***
ЛАКОМИЯТА Е ГЛАДЪТ НА СИТИТЕ.
***
ЛАКТИТЕ РЕШАВАТ ВСИЧКО.
***
ЛАРВИТЕ НА ЗАВИСТТА СЕ ХРАНЯТ
ОТ ЛАВРИТЕ НА СЛАВАТА.
***
ЛАСКАТЕЛЯТ е силен с чуждите достойнства,
но не и когато ги приписва на себе си.
***
ЛЕКОВЕРИЕТО се съпровожда или с наивност,
или с прекомерна самоувереност.
***
ЛЕКОМИСЛИЕТО обича тежките думи,
а малодушието – големите.
***
ЛЕСНО владее другите,
който по-трудно владее себе си.
***
ЛИПСАТА на качества не ни освобождава
от недостатъците им.
***
ЛИПСВАЩИТЕ реалности пораждат илюзиите,
а натрапваните – кошмарите.
***
ЛИПСВАЩОТО доверие се заменя
с лицемерието, а излъганото – с омразата.
***
ЛИЦЕМЕРИЕТО по-често бива взаимно,
отколкото откровеността.
***
ЛИЦЕМЕРНИЧИМ не спрямо своя морал,
а спрямо тоя, който са ни натрапили.
***
ЛИЦЕМЕРНИЧИМ от недостатъчна вяра
в своята правда, или от страх пред чуждата.
***
ЛИЧНИЯТ ни неуспех превръща завистта ни
към другите в ненавист към себе си.
***
ЛИЧНОТО достойнство не се измолва
от другите.То се пази от тях.
***
ЛИШЕНИТЕ от чувство за хумор не завиждат
на онези, които го имат. Те ги ненавиждат.
***
ЛИШЕНИТЕ от чувство за хумор не чувстват
нито липсата му, нито нуждата от него.
***
ЛИШЕНИЯТ от чувство за хумор властник
счита всеки хумор за противодържавно зло.
***
ЛОШАТА дума е като стрелата.
За нея няма обратен път.
***
ЛУДИТЕ се смеят сами,
но никога и на себе си.
***
ЛУДОСТТА не боли
и затова трудно се лекува.
***
ЛЪЖАТА е истинска мъченица.
Нали трябва да се преструва на истина.
***
ЛЪЖАТА може само временно да заема
мястото на истината, но никога – обратното.
***
ЛЪЖАТА не е самоцел. Тя е само средство.
Нали чрез нея преследват истината.
***
ЛЪЖАТА никога не е цел.
Тя е средство в ръцете на интереса.
***
ЛЮБИМ, докато сме млади и млади сме, докато любим.
ЛЮБОВ, която задължава със своите отстъпки,
сама се превръща в досадно задължение.
***
ЛЮБОВТА е до гроба.
Омразата – и отвъд него.
***
ЛЮБОВТА е като захаросан хап.
Ще ти загорчи,
ако го търкаляш дълго в устата си.
***
ЛЮБОВТА е като пиянството.
С отрезвяването идват угризенията.
***
ЛЮБОВТА е като птица.
Привържеш ли крилете й,
можеш да я имаш само в краката си.
***
ЛЮБОВТА е като хляба.
Потребна е за всеки ден.
Омразата е като отровата.
Една стига за цял живот.
***
ЛЮБОВТА е родила поезията,
жаждата за живот – науката.
а смъртта – философията.
***
ЛЮБОВТА живее само в малките тайни.
Пълната я задушава.
***
ЛЮБОВТА, ЖИВОТА И СМЪРТТА
нямат множествено число.
***
ЛЮБОВТА заема по-голямо място в живота,
в който липсва.
***
ЛЮБОВТА засажда цветя,
а омразата – тръни.
Похищават цветята. От тръните се пазят.
***
ЛЮБОВТА заслепява,
ревността вижда призраци,
а омразата ни отваря очите.
***
ЛЮБОВТА идва и си отива.
Омразата остава.
***
ЛЮБОВТА и политиката
нямат нужда от разбиране.
За тях е достатъчно да им се вярва.
***
ЛЮБОВТА и политиката са еднакво чужди на логиката. Едната я управляват чувствата, а другата – интересите.
***
ЛЮБОВТА и политиката са като неканените гости. Остават само неприятностите да напомнят за тях.
***
ЛЮБОВТА като бъдеще е надежда,
като настояще – радост,
а като минало – тъга.
***
ЛЮБОВТА може да бъде
страдание и забава,
но никога едновременно и двете.
***
ЛЮБОВТА може да те вкара и в гроба,
а омразата – и да те вдигне от него.
***
ЛЮБОВТА може и да не срещне взаимност.
Омразата винаги е взаимна.
***
ЛЮБОВТА наистина покорява. Нали винаги
само единият понася тиранията на другия.
***
ЛЮБОВТА най-често започва като голяма,
а омразата – и като малка.
***
ЛЮБОВТА не знае граници.
Омразата винаги ги надминава.
***
ЛЮБОВТА не може да започва отново.
Може да започва само нова любов.
***
ЛЮБОВТА не обича да остава длъжна.
Тя се разплаща с омраза.
***
ЛЮБОВТА не познава логиката.
На омразата – не й трябва.
***
ЛЮБОВТА не познава свободата.
Тя е или преданост и покорство,
или самочувствие и тирания.
***
ЛЮБОВТА не познава свободата.
Тя само се бори за нея.
***
ЛЮБОВТА не се интересува от причините,
а омразата – от последиците.
***
ЛЮБОВТА не се проси, нито заповядва.
Тя се печели, или губи.
***
ЛЮБОВТА не се сбъдва.
Тя или свършва, или продължава.
***
ЛЮБОВТА ни заслепява за злото у другите,
а омразата – и за доброто у себе си.
***
ЛЮБОВТА подслажда или икономисва истината. Омразата я ожесточава.
***
ЛЮБОВТА посяга към перото като начало,
а яростта умира с него в ръка.
***
ЛЮБОВТА се бори за свободата,
Получи ли я, си отива заедно с нея.
***
ЛЮБОВТА СЕ ПОМНИ,
ОМРАЗАТА НЕ СЕ ЗАБРАВЯ.
***
ЛЮБОВТА се помни, с което си дал,
а омразата – с което са ти отнели.
***
ЛЮБОВТА се страхува за другия,
а самолюбието – от другите.
***
ЛЮБОВТА си отива с последната истина.
Омразата идва с първата лъжа.
***
ЛЮБОВТА страда,
когато трябва да се крие,
ала още повече, когато крият от нея.
***
ЛЮБОВТА те привързва към един,
ала те отделя от многото.
***
ЛЮБОВТА устоява на интереса.
Омразата си служи с него.
***
ЛЮБОВТА я погребват още жива.
Омразата няма гроб.
***
ЛЮБОВТА я убива тиранията на единия,
или слободията на двамата.
***
МАКАР смехът често да натъжава,
тъгата никога не е смешна.
***
МАЛКИТЕ лъжат, когато са на тясно,
а големите – за да им е по-широко.
***
МАЛКО е да те споменават приятелите след смъртта ти. Много повече значи тогава да проговорят враговете ти.
***
МАЛОДУШИЕТО
често довежда до самоубийството,
но рядко го предизвиква.
***
МАНИИТЕ и страхът от маниаците управляват света.
***
МАТЕРИАЛНИТЕ излишества започват
с моралната недостатъчност.
***
МЕДЕНИЯТ си месец Свободата и Словото
прекарват на улицата.
***
МЕНЯТ СЕ ВРЕМЕНАТА
и ставаме ту добре, ту добри.
***
МИЛОСТИНЯТА е мостът,
по който се разминават
омразата на бедните
и презрението на богатите.
***
МИЛОСТИНЯТА не е заем.
Тя или не се дава, или не се иска обратно.
***
МИЛОСЪРДИЕТО като всяко усърдие
полага усилия, но рядко прави жертви.
***
МИНАЛОТО е не само невъзвратимо,
но и неотстранимо.
***
МИНАЛОТО никога не оставя човека сам.
***
МИНАЛОТО не е
поредица назад във времето,
а кръг около нас от вчерашни неща.
***
МИСЛИМ, че прощаваме, а забравяме.
Мислим, че забравяме, а се примиряваме.
***
МИСЪЛТА все по-пълно овладява времето,
но то си остава господар на чувствата.
***
МИСЪЛТА води времето напред,
паметта го връща назад,
а забравата го убива.
***
МИСЪЛТА е като страстта. Ограничението я обезплодява или извращава.
***
МИСЪЛТА се бори за свобода,
а чувствата се възползват от нея.
***
МИСЪЛТА се нуждае от свобода,
а чувствата – от намордник.
***
МЛАДОСТТА може да увлича,
ала не познава инерцията на възрастните.
***
МНОГО държим да сме равни с другите,
но не и те с нас.
***
МНОГО държат на нашето покаяние,
които завиждат на греховете ни.
***
МНОГО от богатствата са натрупани
главно от икономии на истината за тях.
***
МНОГО лесно е да направиш
човека престъпник.
Достатъчно е само да го наречеш такъв.
***
МНОГО неща няма да бъдат смешни,
ако не се твърдят сериозно.
***
МНОГО пламенната любов разпалва желанията, ала размеква волята.
***
МНОГО по-добре пазят откраднатото,
отколкото останалото за крадене.
***
МНОГО по-дълго изкупваме вината си,
отколкото сме грешили.
***
МНОГО по-зле говори, който иска да говори по-добре, отколкото може.
***
МНОГО по-трудно е да забравиш
тъкмо това, което не искаш да си спомняш.
***
МНОГО по-трудно се имитира безразличието,
отколкото каквото и да е друго отношение.
***
МНОГО рядко се представяме на другите
точно с представата, която имаме за себе си.
***
МНОГО строгият съдник по-рядко бива и справедлив.
***
МНОГОТО закони възприпятстват доброто
и улесняват злото да избягва възмездието.
***
МНОГОТО закони множат беззаконията и причиняват “множествена склероза” в обществото.
***
МНОГОТО помощници ни правят по-безпомощни.
***
МНОГОТО разсъждения уморяват сърцето,
а многото чувства – мисълта.
***
МНОГО трудно е сериозното отношение
към несериозните неща да не бъде иронично.
***
МНОГО трудно се разкриват тайните, докато има кой да ги пази.
След това става още по-трудно.
***
МНОГО усърдното погребение е свидетелство
както за нетърпеливото му и дълго очакване,
така за гузната съвест у някои от опечалените.
***
МНОГО често великото, станало смешно,
далеч надживява много от величията.
***
МНОГО често забравяме за доброто,
което дължим, а по-рядко злото,
което сме пропуснали да сторим.
***
МНОГО често задават въпросите тъкмо тези,
които трябва да им отговарят.
***
МНОГО често измисляме чуждата омраза,
за да оправдаем собствената.
***
МНОГО често използваме разсъдъка си,
за да служим на предразсъдъците си.
***
МНОГО чувствителният към унижението
е по-жесток, когато унижава.
***
МНОЖАТ се близките ни врагове.
Оцеляват все по-далечните приятелства.
***
МНОЖЕСТВОТО потиска самочувствието,
ала възбужда амбициите.
***
МНОЗИНА не биха изпъкнали в живота,
ако не стояха върху раменете на другите.
***
МНОЗИНА остават скромни, само защото
им е по-трудно да бъдат нескромни.
***
МНОЗИНА прописват
само за да докажат себе си.
И с това само подписват самоопровержението си.
***
МОЖЕ да нямаме свой морал,
но лицемерието е винаги наше.
***
МОЖЕ да умира, когато си иска само този,
който живее сам за себе си.
***
МОЖЕ истински да състрадава,
само който е познал страданието.
***
МОЖЕМ да имаме само един дълг.
Останалото е дългове.
***
МОЖЕМ да се съмняваме и да обичаме,
но не обичаме да се съмняват в обичта ни.
***
МОЖЕШ да бъдеш верен, само
докато можеш да изневеряваш.
***
МОЖЕШ да бъдеш лош и без да искаш.
Добър да бъдеш, можеш, ако поискаш сам .
***
МОЖЕШ да бъдеш сам, без да си самотен,
и много по-самотен с много от своите.
***
МОЖЕШ да вярваш и без да мислиш,
но не можеш да мислиш, без да се съмняваш.
***
МОЖЕШ да защитиш
само толкова достойнство,
колкото можеш сам да понесеш и у другите.
***
МОЖЕШ прилично да облечеш една истина,
само ако си я имал гола преди това.
***
МОЖЕШ да работиш заради другите,
но не можеш да мислиш вместо тях.
***
МОЖЕШ да се бориш за една правда
и после да страдаш от нея.
***
МОЖЕШ да се палиш много пъти,
но винаги изгаряш само веднъж.
***
МОЖЕШ да спориш
като равен само с враговете си.
При своите неизбежно съобразяваш йерархията.
***
МОРАЛИСТЪТ счита,
че има само един морал,
и че той е само неговият.
***
МОРАЛНАТА реформа
оставя за дълго хората без морал,
а икономическата – и без икономика.
***
МОРАЛЪТ е вътрешно усилие,
а не насилие отвън.
***
МОРАЛЪТ не е сила, нито безсилие.
Той е усилие да се балансира.
***
МРАЗИМ завистниците,
но обичаме да ни завиждат,
а ненавиждаме онези, на които завиждаме.
