ЛЮБОВТА я убива тиранията на единия,

или слободията на двамата.

***

 %d1%80%d0%b8%d1%81-12

МАКАР смехът често да натъжава,

тъгата никога не е смешна.

***

МАЛКИТЕ лъжат, когато са на тясно,

а големите – за да им е по-широко.

***

МАЛКО е да те споменават приятелите след смъртта ти. Много повече значи тогава да проговорят враговете ти.

***

МАЛОДУШИЕТО

често довежда до самоубийството,

но рядко го предизвиква.

***

МАНИИТЕ и страхът от маниаците управляват света.

***

МАТЕРИАЛНИТЕ излишества започват

с моралната недостатъчност.

***

МЕДЕНИЯТ си месец Свободата и Словото

прекарват на улицата.

***

МЕНЯТ СЕ ВРЕМЕНАТА

и ставаме ту добре, ту добри.

***

МИЛОСТИНЯТА е мостът,

по който се разминават

омразата на бедните

и презрението на богатите.

***

МИЛОСТИНЯТА не е заем.

Тя или не се дава, или не се иска обратно.

***

МИЛОСЪРДИЕТО като всяко усърдие

полага усилия, но рядко прави жертви.

***

МИНАЛОТО е не само невъзвратимо,

но и неотстранимо.

***

МИНАЛОТО никога не оставя човека сам.

***

МИНАЛОТО  не е

поредица назад във времето,

а кръг около нас от вчерашни неща.

***

МИСЛИМ, че прощаваме, а забравяме.

Мислим, че забравяме, а се примиряваме.

***

МИСЪЛТА все по-пълно овладява времето,

но то си остава господар на чувствата.

***

МИСЪЛТА води времето напред,

паметта го връща назад,

а  забравата го убива.

***

МИСЪЛТА е като страстта. Ограничението я обезплодява или извращава.

***

МИСЪЛТА се бори за свобода,

а чувствата се възползват от нея.

***

МИСЪЛТА се нуждае от свобода,

а чувствата – от намордник.

***

МЛАДОСТТА може да увлича,

ала не познава инерцията на възрастните.

***

МНОГО държим да сме равни с другите,

но не и те с нас.

***

МНОГО държат на нашето покаяние,

които завиждат на греховете ни.

***

МНОГО от богатствата са натрупани

главно от икономии на истината за тях.

***

МНОГО лесно е да направиш

човека престъпник.

Достатъчно е само да го наречеш такъв.

***

МНОГО неща няма да бъдат смешни,

ако не се твърдят сериозно.

***

МНОГО пламенната любов разпалва желанията, ала размеква волята.

***

МНОГО по-добре пазят откраднатото,

отколкото останалото за крадене.

***

МНОГО по-дълго изкупваме вината си,

отколкото сме грешили.

***

МНОГО по-зле говори, който иска да говори по-добре, отколкото може.

***

МНОГО по-трудно е да забравиш

тъкмо това, което не искаш да си спомняш.

***

МНОГО по-трудно се имитира безразличието,

отколкото каквото и да е друго отношение.

***

МНОГО  рядко се представяме на другите

точно с представата, която имаме за себе си.

***

МНОГО строгият съдник по-рядко бива и справедлив.

***

МНОГОТО закони  възприпятстват доброто

и улесняват злото да избягва възмездието.

***

МНОГОТО закони множат беззаконията и причиняват “множествена склероза” в обществото.

***

МНОГОТО помощници ни правят по-безпомощни.

***

МНОГОТО разсъждения уморяват сърцето,

а многото чувства – мисълта.

***

МНОГО трудно е сериозното отношение

към несериозните неща да не бъде иронично.

***

МНОГО трудно се разкриват тайните, докато има кой да ги пази.

След това става още по-трудно.

***

МНОГО усърдното погребение е свидетелство

както за нетърпеливото му и дълго очакване,

така за гузната съвест у някои от опечалените.

***

МНОГО често великото, станало смешно,

далеч надживява много от величията.

***

МНОГО често забравяме за доброто,

което дължим, а по-рядко злото,

което сме пропуснали да сторим.

***

МНОГО често задават въпросите тъкмо тези,

които трябва да им отговарят.

***

МНОГО често измисляме чуждата омраза,

за да оправдаем собствената.

***

МНОГО често използваме разсъдъка си,

за да служим на предразсъдъците си.

***

МНОГО чувствителният към унижението

е по-жесток, когато унижава.

***

МНОЖАТ се близките ни врагове.

Оцеляват все по-далечните приятелства.

***

МНОЖЕСТВОТО потиска самочувствието,

ала възбужда амбициите.

***

МНОЗИНА не биха изпъкнали в живота,

ако не стояха върху раменете на другите.

***

МНОЗИНА остават скромни, само защото

им е по-трудно да бъдат нескромни.

***

МНОЗИНА прописват

само за да докажат себе си.

И с това само подписват самоопровержението си.

***

МОЖЕ да нямаме свой морал,

но лицемерието е винаги наше.

***

МОЖЕ да умира, когато си иска само този,

който живее сам за себе си.

***

МОЖЕ истински да състрадава,

само който е познал страданието.

***

МОЖЕМ да имаме само един дълг.

Останалото е дългове.

***

МОЖЕМ да се съмняваме и да обичаме,

но не обичаме да се съмняват в обичта ни.

***

МОЖЕШ да бъдеш верен, само

докато можеш да изневеряваш.

***

МОЖЕШ да бъдеш лош и без да искаш.

Добър да бъдеш, можеш, ако поискаш сам .

***

МОЖЕШ да бъдеш сам, без да си самотен,

и много по-самотен с много от своите.

***

МОЖЕШ да вярваш и без да мислиш,

но не можеш да мислиш, без да се съмняваш.

***

МОЖЕШ да защитиш

само толкова достойнство,

колкото можеш сам да понесеш и у другите.

***

МОЖЕШ прилично да облечеш една истина,

само ако си я имал гола преди това.

***

МОЖЕШ да работиш заради другите,

но не можеш да мислиш вместо тях.

***

МОЖЕШ да се бориш за една правда

и после да страдаш от нея.

***

МОЖЕШ  да се палиш много пъти,

но винаги  изгаряш само веднъж.

***

МОЖЕШ да спориш

като равен само с враговете си.

При своите неизбежно съобразяваш йерархията.

***

МОРАЛИСТЪТ счита,

че има само един морал,

и че той е само неговият.

***

МОРАЛНАТА реформа

оставя за дълго хората без морал,

а икономическата – и без икономика.

***

МОРАЛЪТ  е вътрешно усилие,

а не насилие отвън.

***

МОРАЛЪТ не е сила, нито безсилие.

Той е усилие да се балансира.

***

МРАЗИМ завистниците,

но обичаме да ни завиждат,

а ненавиждаме онези, на които завиждаме.

***

МРАЗЯТ ни тези,

на които не сме се издължили,

и много повече тези, които ни дължат.

***

МРАЗЯТ ни заради достойнствата ни.

Презираме ги според слабостите им.

***

МУЗИКАТА не лекува.

Тя само обезболява раните на душата.

***

МЪДРИЯТ отговаря най-трудно на въпросите,

които сам си задава.

***

МЪДРО е,

когато децата си играят на възрастни.

Тъжно е,

когато възрастните се правят на деца.

***

МЪДРОСТТА в устата на глупака

е  като фенера в ръцете на слепия.

***

МЪДРОСТТА  е ореолът на истината,

а остроумието – мълнията от нея.

***

МЪДРОСТТА е радост, добита чрез собствена болка,

а завистта – болка от чуждата радост.

***

МЪДРОСТТА засилва вярата в истината.

Остроумието събужда съмнението в нея.

***

МЪДРОСТТА и глупостта си приличат само по това, че колкото и да ги раздаваш,

не обедняваш от тях.

***

МЪДРОСТТА не е толкова труднопостижима като прозрение, а като поведение.

***

МЪДРОСТТА не лекува самотата. Тя само ни помага от по-високо да обозрем празнотата край себе си.

***

МЪДРОСТТА не познава завистта,

а силата – не я понаса.

***

МЪДРОСТТА не понася иронията,

ала не може да мине без нея.

***

МЪДРОСТТА не спасява от самотата.

Тя ни потопява по-дълбоко в нея.

***

МЪДРОСТТА укрепва вярата в истината,

а остроумието пробива пътя и към хората.

***

МЪЖЪТ не може да бъде изнасилен.

Той може само да бъде съблазнен.

***

МЪЖЪТ се съмнява по-дълбоко,

а жената – по-дълго.

***

МЪКАТА е само за мъчениците.

Не я познават тези, които я причиняват.

***

МЪКАТА ни връща спомена за радостта,

ала не ни прави по-щастливи.

***

МЪКАТА прави времето мъчително дълго,

ала не удължава живота.

***

МЪЛВАТА е като мълнията.

Само поразеният не я чува.

***

МЪЛЧАЛИВОТО пренебрежение

е проста надменност.

Но започне ли високомерният да ласкае, това е вече презрение.

***

МЪТНИ ВРЕМЕНА – МНОГО  ПРОРОЦИ.

***

МЪЧЕНИЦИТЕ правят религиите,

а  мъчителите – историята.

***

 %d1%80%d0%b8%d1%81-13

НА БОРЦИТЕ винаги е било по-лесно

да пролеят кръв, отколкото пот.

***

НА ВЛЕЗЛИТЕ чрез взлом в историята,

присъдата е винаги оправдателна.

***

НА ВСИЧКО можеш да задължиш човека,

само не и на чувства.

***

НА ГЛАДНИТЕ вместо хляб дават свобода,

колкото взаимно да се изяждат помежду си.

***

НАДЕЖДАТА е една възможност,

обременена от много условности.

***

НАДЕЖДАТА не е само радостта,

която очакваме,

но и страхът да не се разминем с нея.

***

НАДЕЖДИТЕ си избираме сами.

Илюзиите ни ги натрапват.

***

НА ДОБРИЯ по-мъчно се откриват недостатъците,

а на злия – по-мъчно се посочват.

***

НА ЗАВИСТТА ОТГОВАРЯТ С НЕНАВИСТ.

***

НА ЗЕМЯТА няма място за много самотници.

***

НА ИСТИНАТА е необходима сила,

докато победи,

а на лъжата – след това.

***

НАЙ-ГОЛЯМО разочарование носят идеите,

в които сме повярвали най-рано.

***

НАЙ-ЗЛО е злото,

което спи под възглавницата ти.

***

НАЙ-ИЗЛЪГАНИ остават най-повярвалите.

***

НАЙ-МНОГО плачат на погребението тези,

които имат най-много заслуги за него.

***

НАЙ-МНОГО се тревожим за спокойствието си.

***

НАЙ-МЪЧНО се обяснява онова,

което се разбира от само себе си.

***

НАЙ-НЕПРИЯТНОТО е да имаш

неприятности със себе си.

***

НАЙ-ПРЕДПОЧИТАНА е критиката,

която раздава похвали.

***

НАЙ-СТРАШНА е властта,

която няма власт над себе си.

***

НАЙ-СТРАШНО е, когато страхът

се превърне в безразличие.

***

НАЙ-ТРУДНО е да проявиш веротърпимост

към вярата, на която вече си изневерил.

***

НАЙ-ТРУДНО понасяме собственото си подобие у другите.

***

НАЙ-ХУБАВОТО на всяка нова мода е,

че си отива заедно със сезона.

***

НАЙ-ЧЕСТО за правото си на труд се сещат

пропусналите привилегията да не работят.

***

НАЙ-ЧЕСТО хвалим у другите онова,

което искаме и те да харесат у нас.

***

НАЙ-ЧУВСТВИТЕЛНИЯТ на унижението

е най-жесток, когато унижава.

***

НАЙ-ЯРКИЯТ подвиг е да отдадеш живота си

за другите, без те да забележат това.

***

НА КОГОТО не достига волята,

умът му го ползват другите.

***

НА КРЪСТА не можеш да се саморазпънеш,

но на него можеш да се обесиш и сам.

***

НАКЪРНЕНАТА чест предизвиква омерзение,

а накърненият интерес – и отмъщение.

***

НАЛАГА ли ти се

много често да молиш другите,

бъди винаги готов да преживееш и отказа им!

***

НАЛАГА ли ти се

винаги да измолваш хляба си,

може и да не го заслужаваш.

***

НАМАЛЯВА разликата  между лудите и нормалните.  Вече нито нормалните са нормални, нито лудите – луди.

***

НА МЛАДИТЕ  младостта им се струва вечна,

а старостта на старите – само временна.

***

НА МНОГО добрите никога не достигат сили

да бъдат достатъчно добри.

***

НА МНОГО удобни легла много деца не се правят.

***

НА МНОЗИНА им се струва, че не могат да бъдат прави, ако не направят от другите виновни.

***

НА ОГРАНИЧЕНИЯ му трябва

много повече свобода,

за да се почувства свободен.

***

НА ПРЕУСПЕЛИТЕ завиждат.

Над неуспелите – злорадстват.

***

НА ПРИЯТЕЛЯ: ИЛИ ВСИЧКО, ИЛИ НИЩО!

***

НА РАЗКАЯНИЕТО винаги му се иска

да мине за съвест със задна дата.

***

НАРАСТВА страстта ни

да бъдем все по-добре,

но не и желанието ни да бъдем и по-добри.

***

НАРОДЪТ има пастири, а властта – доячи.

Пасат народа, а доят властта.

***

НА СВОБОДАТА Словото се отплаща,

като я удавя в думи.

***

НА СВОИТЕ завиждаме заради достойнствата им,

а враговете ненавиждаме заради предимствата им.

***

НАСИЛИЕТО се възползва от демокрацията,

а революциите си служат с него.

***

НАСИТИШ ли се на една любов,

ставаш безразличен.

Не я ли постигнеш – намразваш

и себе си, и нея.

***

НА СЛАБИТЕ им се налага да благодарят, не само за стореното им добро,

но и за нестореното им зло.

***

НА СМЕШНИЯ никога не му е до смях.

***

НАС ни направляват или срамът от своите,

или страхът от чуждите.

***

НАСТОЯЩЕТО се цени по чувствата,

които предизвиква към себе си,

а миналото – само очистено от тях.

***

НА ТИЯ,  дето най-често ни трябват,

ние не сме им чак толкова потребни.

***

НА ТЪПИЯ НАВСЯКЪДЕ МУ Е ТЪПО.

***

НА УБЕЖДЕНИЯТА си можем и да изневерим,

но на предубежденията си – много по-рядко.

***

НАУКАТА подчинява природните сили на човека.

Мъдростта укротява природните сили у човека.

***

НАЧАЛНИЦИТЕ се научават да понасят критиката,

но никога и тези, които са ги критикували.

***

НАЧАЛНИЦИТЕ са като слънцето.

Имат петна, но трудно се посочват.

***

НА ЧУЖДАТА  трагедия се смеят,

на своята комедия – плачат.

***

НАШИТЕ грешки противникът превръща

в свои победи.

***

НЕБЛАГОДАРНОСТТА съкращава живота откъм миналото, а жестокостта –откъм бъдещето.

***

НЕ БЪРЗАЙ да благодариш, докато не си разбрал, с какво са те задължили.

***

НЕ БЪРЗАЙ с греха, който можеш

да си позволиш, когато пожелаеш.

***

НЕ ВИНАГИ  ВЕЛИК Е ОНЯ,

за когото всеки ден е Великден.

***

НЕ ВИНАГИ  виновните понасят последствията,

но понеслите ги винаги стават и виновни.

***

НЕ ВИНАГИ вярата, която изповядват,

е вярата, в която вярват.

***

НЕ ВИНАГИ предпочитат, което почитат.

и не винаги почитат, което предпочитат.

***

НЕ ВИНАГИ убитите в гръб са предатели.

Повечето от тях са неудобни свидетели.

***

НЕВИННОСТТА смущава.

Сближават общите ни грешки,

които взаимно си прощаваме.

***

НЕ ВРАГУВАЙ с много врагове.

Ще засегнеш и много приятели.

***

НЕ ВСЕКИ, който мълчи, има какво да каже,

а който има – най-често няма на кого.

***

НЕ ВСЕКИ трънен венец

се превръща в ореол на светец,

а лавровите – още по-рядко.

***

НЕ ВСИЧКО е загубено,

щом все още се  страхуваме

от завистта на другите.

***

НЕ ВСИЧКО от миналото ни е отминало.

Особено миналото през нас.

***

НЕ ВСИЧКО от миналото си сме го чакали като настояще и още по-рядко сме го мечтали като бъдеще.

***

НЕ ВСЯКО нещастие е унизително,

но унизените са винаги и нещастни.

***

НЕ ВСЯКО очакване е надежда.

Очакват ли зло, никога не казват,

че се надяват.

***

НЕВЪЗМОЖНО е едновременно

да обичаш двама,

без да ти се наложи да излъжеш единия.

***

НЕВЪЗМОЖНО е понеслият злото

да бъде щастлив, а неприлично – за ония, които са го причинили.

***

НЕДОСТАТЪЧНО е да напомняш за доброто си дело, когато другите очакват да го повториш.

***

НЕВЪЗМОЖНОСТТА да бъдем откровени

прави необходими и лъжата, и лицемерието.

***

НЕДОВЕРИЕТО е вече аванс за изневярата.

***

НЕДОВЕРИЕТО  ни към другите усъвършенства лицемерието им към нас.

***

НЕДОРАЗОБЛИЧЕНИТЕ никога не прощават

на свидетелите.

***

НЕДОСТАТЪЦИТЕ са качествата,

които ни липсват,

а слабостите – качествата,

които са ни в излишък.

***

НЕДОСТЪПНАТА красота натъжава мъдрите,

а озлобява  силните.

***

НЕ Е ДОСТАТЪЧНО само да си прав,

за да можеш безнаказано да наказваш.

***

НЕ Е НУЖНА свобода, за да мразиш.

Невъзможно е по задължение да обичаш.

***

НЕ Е ТВОЕ дело доброто,

което правиш по принуда, но не и злото,

което си сторил  пряко волята си.

***

НЕ Е ТРУДНО да те признаят за гений.

Трудното е да те понасят.

***

НЕДОЯЖДАЩИТЕ не се нуждаят

от гладни диети.

***

НЕ Е ДОСТАТЪЧНО да има на кого да кажеш

една истина, но и срещу кого.

***

НЕ Е ДОСТАТЪЧНО

да имаш чувство за хумор.

Трябва да можеш да го понасяш и у другите.

***

НЕ Е ДОСТАТЪЧНО

да запазиш греха си в тайна.

Трябва да можеш и да го забравиш.

***

НЕ Е КАРИЕРИСТ, който прави кариерата,

а който се настанява наготово в чуждата.

***

НЕ Е СТРАШНА смъртта. Страшното е,

когато не сме живяли своя живот.

***

НЕ Е ТОЛКОВА трудно

да се откажем от равенството.

Трудното е да признаем

някого за повече от себе си.

***

НЕ Е ТРУДНО еднакво да обичаш всички.

Трудното е те да понасят това.

***

НЕЖНОСТТА е езикът на любовта,

а ласките – нейните думи.

***

НЕЖНОСТТА, икономисана днес,

не е утрешна валута.

***

НЕЖНОСТТА у силния не е слабост.

Грубостта у слабия не е сила.

***

НЕЗАКОННО ЗАБОГАТЕЛИ не може да има,

щом забогатяващите правят законите,

или правещите законите забогатяват.

***

НЕ ИЗТЪКВАТ ВЛАСТТА СИ тези,

които действително я притежават.

***

НЕ ИСКАЙ да те уважава този, когото си накарал да те моли. Унижението се разплаща само с унижение.

***

НЕКАДЪРНИЯТ

предпочита да бъде считан за мързелив,

а мързеливият – дори и за некадърен.

***

НЕ ЛИПСВАТ правила за съставяне… и на изключения.

***

НЕ МОЖЕ главата, отрязана веднъж,

да бъде отрязана и втори  път.

***

НЕ МОЖЕ да иска покаяние, който не умее да прощава.

***

НЕ МОЖЕМ без ненавижданите от нас.

Те предизвикват амбициите ни.

***

НЕ МОЖЕМ да мразим, който ни разсмива.

И не може да ни разсмее този, когото мразим.

***

НЕ МОЖЕШ да имаш уважението на другите,

когато си загубил собственото си самоуважение.

***

НЕ МОЖЕМ да притежаваме нещо,

за което не знаем нищо.

***

НЕ МОЖЕШ да видиш “себе си” отвън,

когато други те изкарват оттам.

***

НЕ МОЖЕШ да се предадеш сам,

без да предадеш и своите.

***

НЕ МОЖЕШ  да се съгласиш с другия,

без да измениш на себе си.

***

НЕ МОЖЕШ за ухапването

да се разплатиш с кучето,

като и ти сам го ухапеш.

***

НЕ МОЖЕШ ли да измолиш откровеност,

опитай с несправедливост!

***

НЕ МОЖЕШ ли да назовеш злото,

не можеш и да се бориш с него.

***

НЕОБЯТНОТО може да се побере само вътре в нас.

***

НЕОСЪЗНАТАТА лична драма преиграваме

като комедия, а осъзнатата превръщаме в трагедия.

***

НЕДООЦЕНЕНИТЕ си достойнства понасяме с болка,

а надценените превръщаме в стока.

***

НЕ ПИТАЙТЕ лакея,

обслужващ тоалетните в двореца,

къде стои Величието на Величествата.

***

НЕПРЕКЪСНАТО сам си създава неприятели,

за да демонстрира сила и самочувствие.

***

НЕ ПОМНИМ правилата,

защото носят ограничения.

Не забравяме изключенията,

защото дават свобода.

***

НЕ ПОРИЦАВАЙ глупостта у глупавия.

Ще си помисли, че му завиждаш.

***

НЕРАВЕНСТВОТО ни възмущава,

докато получаваме по-малко от другите,

а получим ли повече от тях,

започва да ни дразни равенството.

***

НЕРАВНОПРАВИЕТО в брака

съкращава живота на единия,

а равноправието – и на двамата.

***

НЕРАЗБИРАНЕТО е само временно,

а разбирането – винаги непълно.

***

НЕРВНОБОЛНИЯТ страда най-вече

от нервите на другите.

***

НЕ СА ВИНОВНИ, които лъжат.

Лъжат се, които вярват.

***

НЕ СА ЛИ ПО-ЧОВЕЧНИ ЛЮДОЕДИТЕ,

ЩОМ НЕ СЕ ИЗЯЖДАТ ПОМЕЖДУ СИ?

***

НЕ САМО  противопоставянето,

но и присъединяването е страна.

***

НЕ СЕ ОПЛАКВАЙ от враговете си.

Ще разберат, че вече си се предал

в ръцете им.

***

НЕСБЪДНАТАТА любов

остава по-трайни следи

от оная, която е била и си е отишла.

***

НЕ СИ САМОТЕН само сред равни.

***

НЕ СИ САМОТЕН, щом има кой да те измъчва.

***

НЕСПОКОЙНИТЕ откриват новите пътища,

а хладнокръвните ги изпреварват

по старите.

***

НЕСПОСОБНИЯТ да види злото, ненавижда

всички, а безсилният да го назове – и себе си.

***

НЕСПОСОБНИЯТ на състрадание не вижда

и страданието, което сам причинява.

***

НЕСПРАВЕДЛИВАТА присъда тежи до гроба,

а справедливата и върху гроба.

***

НЕСПРАВЕДЛИВИЯТ съдия товари съвестта на палача.

***

НЕСПРАВЕДЛИВОТО наказание предизвиква

отмъщението и удвоява престъпленията.

***

НЕСПРАВЕДЛИВОТО обвинение тласка

към неизвършеното престъпление.

***

НЕ СЪЗДАВАЙТЕ БЕЗБОЖНИЦИ!

На тях тъкмо това им липсва,

за да облекчат съвестта си.

***

НЕ СТАРЕЯТ НЕРЕШЕНИТЕ ПРОБЛЕМИ.

***

НЕ СТРЕЛЯЙ непрекъснато по противника.

Остави го да вдигне глава.

Нали тя ти е целта!

***

НЕ ТИ ДЪЛЖИ ОТКРОВЕНОСТ този,

който знае, че не му вярваш.

***

НЕ  ТЪГУВА този от двамата,

който първи погребе любовта.

***

НЕУДАЧНИЦИТЕ не са от победените,

а  победители, ограбени от своите.

***

НЕУДОВЛЕТВОРЕНИТЕ търсят закона.

Останалите се пазят от него.

***

НЕУДОВОЛСТВИЕТО от живота няма нищо общо с  недоволството от себе си.

***

НЕ УНИЩОЖАВАЙ противника си до край.

Ще ти потрябва да разтовариш и вината си.

***

НЕ УСПЕЕМ ли да различим

истината от лъжата,

заменяме мъдростта с остроумието.

***

НЕУСПЕЛИТЕ с добро

са по-лоши като тирани.

***

НЕУСПЕЛИЯТ да прикрие своята глупост

му се ще да затрие нейните свидетели.

***

НЕ ХАБИ любовта си за двама,

които се мразят помежду си!

***

НЕ  ЧАКАЙ  благодарност от тоя,

на когото си дал всичко.

Благодарят само, докато получават.

***

НЕ ЧАКАЙ други да ти задават въпросите,

на които трябва сам да си отговориш.

***

НЕЧИСТАТА съвест пази чисти ръцете си.

***

НЕЩАСТИЕТО забелязваме, когато идва,

а щастието, когато си отива.

***

НЕЩАСТИЕТО ни прави

безразлични към другите,

а примирението – и към себе си.

***

НЕЩАСТИЕТО става мъка,

когато се осъзнае.

***

НЕЩАСТНИТЕ са по-завистливи,

а щастливите – по-ревниви.

***

НИЕ ВИНАГИ имаме състраданието на другите, но не и когато страдаме от своите.

***

НИЕ имаме само задължения и права, които дължим.

***

НИЕ  ПРЕСЛЕДВАМЕ  ЦЕЛИТЕ,

последиците преследват нас.

***

НИКОГО  непонасящият е много по-непоносим.

***

НИКОЕ щастие не може да бъде пълно,

ако няма кой да му завижда.

***

НИКОЙ  живот не може да бъде пълен,

ако е запълнен само със задължения.