***
МРАЗЯТ ни тези,
на които не сме се издължили,
и много повече тези, които ни дължат.
***
МРАЗЯТ ни заради достойнствата ни.
Презираме ги според слабостите им.
***
МУЗИКАТА не лекува.
Тя само обезболява раните на душата.
***
МЪДРИЯТ отговаря най-трудно на въпросите,
които сам си задава.
***
МЪДРО е,
когато децата си играят на възрастни.
Тъжно е,
когато възрастните се правят на деца.
***
МЪДРОСТТА в устата на глупака
е като фенера в ръцете на слепия.
***
МЪДРОСТТА е ореолът на истината,
а остроумието – мълнията от нея.
***
МЪДРОСТТА е радост, добита чрез собствена болка,
а завистта – болка от чуждата радост.
***
МЪДРОСТТА засилва вярата в истината.
Остроумието събужда съмнението в нея.
***
МЪДРОСТТА и глупостта си приличат само по това, че колкото и да ги раздаваш,
не обедняваш от тях.
***
МЪДРОСТТА не е толкова труднопостижима като прозрение, а като поведение.
***
МЪДРОСТТА не лекува самотата. Тя само ни помага от по-високо да обозрем празнотата край себе си.
***
МЪДРОСТТА не познава завистта,
а силата – не я понаса.
***
МЪДРОСТТА не понася иронията,
ала не може да мине без нея.
***
МЪДРОСТТА не спасява от самотата.
Тя ни потопява по-дълбоко в нея.
***
МЪДРОСТТА укрепва вярата в истината,
а остроумието пробива пътя и към хората.
***
МЪЖЪТ не може да бъде изнасилен.
Той може само да бъде съблазнен.
***
МЪЖЪТ се съмнява по-дълбоко,
а жената – по-дълго.
***
МЪКАТА е само за мъчениците.
Не я познават тези, които я причиняват.
***
МЪКАТА ни връща спомена за радостта,
ала не ни прави по-щастливи.
***
МЪКАТА прави времето мъчително дълго,
ала не удължава живота.
***
МЪЛВАТА е като мълнията.
Само поразеният не я чува.
***
МЪЛЧАЛИВОТО пренебрежение
е проста надменност.
Но започне ли високомерният да ласкае, това е вече презрение.
***
МЪТНИ ВРЕМЕНА – МНОГО ПРОРОЦИ.
***
МЪЧЕНИЦИТЕ правят религиите,
а мъчителите – историята.
***
НА БОРЦИТЕ винаги е било по-лесно
да пролеят кръв, отколкото пот.
***
НА ВЛЕЗЛИТЕ чрез взлом в историята,
присъдата е винаги оправдателна.
***
НА ВСИЧКО можеш да задължиш човека,
само не и на чувства.
***
НА ГЛАДНИТЕ вместо хляб дават свобода,
колкото взаимно да се изяждат помежду си.
***
НАДЕЖДАТА е една възможност,
обременена от много условности.
***
НАДЕЖДАТА не е само радостта,
която очакваме,
но и страхът да не се разминем с нея.
***
НАДЕЖДИТЕ си избираме сами.
Илюзиите ни ги натрапват.
***
НА ДОБРИЯ по-мъчно се откриват недостатъците,
а на злия – по-мъчно се посочват.
***
НА ЗАВИСТТА ОТГОВАРЯТ С НЕНАВИСТ.
***
НА ЗЕМЯТА няма място за много самотници.
***
НА ИСТИНАТА е необходима сила,
докато победи,
а на лъжата – след това.
***
НАЙ-ГОЛЯМО разочарование носят идеите,
в които сме повярвали най-рано.
***
НАЙ-ЗЛО е злото,
което спи под възглавницата ти.
***
НАЙ-ИЗЛЪГАНИ остават най-повярвалите.
***
НАЙ-МНОГО плачат на погребението тези,
които имат най-много заслуги за него.
***
НАЙ-МНОГО се тревожим за спокойствието си.
***
НАЙ-МЪЧНО се обяснява онова,
което се разбира от само себе си.
***
НАЙ-НЕПРИЯТНОТО е да имаш
неприятности със себе си.
***
НАЙ-ПРЕДПОЧИТАНА е критиката,
която раздава похвали.
***
НАЙ-СТРАШНА е властта,
която няма власт над себе си.
***
НАЙ-СТРАШНО е, когато страхът
се превърне в безразличие.
***
НАЙ-ТРУДНО е да проявиш веротърпимост
към вярата, на която вече си изневерил.
***
НАЙ-ТРУДНО понасяме собственото си подобие у другите.
***
НАЙ-ХУБАВОТО на всяка нова мода е,
че си отива заедно със сезона.
***
НАЙ-ЧЕСТО за правото си на труд се сещат
пропусналите привилегията да не работят.
***
НАЙ-ЧЕСТО хвалим у другите онова,
което искаме и те да харесат у нас.
***
НАЙ-ЧУВСТВИТЕЛНИЯТ на унижението
е най-жесток, когато унижава.
***
НАЙ-ЯРКИЯТ подвиг е да отдадеш живота си
за другите, без те да забележат това.
***
НА КОГОТО не достига волята,
умът му го ползват другите.
***
НА КРЪСТА не можеш да се саморазпънеш,
но на него можеш да се обесиш и сам.
***
НАКЪРНЕНАТА чест предизвиква омерзение,
а накърненият интерес – и отмъщение.
***
НАЛАГА ли ти се
много често да молиш другите,
бъди винаги готов да преживееш и отказа им!
***
НАЛАГА ли ти се
винаги да измолваш хляба си,
може и да не го заслужаваш.
***
НАМАЛЯВА разликата между лудите и нормалните. Вече нито нормалните са нормални, нито лудите – луди.
***
НА МЛАДИТЕ младостта им се струва вечна,
а старостта на старите – само временна.
***
НА МНОГО добрите никога не достигат сили
да бъдат достатъчно добри.
***
НА МНОГО удобни легла много деца не се правят.
***
НА МНОЗИНА им се струва, че не могат да бъдат прави, ако не направят от другите виновни.
***
НА ОГРАНИЧЕНИЯ му трябва
много повече свобода,
за да се почувства свободен.
***
НА ПРЕУСПЕЛИТЕ завиждат.
Над неуспелите – злорадстват.
***
НА ПРИЯТЕЛЯ: ИЛИ ВСИЧКО, ИЛИ НИЩО!
***
НА РАЗКАЯНИЕТО винаги му се иска
да мине за съвест със задна дата.
***
НАРАСТВА страстта ни
да бъдем все по-добре,
но не и желанието ни да бъдем и по-добри.
***
НАРОДЪТ има пастири, а властта – доячи.
Пасат народа, а доят властта.
***
НА СВОБОДАТА Словото се отплаща,
като я удавя в думи.
***
НА СВОИТЕ завиждаме заради достойнствата им,
а враговете ненавиждаме заради предимствата им.
***
НАСИЛИЕТО се възползва от демокрацията,
а революциите си служат с него.
***
НАСИТИШ ли се на една любов,
ставаш безразличен.
Не я ли постигнеш – намразваш
и себе си, и нея.
***
НА СЛАБИТЕ им се налага да благодарят, не само за стореното им добро,
но и за нестореното им зло.
***
НА СМЕШНИЯ никога не му е до смях.
***
НАС ни направляват или срамът от своите,
или страхът от чуждите.
***
НАСТОЯЩЕТО се цени по чувствата,
които предизвиква към себе си,
а миналото – само очистено от тях.
***
НА ТИЯ, дето най-често ни трябват,
ние не сме им чак толкова потребни.
***
НА ТЪПИЯ НАВСЯКЪДЕ МУ Е ТЪПО.
***
НА УБЕЖДЕНИЯТА си можем и да изневерим,
но на предубежденията си – много по-рядко.
***
НАУКАТА подчинява природните сили на човека.
Мъдростта укротява природните сили у човека.
***
НАЧАЛНИЦИТЕ се научават да понасят критиката,
но никога и тези, които са ги критикували.
***
НАЧАЛНИЦИТЕ са като слънцето.
Имат петна, но трудно се посочват.
***
НА ЧУЖДАТА трагедия се смеят,
на своята комедия – плачат.
***
НАШИТЕ грешки противникът превръща
в свои победи.
***
НЕБЛАГОДАРНОСТТА съкращава живота откъм миналото, а жестокостта –откъм бъдещето.
***
НЕ БЪРЗАЙ да благодариш, докато не си разбрал, с какво са те задължили.
***
НЕ БЪРЗАЙ с греха, който можеш
да си позволиш, когато пожелаеш.
***
НЕ ВИНАГИ ВЕЛИК Е ОНЯ,
за когото всеки ден е Великден.
***
НЕ ВИНАГИ виновните понасят последствията,
но понеслите ги винаги стават и виновни.
***
НЕ ВИНАГИ вярата, която изповядват,
е вярата, в която вярват.
***
НЕ ВИНАГИ предпочитат, което почитат.
и не винаги почитат, което предпочитат.
***
НЕ ВИНАГИ убитите в гръб са предатели.
Повечето от тях са неудобни свидетели.
***
НЕВИННОСТТА смущава.
Сближават общите ни грешки,
които взаимно си прощаваме.
***
НЕ ВРАГУВАЙ с много врагове.
Ще засегнеш и много приятели.
***
НЕ ВСЕКИ, който мълчи, има какво да каже,
а който има – най-често няма на кого.
***
НЕ ВСЕКИ трънен венец
се превръща в ореол на светец,
а лавровите – още по-рядко.
***
НЕ ВСИЧКО е загубено,
щом все още се страхуваме
от завистта на другите.
***
НЕ ВСИЧКО от миналото ни е отминало.
Особено миналото през нас.
***
НЕ ВСИЧКО от миналото си сме го чакали като настояще и още по-рядко сме го мечтали като бъдеще.
***
НЕ ВСЯКО нещастие е унизително,
но унизените са винаги и нещастни.
***
НЕ ВСЯКО очакване е надежда.
Очакват ли зло, никога не казват,
че се надяват.
***
НЕВЪЗМОЖНО е едновременно
да обичаш двама,
без да ти се наложи да излъжеш единия.
***
НЕВЪЗМОЖНО е понеслият злото
да бъде щастлив, а неприлично – за ония, които са го причинили.
***
НЕДОСТАТЪЧНО е да напомняш за доброто си дело, когато другите очакват да го повториш.
***
НЕВЪЗМОЖНОСТТА да бъдем откровени
прави необходими и лъжата, и лицемерието.
***
НЕДОВЕРИЕТО е вече аванс за изневярата.
***
НЕДОВЕРИЕТО ни към другите усъвършенства лицемерието им към нас.
***
НЕДОРАЗОБЛИЧЕНИТЕ никога не прощават
на свидетелите.
***
НЕДОСТАТЪЦИТЕ са качествата,
които ни липсват,
а слабостите – качествата,
които са ни в излишък.
***
НЕДОСТЪПНАТА красота натъжава мъдрите,
а озлобява силните.
***
НЕ Е ДОСТАТЪЧНО само да си прав,
за да можеш безнаказано да наказваш.
***
НЕ Е НУЖНА свобода, за да мразиш.
Невъзможно е по задължение да обичаш.
***
НЕ Е ТВОЕ дело доброто,
което правиш по принуда, но не и злото,
което си сторил пряко волята си.
***
НЕ Е ТРУДНО да те признаят за гений.
Трудното е да те понасят.
***
НЕДОЯЖДАЩИТЕ не се нуждаят
от гладни диети.
***
НЕ Е ДОСТАТЪЧНО да има на кого да кажеш
една истина, но и срещу кого.
***
НЕ Е ДОСТАТЪЧНО
да имаш чувство за хумор.
Трябва да можеш да го понасяш и у другите.
***
НЕ Е ДОСТАТЪЧНО
да запазиш греха си в тайна.
Трябва да можеш и да го забравиш.
***
НЕ Е КАРИЕРИСТ, който прави кариерата,
а който се настанява наготово в чуждата.
***
НЕ Е СТРАШНА смъртта. Страшното е,
когато не сме живяли своя живот.
***
НЕ Е ТОЛКОВА трудно
да се откажем от равенството.
Трудното е да признаем
някого за повече от себе си.
***
НЕ Е ТРУДНО еднакво да обичаш всички.
Трудното е те да понасят това.
***
НЕЖНОСТТА е езикът на любовта,
а ласките – нейните думи.
***
НЕЖНОСТТА, икономисана днес,
не е утрешна валута.
***
НЕЖНОСТТА у силния не е слабост.
Грубостта у слабия не е сила.
***
НЕЗАКОННО ЗАБОГАТЕЛИ не може да има,
щом забогатяващите правят законите,
или правещите законите забогатяват.
***
НЕ ИЗТЪКВАТ ВЛАСТТА СИ тези,
които действително я притежават.
***
НЕ ИСКАЙ да те уважава този, когото си накарал да те моли. Унижението се разплаща само с унижение.
***
НЕКАДЪРНИЯТ
предпочита да бъде считан за мързелив,
а мързеливият – дори и за некадърен.
***
НЕ ЛИПСВАТ правила за съставяне… и на изключения.
***
НЕ МОЖЕ главата, отрязана веднъж,
да бъде отрязана и втори път.
***
НЕ МОЖЕ да иска покаяние, който не умее да прощава.
***
НЕ МОЖЕМ без ненавижданите от нас.
Те предизвикват амбициите ни.