***

НИКОЙ не защитава привилегии,

от които не се ползва.

***

НИКОЙ не благодари без полза,

или най-малко поне без поза.

***

НИКОЙ не може да се оправи с политиката,

но правейки политика, оправят себе си.

***

НИКОЙ не може да се размине

с миналото си.

***

НИКОЙ не опровегава лъжа,

от която се е възползвал.

***

НИКОЙ не прави две революции.

Всеки остава при своята.

***

НИКОЙ не поставя сам границите на своята ограниченост и затова няма представа за нея.

***

НИКОЙ не се примирява с несправедливостта,

освен ако не го оставят сам да се бори с нея.

***

НИКОЙ не тръгва срещу властта,

за да се размине с нея.

***

НИКОЙ никога не е онова,

което сам мисли за себе си,

но съвсем не и онова,

за което го считат враговете му.

***

НИКОЙ няма да те измъчва,

само за да те направи мъченик.

***

НИКОЯ БОРБА ЗА СВОБОДА

НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВА,

докато не добие власт да диктува свободата на другите.

***

НИКОЯ ДИКТАТУРА НЕ Е ВЕЧНА.

Винаги ще се намери нова да я смени.

***

НИКОЯ истина не задоволява ума,

докато не завладее сърцето.

***

НИКОЯ мисъл не може да се примири

да бъде последна, докато всяка дума винаги би се гордяла тъкмо с това.

***

НИКОЯ тайна не е толкова страшна,

колкото е страхът от разкриването й.

***

НИЩО не изолира така зле съседите,

както недобре изолиращите  стени.

***

НИЩО не може да бъде страшно за нас,

ако няма за кого друг да се страхуваме.

***

НИЩО по-излишно за победените

от великодушието на победителя.

***

НИЩО по-тежко от нищото,

когато само то остане.

***

НИЩО ще са робствата

на бащите и дедите ни в сравнение с тия,

за който вече сме абонирали

децата и внуците си.

***

НОВОТО прегрешение освобождава

от старите угризения.

***

НОЩНАТА мъдрост избледнява на слънцето.

***

НУЖДАТА от закони издава липсата на морал.

***

НУЖДАЯТ се от надежда,

които нямат нищо,

и много повече – които имат всичко.

***

НУЖДИТЕ не е нужно да се измислят.

Те са от преди нашето мислене.

***

НУЖНО е разстояние,

за да се обозре голямото.

Нужно е време, за да се разбере съвремието.

***

НЯМА еднаква за всички справедливост.

Всеки държи да дава и получава според своята.

***

НЯМА как злите да не стават все повече,

щом според некролозите умират само от добрите.

***

НЯМА къде да идеш, само когато

искаш да избягаш от себе си.

***

НЯМА малки и големи родители.

Те биват само добри или лоши.

***

НЯМА място за съмнение, в което не вярваш.

Можеш да се съмняваш, само в което вярваш.

***

НЯМА нужда от закони,

за да се правят беззакония.

***

НЯМА по-голяма трагедия от това,

да си жив герой на комедия.

***

НЯМА ПОБЕДИТЕЛ толкова великодушен,

че да е издигнал паметник на победените от него.

***

НЯМА разлика в това, дали тиранинът съчувства или злорадства над страданието, което сам причинява.

***

НЯМА СВОБОДА без ограничения.

Тя само разширява границите им.

***

НЯМА смисъл да се спори,

когато са общи аргументите.

***

НЯМА смисъл от позиции,

зад които няма какво да се защитава.

***

НЯМАЩИЯТ  зависи от това, което няма,

а имащият – от имането си.

***

 %d1%80%d0%b8%d1%81-14

ОБЕЗУМЯВАТ ОТ ЛЮБОВ,

а по-дълбоко проумяват намразеното.

***

ОБИДАТА е като рибя кост.

Само се преглъща.

***

ОБИДАТА поразява както куршума:

когато е от близките – разкъсва,

когато е от далечните – пронизва.

***

ОБИДАТА разярява простия,

а обезсиля мъдрия.

***

ОБИКНОВЕНО  се сещаме за равенството,

след като изпаднем на дъното.

***

ОБИКНОВЕНО сънуваме проспаното.

***

ОБИЧАЙТЕ враговете си!

Така те по-бързо ще забравят за вас.

***

ОБИЧАМЕ да ни завиждат, но мразим тези,

които ни завиждат и ненавиждаме ония,

на които завиждаме.

***

ОБИЧАТ да пренареждат световния  ред,

които обичат да пререждат другите.

***

ОБРАТНО ще поиска милостинята

само този, който е дал, за да унижи.

***

ОБРУГАНО МИНАЛО,

ОТРОВЕНО НАСТОЯЩЕ,

АМПУТИРАНО БЪДЕЩЕ.

***

ОБЩИТЕ неприятности сприятеляват.

Общата беда – обединява.

***

ОБЩОТО между любовта, брака, страха и властта е пълната им несъвместимост с чувството за хумор.

***

ОГЛАДНЕЕМ ЛИ,  най-бързо ни напускат

надеждите, които сме хранили най-дълго.

***

ОГОРЧЕНИЕТО ражда мъдростта.

Унижението предизвиква остроумието.

***

ОГРАБЯТ ли ти правата,

утешават те с нови задължения.

***

ОГРАНИЧЕНИЕТО предизвиква недоволства,

а свободата – недоразумения.

***

ОГРАНИЧЕНИЕТО увеличава недоволните,

а свободата – претенциите им.

***

ОГРАНИЧЕНИТЕ налагат властта си

чрез ограничения над другите.

***

ОГРАНИЧЕНИЯТА предпазват от нови прегрешения,

а свободата облекчава съвестта за вече сторените.

***

ОГРАНИЧЕНИТЕ се страхуват не толкова

за свободата си, колкото от свободата на другите.

***

ОГРАНИЧЕНИЯТА са страшни,

докато се съгласим с тях.

След това те стават норми.

***

ОЗЛОБЛЕНИЕТО е също и заряд за действие.

То ни спасява от леността и безразличието.

***

ОКАЯНИЯТ няма за какво да се разкайва.

Той е надплатил и за несторените си грехове.

***

ОМРАЗАТА в сравнение с любовта

е по-действена и по-действителна.

***

ОМРАЗАТА все по-често бива взаимна.

Любовта – все по-рядко.

***

ОМРАЗАТА е за враговете.

За своите остава завистта.

***

ОМРАЗАТА е огънят, които изгаря саждите

от угасналата любов.

***

ОМРАЗАТА е по-достоен край на любовта,

а забравата – по-естествен.

***

ОМРАЗАТА не познава  логиката,

на любовта тя не е необходима.

***

ОМРАЗАТА обвързва по-трайно намразилите се,

отколкото любовта влюбените.

***

ОМРАЗАТА се трупа, любовта излита.

***

ОМРАЗАТА си  към силните прикриваме,

а слабите – открито презираме.

***

ОПЕРИРАТ само живите. Мъртвите ги  аутопсират.

***

ОПЛАКВА се от врагове,

който не може без тях.

***

ОПЛАКВАТ  се  от враговете си,

които и без това са за оплакване.

***

ОПЛАКВА СЕ от враговете си,

който няма с какво да се похвали.

***

ОПРАВДАВАШ ли една несправедливост днес, то е, за да се възползваш от нея утре.

***

ОПРАВДАВА се, който няма своя правда.

***

ОПРОВЕРГАВАШ ли подозрението,

ставаш още по-подозрителен.

***

ОПТИМИСТИТЕ вярват, без да мислят.

Песимистите мислят, без да вярват.

***

ОПТИМИСТИТЕ си въобразяват,

че ще отложат края,

а песимистите – че ще го надживеят,

за да го докажат.

***

ОПТИМИСТИТЕ по-лесно се съгласяват.

Песимистите по-лесно се примиряват.

***

ОРЕОЛЪТ на мъдростта

прави истината призрачна,

а мълнията на остроумието

я прави и шеметна.

***

ОРИГИНАЛНИЧАТ посредствените, морализаторстват неморалните, скромничат нескромните,

откровеничат ония, които крият нещо и недоволничат от другите, които трябва да са недоволни от себе си.

***

ОСВЕН оптимисти и песимисти, има и трети,

които от оптимистите правят песимисти.

***

ОСВОБОДИШ ли страхливия от страха,

правиш го страшен и за другите.

***

ОСВОБОДЯТ ли те от задължения,

започват да ти тежат правата.

***

ОСИГУРИШ ли на някого всичко,

не чакай от него нищо.

***

ОСКЪРБЛЕНИЕТО потиска самочувствието,

ала възбужда амбицията.

Унижението смазва и двете.

***

ОСТАВИЛИТЕ дело след себе си

стават подсъдими,

а възползвалите се от него – съдници.

***

ОСТАВИШ ли се на яростта си,

от самоиронията ти остава само иронията, а от нея само злобата.

***

ОСТРОУМИЕТО е или глупост, която иска да мине за мъдра, или  мъдрост, която се прави на проста, за да мине.

***

ОСТРОУМИЕТО прави неудобните истини по-удобни за понасяне, а мъдростта подслажда горчивите от тях.

***

ОСТРОУМИЕТО пробива пътя към истината,

но само след като умът го трасира.

***

ОСТРОУМИЕТО разоръжава лъжата.

Мъдростта въоръжава истината.

***

ОСЪДЕНИЯТ само предварително

може да благодари на палача си.

***

ОСЪЗНАЕ ли своята преходност,

красотата става лоша към себе си,

а силата – зла към другите.

***

ОСЪЗНАЕШ ли нещастието си,

ставаш още по-нещастен.

***

ОСЪЗНАТОТО безсмъртие само избистря

страха от смъртта.

***

ОТ БЛИЗО по-добре се виждат детайлите,

а  същественото – само от по-далече.

***

ОТВОРИ ли си устата, запълва

цялата безкрайност със себе си.

***

ОТ ВРАТАТА, която държим отворена,

винаги по-малко са изненадите.

***

ОТ ВСИЧКИ задължения

само едно може да се превърне в дълг.

***

ОТ ВСИЧКИ пороци най-бърза е леността.

Винаги идва първа и прави място на другите.

***

ОТВЪТРЕ човекът е много по-голям, отколкото отвън.

***

ОТ ДВЕТЕ злини винаги избираме оная, която можем по-леко да прехвърлим на ближния си.

***

ОТ ДВЕТЕ злини

по-малка ни изглежда по-далечната.

***

ОТ ИНОСКАЗАНИЕТО започва изкуството.

Дирекната мисъл е като голата жена.

Убива въображението.

***

ОТКАЗАНОТО от единия щастие не прави по-щастлив другия.

***

ОТКАЗАНОТО удоволствие

оставя горчива тъга,

а консумираното – блудкава досада.

***

ОТЛИЧНАТА бележка по история

не е входен билет за  нея.

***

ОТ ЛИЧНИТЕ качества най-трудно  приложима е мъдростта, най-лесно – леността, а най-често – хитростта.

***

ОТ ЛЮБОВТА всичко може да се очаква.

От омразата е сигурно само едно: че ще надживее и мразещия, и намразения.

***

ОТ ЛЮБОВТА остава тъгата,

а от радостта – съжалението.

***

ОТМИЛЯВА и собственото ни минало, когато разберем,

че други са го живяли вместо нас.

***

ОТМИНАЛАТА ни скръб утаява горчивина,

а отнетото ни удоволствие – омерзение.

***

ОТМИНАЛОТО ни зло помним дълго.

Не помним кой ни е отървал от него.

***

ОТ МНОГО голямата любов остава

по-голяма омраза.

***

ОТ МНОГОТО истини на свободата става тясно, а на истината от многото свободи – тягостно.

***

ОТМЪЩЕНИЕТО удвоява злото,

а опрощението – злосторниците.

***

ОТ НАЙ-КРАТКИТЕ  СРЕЩИ

остават най-дългите спомени.

***

ОТНАЧАЛО всеки иска да бъде разбиран.

А после точно от това се страхува.

***

ОТНАЧАЛО уморяват усилията, а после

и само мисълта за безсмислието им.

***

ОТ ПАРИТЕ ЧОВЕК ВИНАГИ СТРАДА:

Когато са малко – от глад или недояждане.

Когато са много – от страх и недоспиване.

***

ОТ ПРАВАТА на човека

правят обществени правила,

а от свободата – оправдание за неспазването им.

***

ОТ ПРЕНЕБРЕГНАТИТЕ истини

се прави сатирата,

а от натрапените лъжи – хумора.

***

ОТ РАЗДЯЛАТА сърцето боли,

дори и когато разумът я пожелае.

***

ОТ РЕВНОСТТА страдат най-малко трима,

от омразата – най-много двама,

а от любовта и завистта – само единият.

***

ОТРЕЖЕШ ли главата на птицата,

не е нужно да подрязваш крилете и.

***

ОТ СВОБОДАТА първо се възползва възпираното зло.

***

ОТ СОБСТВЕНИТЕ си грешки се учим.

От чуждите се ползваме.

***

ОТ ЧУЖДИТЕ грешки се учим,

със своите поучаваме.

***

ОХРАНЯВАНА, свободата е вече ограничение.

***

ОХРАНЯВАТ охранените,

от гладните се пазят.

***

ОЦЕЛЕЛИЯТ за сметка на другите,

само увеличава враговете си.