***
НЕ МОЖЕМ да мразим, който ни разсмива.
И не може да ни разсмее този, когото мразим.
***
НЕ МОЖЕШ да имаш уважението на другите,
когато си загубил собственото си самоуважение.
***
НЕ МОЖЕМ да притежаваме нещо,
за което не знаем нищо.
***
НЕ МОЖЕШ да видиш “себе си” отвън,
когато други те изкарват оттам.
***
НЕ МОЖЕШ да се предадеш сам,
без да предадеш и своите.
***
НЕ МОЖЕШ да се съгласиш с другия,
без да измениш на себе си.
***
НЕ МОЖЕШ за ухапването
да се разплатиш с кучето,
като и ти сам го ухапеш.
***
НЕ МОЖЕШ ли да измолиш откровеност,
опитай с несправедливост!
***
НЕ МОЖЕШ ли да назовеш злото,
не можеш и да се бориш с него.
***
НЕОБЯТНОТО може да се побере само вътре в нас.
***
НЕОСЪЗНАТАТА лична драма преиграваме
като комедия, а осъзнатата превръщаме в трагедия.
***
НЕДООЦЕНЕНИТЕ си достойнства понасяме с болка,
а надценените превръщаме в стока.
***
НЕ ПИТАЙТЕ лакея,
обслужващ тоалетните в двореца,
къде стои Величието на Величествата.
***
НЕПРЕКЪСНАТО сам си създава неприятели,
за да демонстрира сила и самочувствие.
***
НЕ ПОМНИМ правилата,
защото носят ограничения.
Не забравяме изключенията,
защото дават свобода.
***
НЕ ПОРИЦАВАЙ глупостта у глупавия.
Ще си помисли, че му завиждаш.
***
НЕРАВЕНСТВОТО ни възмущава,
докато получаваме по-малко от другите,
а получим ли повече от тях,
започва да ни дразни равенството.
***
НЕРАВНОПРАВИЕТО в брака
съкращава живота на единия,
а равноправието – и на двамата.
***
НЕРАЗБИРАНЕТО е само временно,
а разбирането – винаги непълно.
***
НЕРВНОБОЛНИЯТ страда най-вече
от нервите на другите.
***
НЕ СА ВИНОВНИ, които лъжат.
Лъжат се, които вярват.
***
НЕ СА ЛИ ПО-ЧОВЕЧНИ ЛЮДОЕДИТЕ,
ЩОМ НЕ СЕ ИЗЯЖДАТ ПОМЕЖДУ СИ?
***
НЕ САМО противопоставянето,
но и присъединяването е страна.
***
НЕ СЕ ОПЛАКВАЙ от враговете си.
Ще разберат, че вече си се предал
в ръцете им.
***
НЕСБЪДНАТАТА любов
остава по-трайни следи
от оная, която е била и си е отишла.
***
НЕ СИ САМОТЕН само сред равни.
***
НЕ СИ САМОТЕН, щом има кой да те измъчва.
***
НЕСПОКОЙНИТЕ откриват новите пътища,
а хладнокръвните ги изпреварват
по старите.
***
НЕСПОСОБНИЯТ да види злото, ненавижда
всички, а безсилният да го назове – и себе си.
***
НЕСПОСОБНИЯТ на състрадание не вижда
и страданието, което сам причинява.
***
НЕСПРАВЕДЛИВАТА присъда тежи до гроба,
а справедливата и върху гроба.
***
НЕСПРАВЕДЛИВИЯТ съдия товари съвестта на палача.
***
НЕСПРАВЕДЛИВОТО наказание предизвиква
отмъщението и удвоява престъпленията.
***
НЕСПРАВЕДЛИВОТО обвинение тласка
към неизвършеното престъпление.
***
НЕ СЪЗДАВАЙТЕ БЕЗБОЖНИЦИ!
На тях тъкмо това им липсва,
за да облекчат съвестта си.
***
НЕ СТАРЕЯТ НЕРЕШЕНИТЕ ПРОБЛЕМИ.
***
НЕ СТРЕЛЯЙ непрекъснато по противника.
Остави го да вдигне глава.
Нали тя ти е целта!
***
НЕ ТИ ДЪЛЖИ ОТКРОВЕНОСТ този,
който знае, че не му вярваш.
***
НЕ ТЪГУВА този от двамата,
който първи погребе любовта.
***
НЕУДАЧНИЦИТЕ не са от победените,
а победители, ограбени от своите.
***
НЕУДОВЛЕТВОРЕНИТЕ търсят закона.
Останалите се пазят от него.
***
НЕУДОВОЛСТВИЕТО от живота няма нищо общо с недоволството от себе си.
***
НЕ УНИЩОЖАВАЙ противника си до край.
Ще ти потрябва да разтовариш и вината си.
***
НЕ УСПЕЕМ ли да различим
истината от лъжата,
заменяме мъдростта с остроумието.
***
НЕУСПЕЛИТЕ с добро
са по-лоши като тирани.
***
НЕУСПЕЛИЯТ да прикрие своята глупост
му се ще да затрие нейните свидетели.
***
НЕ ХАБИ любовта си за двама,
които се мразят помежду си!
***
НЕ ЧАКАЙ благодарност от тоя,
на когото си дал всичко.
Благодарят само, докато получават.
***
НЕ ЧАКАЙ други да ти задават въпросите,
на които трябва сам да си отговориш.
***
НЕЧИСТАТА съвест пази чисти ръцете си.
***
НЕЩАСТИЕТО забелязваме, когато идва,
а щастието, когато си отива.
***
НЕЩАСТИЕТО ни прави
безразлични към другите,
а примирението – и към себе си.
***
НЕЩАСТИЕТО става мъка,
когато се осъзнае.
***
НЕЩАСТНИТЕ са по-завистливи,
а щастливите – по-ревниви.
***
НИЕ ВИНАГИ имаме състраданието на другите, но не и когато страдаме от своите.
***
НИЕ имаме само задължения и права, които дължим.
***
НИЕ ПРЕСЛЕДВАМЕ ЦЕЛИТЕ,
последиците преследват нас.
***
НИКОГО непонасящият е много по-непоносим.
***
НИКОЕ щастие не може да бъде пълно,
ако няма кой да му завижда.
***
НИКОЙ живот не може да бъде пълен,
ако е запълнен само със задължения.
***
НИКОЙ не защитава привилегии,
от които не се ползва.
***
НИКОЙ не благодари без полза,
или най-малко поне без поза.
***
НИКОЙ не може да се оправи с политиката,
но правейки политика, оправят себе си.
***
НИКОЙ не може да се размине
с миналото си.
***
НИКОЙ не опровегава лъжа,
от която се е възползвал.
***
НИКОЙ не прави две революции.
Всеки остава при своята.
***
НИКОЙ не поставя сам границите на своята ограниченост и затова няма представа за нея.
***
НИКОЙ не се примирява с несправедливостта,
освен ако не го оставят сам да се бори с нея.
***
НИКОЙ не тръгва срещу властта,
за да се размине с нея.
***
НИКОЙ никога не е онова,
което сам мисли за себе си,
но съвсем не и онова,
за което го считат враговете му.
***
НИКОЙ няма да те измъчва,
само за да те направи мъченик.
***
НИКОЯ БОРБА ЗА СВОБОДА
НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВА,
докато не добие власт да диктува свободата на другите.
***
НИКОЯ ДИКТАТУРА НЕ Е ВЕЧНА.
Винаги ще се намери нова да я смени.
***
НИКОЯ истина не задоволява ума,
докато не завладее сърцето.
***
НИКОЯ мисъл не може да се примири
да бъде последна, докато всяка дума винаги би се гордяла тъкмо с това.
***
НИКОЯ тайна не е толкова страшна,
колкото е страхът от разкриването й.
***
НИЩО не изолира така зле съседите,
както недобре изолиращите стени.
***
НИЩО не може да бъде страшно за нас,
ако няма за кого друг да се страхуваме.
***
НИЩО по-излишно за победените
от великодушието на победителя.
***
НИЩО по-тежко от нищото,
когато само то остане.
***
НИЩО ще са робствата
на бащите и дедите ни в сравнение с тия,
за който вече сме абонирали
децата и внуците си.
***
НОВОТО прегрешение освобождава
от старите угризения.
***
НОЩНАТА мъдрост избледнява на слънцето.
***
НУЖДАТА от закони издава липсата на морал.
***
НУЖДАЯТ се от надежда,
които нямат нищо,
и много повече – които имат всичко.
***
НУЖДИТЕ не е нужно да се измислят.
Те са от преди нашето мислене.
***
НУЖНО е разстояние,
за да се обозре голямото.
Нужно е време, за да се разбере съвремието.
***
НЯМА еднаква за всички справедливост.
Всеки държи да дава и получава според своята.
***
НЯМА как злите да не стават все повече,
щом според некролозите умират само от добрите.
***
НЯМА къде да идеш, само когато
искаш да избягаш от себе си.
***
НЯМА малки и големи родители.
Те биват само добри или лоши.
***
НЯМА място за съмнение, в което не вярваш.
Можеш да се съмняваш, само в което вярваш.
***
НЯМА нужда от закони,
за да се правят беззакония.
***
НЯМА по-голяма трагедия от това,
да си жив герой на комедия.
***
НЯМА ПОБЕДИТЕЛ толкова великодушен,
че да е издигнал паметник на победените от него.
***
НЯМА разлика в това, дали тиранинът съчувства или злорадства над страданието, което сам причинява.
***
НЯМА СВОБОДА без ограничения.
Тя само разширява границите им.
***
НЯМА смисъл да се спори,
когато са общи аргументите.
***
НЯМА смисъл от позиции,
зад които няма какво да се защитава.
***
НЯМАЩИЯТ зависи от това, което няма,
а имащият – от имането си.
***
ОБЕЗУМЯВАТ ОТ ЛЮБОВ,
а по-дълбоко проумяват намразеното.
***
ОБИДАТА е като рибя кост.
Само се преглъща.
***
ОБИДАТА поразява както куршума:
когато е от близките – разкъсва,
когато е от далечните – пронизва.
***
ОБИДАТА разярява простия,
а обезсиля мъдрия.
***
ОБИКНОВЕНО се сещаме за равенството,
след като изпаднем на дъното.
***
ОБИКНОВЕНО сънуваме проспаното.
***
ОБИЧАЙТЕ враговете си!
Така те по-бързо ще забравят за вас.
***
ОБИЧАМЕ да ни завиждат, но мразим тези,
които ни завиждат и ненавиждаме ония,
на които завиждаме.
***
ОБИЧАТ да пренареждат световния ред,
които обичат да пререждат другите.
***
ОБРАТНО ще поиска милостинята
само този, който е дал, за да унижи.
***
ОБРУГАНО МИНАЛО,
ОТРОВЕНО НАСТОЯЩЕ,
АМПУТИРАНО БЪДЕЩЕ.
***
ОБЩИТЕ неприятности сприятеляват.
Общата беда – обединява.
***
ОБЩОТО между любовта, брака, страха и властта е пълната им несъвместимост с чувството за хумор.
***
ОГЛАДНЕЕМ ЛИ, най-бързо ни напускат
надеждите, които сме хранили най-дълго.
***
ОГОРЧЕНИЕТО ражда мъдростта.
Унижението предизвиква остроумието.
***
ОГРАБЯТ ли ти правата,
утешават те с нови задължения.
***
ОГРАНИЧЕНИЕТО предизвиква недоволства,
а свободата – недоразумения.
***
ОГРАНИЧЕНИЕТО увеличава недоволните,
а свободата – претенциите им.
***
ОГРАНИЧЕНИТЕ налагат властта си
чрез ограничения над другите.
***
ОГРАНИЧЕНИЯТА предпазват от нови прегрешения,
а свободата облекчава съвестта за вече сторените.
***
ОГРАНИЧЕНИТЕ се страхуват не толкова
за свободата си, колкото от свободата на другите.
***
ОГРАНИЧЕНИЯТА са страшни,
докато се съгласим с тях.
След това те стават норми.
***
ОЗЛОБЛЕНИЕТО е също и заряд за действие.
То ни спасява от леността и безразличието.
***
ОКАЯНИЯТ няма за какво да се разкайва.
Той е надплатил и за несторените си грехове.
***
ОМРАЗАТА в сравнение с любовта
е по-действена и по-действителна.
***
ОМРАЗАТА все по-често бива взаимна.
Любовта – все по-рядко.
***
ОМРАЗАТА е за враговете.
За своите остава завистта.
***
ОМРАЗАТА е огънят, които изгаря саждите
от угасналата любов.
***
ОМРАЗАТА е по-достоен край на любовта,
а забравата – по-естествен.
***
ОМРАЗАТА не познава логиката,
на любовта тя не е необходима.
***
ОМРАЗАТА обвързва по-трайно намразилите се,
отколкото любовта влюбените.
***
ОМРАЗАТА се трупа, любовта излита.
***
ОМРАЗАТА си към силните прикриваме,
а слабите – открито презираме.
***
ОПЕРИРАТ само живите. Мъртвите ги аутопсират.
***
ОПЛАКВА се от врагове,
който не може без тях.
***
ОПЛАКВАТ се от враговете си,
които и без това са за оплакване.
***
ОПЛАКВА СЕ от враговете си,
който няма с какво да се похвали.
***
ОПРАВДАВАШ ли една несправедливост днес, то е, за да се възползваш от нея утре.