***

ОЦЕЛЯВАНЕТО е заслуга на разсъдъка,

а надделяването – амбиция на предразсъдъците.

***

ОЧАКВАНАТА загуба е по-страшна от вече преживяната.

***

ОЧАКВАНЕТО прави първата любов нежна,

а късната – тъжна.

***

ОЧИТЕ са да виждаш в пространството,

а умът – и във времето.

***

ОЧОВЕЧАВАНЕТО е направило хората

по-уязвими.

Животните не познават унижението.

***

ОЧОВЕЧАВАНЕТО  е увеличило у човека

сетивата му за страха :

Съзнанието е страх от смъртта;

Интересът е страх от загубата;

Любовта е страх от самотата;

Паметта е страх от времето;

Съвестта е страх от позора.

***

ОЧОВЕЧАВАНЕТО

ни  е  наказало с памет и съвест.

Дивото не познава ни терзанието,

нито угризението.

***

%d1%80%d0%b8%d1%81-15

ПАДАМЕ на колене, за да докажем

своята невинност и ставаме…  виновни.

***

ПАДНАЛИЯТ винаги става,

ала най-често виновен.

***

ПАЗАРНА ИКОНОМИКА – ПАНАИРНА ПОЛИТИКА!

***

ПАЗАРНИТЕ сили са част от природните,

ала вътре в човека.

***

ПАМЕТТА  връща времето назад,

мисълта може да го изпреварва,

а забравата го изтрива от спомена.

***

ПАМЕТТА е усещане за времето,

което минава,

а съзнанието – за неговата невъзвратимост.

***

ПАМЕТТА запомня мислите,

а тялото – чувствата.

***

ПАМЕТТА погребва мислите,

а споменът – чувствата.

***

ПАМЕТТА прави осезаемо миналото, интересът – настоящето, а страхът и надеждата – бъдещето.

***

ПАМЕТТА само мнимо удължава живота ни,

а съвестта – понякога го съкращава.

***

ПАРАДОКСЪТ поставя на изпитание логиката,

но разширява границите на нейната валидност.

***

ПАРИТЕ ВИНАГИ ВРЕДЯТ:

когато не достигат – на тялото,

а когато са в излишък – на душата.

***

ПАРИТЕ СА КАТО ЖЕНИТЕ.

Намразваш ги, когато не можеш да ги имаш.

***

ПАРИТЕ НЕ СТИГАТ ЗА ВСИЧКИ,

защото някои ги имат в повече.

***

ПАРОДИЯТА е първата свободна стъпка на духа извън оковите на канона.

***

ПАТОСЪТ  ИЗТОЩАВА  ДУМИТЕ.

Иронията им възвръща силата.

***

ПОБЕДАТА и гибелта си приличат по това,

че пред тях ставаме еднакво нетърпеливи.

***

ПОБЕДАТА на човека над природата зависи

от опитомяване на собствените му инстинкти.

***

ПОБЕДЕНИТЕ ги помнят от жалост,

а победителите –  от завист.

***

ПОБЕДЕНИЯТ е по-подготвен

за презрението на победителя,

отколкото за великодушието му.

***

ПОБЕДИЛАТА ерес се превръща в религия.

Това е нейната смърт.

***

ПОБЕДИЛИЯТ злото бива забравен заедно с него.

ПО-БОГАТИ сме на преживявания, когато слизаме, отколкото когато възхождаме.

***

ПО-ВАЖНИ са не отговорите, които даваш,

а въпросите, които сам си задаваш.

***

ПОВЕЧЕ ЖАЛИМ ЗА ОНОВА,

от което сами сме се лишавали.

***

ПОВЕЧЕ загрозяват поправките,

отколкото… грешките.

***

ПОВЕЧЕ ЗЛОРАДСТВАТ, разберат ли,

че страдаме и от своите.

***

ПОВЕЧЕ са доведените до самоубийството,

отколкото сами достигналите до него.

***

ПОВЕЧЕ се страхуват от честността си,

отколкото за самата нея.

***

ПОВЕЧЕ страдаме по изгубените илюзии,

отколкото от действителните загуби.

***

ПОВЕЧЕТО правят своето добро,

за да направят добро впечатление.

***

ПОВОДЪТ е видимата част на причината.

***

ПОВТОРЯТ ЛИ ВЪПРОСА СИ,

значи не вярват на отговора ти.

***

ПО-ГОЛЯМО разочарование носят идеите,

в които сме повярвали най-рано.

***

ПО-ГОРЧИВО е разочарованието от ония,

на които действително сме разчитали.

***

ПОГУБВА сам свободата си,

който посегне на чуждата.

***

ПОДЛИ приятели може и да има,

но не и доброжелателни врагове.

***

ПОДЛИЯТ върши своето зло ОТ страх,

а наглият – и с удоволствие.

***

ПО-ДОБРЕ Е ДА БЕРЕШ ЯДОВЕ

ОТ ЧУЖДИТЕ,

ОТКОЛКОТО  СРАМОВЕ ЗА СВОИТЕ.

***

ПО-ДОБРЕ е да не получиш нищо,

щом не е онова, което си очаквал.

***

ПО-ДОБРЕ е да предизвикаш отвращение

у людоеда, отколкото възхищението му.

***

ПО-ДОБРЕ е да се направиш на прост,

отколкото да спориш с прости.

***

ПО-ДОБРЕ е да те погребат жив,

отколкото на части.

***

ПО-ДОБРЕ е един открит враг в повече

и един скрит зложелател в по-малко.

***

ПО-ДОБРЕ е пътят да лъкатуши,

само да е вярно направлението.

***

ПО-ДОБРЕ мъртъв герой на трагедия,

отколкото жив – на комедия.

***

ПО-ДОБРЕ несбъднати надежди,

отколкото разочарование от сбъднатите.

***

ПО-ДОБРЕ разкаян грешник,

отколкото окаян праведник.

***

ПО-ДОБРЕ ще усетиш вкуса на властта, когато те ухапе.

***

ПОДОЗРЕНИЕТО е погребано доверие,

а съмнението – агонизираща вяра.

***

ПО-ДОСАДЕН е оня досадник, който се извинява по-често.

***

ПО-ДЪЛБОКО ни стряскат и плашат тихите дебнещи стъпки зад нас, отколкото грохотът на противника срещу нас.

***

ПО-ДЪЛГО помним, които са ни сторили зло,

отколкото тези, които са ни отървали от него.

***

ПОЕТИТЕ често забравят,

че пеперудите са майки на червеите.

***

ПОЕТЪТ не познава нищо,

което да не е живо.

***

ПОЗВОЛЯВАТ КРИТИКАТА,

докато очакват похвали.

***

ПО-ЗЛОПАМЕТЕН е злосторникът,

отколкото понеслият злото.

***

ПОКАЙВАТ се, след като разберат,

че са се разминали с възмездието.

***

ПОКОРЯВАНИ биваме от другите.

Покорни ставаме сами.

***

ПО-ЛЕСНО е да бъдеш откровен

с враговете си, отколкото със своите.

***

ПО-ЛЕСНО е да избегнеш гнева на враговете,

отколкото на своите.

***

ПО-ЛЕСНО е да зачеркнеш времето,

в което те няма.

***

ПО-ЛЕСНО е да намериш приятел,

ако имаш повече от две ризи.

***

ПО-ЛЕСНО е да признаеш другите за прави,

отколкото себе си за виновен.

***

ПО-ЛЕСНО е да се наемеш с трудното.

По-трудно е да се откажеш  от лесното.

***

ПО-ЛЕСНО е да се отървеш от лудия,

като се приобщиш към него.

***

ПО-ЛЕСНО е да се отървеш от самотата,

отколкото да си я възвърнеш.

***

ПО-ЛЕСНО е да се покажат зъби и нокти,

отколкото сърце и душа.

***

ПО-ЛЕСНО е да смутиш чистата съвест.

***

ПО-ЛЕСНО е да станеш смешен, когато обичаш, отколкото когато мразиш.

***

ПО-ЛЕСНО забравяме за доброто,

което дължим,

по-трудно – злото,

което сме пропуснали да сторим.

***

ПО-ЛЕСНО се понася преглътнатата обида.

Непреглътнатата непрекъснато напомня за себе си.

***

ПО-ЛЕСНО се понасят идейните противници,

отколкото бившите съидейници.

***

ПОЛИТИКАТА държи винаги да й вярват,

но тя рядко се доверява докрай.

***

ПО-ЛИЦЕМЕРНИ сме, когато са добри с нас

и по-откровени – когато ни засегнат.

***

ПОЛОВИНАТА от любовта остава да живее у единия, докато другият бърза да я погребе цялата.

***

ПОЛУЛЪЖАТА и полуистината

никога не правят едно цяло.

***

ПОЛУЧАВАМЕ своята “сърдечна недостатъчност” от недостатъчната

сърдечност на околните.

***

ПОЛУЧИ ли желаното, жаждата се утолява,

докато страстта се разгаря още повече.

***

ПОМНИМ, КОИТО СМЕ ОБИЧАЛИ.

Не забравяме, които са ни мразили.

***

ПО НАЧАЛО беше:

“Ситият на гладния не вярва.”

Сега ситите вече не вярват,

че изобщо има гладни.

***

ПО-НЕПРЕЖАЛИМО Е НЕПРЕЖИВЯНОТО.

***

ПОНЕСЛИТЕ злото могат и да простят,

докато сторилите им го – ги и намразват.

***

ПОНЯКОГА, за да се настроим творчески,

трябва само да ни развалят настроението.

***

ПОНЯКОГА щедростта е връхна дреха

върху долни сметки.

***

ПО-ОТВРАТИТЕЛНА е натруфената лъжа,

отколкото голата истина.

***

ПОПУЛЯРНОСТТА е краткотрайна слава, която дължим не толкова на собствените си достойнства, колкото на заблуждението и завистта на другите.

***

ПО РОД и принадлежност духът е мъжкото

начало,  а душата – женското.

***

ПО-РЯДКО употребяваш думите,

които не ти се иска да чуваш.

***

ПОСЕГНЕШ ЛИ НА ХУМОРА,

предизвикваш сатирата.

***

ПОСТАВЕНИЯТ на колене

го оставят сам да стане,

а падналият сам го досмазват

с великодушие.

***

ПОСТИГНАТА, целта се превръща

в средство за… оправдание.

***

ПО-ТЕЖКИ са последиците от непостигнатите цели.

***

ПО-ТЕЖКИ стават слабостите ни,

попаднат ли в ръцете на другите.

***

ПОТРЕБНОСТИТЕ може да бъдат задоволени.

Интересите – много по-трудно.

***

ПО-ТРУДНО е да имитираш безразличие,

отколкото каквото и да е друго отношение.

***

ПО-ТРУДНО е да правиш смях.

По-лесно е да станеш смешен.

***

ПО-ТРУДНО е да проявиш

веротърпимост към вярата,

на която вече си изневерил.

***

ПО-ТРУДНО забравяш злото,

което си простил.

***

ПО-УЯЗВИМ Е УМНИЯТ,

по-язвителен – глупакът.

***

ПОЧЕСТИТЕ угнетяват таланта,

а окрилят посредствените.

***

ПО-ЧЕСТО си припомняме обидите,

които  сме понесли, и много по-рядко тези, които сме нанесли.

***

ПО-ЯСЕН ни е, който ни противостои,

отколкото този, който е винаги с нас.

***

ПРАВАТА УВЕЛИЧАВАТ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА,

но обезправените винаги имат повече задължения.

***

ПРАВДАТА е като оръжието.

Обърнат ли я срещу нас,

изглежда съвсем друга.

***

ПРАВЕДНИЯТ служи на чужда правда.

Справедливият налага своя.

***

ПРАВЕДНИЯТ  Е  СВЕТЕЦЪТ.

Справедлив може да бъде само Бог.

***

ПРАВОВЕРНИТЕ не ги съдят.

От тях правят палачи.

***

ПРАВОТО  всичко да казваш

ти струва всички други права.

***

ПРАВОТО на можещите да имат повече от другите признават само тези, които делят с тях, и тези, които се задоволяват само с подаянията им.

***

ПРАВОТО на можещите да имат повече от другите, само увеличава ненавистта и между тях.

*** 

ПРАЗНИ  ХОРА,  ПРАЗНИ  ИДЕАЛИ.

***

ПРЕДАВАМЕ се и предателстваме пред силата. На слабостите си сами се отдаваме.

***

ПРЕДАТЕЛИТЕ ги презират много повече,

тъкмо възползвалите се от тях.

***

Пред близките си срамуваме.

От далечните се страхуваме.

***

ПРЕДИ да бъдат отричани,

нещата биват пренаричани.

***

ПРЕДИ да избереш ближния си,

виж го има ли поне две ризи.

***

ПРЕДИ да ни окове пълното ни безсилие пред злото, от нас си отива последното ни усилие да бъдем добри.

***

ПРЕДИ да осъдиш лицемерието на другите,

дай си сметка ще понесеш ли

откровеността им.

***

ПРЕДИ ДА ПЪЛЗИМ, вече сме коленичили.

***

ПРЕД йерархията върви съображението,

а след нея – лицемерието.

***

ПРЕДПОЧИТАМЕ кратки горчивите истини.

И затова обичаме афоризмите.

***

ПРЕД  РАЗСЪДЪКА вървят предразсъдъците,

а пред убежденията – предубежденията.

***

ПРЕД СМЪРТТА ВСИЧКИ СМЕ РАВНИ,

НО НЕ И СЛЕД НЕЯ.

***

ПРЕДСТОЯЩАТА загуба е по-страшна

от вече преживяната.

***

ПРЕДСТОЯЩИТЕ пътища са много и никога не лъкатушат. Изминатият е само един и много рядко един от тях.

***

ПРЕД СЪДА най-често изправят вината… на поваления.

***

ПРЕЖАЛИЛИЯТ СЕБЕ СИ вече няма какво да жали.

***

ПРЕЖИВЯНОТО от нас отива в миналото ни,

а непреживяното – си отива само с нас.

***

ПРЕЖИВЯ, ПРЕЖИВЯЙКИ ЧУЖДИ ОГРИЗКИ.

***

ПРЕЗАДОВОЛЕНИТЕ рядко биват и доволни.

***

ПРЕЗРЕНИЕТО  е оръжие на горделивите.

Гордите са великодушни.

***

ПРЕКАЛЕНАТА ни омраза  към враговете

отблъсква и приятелите от нас.

***

ПРЕКАЛЕНАТА ОТКРОВЕНОСТ

твърде често издава гузна съвест.

***

ПРЕКАЛЕНАТА свобода амнистира много от личните ни слабости и ни прави още по-зависими от тях.

***

ПРЕКАЛЕНИЯТ оптимизъм е леност на ума,

а песимизмът – и на духа.

***

ПРЕКАЛЕНО дългата проверка уморява

верността и усъвършенства лицемерието.

***

ПРЕКАЛЕНО правите правят правото противно.

***

ПРЕКАЛЕНОТО  порицание  на  злото,

амбицира злите за още по-зловещи дела.

***

ПРЕКАЛЕНОТО ПОРИЦАНИЕ ПРАВИ

И ПОРОЦИТЕ ПРИЕМЛИВИ.

***

ПРЕКАЛЕНОТО самоизтъкване прави

достойнствата ни по-съмнителни.

***

ПРЕКАЛИШ ли с опровержението,

ставаш двойно по-подозрителен.

***

ПРЕКИЯТ път е по-стръмен,

а по-равен е само по-дългият.

***

ПРЕКОМЕРНАТА ни доверчивост към другите

ни пречи да бъдем верни на себе си.

***

ПРЕМЪЛЧАВАМЕ

не само когато не знаем истината,

но и когато знаем много повече от нея.

***

ПРЕМЪЛЧАНАТА истина

е като неизпитото вино. Вкисва.

***

ПРЕМЪЛЧАНАТА истина

е като непосятото семе.

Губи кълняемост.

***

ПРЕНЕБРЕГНАТИТЕ от нас си отмъщават,

като отиват на служба при противниците ни.

***

ПРЕОЦЕНКАТА на миналото винаги намалява цената му.

***

ПРЕОЦЕНЯВАТ миналото,

за да повишат цената си.

***

ПРЕСЛЕДВАНАТА мисъл проправя новите пътища, а свободната най-често ни завръща към старите.

***

ПРЕСТАНЕМ ли да виждаме смешното,

станали сме за съжаление.

***

ПРЕСТАНЕМ ли да печелим приятели, започваме да създаваме неприятели на враговете си.

***

ПРЕСТАНЕМ ли да правим големи дела,

започваме да правим големи паметници.

***

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ е да обидиш,

без да се извиниш,

както и да се оставиш да те унижат безнаказано.

***

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,

което опитват да оправдаят,

наричат отмъщение или наказание.

***

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,

което трябва да остане в тайна,

само наказва извършителите си.

***

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО се самовъзнаграждава.

Благодеянието трябва да чака от другите.

***

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО от едната страна наричат

отмъщение – от другата.

***

ПРЕТЕНЦИЯ, която остане без покритие,

сама излага на съмнение основанието си.

***

ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ИСТИННОСТ

ПРАВИ ИСТИНАТА ПО-СЪМНИТЕЛНА.

***

ПРЕТЕНЦИЯТА, че се е освободило от всички недъзи, е първият недъг на всяко ново време.

***

ПРЕУВЕЛИЧАВАМЕ  жестокостта на противника си,за да оправдаем собственото си ожесточение.

***

ПРЕХОДНИТЕ времена

създават нови стойности,

а застойните – доизносват старите.

***

ПРИ ВЕРНОСТТА приемаме вярата на другия,

а при предаността – и волята му.

***

ПРИВИЛЕГИИТЕ са живи, докато нарастват,

и нарастват, докато са живи.

***

ПРИВИЛЕГИИТЕ СА КАТО ПАРИТЕ.

Увеличението им води до инфлация.

***

ПРИВИЛЕГИИТЕ са права,

освободени  от  задължения.

***

ПРИВЛЕКАТЕЛНОСТТА си идеите придобиват в устата на своите отрицатели, а силата си – от насилието върху тях.

***

ПРИВЪРЗВА не любовта, която обвързва.

***

ПРИЕЛИЯТ неравенството като справедливост

по-рядко има усложнения със съвестта  си.

***

ПРИЕМАЩИЯТ доноса винаги стои по-горе

от доносника. И в йерархията, и в коварството.

***

ПРИЕМЕМ ли злото у другите, то е,

за да го оправдаем у себе си.

***

ПРИЖИВЕ всеки сам себе си погребва.

След това погребват само трупа му.

***

ПРИЗИВЪТ “Горе главите” не улеснява ли само палачите?

***

ПРИЗНАЕШ ли своите слабости, ставаш уязвим, посочиш ли чуждите  –  двойно.

***

ПРИЗОВАВАНЕТО към откровеност е вече недоверие.

***

ПРИ КОМПРОМИСА нито агнето е цяло,

нито вълкът е сит.

***

ПРИЛАГАТ прилагателните, когато не достига

същност на съществителното.

***

ПРИМИРЕНИЕТО е смелостта

да видиш света и без себе си.

***

ПРИМИРЕНИЕТО е съгласие да живееш в мир с другите, а смирението – и със себе си.

***

ПРИМИРЕНИЕТО изчерпва примирения,

а  търпението – себе си.

***

ПРИМИРЕНИТЕ ги жалят, но не ги обичат.

***

ПРИМИРЕНИЯТ не страда, но състрадава,

а озлобеният – ни страда, ни състрадава.

***

ПРИМИРЕНИЯТ се предава на злото,

озлобеният се съюзява с него.

***

ПРИМИРИЛИ сме се много преди

да сме решили да се примиряваме.

***

ПРИНУДИТЕЛНО затварят лишените от свобода. Свободните сами строят собствените си затвори.

***

ПРИ НУЖДА по-сигурно е да се ползваш от чуждата мъдрост. Собствената обикновено по-късно ни осенява.

***

ПРИРОДАТА компенсира телесните недъзи,

но не и душевните.

***

ПРИРОДНИТЕ закони не познават справедливостта,

а за човешките – тя е само една социална илюзия.

***

ПРИ СВОБОДАТА всеки е оставен

на съвестта си, а тя – на произвола.

***

ПРИ ТИРАНИЯТА злото е на служба при нея,

а при свободата – на свободна практика.

***

ПРИ ТИРАНИЯТА злото е у самата нея,

а при свободата – вътре у човека.

***

ПРИ ТИРАНИЯТА насилието е като вързано зло куче. При свободата – същото, само че изпуснато.

***

ПРИЯТЕЛИ, не копайте гробовете си едновременно. Ще оставите само враговете си да ви заровят.

***

ПРИЯТЕЛИТЕ си можеш и да не познаваш до край. Но враговете си длъжен.

***

ПРИЯТЕЛСТВОТО Е КАТО МУЗИКАТА.

То не всякога се разбира, но винаги се чувства.

***

ПРИЯТЕЛСТВОТО трябва да се търси.

Неприятелят те намира и сам.

***

ПРОБЛЕМЪТ е внимателното наименование

на кризисното състояние.

***

ПРОВЕРЯВАТ ни своите.

Враговете ни познават.

***

ПРОГРЕСЪТ в морала най-трудно се възприема от моралистите.

***

ПРОМЕТЕЙ  Е  ИЗМИСЛЕН,

а Херострат – истински.

***

ПРОМИСЪЛЪТ се залага отнапред.

Смисълът се търси на края.

***

ПРОПУСНАТИТЕ възможности ни връщат

към миналото ни, а допуснатите нелепости

ни отвръщат от него.

***

ПРОПУСНАТОТО и отнетото ни дълго оплакваме, а полученото даром – бързо забравяме.

***

ПРОСТИТЕ не познават нюансите.

Омръзнат ли си, веднага  се намразват.

***

ПРОСТИТЕ страдат от предразсъдъци,

а културните – от предубеждения.

***

ПРОСТИЯТ е опасен,

когато не подбира средствата,

а културният – когато ги подбира.

***

ПРОСТИЯТ рядко оценява достъпните нему

по-високо от себе си.

*** 

ПРОСТО ТАКА, НЕ Е ТАКА ПРОСТО.

***

ПРОТИВЕН става и който ни занимава

само със своите противници.

***

ПРЪСТТА  над  гроба не тежи на този,

който лежи под нея, а на съвестта на ония,

които са го погребали приживе.

***

ПРЪТЪТ играе според кучето.

***

ПЪРВАТА лъжа не може ли да скрие истината,

втората повече я разголва.

***

ПЪРВАТА любов може да бъде и последна,

но тя никога не се повтаря.

***

ПЪРВАТА любов е наполовината любопитство

и наполовината страх.

***

ПЪРВИЯТ порив към писането е лиричен или гневен. След това идват самоиронията или съображенията.

***

ПЪРВОТО, към което посяга освободения роб,

е тоягата, с която е бил наказван.

***

ПЪРВОТО  разочарование хвърля сянка

върху бъдещето, а второто – и върху миналото.

***

ПЪТИЩАТА до истината са много,

но до нея се стига и само по един.

***

ПЯНАТА на злобата първа прелива

чашата на търпението.

***

 %d1%80%d0%b8%d1%81-16

РАДОСТТА  Е  КАТО  ХЛЯБА.

Потребни са ни за всеки ден.

А обидата е като отровата.

Една стига за всичките ни дни.

***

РАДОСТТА от любовта излита,

а само мъката от нея се превръща в мъдрост.

***

РАДОСТТА от победата все по-често се заменя със злорадството над победените.

***

РАДОСТТА си припомняме често.

Мъката помним дълго.

***

РАЗДЯЛАТА не тежи.

Тежат несъстоялите се срещи.

***

РАЗКАЯНИЕТО прави греха

още по-непоносим.

***

РАЗЛИКАТА  между ИстОрията и ИстЕрията е само в една буква, може би, защото истеричните направляват историята.

***

РАЗЛИКАТА между любовта и търпението в брака е, че при любовта с нетърпение очакват нощите, а при търпението – едва дочакват да съмне.

***

РАЗЛЪКАТА изпробва силата на любовта,

близостта – нейната пламенност,

а недоразуменията – вярата в нея.

***

РАННИТЕ страхове състаряват.

Късните амбиции – убиват.

***

РАЗОЧАРОВАНИЕТО обогатява опита,

а покрусата – мъдростта.

***

РАЗОЧАРОВАТ се само повярвалите.

Останалите – ехидничат.

***

РАЗПИСКАТА за изгубеното време се осребрява

с преждевременото посребряване на косите.

***

РАЗПЪВАТ ЛИ  ТИ ДУШАТА,

НАБРЪЧКВА ТИ СЕ ЧЕЛОТО.

***

РАЗСМИВАШ,  но не както искаш, онези,

в чиито очи и без това си смешен.

***

РЕВНИВИЯТ  страда  и  когато не се потвърдят съмненията му.

***

РЕВНОСТТА Е ЛЮБОВ,

колкото и оцетът е вино.

***

РЕЛИГИЯТА и политиката са трудносъвместими.

Религията обожествява властта като свещена крава, а политиката си я отглежда като дойна.

***

РЕФОРМИТЕ рядко достигат целите си,

а революциите най-често ги надхвърлят.

***

РИТУАЛИЗИРАНЕТО на погребението маскира лицемерната скръб и

приглушава  истинската.

***

РЯДКО  жалят самотните,

но често им завиждат.

***

 %d1%80%d0%b8%d1%81-17

САМА, голямата воля е способна

само на големи своеволия.

***

САМА, лъжата по-добре се самозащитава.

Станат ли две, взаимно се изобличават.

***

САМА, мисълта не би добила смисъл,

ако не се срещне с друга.

***

САМО богатият

може истински да бъде свободен,

а само бедният – истински борец за свобода.

***

САМО в девствената душа кълни нежността.

В опустошената избуява жестокостта.

***

САМО  ГЕНИИТЕ  И  ГУЗНИТЕ

отговарят на незададени въпроси.

***

САМОДОВОЛНИЯТ е доволен

само от себе си

и винаги недоволен от другите.

***

САМОДОВОЛНИТЕ по-трудно се задоволяват.

И винаги са недоволни от полученото.

***

САМО достатъчното самочувствие позволява

да се шегуваме със себе си.