***
ОПРАВДАВА се, който няма своя правда.
***
ОПРОВЕРГАВАШ ли подозрението,
ставаш още по-подозрителен.
***
ОПТИМИСТИТЕ вярват, без да мислят.
Песимистите мислят, без да вярват.
***
ОПТИМИСТИТЕ си въобразяват,
че ще отложат края,
а песимистите – че ще го надживеят,
за да го докажат.
***
ОПТИМИСТИТЕ по-лесно се съгласяват.
Песимистите по-лесно се примиряват.
***
ОРЕОЛЪТ на мъдростта
прави истината призрачна,
а мълнията на остроумието
я прави и шеметна.
***
ОРИГИНАЛНИЧАТ посредствените, морализаторстват неморалните, скромничат нескромните,
откровеничат ония, които крият нещо и недоволничат от другите, които трябва да са недоволни от себе си.
***
ОСВЕН оптимисти и песимисти, има и трети,
които от оптимистите правят песимисти.
***
ОСВОБОДИШ ли страхливия от страха,
правиш го страшен и за другите.
***
ОСВОБОДЯТ ли те от задължения,
започват да ти тежат правата.
***
ОСИГУРИШ ли на някого всичко,
не чакай от него нищо.
***
ОСКЪРБЛЕНИЕТО потиска самочувствието,
ала възбужда амбицията.
Унижението смазва и двете.
***
ОСТАВИЛИТЕ дело след себе си
стават подсъдими,
а възползвалите се от него – съдници.
***
ОСТАВИШ ли се на яростта си,
от самоиронията ти остава само иронията, а от нея само злобата.
***
ОСТРОУМИЕТО е или глупост, която иска да мине за мъдра, или мъдрост, която се прави на проста, за да мине.
***
ОСТРОУМИЕТО прави неудобните истини по-удобни за понасяне, а мъдростта подслажда горчивите от тях.
***
ОСТРОУМИЕТО пробива пътя към истината,
но само след като умът го трасира.
***
ОСТРОУМИЕТО разоръжава лъжата.
Мъдростта въоръжава истината.
***
ОСЪДЕНИЯТ само предварително
може да благодари на палача си.
***
ОСЪЗНАЕ ли своята преходност,
красотата става лоша към себе си,
а силата – зла към другите.
***
ОСЪЗНАЕШ ли нещастието си,
ставаш още по-нещастен.
***
ОСЪЗНАТОТО безсмъртие само избистря
страха от смъртта.
***
ОТ БЛИЗО по-добре се виждат детайлите,
а същественото – само от по-далече.
***
ОТВОРИ ли си устата, запълва
цялата безкрайност със себе си.
***
ОТ ВРАТАТА, която държим отворена,
винаги по-малко са изненадите.
***
ОТ ВСИЧКИ задължения
само едно може да се превърне в дълг.
***
ОТ ВСИЧКИ пороци най-бърза е леността.
Винаги идва първа и прави място на другите.
***
ОТВЪТРЕ човекът е много по-голям, отколкото отвън.
***
ОТ ДВЕТЕ злини винаги избираме оная, която можем по-леко да прехвърлим на ближния си.
***
ОТ ДВЕТЕ злини
по-малка ни изглежда по-далечната.
***
ОТ ИНОСКАЗАНИЕТО започва изкуството.
Дирекната мисъл е като голата жена.
Убива въображението.
***
ОТКАЗАНОТО от единия щастие не прави по-щастлив другия.
***
ОТКАЗАНОТО удоволствие
оставя горчива тъга,
а консумираното – блудкава досада.
***
ОТЛИЧНАТА бележка по история
не е входен билет за нея.
***
ОТ ЛИЧНИТЕ качества най-трудно приложима е мъдростта, най-лесно – леността, а най-често – хитростта.
***
ОТ ЛЮБОВТА всичко може да се очаква.
От омразата е сигурно само едно: че ще надживее и мразещия, и намразения.
***
ОТ ЛЮБОВТА остава тъгата,
а от радостта – съжалението.
***
ОТМИЛЯВА и собственото ни минало, когато разберем,
че други са го живяли вместо нас.
***
ОТМИНАЛАТА ни скръб утаява горчивина,
а отнетото ни удоволствие – омерзение.
***
ОТМИНАЛОТО ни зло помним дълго.
Не помним кой ни е отървал от него.
***
ОТ МНОГО голямата любов остава
по-голяма омраза.
***
ОТ МНОГОТО истини на свободата става тясно, а на истината от многото свободи – тягостно.
***
ОТМЪЩЕНИЕТО удвоява злото,
а опрощението – злосторниците.
***
ОТ НАЙ-КРАТКИТЕ СРЕЩИ
остават най-дългите спомени.
***
ОТНАЧАЛО всеки иска да бъде разбиран.
А после точно от това се страхува.
***
ОТНАЧАЛО уморяват усилията, а после
и само мисълта за безсмислието им.
***
ОТ ПАРИТЕ ЧОВЕК ВИНАГИ СТРАДА:
Когато са малко – от глад или недояждане.
Когато са много – от страх и недоспиване.
***
ОТ ПРАВАТА на човека
правят обществени правила,
а от свободата – оправдание за неспазването им.
***
ОТ ПРЕНЕБРЕГНАТИТЕ истини
се прави сатирата,
а от натрапените лъжи – хумора.
***
ОТ РАЗДЯЛАТА сърцето боли,
дори и когато разумът я пожелае.
***
ОТ РЕВНОСТТА страдат най-малко трима,
от омразата – най-много двама,
а от любовта и завистта – само единият.
***
ОТРЕЖЕШ ли главата на птицата,
не е нужно да подрязваш крилете и.
***
ОТ СВОБОДАТА първо се възползва възпираното зло.
***
ОТ СОБСТВЕНИТЕ си грешки се учим.
От чуждите се ползваме.
***
ОТ ЧУЖДИТЕ грешки се учим,
със своите поучаваме.
***
ОХРАНЯВАНА, свободата е вече ограничение.
***
ОХРАНЯВАТ охранените,
от гладните се пазят.
***
ОЦЕЛЕЛИЯТ за сметка на другите,
само увеличава враговете си.
***
ОЦЕЛЯВАНЕТО е заслуга на разсъдъка,
а надделяването – амбиция на предразсъдъците.
***
ОЧАКВАНАТА загуба е по-страшна от вече преживяната.
***
ОЧАКВАНЕТО прави първата любов нежна,
а късната – тъжна.
***
ОЧИТЕ са да виждаш в пространството,
а умът – и във времето.
***
ОЧОВЕЧАВАНЕТО е направило хората
по-уязвими.
Животните не познават унижението.
***
ОЧОВЕЧАВАНЕТО е увеличило у човека
сетивата му за страха :
Съзнанието е страх от смъртта;
Интересът е страх от загубата;
Любовта е страх от самотата;
Паметта е страх от времето;
Съвестта е страх от позора.
***
ОЧОВЕЧАВАНЕТО
ни е наказало с памет и съвест.
Дивото не познава ни терзанието,
нито угризението.
***
ПАДАМЕ на колене, за да докажем
своята невинност и ставаме… виновни.
***
ПАДНАЛИЯТ винаги става,
ала най-често виновен.
***
ПАЗАРНА ИКОНОМИКА – ПАНАИРНА ПОЛИТИКА!
***
ПАЗАРНИТЕ сили са част от природните,
ала вътре в човека.
***
ПАМЕТТА връща времето назад,
мисълта може да го изпреварва,
а забравата го изтрива от спомена.
***
ПАМЕТТА е усещане за времето,
което минава,
а съзнанието – за неговата невъзвратимост.
***
ПАМЕТТА запомня мислите,
а тялото – чувствата.
***
ПАМЕТТА погребва мислите,
а споменът – чувствата.
***
ПАМЕТТА прави осезаемо миналото, интересът – настоящето, а страхът и надеждата – бъдещето.
***
ПАМЕТТА само мнимо удължава живота ни,
а съвестта – понякога го съкращава.
***
ПАРАДОКСЪТ поставя на изпитание логиката,
но разширява границите на нейната валидност.
***
ПАРИТЕ ВИНАГИ ВРЕДЯТ:
когато не достигат – на тялото,
а когато са в излишък – на душата.
***
ПАРИТЕ СА КАТО ЖЕНИТЕ.
Намразваш ги, когато не можеш да ги имаш.
***
ПАРИТЕ НЕ СТИГАТ ЗА ВСИЧКИ,
защото някои ги имат в повече.
***
ПАРОДИЯТА е първата свободна стъпка на духа извън оковите на канона.
***
ПАТОСЪТ ИЗТОЩАВА ДУМИТЕ.
Иронията им възвръща силата.
***
ПОБЕДАТА и гибелта си приличат по това,
че пред тях ставаме еднакво нетърпеливи.
***
ПОБЕДАТА на човека над природата зависи
от опитомяване на собствените му инстинкти.
***
ПОБЕДЕНИТЕ ги помнят от жалост,
а победителите – от завист.
***
ПОБЕДЕНИЯТ е по-подготвен
за презрението на победителя,
отколкото за великодушието му.
***
ПОБЕДИЛАТА ерес се превръща в религия.
Това е нейната смърт.
***
ПОБЕДИЛИЯТ злото бива забравен заедно с него.
ПО-БОГАТИ сме на преживявания, когато слизаме, отколкото когато възхождаме.
***
ПО-ВАЖНИ са не отговорите, които даваш,
а въпросите, които сам си задаваш.
***
ПОВЕЧЕ ЖАЛИМ ЗА ОНОВА,
от което сами сме се лишавали.
***
ПОВЕЧЕ загрозяват поправките,
отколкото… грешките.
***
ПОВЕЧЕ ЗЛОРАДСТВАТ, разберат ли,
че страдаме и от своите.
***
ПОВЕЧЕ са доведените до самоубийството,
отколкото сами достигналите до него.
***
ПОВЕЧЕ се страхуват от честността си,
отколкото за самата нея.
***
ПОВЕЧЕ страдаме по изгубените илюзии,
отколкото от действителните загуби.
***
ПОВЕЧЕТО правят своето добро,
за да направят добро впечатление.
***
ПОВОДЪТ е видимата част на причината.
***
ПОВТОРЯТ ЛИ ВЪПРОСА СИ,
значи не вярват на отговора ти.
***
ПО-ГОЛЯМО разочарование носят идеите,
в които сме повярвали най-рано.
***
ПО-ГОРЧИВО е разочарованието от ония,
на които действително сме разчитали.
***
ПОГУБВА сам свободата си,
който посегне на чуждата.
***
ПОДЛИ приятели може и да има,
но не и доброжелателни врагове.
***
ПОДЛИЯТ върши своето зло ОТ страх,
а наглият – и с удоволствие.
***
ПО-ДОБРЕ Е ДА БЕРЕШ ЯДОВЕ
ОТ ЧУЖДИТЕ,
ОТКОЛКОТО СРАМОВЕ ЗА СВОИТЕ.
***
ПО-ДОБРЕ е да не получиш нищо,
щом не е онова, което си очаквал.
***
ПО-ДОБРЕ е да предизвикаш отвращение
у людоеда, отколкото възхищението му.
***
ПО-ДОБРЕ е да се направиш на прост,
отколкото да спориш с прости.
***
ПО-ДОБРЕ е да те погребат жив,
отколкото на части.
***
ПО-ДОБРЕ е един открит враг в повече
и един скрит зложелател в по-малко.
***
ПО-ДОБРЕ е пътят да лъкатуши,
само да е вярно направлението.
***
ПО-ДОБРЕ мъртъв герой на трагедия,
отколкото жив – на комедия.
***
ПО-ДОБРЕ несбъднати надежди,
отколкото разочарование от сбъднатите.
***
ПО-ДОБРЕ разкаян грешник,
отколкото окаян праведник.
***
ПО-ДОБРЕ ще усетиш вкуса на властта, когато те ухапе.
***
ПОДОЗРЕНИЕТО е погребано доверие,
а съмнението – агонизираща вяра.
***
ПО-ДОСАДЕН е оня досадник, който се извинява по-често.
***
ПО-ДЪЛБОКО ни стряскат и плашат тихите дебнещи стъпки зад нас, отколкото грохотът на противника срещу нас.
***
ПО-ДЪЛГО помним, които са ни сторили зло,
отколкото тези, които са ни отървали от него.
***
ПОЕТИТЕ често забравят,
че пеперудите са майки на червеите.
***
ПОЕТЪТ не познава нищо,
което да не е живо.
***
ПОЗВОЛЯВАТ КРИТИКАТА,
докато очакват похвали.
***
ПО-ЗЛОПАМЕТЕН е злосторникът,
отколкото понеслият злото.
***
ПОКАЙВАТ се, след като разберат,
че са се разминали с възмездието.
***
ПОКОРЯВАНИ биваме от другите.
Покорни ставаме сами.
***
ПО-ЛЕСНО е да бъдеш откровен
с враговете си, отколкото със своите.
***
ПО-ЛЕСНО е да избегнеш гнева на враговете,
отколкото на своите.
***
ПО-ЛЕСНО е да зачеркнеш времето,
в което те няма.
***
ПО-ЛЕСНО е да намериш приятел,
ако имаш повече от две ризи.
***
ПО-ЛЕСНО е да признаеш другите за прави,
отколкото себе си за виновен.
***
ПО-ЛЕСНО е да се наемеш с трудното.