***

САМОЗАБРАВИЛИЯТ се не забравя само себе си.

***

САМОИРОНИЯТА ни  е възмущение от чуждите слабости, когато не ни достига смелост да ги осъдим.

***

САМОИРОНИЯТА е начин да защитим

амбициите си от иронията на другите.

***

САМОИРОНИЯТА е начин да изкопчим

снизходителна присъда за слабостите си.

***

САМОИРОНИЯТА е начин да похвалим слабостите си, и да накараме другите да ни завиждат за тях.

***

САМОИРОНИЯТА е начин да признаем

и оправдаем собствените си слабости.

САМОИРОНИЯТА е първата ни крачка

към примирението.

***

САМОИРОНИЯТА е съзнание за собственото ни несъвършенство,

а  иронията – завист към съвършенството

у другите.

***

САМОИРОНИЯТА е снизхождение

към собственото ни самолюбие и нашето извинение за него.

***

САМОИРОНИЯТА е самоснизхождение към собствените ни слабости и прикрита язвителност  към чуждите.

***

САМОИРОНИЯТА не е ирония

към самите нас.

***

САМОИРОНИЯТА ни често е само опит

да дадем лице на безличието си.

***

САМОИРОНИЯТА  показва, че съзнаваме

глупостта си, както и безсилието ни да се справим с нея.

***

САМО,  когато нас дерат,

разбираме колко струва кожата на другите.

***

САМО когато силата е недостатъчна, отстъпва от правата си, а любовта тогава тръгва да ги търси.

***

САМО който живее сам за себе си,

може да умира, когато си иска.

***

САМО който няма собствено лице,

се легитимира чрез противника си.

***

САМО краят на ума ще сложи край на безумието.

***

САМО лудите се смеят сами,

но никога на себе си.

***

САМО  мисълта, която буди двусмислие,

може да накара и друг да се замисли.

***

САМОНАДЕЯНИЯТ се хвали, преди да срещне опасността, а страхливият – след като вече се е разминал с нея.

***

САМО незабравилият може да си спомня.

На самозабравилите се им напомнят.

***

САМО неуспялото зло го съдят.

Успялото – раздава правосъдие.

***

САМО от изминатият път не можем да се отклоним.

***

САМО от мъка мъдрост  не става,

нито само от съжаление – любов.

***

САМО от недостатъци не може да се сглоби

дори и само лош човек.

***

САМО от съгласни и само празна дума не става.

***

САМО охранените имат нужда от охрана.

За да бъдат пазени от гладните.

***

САМО ощетените болеят за справедливост,

а излъганите – само за истината.

***

САМО позналият истинското страдание,

може истински да състрадава на другите.

***

САМО последната любов е неповторима.

Първата рядко остава единствена.

***

САМО постигнатата цел оправдава средствата.

***

САМОПРИЗНАНИЕТО на подсъдимия е необходимо на съдиите, за да доказват после своята невинност.

***

САМОПРИЗНАНИЕТО не задоволява злите.

Лишава ги от удоволствието да го изтръгнат.

***

САМОПРИЗНАНИЕТО обезоръжава обвинението, ала не въоръжава с невинност.

***

САМОПРИЗНАНИЕТО разчита на закона,

а разкаянието – на съдиите.

***

САМО при истинската любов има истинска раздяла.

***

САМО пряката светлина възпроизвежда

истински цветовете, а отразената – ги убива.

***

САМО сънят като чудо е достатъчен да докаже, че не може само той да е единственото чудо.

***

САМО СМЪРТНОТО Е ДАРЕНО С МИСЪЛ.

И тя е неговото безсмъртие.

***

САМОСЪЖАЛЕНИЕТО е река, която тече

обратно към извора си.

***

САМОТАТА вглъбява, ала отчуждава. Тя прави да разбираш по-добре другите, но оставаш по-неразбран за тях.

***

САМОТАТА е като жената.

Привлича, докато липсва.

***

САМОТАТА е майка на идеите,

а общението – бащата.

То ги оплодотворява.

***

САМОТАТА ни прави тъжни, ала свободни,

а свободата – още по-самотни.

***

САМОТАТА си не можем да запълним нито със задълженията си към другите, нито с техните – към нас.

***

САМОТЕН си, или от горест, или от гордост,

или от глупост.

***

САМОТЕН си сред тези, които си надмогнал,

и още по-самотен с недостижимите за теб.

***

САМОТНИТЕ рядко ги жалят,

но често им завиждат.

***

САМОТНИЯТ страда не толкова от липсата на близост, колкото от пренатрапените му присъствия.

***

САМО твърдата воля може истински

да бъде послушна на себе си.

***

САМО търпеливите се бунтуват.

Нетърпеливите само нервничат.

***

САМОУБИВАТ се само тези, които имат

все още какво да спасяват.

***

САМОУБИЙСТВОТО не е лошо средство срещу неприятностите в живота. Лошото му е, дето можем само  веднъж да се възползваме от него.

***

САМОУВЕРЕНОСТ, която не разбере кога е загубила основанието си, сама се превръща в самонадеяност.

***

САМОУНИЖАВАЛИТЕ  се  пред властта

по-жестоко унижават смъкнатите от нея.

***

САМО фактите още не са цялата истина.

Тя винаги включва и отношението към тях.

***

САМО ЧОВЕКЪТ има съзнанието, че е жив

и само той знае, че ще умре.

***

САТИРАТА е бунт

срещу преуспяващата посредственост,

а хуморът – примирението на осъзналите безсилието си.

***

САТИРАТА се бори със злото,

когато то е на власт,

а хуморът – и много по-рано.

***

САТИРИЦИТЕ трябва да бъдат винаги доволни. Нали безобразията са техните щастливи находки.

***

СВЕТЪТ БОГАТЕЕ. Бедните се множат.

***

СВЕТЪТ винаги късно е познавал лудите,

които са го управлявали.

***

СВЕТЪТ Е ЛУДНИЦА,

в която надзиратели са лудите.

***

СВЕТЪТ е творение на Бога,

ала Дяволът го управлява.

***

СВЕТЪТ става все по-глобален,

а хората – все по-самотни.

***

СВИКНАЛИТЕ да живеят нашироко,

поставени на тясно, стават избухливи.

***

СВОБОДАТА дава възможност да избираме целите. Ограничението ни налага да подбираме средствата.

***

СВОБОДАТА е право и да не се съгласяваш с другите, както и задължение да ги понасяш каквито са.

***

СВОБОДАТА е като въздуха.

Усещаме я, когато ни липсва.

***

СВОБОДАТА е осъзната необходимост

от… необходими ограничения.

***

СВОБОДАТА е царство на силните,

а законът – убежище за слабите.

***

СВОБОДАТА И ЖЕНАТА ИСКАТ

жертвите с песен да им се поднасят.

***

СВОБОДАТА намалява ограниченията,

но залага на самоограничението.

***

Свободата на словотО вербализира

все повече недомислия.

***

СВОБОДАТА на словото има смисъл,

само когато има кой да го чуе.

***

СВОБОДАТА НЯМА ВРАГОВЕ.

Свободните враждуват помежду си.

***

СВОБОДАТА прави по-безпрепятствен пътя нагоре, но и много по-жестоко – падането надолу.

***

СВОБОДАТА първо отвързва злото,

а после пуска доброто да го гони.

***

СВОБОДАТА си Словото изкупва

с премълчаването на цената й.

***

СВОБОДАТА увеличава възможностите за придобиване, ала намалява сигурността на придобитото.

***

СВОБОДАТА увеличава правата на злите,

а на добрите – само задълженията.

***

СВОБОДАТА я пазят най-много от онези,

на които най-много липсва.

***

СВОБОДНИ СМЕ, докато можем да избираме задълженията си.

***

СВОБОДНИЯТ пази себе си от ограничения,

а свободата си – чрез ограничаване на другите.

***

СВОИТЕ неуспехи политиката нарича проблеми, а чуждите – провали.

***

С ВРЕМЕТО тялото ни освобождава от грижите ни за него, но не и от греховете, които сме извършили заради него.

***

СГРЕШИЛИТЕ и платилите за грешките им,

никога не мерят с една и съща мярка.

***

С ДРУГИТЕ се омразяваме.

На своите – омръзваме.

***

СЕЛСКИЯТ  мегдан винаги е бил мястото за хорото и веселието, а градските площади много-често на гнева и недоволството.

***

СИЛАТА да се шегуваме със себе си е остатъкът от смелостта ни, че можем и да не се съгласяваме с другите.

***

СИЛАТА да се шегуваш със себе си

често е само осъзнато безсилие.

***

СИЛАТА на сатирата е според силата,

с която я преследват.

***

СИЛАТА на истината не е в оръжието,

с което често я налагат и пазят.

***

СИЛАТА на разума нараства в аритметична прогресия, а силата на безумието – в геометрична.

***

СИЛАТА на ума идва от страстта,

а омразата го изостря.

*** 

СИЛАТА НА СЛОВОТО Е В СЛОВОТО НА СИЛАТА.

***

СИЛНАТА воля потиска мисълта у другите,

а силната страст – собствената ни мисъл.

***

СИЛНАТА обич и безсилната ярост

с еднаква сила ни тласкат към перото.

***

СИЛНИТЕ живеят и когато стане невъзможно,

а слабите – и когато е безсмислено.

***

СИЛНИТЕ и по азбучен ред са пред слабите.

***

СИЛНИТЕ на деня имат силата да изнасилят

и миналото, и бъдещето.

***

СИЛНИТЕ на деня не познават съмнението.

Те с еднаква страст защитават

и убежденията и заблужденията си.

***

СИЛНИТЕ ползват право и на слабости,

а слабите трябва да молят и за това.

***

СИЛНИТЕ си позволяват свои слабости,

а хитрите се ползват от чуждите.

***

СИЛНИТЕ характери

са като силите на магнита.

Еднаквите се отблъскват.

***

СИЛНИЯТ не се нуждае от аргументи.

Той си има желания.

***

СИЛНИЯТ не се оправдава.

Той налага своя правда.

***

СИЛНИЯТ признава и достойнството на противника си, а слабият – само предимствата му.

***

С ЖЕНАТА, за която сме готови да умрем,

едва ли бихме могли да живеем.

***

С ИРОНИЯТА си можем да обидим само чуждите, а със самоиронията си – и своите.

***

С  КОЕТО  СЕ  ПРИМИРИШ,

не става нужда да се съгласяваш.

***

СИТИТЕ НЯМАТ НАСИЩАНЕ.

***

СИТИЯТ звяр е по-малко опасен.

Ояден, само човекът е по-страшен.

***

СИТУАЦИЯТА Е РЕВОЛЮЦИОННА, КОГАТО:

МАЛКОТО СА МНОГО ЗАДОВОЛЕНИ,

А МНОГОТО – МНОГО НЕДОВОЛНИ.

***

СКЛЕРОЗАТА поразява паметта у добрите.

Пред злопаметните тя е безсилна.

***

СКЛЕРОЗАТА  угасва в самоунижение,

а истерията – унижавайки другите.

***

С КОЕТО се съгласим,

не става нужда да се примиряваме.

***

СКОПЦИТЕ са най-добрите пазачи на морала.

***

СЛАБИТЕ грешат, без да искат.

Силните грешат, че не искат.

***

СЛАБИТЕ не вземат страна.

На силните – не им трябва.

***

СЛАБИЯТ е по-уязвим отвън,

а силният – отвътре.

***

СЛАБИЯТ, за да се предпази от едните,

обикновено се предава на другите.

***

СЛАБИЯТ по-лесно се примирява с тиранията,

но и сам по-често прибягва до нея.

***

СЛАБОПАМЕТНИЯТ е принуден всеки път

сам да измисля всичките си мисли.

***

СЛАБОСТИТЕ ни са като бемките. Има много начини за премахването им, но обикновено си умираме с тях.

***

СЛАВАТА Е КАТО ЖЕНАТА.

Съблазнява не с това, което дава,

а с онова, което обещава.

***

СЛАВАТА е като сянката.

Зависи от слънцето.

***

СЛАВАТА е като хубавата жена. Всеки се страхува от изневярата й, но всеки е готов да се ожени за нея.

***

СЛАВАТА е пиянство,

в което никой не обича компанията.

***

СЛАВАТА е силно вино,

което не хваща слабите.

***

СЛАВАТА е труднодостъпна,

защото отвсякъде я охранява завистта.

***

СЛЕД всяка победа над злото,

ореолът на доброто помръква.

***

СЛЕД илюзиите идват късните прозрения,

а след покрусата – себепрезрението.

***

СЛЕД КАТО науката си е казала думата за нещо, само иронията може да каже нещо повече за него.

***

СЛЕД като не са искали да те чуят, където трябва, започваш да говориш навсякъде, каквото не трябва.

***

СЛЕД любовта идва безразличието,

а след омразата – примирението.

***

СЛЕД надеждата идва разочарованието,

а след вярата – отчаянието.

***

СЛЕД ПОБЕДАТА всеки надценява противника: победителят – за да изтъкне достойнствата си,

а победеният – за да прикрие слабостите си.

***

СЛЕД  ПОБЕДАТА

победеният оплаква поражението си,

а победителят – цената на победата си.

***

СЛЕД ситото на инфаркта и рака остават само склеротиците. Тяхно остава и дълголетието.