По-трудно е да се откажеш от лесното.
***
ПО-ЛЕСНО е да се отървеш от лудия,
като се приобщиш към него.
***
ПО-ЛЕСНО е да се отървеш от самотата,
отколкото да си я възвърнеш.
***
ПО-ЛЕСНО е да се покажат зъби и нокти,
отколкото сърце и душа.
***
ПО-ЛЕСНО е да смутиш чистата съвест.
***
ПО-ЛЕСНО е да станеш смешен, когато обичаш, отколкото когато мразиш.
***
ПО-ЛЕСНО забравяме за доброто,
което дължим,
по-трудно – злото,
което сме пропуснали да сторим.
***
ПО-ЛЕСНО се понася преглътнатата обида.
Непреглътнатата непрекъснато напомня за себе си.
***
ПО-ЛЕСНО се понасят идейните противници,
отколкото бившите съидейници.
***
ПОЛИТИКАТА държи винаги да й вярват,
но тя рядко се доверява докрай.
***
ПО-ЛИЦЕМЕРНИ сме, когато са добри с нас
и по-откровени – когато ни засегнат.
***
ПОЛОВИНАТА от любовта остава да живее у единия, докато другият бърза да я погребе цялата.
***
ПОЛУЛЪЖАТА и полуистината
никога не правят едно цяло.
***
ПОЛУЧАВАМЕ своята “сърдечна недостатъчност” от недостатъчната
сърдечност на околните.
***
ПОЛУЧИ ли желаното, жаждата се утолява,
докато страстта се разгаря още повече.
***
ПОМНИМ, КОИТО СМЕ ОБИЧАЛИ.
Не забравяме, които са ни мразили.
***
ПО НАЧАЛО беше:
“Ситият на гладния не вярва.”
Сега ситите вече не вярват,
че изобщо има гладни.
***
ПО-НЕПРЕЖАЛИМО Е НЕПРЕЖИВЯНОТО.
***
ПОНЕСЛИТЕ злото могат и да простят,
докато сторилите им го – ги и намразват.
***
ПОНЯКОГА, за да се настроим творчески,
трябва само да ни развалят настроението.
***
ПОНЯКОГА щедростта е връхна дреха
върху долни сметки.
***
ПО-ОТВРАТИТЕЛНА е натруфената лъжа,
отколкото голата истина.
***
ПОПУЛЯРНОСТТА е краткотрайна слава, която дължим не толкова на собствените си достойнства, колкото на заблуждението и завистта на другите.
***
ПО РОД и принадлежност духът е мъжкото
начало, а душата – женското.
***
ПО-РЯДКО употребяваш думите,
които не ти се иска да чуваш.
***
ПОСЕГНЕШ ЛИ НА ХУМОРА,
предизвикваш сатирата.
***
ПОСТАВЕНИЯТ на колене
го оставят сам да стане,
а падналият сам го досмазват
с великодушие.
***
ПОСТИГНАТА, целта се превръща
в средство за… оправдание.
***
ПО-ТЕЖКИ са последиците от непостигнатите цели.
***
ПО-ТЕЖКИ стават слабостите ни,
попаднат ли в ръцете на другите.
***
ПОТРЕБНОСТИТЕ може да бъдат задоволени.
Интересите – много по-трудно.
***
ПО-ТРУДНО е да имитираш безразличие,
отколкото каквото и да е друго отношение.
***
ПО-ТРУДНО е да правиш смях.
По-лесно е да станеш смешен.
***
ПО-ТРУДНО е да проявиш
веротърпимост към вярата,
на която вече си изневерил.
***
ПО-ТРУДНО забравяш злото,
което си простил.
***
ПО-УЯЗВИМ Е УМНИЯТ,
по-язвителен – глупакът.
***
ПОЧЕСТИТЕ угнетяват таланта,
а окрилят посредствените.
***
ПО-ЧЕСТО си припомняме обидите,
които сме понесли, и много по-рядко тези, които сме нанесли.
***
ПО-ЯСЕН ни е, който ни противостои,
отколкото този, който е винаги с нас.
***
ПРАВАТА УВЕЛИЧАВАТ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА,
но обезправените винаги имат повече задължения.
***
ПРАВДАТА е като оръжието.
Обърнат ли я срещу нас,
изглежда съвсем друга.
***
ПРАВЕДНИЯТ служи на чужда правда.
Справедливият налага своя.
***
ПРАВЕДНИЯТ Е СВЕТЕЦЪТ.
Справедлив може да бъде само Бог.
***
ПРАВОВЕРНИТЕ не ги съдят.
От тях правят палачи.
***
ПРАВОТО всичко да казваш
ти струва всички други права.
***
ПРАВОТО на можещите да имат повече от другите признават само тези, които делят с тях, и тези, които се задоволяват само с подаянията им.
***
ПРАВОТО на можещите да имат повече от другите, само увеличава ненавистта и между тях.
***
ПРАЗНИ ХОРА, ПРАЗНИ ИДЕАЛИ.
***
ПРЕДАВАМЕ се и предателстваме пред силата. На слабостите си сами се отдаваме.
***
ПРЕДАТЕЛИТЕ ги презират много повече,
тъкмо възползвалите се от тях.
***
Пред близките си срамуваме.
От далечните се страхуваме.
***
ПРЕДИ да бъдат отричани,
нещата биват пренаричани.
***
ПРЕДИ да избереш ближния си,
виж го има ли поне две ризи.
***
ПРЕДИ да ни окове пълното ни безсилие пред злото, от нас си отива последното ни усилие да бъдем добри.
***
ПРЕДИ да осъдиш лицемерието на другите,
дай си сметка ще понесеш ли
откровеността им.
***
ПРЕДИ ДА ПЪЛЗИМ, вече сме коленичили.
***
ПРЕД йерархията върви съображението,
а след нея – лицемерието.
***
ПРЕДПОЧИТАМЕ кратки горчивите истини.
И затова обичаме афоризмите.
***
ПРЕД РАЗСЪДЪКА вървят предразсъдъците,
а пред убежденията – предубежденията.
***
ПРЕД СМЪРТТА ВСИЧКИ СМЕ РАВНИ,
НО НЕ И СЛЕД НЕЯ.
***
ПРЕДСТОЯЩАТА загуба е по-страшна
от вече преживяната.
***
ПРЕДСТОЯЩИТЕ пътища са много и никога не лъкатушат. Изминатият е само един и много рядко един от тях.
***
ПРЕД СЪДА най-често изправят вината… на поваления.
***
ПРЕЖАЛИЛИЯТ СЕБЕ СИ вече няма какво да жали.
***
ПРЕЖИВЯНОТО от нас отива в миналото ни,
а непреживяното – си отива само с нас.
***
ПРЕЖИВЯ, ПРЕЖИВЯЙКИ ЧУЖДИ ОГРИЗКИ.
***
ПРЕЗАДОВОЛЕНИТЕ рядко биват и доволни.
***
ПРЕЗРЕНИЕТО е оръжие на горделивите.
Гордите са великодушни.
***
ПРЕКАЛЕНАТА ни омраза към враговете
отблъсква и приятелите от нас.
***
ПРЕКАЛЕНАТА ОТКРОВЕНОСТ
твърде често издава гузна съвест.
***
ПРЕКАЛЕНАТА свобода амнистира много от личните ни слабости и ни прави още по-зависими от тях.
***
ПРЕКАЛЕНИЯТ оптимизъм е леност на ума,
а песимизмът – и на духа.
***
ПРЕКАЛЕНО дългата проверка уморява
верността и усъвършенства лицемерието.
***
ПРЕКАЛЕНО правите правят правото противно.
***
ПРЕКАЛЕНОТО порицание на злото,
амбицира злите за още по-зловещи дела.
***
ПРЕКАЛЕНОТО ПОРИЦАНИЕ ПРАВИ
И ПОРОЦИТЕ ПРИЕМЛИВИ.
***
ПРЕКАЛЕНОТО самоизтъкване прави
достойнствата ни по-съмнителни.
***
ПРЕКАЛИШ ли с опровержението,
ставаш двойно по-подозрителен.
***
ПРЕКИЯТ път е по-стръмен,
а по-равен е само по-дългият.
***
ПРЕКОМЕРНАТА ни доверчивост към другите
ни пречи да бъдем верни на себе си.
***
ПРЕМЪЛЧАВАМЕ
не само когато не знаем истината,
но и когато знаем много повече от нея.
***
ПРЕМЪЛЧАНАТА истина
е като неизпитото вино. Вкисва.
***
ПРЕМЪЛЧАНАТА истина
е като непосятото семе.
Губи кълняемост.
***
ПРЕНЕБРЕГНАТИТЕ от нас си отмъщават,
като отиват на служба при противниците ни.
***
ПРЕОЦЕНКАТА на миналото винаги намалява цената му.
***
ПРЕОЦЕНЯВАТ миналото,
за да повишат цената си.
***
ПРЕСЛЕДВАНАТА мисъл проправя новите пътища, а свободната най-често ни завръща към старите.
***
ПРЕСТАНЕМ ли да виждаме смешното,
станали сме за съжаление.
***
ПРЕСТАНЕМ ли да печелим приятели, започваме да създаваме неприятели на враговете си.
***
ПРЕСТАНЕМ ли да правим големи дела,
започваме да правим големи паметници.
***
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ е да обидиш,
без да се извиниш,
както и да се оставиш да те унижат безнаказано.
***
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,
което опитват да оправдаят,
наричат отмъщение или наказание.
***
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,
което трябва да остане в тайна,
само наказва извършителите си.
***
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО се самовъзнаграждава.
Благодеянието трябва да чака от другите.
***
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО от едната страна наричат
отмъщение – от другата.
***
ПРЕТЕНЦИЯ, която остане без покритие,
сама излага на съмнение основанието си.
***
ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ИСТИННОСТ
ПРАВИ ИСТИНАТА ПО-СЪМНИТЕЛНА.
***
ПРЕТЕНЦИЯТА, че се е освободило от всички недъзи, е първият недъг на всяко ново време.
***
ПРЕУВЕЛИЧАВАМЕ жестокостта на противника си,за да оправдаем собственото си ожесточение.
***
ПРЕХОДНИТЕ времена
създават нови стойности,
а застойните – доизносват старите.
***
ПРИ ВЕРНОСТТА приемаме вярата на другия,
а при предаността – и волята му.
***
ПРИВИЛЕГИИТЕ са живи, докато нарастват,
и нарастват, докато са живи.
***
ПРИВИЛЕГИИТЕ СА КАТО ПАРИТЕ.
Увеличението им води до инфлация.
***
ПРИВИЛЕГИИТЕ са права,
освободени от задължения.
***
ПРИВЛЕКАТЕЛНОСТТА си идеите придобиват в устата на своите отрицатели, а силата си – от насилието върху тях.
***
ПРИВЪРЗВА не любовта, която обвързва.
***
ПРИЕЛИЯТ неравенството като справедливост
по-рядко има усложнения със съвестта си.
***
ПРИЕМАЩИЯТ доноса винаги стои по-горе
от доносника. И в йерархията, и в коварството.
***
ПРИЕМЕМ ли злото у другите, то е,
за да го оправдаем у себе си.
***
ПРИЖИВЕ всеки сам себе си погребва.
След това погребват само трупа му.
***
ПРИЗИВЪТ “Горе главите” не улеснява ли само палачите?
***
ПРИЗНАЕШ ли своите слабости, ставаш уязвим, посочиш ли чуждите – двойно.
***
ПРИЗОВАВАНЕТО към откровеност е вече недоверие.
***
ПРИ КОМПРОМИСА нито агнето е цяло,
нито вълкът е сит.
***
ПРИЛАГАТ прилагателните, когато не достига
същност на съществителното.
***
ПРИМИРЕНИЕТО е смелостта
да видиш света и без себе си.
***
ПРИМИРЕНИЕТО е съгласие да живееш в мир с другите, а смирението – и със себе си.
***
ПРИМИРЕНИЕТО изчерпва примирения,
а търпението – себе си.
***
ПРИМИРЕНИТЕ ги жалят, но не ги обичат.
***
ПРИМИРЕНИЯТ не страда, но състрадава,
а озлобеният – ни страда, ни състрадава.
***
ПРИМИРЕНИЯТ се предава на злото,
озлобеният се съюзява с него.
***
ПРИМИРИЛИ сме се много преди
да сме решили да се примиряваме.
***
ПРИНУДИТЕЛНО затварят лишените от свобода. Свободните сами строят собствените си затвори.
***
ПРИ НУЖДА по-сигурно е да се ползваш от чуждата мъдрост. Собствената обикновено по-късно ни осенява.
***
ПРИРОДАТА компенсира телесните недъзи,
но не и душевните.
***
ПРИРОДНИТЕ закони не познават справедливостта,
а за човешките – тя е само една социална илюзия.
***
ПРИ СВОБОДАТА всеки е оставен
на съвестта си, а тя – на произвола.
***
ПРИ ТИРАНИЯТА злото е на служба при нея,
а при свободата – на свободна практика.
***
ПРИ ТИРАНИЯТА злото е у самата нея,
а при свободата – вътре у човека.
***
ПРИ ТИРАНИЯТА насилието е като вързано зло куче. При свободата – същото, само че изпуснато.
***
ПРИЯТЕЛИ, не копайте гробовете си едновременно. Ще оставите само враговете си да ви заровят.
***
ПРИЯТЕЛИТЕ си можеш и да не познаваш до край. Но враговете си длъжен.
***
ПРИЯТЕЛСТВОТО Е КАТО МУЗИКАТА.
То не всякога се разбира, но винаги се чувства.
***
ПРИЯТЕЛСТВОТО трябва да се търси.
Неприятелят те намира и сам.
***
ПРОБЛЕМЪТ е внимателното наименование
на кризисното състояние.
***
ПРОВЕРЯВАТ ни своите.
Враговете ни познават.
***
ПРОГРЕСЪТ в морала най-трудно се възприема от моралистите.
***
ПРОМЕТЕЙ Е ИЗМИСЛЕН,
а Херострат – истински.
***
ПРОМИСЪЛЪТ се залага отнапред.
Смисълът се търси на края.
***
ПРОПУСНАТИТЕ възможности ни връщат
към миналото ни, а допуснатите нелепости
ни отвръщат от него.
***
ПРОПУСНАТОТО и отнетото ни дълго оплакваме, а полученото даром – бързо забравяме.
***
ПРОСТИТЕ не познават нюансите.
Омръзнат ли си, веднага се намразват.
***
ПРОСТИТЕ страдат от предразсъдъци,
а културните – от предубеждения.
***
ПРОСТИЯТ е опасен,
когато не подбира средствата,
а културният – когато ги подбира.
***
ПРОСТИЯТ рядко оценява достъпните нему
по-високо от себе си.
***
ПРОСТО ТАКА, НЕ Е ТАКА ПРОСТО.
***
ПРОТИВЕН става и който ни занимава
само със своите противници.
***
ПРЪСТТА над гроба не тежи на този,
който лежи под нея, а на съвестта на ония,
които са го погребали приживе.
***
ПРЪТЪТ играе според кучето.
***
ПЪРВАТА лъжа не може ли да скрие истината,
втората повече я разголва.
***
ПЪРВАТА любов може да бъде и последна,
но тя никога не се повтаря.
***
ПЪРВАТА любов е наполовината любопитство
и наполовината страх.
***
ПЪРВИЯТ порив към писането е лиричен или гневен. След това идват самоиронията или съображенията.
***
ПЪРВОТО, към което посяга освободения роб,
е тоягата, с която е бил наказван.
***
ПЪРВОТО разочарование хвърля сянка
върху бъдещето, а второто – и върху миналото.
***
ПЪТИЩАТА до истината са много,
но до нея се стига и само по един.
***
ПЯНАТА на злобата първа прелива
чашата на търпението.
***
РАДОСТТА Е КАТО ХЛЯБА.
Потребни са ни за всеки ден.
А обидата е като отровата.
Една стига за всичките ни дни.
***
РАДОСТТА от любовта излита,
а само мъката от нея се превръща в мъдрост.
***
РАДОСТТА от победата все по-често се заменя със злорадството над победените.
***
РАДОСТТА си припомняме често.
Мъката помним дълго.
***
РАЗДЯЛАТА не тежи.
Тежат несъстоялите се срещи.
***
РАЗКАЯНИЕТО прави греха
още по-непоносим.
***
РАЗЛИКАТА между ИстОрията и ИстЕрията е само в една буква, може би, защото истеричните направляват историята.
***
РАЗЛИКАТА между любовта и търпението в брака е, че при любовта с нетърпение очакват нощите, а при търпението – едва дочакват да съмне.
***
РАЗЛЪКАТА изпробва силата на любовта,
близостта – нейната пламенност,
а недоразуменията – вярата в нея.
***
РАННИТЕ страхове състаряват.
Късните амбиции – убиват.
***
РАЗОЧАРОВАНИЕТО обогатява опита,
а покрусата – мъдростта.
***
РАЗОЧАРОВАТ се само повярвалите.
Останалите – ехидничат.
***
РАЗПИСКАТА за изгубеното време се осребрява
с преждевременото посребряване на косите.
***
РАЗПЪВАТ ЛИ ТИ ДУШАТА,
НАБРЪЧКВА ТИ СЕ ЧЕЛОТО.
***
РАЗСМИВАШ, но не както искаш, онези,
в чиито очи и без това си смешен.
***
РЕВНИВИЯТ страда и когато не се потвърдят съмненията му.
***
РЕВНОСТТА Е ЛЮБОВ,
колкото и оцетът е вино.
***
РЕЛИГИЯТА и политиката са трудносъвместими.
Религията обожествява властта като свещена крава, а политиката си я отглежда като дойна.
***
РЕФОРМИТЕ рядко достигат целите си,
а революциите най-често ги надхвърлят.
***
РИТУАЛИЗИРАНЕТО на погребението маскира лицемерната скръб и
приглушава истинската.
***
РЯДКО жалят самотните,
но често им завиждат.
***
САМА, голямата воля е способна
само на големи своеволия.
***
САМА, лъжата по-добре се самозащитава.
Станат ли две, взаимно се изобличават.
***
САМА, мисълта не би добила смисъл,
ако не се срещне с друга.
***
САМО богатият
може истински да бъде свободен,
а само бедният – истински борец за свобода.
***
САМО в девствената душа кълни нежността.
В опустошената избуява жестокостта.
***
САМО ГЕНИИТЕ И ГУЗНИТЕ
отговарят на незададени въпроси.
***
САМОДОВОЛНИЯТ е доволен
само от себе си
и винаги недоволен от другите.
***
САМОДОВОЛНИТЕ по-трудно се задоволяват.
И винаги са недоволни от полученото.
***
САМО достатъчното самочувствие позволява
да се шегуваме със себе си.
***
САМОЗАБРАВИЛИЯТ се не забравя само себе си.
***
САМОИРОНИЯТА ни е възмущение от чуждите слабости, когато не ни достига смелост да ги осъдим.
***
САМОИРОНИЯТА е начин да защитим
амбициите си от иронията на другите.
***
САМОИРОНИЯТА е начин да изкопчим
снизходителна присъда за слабостите си.
***
САМОИРОНИЯТА е начин да похвалим слабостите си, и да накараме другите да ни завиждат за тях.
***
САМОИРОНИЯТА е начин да признаем
и оправдаем собствените си слабости.
САМОИРОНИЯТА е първата ни крачка
към примирението.
***
САМОИРОНИЯТА е съзнание за собственото ни несъвършенство,
а иронията – завист към съвършенството
у другите.
***
САМОИРОНИЯТА е снизхождение
към собственото ни самолюбие и нашето извинение за него.
***
САМОИРОНИЯТА е самоснизхождение към собствените ни слабости и прикрита язвителност към чуждите.
***
САМОИРОНИЯТА не е ирония
към самите нас.
***
САМОИРОНИЯТА ни често е само опит
да дадем лице на безличието си.
***
САМОИРОНИЯТА показва, че съзнаваме
глупостта си, както и безсилието ни да се справим с нея.
***
САМО, когато нас дерат,
разбираме колко струва кожата на другите.
***
САМО когато силата е недостатъчна, отстъпва от правата си, а любовта тогава тръгва да ги търси.
***
САМО който живее сам за себе си,
може да умира, когато си иска.
***
САМО който няма собствено лице,
се легитимира чрез противника си.
***
САМО краят на ума ще сложи край на безумието.
***
САМО лудите се смеят сами,
но никога на себе си.
***
САМО мисълта, която буди двусмислие,
може да накара и друг да се замисли.
***
САМОНАДЕЯНИЯТ се хвали, преди да срещне опасността, а страхливият – след като вече се е разминал с нея.
***
САМО незабравилият може да си спомня.
На самозабравилите се им напомнят.
***
САМО неуспялото зло го съдят.
Успялото – раздава правосъдие.
***
САМО от изминатият път не можем да се отклоним.
***
САМО от мъка мъдрост не става,
нито само от съжаление – любов.
***
САМО от недостатъци не може да се сглоби
дори и само лош човек.
***
САМО от съгласни и само празна дума не става.
***
САМО охранените имат нужда от охрана.
За да бъдат пазени от гладните.
***
САМО ощетените болеят за справедливост,
а излъганите – само за истината.
***
САМО позналият истинското страдание,
може истински да състрадава на другите.
***
САМО последната любов е неповторима.
Първата рядко остава единствена.
***
САМО постигнатата цел оправдава средствата.
***
САМОПРИЗНАНИЕТО на подсъдимия е необходимо на съдиите, за да доказват после своята невинност.
***
САМОПРИЗНАНИЕТО не задоволява злите.
Лишава ги от удоволствието да го изтръгнат.
***
САМОПРИЗНАНИЕТО обезоръжава обвинението, ала не въоръжава с невинност.
***
САМОПРИЗНАНИЕТО разчита на закона,
а разкаянието – на съдиите.
***
САМО при истинската любов има истинска раздяла.
***
САМО пряката светлина възпроизвежда
истински цветовете, а отразената – ги убива.
***
САМО сънят като чудо е достатъчен да докаже, че не може само той да е единственото чудо.
***
САМО СМЪРТНОТО Е ДАРЕНО С МИСЪЛ.
И тя е неговото безсмъртие.
***
САМОСЪЖАЛЕНИЕТО е река, която тече
обратно към извора си.
***
САМОТАТА вглъбява, ала отчуждава. Тя прави да разбираш по-добре другите, но оставаш по-неразбран за тях.
***
САМОТАТА е като жената.
Привлича, докато липсва.
***
САМОТАТА е майка на идеите,
а общението – бащата.
То ги оплодотворява.
***
САМОТАТА ни прави тъжни, ала свободни,
а свободата – още по-самотни.
***
САМОТАТА си не можем да запълним нито със задълженията си към другите, нито с техните – към нас.
***
САМОТЕН си, или от горест, или от гордост,
или от глупост.
***
САМОТЕН си сред тези, които си надмогнал,
и още по-самотен с недостижимите за теб.
***
САМОТНИТЕ рядко ги жалят,
но често им завиждат.
***
САМОТНИЯТ страда не толкова от липсата на близост, колкото от пренатрапените му присъствия.
***
САМО твърдата воля може истински
да бъде послушна на себе си.
***
САМО търпеливите се бунтуват.
Нетърпеливите само нервничат.
***
САМОУБИВАТ се само тези, които имат
все още какво да спасяват.
***
САМОУБИЙСТВОТО не е лошо средство срещу неприятностите в живота. Лошото му е, дето можем само веднъж да се възползваме от него.
***
САМОУВЕРЕНОСТ, която не разбере кога е загубила основанието си, сама се превръща в самонадеяност.
***
САМОУНИЖАВАЛИТЕ се пред властта
по-жестоко унижават смъкнатите от нея.
***
САМО фактите още не са цялата истина.
Тя винаги включва и отношението към тях.
***
САМО ЧОВЕКЪТ има съзнанието, че е жив
и само той знае, че ще умре.
***
САТИРАТА е бунт
срещу преуспяващата посредственост,
а хуморът – примирението на осъзналите безсилието си.
***
САТИРАТА се бори със злото,
когато то е на власт,
а хуморът – и много по-рано.
***
САТИРИЦИТЕ трябва да бъдат винаги доволни. Нали безобразията са техните щастливи находки.
***
СВЕТЪТ БОГАТЕЕ. Бедните се множат.
***
СВЕТЪТ винаги късно е познавал лудите,
които са го управлявали.
***
СВЕТЪТ Е ЛУДНИЦА,
в която надзиратели са лудите.
***
СВЕТЪТ е творение на Бога,
ала Дяволът го управлява.
***
СВЕТЪТ става все по-глобален,
а хората – все по-самотни.
***
СВИКНАЛИТЕ да живеят нашироко,
поставени на тясно, стават избухливи.
***
СВОБОДАТА дава възможност да избираме целите. Ограничението ни налага да подбираме средствата.
***
СВОБОДАТА е право и да не се съгласяваш с другите, както и задължение да ги понасяш каквито са.
***
СВОБОДАТА е като въздуха.
Усещаме я, когато ни липсва.
***
СВОБОДАТА е осъзната необходимост
от… необходими ограничения.
***
СВОБОДАТА е царство на силните,
а законът – убежище за слабите.
***
СВОБОДАТА И ЖЕНАТА ИСКАТ
жертвите с песен да им се поднасят.
***
СВОБОДАТА намалява ограниченията,
но залага на самоограничението.
***
Свободата на словотО вербализира
все повече недомислия.
***
СВОБОДАТА на словото има смисъл,
само когато има кой да го чуе.
***
СВОБОДАТА НЯМА ВРАГОВЕ.
Свободните враждуват помежду си.
***
СВОБОДАТА прави по-безпрепятствен пътя нагоре, но и много по-жестоко – падането надолу.
***
СВОБОДАТА първо отвързва злото,
а после пуска доброто да го гони.
***
СВОБОДАТА си Словото изкупва
с премълчаването на цената й.
***
СВОБОДАТА увеличава възможностите за придобиване, ала намалява сигурността на придобитото.
***
СВОБОДАТА увеличава правата на злите,
а на добрите – само задълженията.
***
СВОБОДАТА я пазят най-много от онези,
на които най-много липсва.
***
СВОБОДНИ СМЕ, докато можем да избираме задълженията си.
***
СВОБОДНИЯТ пази себе си от ограничения,
а свободата си – чрез ограничаване на другите.
***
СВОИТЕ неуспехи политиката нарича проблеми, а чуждите – провали.
***
С ВРЕМЕТО тялото ни освобождава от грижите ни за него, но не и от греховете, които сме извършили заради него.