***

СЛЕД слизането си от дърветата, на хората им се е наложило да се спасяват в пещерите.

***

СЛЕД страха от загубата идва надеждата,

че не всичко е загубено.

***

СЛОВОТО винаги се измъква от двубоя.

На бойното поле остават или тържествуват истините.

***

СЛУГИТЕ, които обичат господарите си,

по-леко понасят подчинението си.

***

СЛУЖИМ ли на предразсъдъците си,

губим от разсъдъка си.

***

СЛУЧАЯТ е, който най-често събира хората,

а случайностите ги разделят.

***

СМЕЕЙКИ СЕ, се разделяме с миналото си,

а присмивайки се – с другите.

***

СМЕЕМ се над онова, което сме надмогнали.

Затова и толкова рядко се смеем над себе си.

***

СМЕЛОСТТА всичко да казваш идва от повишаване на правата ни, или от пълното ни лишаване от тях.

***

СМЕХЪТ  ВИНАГИ СЪДЪРЖА И ТЪГА,

А ПРИСМЕХЪТ  –  И ОМРАЗА.

***

СМЕХЪТ и революцията не се нуждаят от разрешение, за да избухнат.

***

СМЕШНИТЕ ги съжаляват,

на жалките се смеят.

***

СМЕШНО е да защитаваш честта си,

когато никой не я застрашава,

а жалко – когато вече си я загубил.

***

СМИРЕНИЕТО обуздава животното у човека. Страхът му го подчинява на него.

***

С МЪДРОСТТА истината влиза в храма,

а с остроумието в цирка.

***

С  МЪРЗЕЛА  върви благодушието,

а с некадърността – злобата.

***

СМЪРТТА е научила човека да мисли,

а животът – и да търси смисъл.

***

СМЪРТТА последно отнема чувството за хумор, а любовта още предварително го жертва.

***

С НАДЕЖДИ и спомени се храни душата,

но не и тялото.

***

С НАДЕЖДИТЕ се залъгваме сами,

За илюзиите – ни помагат и други.

***

С НЕДОВЕРИЕТО си губим другите,

а с доверчивостта си погубваме себе си.

***

СНИЗХОЖДЕНИЕТО е самозаблудата,

че стоим над другите, когато те ходят по главите ни.

***

СОБСТВЕНАТА ни вина не тежи,

докато не попадне в чужди ръце.

***

СОБСТВЕНАТА некадърност

е като бемка на гърба.

С едно огледало не можеш да я видиш,

а с две – изглежда като чужда.

***

СОБСТВЕНАТА ни ограниченост

пречи да усетим ограниченията,

които ни налагат другите.

***

СОЛЕНАТА ПОТ ПРАВИ ХЛЯБА СЛАДЪК.

***

С ОПИТОМЯВАНЕТО си животните също оцеляват, ала се превръщат в работен добитък.

***

С ОТВОРЕНИ очи виждаш до хоризонта.

Затвориш ли ги – и отвъд него.

***

СОЦИАЛНОТО зло е реалност,

а доброто – социална илюзия.

***

СОЦИАЛНОТО зло предизвиква революциите,

а домашното – неврозите.

***

СПАСИТЕЛЯТ не може да избира момента на своето дело, нито нуждаещият се от спасение – своите спасители.

***

С ПО-ГОЛЯМА завист приемаме забогатяването на своите,

а противниците си – с по-голяма омраза.

***

СПОДЕЛЕНАТА мъка е половин мъка,

а заключената в тайна – двойна.

***

СПОДЕЛЕНИТЕ мисли не облекчават

несподелените чувства.

***

СПОДЕЛИМ ли слабостите си,

ставаме още по-слаби.

***

СПОКОЙСТВИЕТО  има само единствено число, а тревогата – и множествено.

***

СПОЛЕТИ ли го зло, добрият става нещастен,

а злият – и отмъстителен.

***

СПОМЕНЪТ е вторият живот на мислите,

а иронията – на думите.

***

СПОМЕНЪТ не може да бъде пълен,

ако никога не се връщаме към него.

***

СПОМЕНЪТ  скъсява времето до нещата от миналото, а огледалото удвоява разстоянията до тях .

***

СПОРАЗУМЕНИЕТО увеличава ограниченията,

а свободата – недоразуменията.

***

СПОРЯТ ли две истини, значи има и трета.

***

С ПОСМЪРТНОТО признание неблагодарните  облекчават гузната си съвест.

***

СПОСОБНОСТТА все повече се заменя

с умението да се използват способните.

***

С ПОЧУВСТВАНОТО

се връщаме към себе си,

а запомненото ни отвежда към другите.

***

СПРАВЕДЛИВОСТ може да има само между имащите. За нямащите остава цялата несправедливост.

***

СПРАВЕДЛИВОСТТА е самоограничение,

а ограничението – несправедливост.

***

СПРАВЕДЛИВОСТТА,

от която сме щастливи в момента,

може да е несправедливостта,

от която ще страдаме утре.

***

СПОМЕНЪТ не е само памет за преживяното,

а  преди всичко и очакването

той да се повтори.

***

С  ПРИНЦИПИТЕ  НЕ  СЕ  СПОРИ.

Те или се приемат, или се отхвърлят.

***

С ПРОТИВНИКА воюваме за цялата правда.

От своите търсим само своето си право.

***

СРЕД по-щастливите се чувстваме ограбени,

а сред по-нещастните – обвиняеми.

***

СРЕДСТВАТА  на борбата се определят

от целите на противника.

***

СРЕДСТВАТА се усъвършенстват не толкова

заради целите, отколкото заради последиците.

***

СТАВАШ не само такъв, с какъвто се събереш,

но и такъв, срещу каквито се изправиш.

***

СТАВАШ толкова по-противен, колкото

по-малко се противиш, когато те унижават.

***

СТАНАТ ли обект на хумора, и крайната истина, и грубата измама,

стават по-приемливи.

***

СТАНАТ ЛИ  ПАРИТЕ ЦЕЛ,

те превръщат човека в средство.

***

СТАНЕ ли твоя, и най-баналната съдба

става неповторима.

***

СТАРОСТТА дава права, но отнема

възможностите за ползването им.

***

СТОРЕНОТО от нас добро отива при другите,

докато грешките ни вървят винаги с нас.

***

СТРАДАМЕ не толкова, че другите ни лъжат,

а затова, че сме се самозаблуждавали за тях.

***

СТРАДАНИЕТО ражда борци,

но не и когато страдаме от своите.

***

СТРАДАЩИЯТ може и да състрадава,

а жалещият – само да се самосъжалява.

***

СТРАДАЩИЯТ не може сам да види величието

на страданието си, но болката от него

чувства единствен само той.

***

СТРАХУВАМЕ СЕ, ДОКАТО СЕ НАДЯВАМЕ.

***

СТРАХЪТ и надеждата правят осезаемо

бъдещето, а тъгата – миналото.

***

СТРАХЪТ и надеждата са памет,

обърната напред,

споменът и тъгата  –  назад,

а угризението – навътре.

***

СТРАХЪТ от животните е изправил човека на два крака, а страхът му от хората го кара да пълзи.

***

СТРАХЪТ от позора не е съвест.

***

СТРАХЪТ убива първо любовта, а после омразата. Интересът – обратното.

***

СТРАШНО е да омръзнеш на другите,

По-страшно е да омръзнеш на себе си.

***

СТРАШНО е да се завърнеш в себе си,

когато са ровили в душата ти.

***

СТРАШНО е, не когато те нападат враговете,

а когато те изоставят своите.

***

СТРАШНО е само първото нещастие.

След това идват опитът и примирението.

***

СТРАШНО и грозно може да бъде само живото.

Студена и тъжна е мъртвината.

***

СТРЕМЕЖЪТ да отнесеш една своя тайна в гроба ускорява последната ти крачка към него.

***

С ТРОХИТЕ от сиромашките трапези се хранят пойните птички, а от богатските – угояват свине.

***

С УВЕЛИЧАВАНЕ на комуникациите

се увеличат доброволните самотници.

***

С УМА СИ СЛУЖИМ,

на чувствата – слугуваме.

***

СХВАНАТ ли своята обреченост, оптимистите се отчайват,

а песимистите – тържествуват.

***

СЪВЕСТТА е господар на човека,

а човекът е хазаин на съвестта.

***

СЪВЕСТТА Е КАТО ОГЛЕДАЛОТО.

Разбиеш ли я, умножава ти угризенията.

***

СЪВЕСТТА може да прости на любовта,

но любовта на съвестта – никога.

***

СЪВЕСТТА може да се запази чиста,

но не и да се почисти.

***

СЪВСЕМ не по собствената си представа за себе си се представяме и на другите.

***

СЪВЪРШЕНОТО не се възпроизвежда.

То е вечно.

***

СЪГЛАСНИТЕ не се нуждаят от гласност.

***

СЪДБАТА е като здравето. За нея става дума, когато стане непоносима.

***

СЪДБАТА е, което сме приели, поради липса на избор, а участта –

натрапеното ни,

въпреки съпротивата ни.

***

СЪДБАТА е смес от страх и надежда.

За оптимистите  –  с повече надежда.

За песимистите  –  с повече страх.

***

СЪДБАТА и жената само се понасят:

Съдбата – защото не си я избирал.

Жената – защото сам си я избрал.

***

СЪДБАТА очакваме  като надежда,

усещаме  я като неповторимост,

посрещаме я като неотвратимост,

а изпращаме я като непоправимост.

***

СЪДИИ на всяко време и дело стават ония,

които не се имали нищо общо с тях.

***

СЪЗНАНИЕТО е страх от онова,

което може и да не бъде.

***

СЪЗНАТЕЛЕН ли е, който греши съзнателно?

***

СЪМНЕНИЕТО е агонизираща вяра,

а подозрението – погребано доверие.

***

СЪМНЕНИЕТО предполага,

подозрението  предпоставя.

***

СЪНИЩАТА цял живот ни връщат към местата,

където сме се родили.

СЪНУВАМЕ старите си страхове.

От новите – будуваме.

***

СЪОБРАЖЕНИЕТО подменя целта,

вместо да смени средствата.

***

СЪОБРАЖЕНИЕТО прекроява принципите според интересите,  а компромисът – според  страховете ни.

***

СЪОБРАЖЕНИЯТА променят принципите,

а амбициите – ги подменят.

***

СЪРЦЕТО ЗАПОМНЯ НЕПРЕЖИВЯНОТО.

***

СЪРЦЕТО заслепява ума,

а той го обезправява.

***

СЪРЦЕТО не е орган на чувствата,

но те са, които го разбиват.

***

СЪРЦЕТО ражда заблудите,

умът ги превръща в неправди.

***

СЪС СЛОВОТО си човек се е отделил от животните, с мълчанието си се отделя от хората.

***

СЪСТРАДАНИЕТО продължава страданието,

ала с нежни средства.

***

СЪСТРАДАНИЕТО само натъжава страдащите,

докато злорадството ги настървява за съпротива.

***

СЪСТРАДАНИЕТО често бива и скрита радост,

от несподелената беда.

***

СЪЧУВСТВА НА ВСЕКИ ПАДНАЛ,

включително и на този, който сам е спънал.

***

СЪЮЗНИЦИТЕ са нужни не толкова за победата, колкото когато се дели вината за поражението.

***

СЪЮЗЯТ ЛИ СЕ ДВАМА,

то е вече срещу трети.

***

СЯНКАТА на първото нещастие е най-дълга.

Простира се над целия ни сетнешен живот.

***

%d1%80%d0%b8%d1%81-18

ТАЙНАТА е нощният пазач на морала,

а страхът от разкриването й – дневният.

***

ТАЙНАТА ни е необходима,

докато се уверим в правотата си,

и още повече, когато не ни

достигнат сили да я отстоим.

***

ТАЛАНТЪТ СЛУЖИ НА ДРУГИТЕ,

а посредствеността си служи с тях.

***

ТВЪРДЕ често използваме разсъдъка си,

за да служим на предразсъдъците си.

***

ТВЪРДЕ често поправяме старите си грешки с… нови.

***

ТВЪРДИЯТ характер компенсира слабата воля, а твърдата воля – слаб характер.

***

ТИРАНИЯТА е излишък на воля и недостиг на съвест.

***

ТИРАНИЯТА ни прави зависими от една воля,

а свободата – от всякакви.

ТОЛКОВА по-дълбока е омразата,

колкото по-близък е намразеният.

***

ТОЛКОВА по-леко ще посрещнеш смъртта,

колкото по-малко си бил насаме с нея.

***

ТОЛКОВА по-непоносимо е злото, колкото

по-недосегаеми са причинителите му.

***

ТРИ СА СТЪПАЛАТА, по които слиза любовта:

Първото – да бъде непременно  първата;

второто – да бъде единствена в момента;

третото – да бъде поне една от многото.

***

ТРУДНО е да бъдеш по-умен, отколкото си.

Глупав, можеш да бъдеш, колкото си искаш.

***

ТРУДНО е да бъдеш повече от онова,

до което се оставиш да те унижат.

***

ТРУДНО е да бъдеш щастлив, когато ти правят зло, но още по-трудно – когато се възползваш от него.

***

ТРУДНО е да възлюбиш оня,

пред когото си пълзял.

***

ТРУДНО е да се оправдаеш,

когато лесно се съгласяваш.

***

ТРУДНО се разкриват тайните,

докато има кой да ги пази.

След това става още по-трудно.

***

ТРУДНО СЕ СПОРИ СЪС СВОИ.

И  когато са общи аргументите ни.

***

ТРУДНОСТИТЕ правят човека мъдър,

а несправедливостите – злъчен.

***

ТРЯБВА да си бил достатъчно сам,

за да разбереш добре другите.

***

ТЪГАТА е онова, което остава от мъката,

когато преболи душата и сърцето се примири.

***

ТЪГАТА е усещане за непреживяното,

а  мъката – за непоправимото.

***

ТЪЖЕН е хуморът, с който погребваме неосъществените си мечти и неотмъстените си врагове.

***

ТЪЖНИЯТ е по-близо до хумора,

а разяреният – до сатирата.

***

ТЪЖНО е да не доживееш.

Да не изживееш – съдбовно.

***

ТЪКМО когато вече няма за кога,

започваме най-лесно да отлагаме.

***

ТЪРПЕЛИВИТЕ страдат от лицемерието на другите, а нетърпеливите – от собствената си откровеност.

***

ТЪРПЕНИЕТО без справедливост е робство, а  справедливостта без търпение – тирания.

***

ТЪРСИ се повод, или когато причините не достигат, или когато са излишни.

***

ТЯЛОТО по-трудно от душата понася страха от смъртта.

За него не съществува илюзията за безсмъртието.

***

ТЯЛОТО си откриваме чрез собствената си болка, а душата си – чрез общото страдание.

***

 %d1%80%d0%b8%d1%81-19

УБЕДЯТ ли те,

че не всички могат да бъдат богати,

вече са те съгласили да си останеш беден.

***

УБЕЖДЕНИЯТА определят част от съдбата ни, а предубежденията я предопределят цялата.

***

УБИЙСТВОТО е винаги двойно. Преди да посегне на другия, убиецът вече е убил човека в себе си.

***

УВАЖЕНИЕТО може да съществува, само като взаимно уважение и никога без достатъчно самоуважение.

***

УГРИЗЕНИЯТА са много повече и от чувство,

и от мисъл. Те са и памет, и съвест едновременно.

***

УГРИЗЕНИЕТО е съжаление за съучастие в чужди грехове, или за неизползвано право на свои собствени.

***

УГРИЗЕНИЕТО смалява човека отвътре,

а унижението – и външно.

***

УГРИЗЕНИЯТА са пропуснати възможности

или допуснати нелепости.

***

УДОБСТВАТА, които носят властта и парите,

заменят неудобствата,

при които се придобиват.

***

УДОВОЛСТВИЕТО е живо

само в сегашно време.

За миналото – или жалят или съжаляват.

***

УДОВОЛСТВИЕТО има само сегашно време.

В минало – то е досада или угризение.

***

УЛОВЕНИТЕ искри не светят.

Те се превръщат в сажди.

***

УМЕЕЩИЯТ да прави само пари,

нищо не струва без тях.

***

УМНИТЕ помагат, безумните управляват.

***

УМОРАТА и мъдростта идват с годините,

но само когато любовта им отстъпи.

***

УМОРАТА убива любовта,

но облекчава болката от нея.

***

УМОРЕНИТЕ песимисти ги застига разрухата,

която разочарованите оптимисти предизвикват.

***

УМОРЯТ ли се правилата,

Започват да действат изключенията.

***

УМРЕЛИЯТ от любов може и да възкръсне,

но винаги без нея.

***

УМЪТ винаги е бил и си остава едниственото средство за установяване дори и на собствената си недостатъчност.

***

УМЪТ зрее, когато сърцето изгаря.

Затова първо идва любовта и после мъдростта.

***

УМЪТ изостава или изпреварва времето.

Сърцето остава заложник при началото.

***

УМЪТ, който идва с властта, си отива с нея.

Остават само безумствата от нея.

***

УМЪТ не всякога може да побере онова,

което може да роди сърцето.

***

УМЪТ се измъчва над онова,

което трябва да бъде,

а сърцето и за онова,

което не е било и няма да бъде.

***

УМЪТ страда, когато се заблуждава,

а сърцето – когато разбере.

***

УМЪТ ТЪРСИ СЪЮЗА НА СИЛАТА,

А СИЛАТА – НА БЕЗУМИЕТО.

***

УНИЖАТ ли те, и да унижаваш,

унижен си оставаш.

***

У ПОКОРЕНИЯ е убит духът,

а у покорния – и сърцето.

***

УПРАВЛЯВАТ посредствените.

Умните ги правят съветници.

***

УРБАНИЗАЦИЯТА настъпва,

а след нея и самотата.

***

УРБАНИЗАЦИЯТА прави хората

като кристалите.

Всеки отразява светлината отделно,

но всички по еднакъв начин.

***

УСЕТЯТ ли, че са две, жените ревнуват.

Станат ли повече, съюзяват се против мъжа.

***

УСЛОВНОСТИТЕ  правят чиста съвестта и у палача .

***

УСМИХВАЩИЯТ се е победил несгодите,

а смеещият се – и  неправдите.

***

УСЪВЪРШЕНСТВАТ средствата не толкова

заради целите, колкото заради последиците.

***

УТОПИЯТА е опиат за ония, на които е останала само надеждата.

***

 %d1%80%d0%b8%d1%81-20

ФАКТИТЕ още не са самата истина,

Макар тя да не съществува извън тях.

***

ФИЗИЧЕСКАТА разправа с идейния противник

не е духовно превъзходство.

***

ФИЗИЧЕСКОТО ни здраве зависи от нас,

а духовното – и от другите.

***

ФИЗИЧЕСКОТО страдание

отблъсква мисълта за смъртта,

а душевното – ни примирява с нея.

***

ХЛЯБЪТ има много качества,

но едно е най-важното:

да бъде заслужен.

***

ХОРАТА могат да стават генерали,

но съвестите трябва да остават редници.

***

ХОРАТА вече не са самотни.

Самотно е  обществото.

***

ХУМОРЪТ дава вътрешна свобода,

ала предизвиква ограниченията отвън.

***

ХУМОРЪТ е общественото кръвообръщение,

а иронията – хемоглобинът.

***

ЦЕЛОМЪДРИЕТО на старата мома

е най-малко необходимо за доброто й име.

***

ЦЕЛТА може и да не достигнем,

но от последиците няма къде да се скрием.

***

ЦЕНАТА на грешките знае не този,

който греши, а който плаща за  тях.

***

ЦЕНАТА на компромиса е според цената

на пожертваните принципи.

***

ЦЕНАТА на съвършенството е смъртта.

Иначе всичко щеше да е както при началото.

***

ЦИНИЗМЪТ, воювайки с престорената невинност, убива и действителната.

***


ЧАСТНАТА собственост е свещена за всеки, който я има, и неприкосновена за този, който я няма.

***

ЧАСТ от човечеството се разделя с миналото си, като разплаква останалата част.

***

ЧЕ ИМА много глупости, не значи,

че няма умни хора, а просто, че те не са там, където трябва да бъдат.

***

ЧЕРНИЯТ хумор възкресява погребаните истини, а оптимистичният – погребва живите.

***

ЧЕ СМЕ прави, по-лесно разбираме

от враговете си, отколкото от своите.

***

ЧЕСТОЛЮБИЕТО е чуплив съд, в който някои държат и любовта си към другите.

***

ЧЕСТОЛЮБИВИЯТ се отказва от половината,

само защото не са му предложили цялото.

***

ЧЕСТО мечтите ни са несъстояли се спомени,

а спомените – мечти от минало време.

***

ЧЕСТО разбираме истинския смисъл

на думите, едва след като вече сме ги изтървали безвъзвратно.

***

ЧЕСТО правилата се съставят,

за да се ползват изключенията.

***

ЧЕ СЪЩЕСТВУВА обществено мнение разбираме, едва когато то не съвпадне с нашето.

***

ЧЕТВЪРТАТА  власт вирее най-добре

върху разложението на останалите три.

***

ЧИСТАТА ирония е чиста от съображения,

но съображението често си служи с нея.

***

ЧИСТАТА съвест по-често затруднява

себе си, а престъпната – винаги другите.

***

ЧОВЕК лъже, когато не знае истината,

но много по-добре, когато я знае.

***

ЧОВЕК може да бъде лош и без да иска,

но добър само тогава, когато го поиска сам .

***

ЧОВЕК никога не е сам.

С него са винаги  и… мъчителите му.

***

ЧОВЕК никога не е сам.

С него са винаги и страховете му.

***

ЧОВЕК никога не си прощава.

Той първо се оправдава.

***

ЧОВЕКО, не завиждай на боговете за тяхното безсмъртие. Твоето човечество е надживяло толкова много богове.

А нали всички те са били безсмъртни!

***

ЧОВЕК повтаря малките грешки.

Големите струват живота му.

***

ЧОВЕК пред вечността е нищожен,

но тя без него – невъзможна.

***

ЧОВЕК се колебае, докато може да избира.

Лишете го от тази възможност и ще го имате праволинеен.

***

ЧОВЕК СЕ СТРАХУВА,

само докато се надява.

***

ЧОВЕК СЪНУВА НАДЕЖДИТЕ СИ,

а живее със страховете си.

***

ЧОВЕК трябва да живее само,

докато оставя поносими спомени от себе си.

***

ЧОВЕКЪТ боледува

от сърдечна недостатъчност,

а човечеството – от недостатъчна сърдечност.

***

ЧОВЕКЪТ все повече овладява дивото в природата, за да даде простор на собствената си дивотия.

***

ЧОВЕКЪТ е измислил времето и пространството, за да държи смъртта на разстояние от себе си.

***

ЧОВЕКЪТ е най-висшето създание,

но по неговото собствено мнение.

***

ЧОВЕКЪТ е отделил съвестта от себе си,

за да се оправдава за нейна сметка.

***

ЧОВЕКЪТ е по-жесток, когато съди себе си,

отколкото когато се наказва сам.

***

ЧОВЕКЪТ, за разлика от зверовете,

колкото е по-страхлив,

толкова е по-страшен.

***

ЧОВЕКЪТ:

колкото по-независим от природата,

толкова по-зависим от хората.

***

ЧОВЕКЪТ пред бога е нищожен,

но бог без него – невъзможен.

***

ЧОВЕКЪТ се заблуждава и без да иска,

но винаги лъже съзнателно.

***

ЧРЕЗ въпросителната задаваме въпросите си към другите, а чрез удивителната – към себе си.

***

ЧУВСТВАМЕ с цялото си тяло,

а мисли само мозъкът.

***

ЧУВСТВАТА се раждат, живеят и умират.

Остават само угризенията.

***

ЧУВСТВАТА за разлика от мислите са неповторими и непоправими.

Умират каквито се раждат.

***

ЧУВСТВОТО за хумор е емоционалния аналог на  теорията за относителността.

***

ЧУВСТВОТО за хумор не ни прави по-весели.

***

ЧУВСТВОТО за хумор у единия го предизвиква

пълната му липса у другия.

***

ЧУВСТВОТО за хумор у мъжете е слабост,

а липсата му у жените – предимство.

***

ЧУВСТВОТО ни за собственост е илюзията,

че  продължаваме себе си чрез вещите,

които имаме и които остават след нас.

***

ЧУЖДАТА завист подхранва самочувствието ни,

а нашата – амбициите ни.

***

ЧУЖДАТА тайна обременява паметта

а собствената – най-често съвестта.

***

 ШЕГАТА е и опит да бъде уязвен силният,

когато не може да бъде победен.

***

ШЕГАТА е и начин да проверим другите

за уважението им към нас.

***

ШУМЪТ не изгонва самотата.

Той те затваря в нея.

***

ЩАСТИЕТО е дочаканата радост,

преди да сме узнали цената й.

***

ЩАСТИЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВА.

То е измислено от завистниците.

***

ЩАСТИЕТО се обещава на търпеливите,

а се отдава на нетърпеливите.

***

ЩАСТИЕТО СТАВА ВСЕ ПО-БЛАГОЕМКО.

*** 

ЩАСТЛИВАТА жена никога не брои годините след брака.

***

ЩЕ НАСТЪПИШ демокрацията по мазола,

застъпиш ли се за мазолестите ръце.

***

ЩЕ ТЕ ПРИЗНАЯТ ЗА ПОЛЕЗЕН,

доколкото се оставиш да те използват.

***

ЩОМ глупавият замълчи навреме,

той не е толкова глупав.

***

ЩОМ не можеш да запазиш уважението на другите към себе си, едва ли заслужаваш и своето собствено самоуважение.

***

ЩОМ не притежаваш, ще принадлежиш.

Средно положение няма.

***

ЩОМ пренебрегнатият се примири, утешават го с трохите, а на озлобените отнемат и тях.

***

ЩОМ трябва да измолваш всеки ден хляба си, няма как да се разминеш с унижението.

***

ЩОМ  ще пътуваме към ада,

поне да е с първа класа.

***

 

ЯДЪТ изяжда човека отвътре,

а яростта – го довършва.

***

ЯРОСТТА е безсилие на умните,

или безумие на силните.

***

ЯРОСТТА е отчаяние, което все още

не е отстъпило пред злото.