***
СГРЕШИЛИТЕ и платилите за грешките им,
никога не мерят с една и съща мярка.
***
С ДРУГИТЕ се омразяваме.
На своите – омръзваме.
***
СЕЛСКИЯТ мегдан винаги е бил мястото за хорото и веселието, а градските площади много-често на гнева и недоволството.
***
СИЛАТА да се шегуваме със себе си е остатъкът от смелостта ни, че можем и да не се съгласяваме с другите.
***
СИЛАТА да се шегуваш със себе си
често е само осъзнато безсилие.
***
СИЛАТА на сатирата е според силата,
с която я преследват.
***
СИЛАТА на истината не е в оръжието,
с което често я налагат и пазят.
***
СИЛАТА на разума нараства в аритметична прогресия, а силата на безумието – в геометрична.
***
СИЛАТА на ума идва от страстта,
а омразата го изостря.
***
СИЛАТА НА СЛОВОТО Е В СЛОВОТО НА СИЛАТА.
***
СИЛНАТА воля потиска мисълта у другите,
а силната страст – собствената ни мисъл.
***
СИЛНАТА обич и безсилната ярост
с еднаква сила ни тласкат към перото.
***
СИЛНИТЕ живеят и когато стане невъзможно,
а слабите – и когато е безсмислено.
***
СИЛНИТЕ и по азбучен ред са пред слабите.
***
СИЛНИТЕ на деня имат силата да изнасилят
и миналото, и бъдещето.
***
СИЛНИТЕ на деня не познават съмнението.
Те с еднаква страст защитават
и убежденията и заблужденията си.
***
СИЛНИТЕ ползват право и на слабости,
а слабите трябва да молят и за това.
***
СИЛНИТЕ си позволяват свои слабости,
а хитрите се ползват от чуждите.
***
СИЛНИТЕ характери
са като силите на магнита.
Еднаквите се отблъскват.
***
СИЛНИЯТ не се нуждае от аргументи.
Той си има желания.
***
СИЛНИЯТ не се оправдава.
Той налага своя правда.
***
СИЛНИЯТ признава и достойнството на противника си, а слабият – само предимствата му.
***
С ЖЕНАТА, за която сме готови да умрем,
едва ли бихме могли да живеем.
***
С ИРОНИЯТА си можем да обидим само чуждите, а със самоиронията си – и своите.
***
С КОЕТО СЕ ПРИМИРИШ,
не става нужда да се съгласяваш.
***
СИТИТЕ НЯМАТ НАСИЩАНЕ.
***
СИТИЯТ звяр е по-малко опасен.
Ояден, само човекът е по-страшен.
***
СИТУАЦИЯТА Е РЕВОЛЮЦИОННА, КОГАТО:
МАЛКОТО СА МНОГО ЗАДОВОЛЕНИ,
А МНОГОТО – МНОГО НЕДОВОЛНИ.
***
СКЛЕРОЗАТА поразява паметта у добрите.
Пред злопаметните тя е безсилна.
***
СКЛЕРОЗАТА угасва в самоунижение,
а истерията – унижавайки другите.
***
С КОЕТО се съгласим,
не става нужда да се примиряваме.
***
СКОПЦИТЕ са най-добрите пазачи на морала.
***
СЛАБИТЕ грешат, без да искат.
Силните грешат, че не искат.
***
СЛАБИТЕ не вземат страна.
На силните – не им трябва.
***
СЛАБИЯТ е по-уязвим отвън,
а силният – отвътре.
***
СЛАБИЯТ, за да се предпази от едните,
обикновено се предава на другите.
***
СЛАБИЯТ по-лесно се примирява с тиранията,
но и сам по-често прибягва до нея.
***
СЛАБОПАМЕТНИЯТ е принуден всеки път
сам да измисля всичките си мисли.
***
СЛАБОСТИТЕ ни са като бемките. Има много начини за премахването им, но обикновено си умираме с тях.
***
СЛАВАТА Е КАТО ЖЕНАТА.
Съблазнява не с това, което дава,
а с онова, което обещава.
***
СЛАВАТА е като сянката.
Зависи от слънцето.
***
СЛАВАТА е като хубавата жена. Всеки се страхува от изневярата й, но всеки е готов да се ожени за нея.
***
СЛАВАТА е пиянство,
в което никой не обича компанията.
***
СЛАВАТА е силно вино,
което не хваща слабите.
***
СЛАВАТА е труднодостъпна,
защото отвсякъде я охранява завистта.
***
СЛЕД всяка победа над злото,
ореолът на доброто помръква.
***
СЛЕД илюзиите идват късните прозрения,
а след покрусата – себепрезрението.
***
СЛЕД КАТО науката си е казала думата за нещо, само иронията може да каже нещо повече за него.
***
СЛЕД като не са искали да те чуят, където трябва, започваш да говориш навсякъде, каквото не трябва.
***
СЛЕД любовта идва безразличието,
а след омразата – примирението.
***
СЛЕД надеждата идва разочарованието,
а след вярата – отчаянието.
***
СЛЕД ПОБЕДАТА всеки надценява противника: победителят – за да изтъкне достойнствата си,
а победеният – за да прикрие слабостите си.
***
СЛЕД ПОБЕДАТА
победеният оплаква поражението си,
а победителят – цената на победата си.
***
СЛЕД ситото на инфаркта и рака остават само склеротиците. Тяхно остава и дълголетието.
***
СЛЕД слизането си от дърветата, на хората им се е наложило да се спасяват в пещерите.
***
СЛЕД страха от загубата идва надеждата,
че не всичко е загубено.
***
СЛОВОТО винаги се измъква от двубоя.
На бойното поле остават или тържествуват истините.
***
СЛУГИТЕ, които обичат господарите си,
по-леко понасят подчинението си.
***
СЛУЖИМ ли на предразсъдъците си,
губим от разсъдъка си.
***
СЛУЧАЯТ е, който най-често събира хората,
а случайностите ги разделят.
***
СМЕЕЙКИ СЕ, се разделяме с миналото си,
а присмивайки се – с другите.
***
СМЕЕМ се над онова, което сме надмогнали.
Затова и толкова рядко се смеем над себе си.
***
СМЕЛОСТТА всичко да казваш идва от повишаване на правата ни, или от пълното ни лишаване от тях.
***
СМЕХЪТ ВИНАГИ СЪДЪРЖА И ТЪГА,
А ПРИСМЕХЪТ – И ОМРАЗА.
***
СМЕХЪТ и революцията не се нуждаят от разрешение, за да избухнат.
***
СМЕШНИТЕ ги съжаляват,
на жалките се смеят.
***
СМЕШНО е да защитаваш честта си,
когато никой не я застрашава,
а жалко – когато вече си я загубил.
***
СМИРЕНИЕТО обуздава животното у човека. Страхът му го подчинява на него.
***
С МЪДРОСТТА истината влиза в храма,
а с остроумието в цирка.
***
С МЪРЗЕЛА върви благодушието,
а с некадърността – злобата.
***
СМЪРТТА е научила човека да мисли,
а животът – и да търси смисъл.
***
СМЪРТТА последно отнема чувството за хумор, а любовта още предварително го жертва.
***
С НАДЕЖДИ и спомени се храни душата,
но не и тялото.
***
С НАДЕЖДИТЕ се залъгваме сами,
За илюзиите – ни помагат и други.
***
С НЕДОВЕРИЕТО си губим другите,
а с доверчивостта си погубваме себе си.
***
СНИЗХОЖДЕНИЕТО е самозаблудата,
че стоим над другите, когато те ходят по главите ни.
***
СОБСТВЕНАТА ни вина не тежи,
докато не попадне в чужди ръце.
***
СОБСТВЕНАТА некадърност
е като бемка на гърба.
С едно огледало не можеш да я видиш,
а с две – изглежда като чужда.
***
СОБСТВЕНАТА ни ограниченост
пречи да усетим ограниченията,
които ни налагат другите.
***
СОЛЕНАТА ПОТ ПРАВИ ХЛЯБА СЛАДЪК.
***
С ОПИТОМЯВАНЕТО си животните също оцеляват, ала се превръщат в работен добитък.
***
С ОТВОРЕНИ очи виждаш до хоризонта.
Затвориш ли ги – и отвъд него.
***
СОЦИАЛНОТО зло е реалност,
а доброто – социална илюзия.
***
СОЦИАЛНОТО зло предизвиква революциите,
а домашното – неврозите.
***
СПАСИТЕЛЯТ не може да избира момента на своето дело, нито нуждаещият се от спасение – своите спасители.
***
С ПО-ГОЛЯМА завист приемаме забогатяването на своите,
а противниците си – с по-голяма омраза.
***
СПОДЕЛЕНАТА мъка е половин мъка,
а заключената в тайна – двойна.
***
СПОДЕЛЕНИТЕ мисли не облекчават
несподелените чувства.
***
СПОДЕЛИМ ли слабостите си,
ставаме още по-слаби.
***
СПОКОЙСТВИЕТО има само единствено число, а тревогата – и множествено.
***
СПОЛЕТИ ли го зло, добрият става нещастен,
а злият – и отмъстителен.
***
СПОМЕНЪТ е вторият живот на мислите,
а иронията – на думите.
***
СПОМЕНЪТ не може да бъде пълен,
ако никога не се връщаме към него.
***
СПОМЕНЪТ скъсява времето до нещата от миналото, а огледалото удвоява разстоянията до тях .
***
СПОРАЗУМЕНИЕТО увеличава ограниченията,
а свободата – недоразуменията.
***
СПОРЯТ ли две истини, значи има и трета.
***
С ПОСМЪРТНОТО признание неблагодарните облекчават гузната си съвест.
***
СПОСОБНОСТТА все повече се заменя
с умението да се използват способните.
***
С ПОЧУВСТВАНОТО
се връщаме към себе си,
а запомненото ни отвежда към другите.
***
СПРАВЕДЛИВОСТ може да има само между имащите. За нямащите остава цялата несправедливост.
***
СПРАВЕДЛИВОСТТА е самоограничение,
а ограничението – несправедливост.
***
СПРАВЕДЛИВОСТТА,
от която сме щастливи в момента,
може да е несправедливостта,
от която ще страдаме утре.
***
СПОМЕНЪТ не е само памет за преживяното,
а преди всичко и очакването
той да се повтори.
***
С ПРИНЦИПИТЕ НЕ СЕ СПОРИ.
Те или се приемат, или се отхвърлят.
***
С ПРОТИВНИКА воюваме за цялата правда.
От своите търсим само своето си право.
***
СРЕД по-щастливите се чувстваме ограбени,
а сред по-нещастните – обвиняеми.
***
СРЕДСТВАТА на борбата се определят
от целите на противника.
***
СРЕДСТВАТА се усъвършенстват не толкова
заради целите, отколкото заради последиците.
***
СТАВАШ не само такъв, с какъвто се събереш,
но и такъв, срещу каквито се изправиш.
***
СТАВАШ толкова по-противен, колкото
по-малко се противиш, когато те унижават.
***
СТАНАТ ли обект на хумора, и крайната истина, и грубата измама,
стават по-приемливи.
***
СТАНАТ ЛИ ПАРИТЕ ЦЕЛ,
те превръщат човека в средство.
***
СТАНЕ ли твоя, и най-баналната съдба
става неповторима.
***
СТАРОСТТА дава права, но отнема
възможностите за ползването им.
***
СТОРЕНОТО от нас добро отива при другите,
докато грешките ни вървят винаги с нас.
***
СТРАДАМЕ не толкова, че другите ни лъжат,
а затова, че сме се самозаблуждавали за тях.
***
СТРАДАНИЕТО ражда борци,
но не и когато страдаме от своите.
***
СТРАДАЩИЯТ може и да състрадава,
а жалещият – само да се самосъжалява.
***
СТРАДАЩИЯТ не може сам да види величието
на страданието си, но болката от него
чувства единствен само той.
***
СТРАХУВАМЕ СЕ, ДОКАТО СЕ НАДЯВАМЕ.
***
СТРАХЪТ и надеждата правят осезаемо
бъдещето, а тъгата – миналото.
***
СТРАХЪТ и надеждата са памет,
обърната напред,
споменът и тъгата – назад,
а угризението – навътре.
***
СТРАХЪТ от животните е изправил човека на два крака, а страхът му от хората го кара да пълзи.
***
СТРАХЪТ от позора не е съвест.
***
СТРАХЪТ убива първо любовта, а после омразата. Интересът – обратното.
***
СТРАШНО е да омръзнеш на другите,
По-страшно е да омръзнеш на себе си.
***
СТРАШНО е да се завърнеш в себе си,
когато са ровили в душата ти.
***
СТРАШНО е, не когато те нападат враговете,
а когато те изоставят своите.
***
СТРАШНО е само първото нещастие.
След това идват опитът и примирението.
***
СТРАШНО и грозно може да бъде само живото.
Студена и тъжна е мъртвината.
***
СТРЕМЕЖЪТ да отнесеш една своя тайна в гроба ускорява последната ти крачка към него.
***
С ТРОХИТЕ от сиромашките трапези се хранят пойните птички, а от богатските – угояват свине.
***
С УВЕЛИЧАВАНЕ на комуникациите
се увеличат доброволните самотници.
***
С УМА СИ СЛУЖИМ,
на чувствата – слугуваме.
***
СХВАНАТ ли своята обреченост, оптимистите се отчайват,
а песимистите – тържествуват.
***
СЪВЕСТТА е господар на човека,
а човекът е хазаин на съвестта.
***
СЪВЕСТТА Е КАТО ОГЛЕДАЛОТО.
Разбиеш ли я, умножава ти угризенията.
***
СЪВЕСТТА може да прости на любовта,
но любовта на съвестта – никога.
***
СЪВЕСТТА може да се запази чиста,
но не и да се почисти.
***
СЪВСЕМ не по собствената си представа за себе си се представяме и на другите.
***
СЪВЪРШЕНОТО не се възпроизвежда.
То е вечно.
***
СЪГЛАСНИТЕ не се нуждаят от гласност.
***
СЪДБАТА е като здравето. За нея става дума, когато стане непоносима.
***
СЪДБАТА е, което сме приели, поради липса на избор, а участта –
натрапеното ни,
въпреки съпротивата ни.
***
СЪДБАТА е смес от страх и надежда.
За оптимистите – с повече надежда.
За песимистите – с повече страх.
***
СЪДБАТА и жената само се понасят:
Съдбата – защото не си я избирал.
Жената – защото сам си я избрал.
***
СЪДБАТА очакваме като надежда,
усещаме я като неповторимост,
посрещаме я като неотвратимост,
а изпращаме я като непоправимост.
***
СЪДИИ на всяко време и дело стават ония,
които не се имали нищо общо с тях.
***
СЪЗНАНИЕТО е страх от онова,
което може и да не бъде.
***
СЪЗНАТЕЛЕН ли е, който греши съзнателно?
***
СЪМНЕНИЕТО е агонизираща вяра,
а подозрението – погребано доверие.
***
СЪМНЕНИЕТО предполага,
подозрението предпоставя.
***
СЪНИЩАТА цял живот ни връщат към местата,
където сме се родили.
СЪНУВАМЕ старите си страхове.
От новите – будуваме.
***
СЪОБРАЖЕНИЕТО подменя целта,
вместо да смени средствата.
***
СЪОБРАЖЕНИЕТО прекроява принципите според интересите, а компромисът – според страховете ни.
***
СЪОБРАЖЕНИЯТА променят принципите,
а амбициите – ги подменят.
***
СЪРЦЕТО ЗАПОМНЯ НЕПРЕЖИВЯНОТО.
***
СЪРЦЕТО заслепява ума,
а той го обезправява.
***
СЪРЦЕТО не е орган на чувствата,
но те са, които го разбиват.
***
СЪРЦЕТО ражда заблудите,
умът ги превръща в неправди.
***
СЪС СЛОВОТО си човек се е отделил от животните, с мълчанието си се отделя от хората.
***
СЪСТРАДАНИЕТО продължава страданието,
ала с нежни средства.
***
СЪСТРАДАНИЕТО само натъжава страдащите,
докато злорадството ги настървява за съпротива.
***
СЪСТРАДАНИЕТО често бива и скрита радост,
от несподелената беда.
***
СЪЧУВСТВА НА ВСЕКИ ПАДНАЛ,
включително и на този, който сам е спънал.
***
СЪЮЗНИЦИТЕ са нужни не толкова за победата, колкото когато се дели вината за поражението.
***
СЪЮЗЯТ ЛИ СЕ ДВАМА,
то е вече срещу трети.
***
СЯНКАТА на първото нещастие е най-дълга.
Простира се над целия ни сетнешен живот.
***
ТАЙНАТА е нощният пазач на морала,
а страхът от разкриването й – дневният.
***
ТАЙНАТА ни е необходима,
докато се уверим в правотата си,
и още повече, когато не ни
достигнат сили да я отстоим.
***
ТАЛАНТЪТ СЛУЖИ НА ДРУГИТЕ,
а посредствеността си служи с тях.
***
ТВЪРДЕ често използваме разсъдъка си,
за да служим на предразсъдъците си.
***
ТВЪРДЕ често поправяме старите си грешки с… нови.
***
ТВЪРДИЯТ характер компенсира слабата воля, а твърдата воля – слаб характер.
***
ТИРАНИЯТА е излишък на воля и недостиг на съвест.
***
ТИРАНИЯТА ни прави зависими от една воля,
а свободата – от всякакви.
ТОЛКОВА по-дълбока е омразата,
колкото по-близък е намразеният.
***
ТОЛКОВА по-леко ще посрещнеш смъртта,
колкото по-малко си бил насаме с нея.
***
ТОЛКОВА по-непоносимо е злото, колкото
по-недосегаеми са причинителите му.
***
ТРИ СА СТЪПАЛАТА, по които слиза любовта:
Първото – да бъде непременно първата;
второто – да бъде единствена в момента;
третото – да бъде поне една от многото.
***
ТРУДНО е да бъдеш по-умен, отколкото си.
Глупав, можеш да бъдеш, колкото си искаш.
***
ТРУДНО е да бъдеш повече от онова,
до което се оставиш да те унижат.
***
ТРУДНО е да бъдеш щастлив, когато ти правят зло, но още по-трудно – когато се възползваш от него.
***
ТРУДНО е да възлюбиш оня,
пред когото си пълзял.
***
ТРУДНО е да се оправдаеш,
когато лесно се съгласяваш.
***
ТРУДНО се разкриват тайните,
докато има кой да ги пази.
След това става още по-трудно.
***
ТРУДНО СЕ СПОРИ СЪС СВОИ.
И когато са общи аргументите ни.
***
ТРУДНОСТИТЕ правят човека мъдър,
а несправедливостите – злъчен.
***
ТРЯБВА да си бил достатъчно сам,
за да разбереш добре другите.
***
ТЪГАТА е онова, което остава от мъката,
когато преболи душата и сърцето се примири.
***
ТЪГАТА е усещане за непреживяното,
а мъката – за непоправимото.
***
ТЪЖЕН е хуморът, с който погребваме неосъществените си мечти и неотмъстените си врагове.
***
ТЪЖНИЯТ е по-близо до хумора,
а разяреният – до сатирата.
***
ТЪЖНО е да не доживееш.
Да не изживееш – съдбовно.
***
ТЪКМО когато вече няма за кога,
започваме най-лесно да отлагаме.
***
ТЪРПЕЛИВИТЕ страдат от лицемерието на другите, а нетърпеливите – от собствената си откровеност.
***
ТЪРПЕНИЕТО без справедливост е робство, а справедливостта без търпение – тирания.
***
ТЪРСИ се повод, или когато причините не достигат, или когато са излишни.
***
ТЯЛОТО по-трудно от душата понася страха от смъртта.
За него не съществува илюзията за безсмъртието.
***
ТЯЛОТО си откриваме чрез собствената си болка, а душата си – чрез общото страдание.
***
УБЕДЯТ ли те,
че не всички могат да бъдат богати,
вече са те съгласили да си останеш беден.
***
УБЕЖДЕНИЯТА определят част от съдбата ни, а предубежденията я предопределят цялата.
***
УБИЙСТВОТО е винаги двойно. Преди да посегне на другия, убиецът вече е убил човека в себе си.
***
УВАЖЕНИЕТО може да съществува, само като взаимно уважение и никога без достатъчно самоуважение.
***
УГРИЗЕНИЯТА са много повече и от чувство,
и от мисъл. Те са и памет, и съвест едновременно.
***
УГРИЗЕНИЕТО е съжаление за съучастие в чужди грехове, или за неизползвано право на свои собствени.
***
УГРИЗЕНИЕТО смалява човека отвътре,
а унижението – и външно.
***
УГРИЗЕНИЯТА са пропуснати възможности
или допуснати нелепости.
***
УДОБСТВАТА, които носят властта и парите,
заменят неудобствата,
при които се придобиват.
***
УДОВОЛСТВИЕТО е живо
само в сегашно време.
За миналото – или жалят или съжаляват.
***
УДОВОЛСТВИЕТО има само сегашно време.
В минало – то е досада или угризение.
***
УЛОВЕНИТЕ искри не светят.
Те се превръщат в сажди.
***
УМЕЕЩИЯТ да прави само пари,
нищо не струва без тях.
***
УМНИТЕ помагат, безумните управляват.
***
УМОРАТА и мъдростта идват с годините,
но само когато любовта им отстъпи.
***
УМОРАТА убива любовта,
но облекчава болката от нея.
***
УМОРЕНИТЕ песимисти ги застига разрухата,
която разочарованите оптимисти предизвикват.
***
УМОРЯТ ли се правилата,
Започват да действат изключенията.
***
УМРЕЛИЯТ от любов може и да възкръсне,
но винаги без нея.
***
УМЪТ винаги е бил и си остава едниственото средство за установяване дори и на собствената си недостатъчност.
***
УМЪТ зрее, когато сърцето изгаря.
Затова първо идва любовта и после мъдростта.
***
УМЪТ изостава или изпреварва времето.
Сърцето остава заложник при началото.
***
УМЪТ, който идва с властта, си отива с нея.
Остават само безумствата от нея.
***
УМЪТ не всякога може да побере онова,
което може да роди сърцето.
***
УМЪТ се измъчва над онова,
което трябва да бъде,
а сърцето и за онова,
което не е било и няма да бъде.
***
УМЪТ страда, когато се заблуждава,
а сърцето – когато разбере.
***
УМЪТ ТЪРСИ СЪЮЗА НА СИЛАТА,
А СИЛАТА – НА БЕЗУМИЕТО.
***
УНИЖАТ ли те, и да унижаваш,
унижен си оставаш.
***
У ПОКОРЕНИЯ е убит духът,
а у покорния – и сърцето.
***
УПРАВЛЯВАТ посредствените.
Умните ги правят съветници.
***
УРБАНИЗАЦИЯТА настъпва,
а след нея и самотата.
***
УРБАНИЗАЦИЯТА прави хората
като кристалите.
Всеки отразява светлината отделно,
но всички по еднакъв начин.
***
УСЕТЯТ ли, че са две, жените ревнуват.
Станат ли повече, съюзяват се против мъжа.
***
УСЛОВНОСТИТЕ правят чиста съвестта и у палача .
***
УСМИХВАЩИЯТ се е победил несгодите,
а смеещият се – и неправдите.
***
УСЪВЪРШЕНСТВАТ средствата не толкова
заради целите, колкото заради последиците.
***
УТОПИЯТА е опиат за ония, на които е останала само надеждата.
***
ФАКТИТЕ още не са самата истина,
Макар тя да не съществува извън тях.
***
ФИЗИЧЕСКАТА разправа с идейния противник
не е духовно превъзходство.
***
ФИЗИЧЕСКОТО ни здраве зависи от нас,
а духовното – и от другите.
***
ФИЗИЧЕСКОТО страдание
отблъсква мисълта за смъртта,
а душевното – ни примирява с нея.
***
ХЛЯБЪТ има много качества,
но едно е най-важното:
да бъде заслужен.
***
ХОРАТА могат да стават генерали,
но съвестите трябва да остават редници.
***
ХОРАТА вече не са самотни.
Самотно е обществото.
***
ХУМОРЪТ дава вътрешна свобода,
ала предизвиква ограниченията отвън.
***
ХУМОРЪТ е общественото кръвообръщение,
а иронията – хемоглобинът.
***
ЦЕЛОМЪДРИЕТО на старата мома
е най-малко необходимо за доброто й име.
***
ЦЕЛТА може и да не достигнем,
но от последиците няма къде да се скрием.
***
ЦЕНАТА на грешките знае не този,
който греши, а който плаща за тях.
***
ЦЕНАТА на компромиса е според цената
на пожертваните принципи.
***
ЦЕНАТА на съвършенството е смъртта.
Иначе всичко щеше да е както при началото.
***
ЦИНИЗМЪТ, воювайки с престорената невинност, убива и действителната.
***
ЧАСТНАТА собственост е свещена за всеки, който я има, и неприкосновена за този, който я няма.
***
ЧАСТ от човечеството се разделя с миналото си, като разплаква останалата част.
***
ЧЕ ИМА много глупости, не значи,
че няма умни хора, а просто, че те не са там, където трябва да бъдат.
***
ЧЕРНИЯТ хумор възкресява погребаните истини, а оптимистичният – погребва живите.
***
ЧЕ СМЕ прави, по-лесно разбираме
от враговете си, отколкото от своите.
***
ЧЕСТОЛЮБИЕТО е чуплив съд, в който някои държат и любовта си към другите.
***
ЧЕСТОЛЮБИВИЯТ се отказва от половината,
само защото не са му предложили цялото.
***
ЧЕСТО мечтите ни са несъстояли се спомени,
а спомените – мечти от минало време.
***
ЧЕСТО разбираме истинския смисъл
на думите, едва след като вече сме ги изтървали безвъзвратно.
***
ЧЕСТО правилата се съставят,
за да се ползват изключенията.
***
ЧЕ СЪЩЕСТВУВА обществено мнение разбираме, едва когато то не съвпадне с нашето.
***
ЧЕТВЪРТАТА власт вирее най-добре
върху разложението на останалите три.
***
ЧИСТАТА ирония е чиста от съображения,
но съображението често си служи с нея.
***
ЧИСТАТА съвест по-често затруднява
себе си, а престъпната – винаги другите.
***
ЧОВЕК лъже, когато не знае истината,
но много по-добре, когато я знае.
***
ЧОВЕК може да бъде лош и без да иска,
но добър само тогава, когато го поиска сам .
***
ЧОВЕК никога не е сам.
С него са винаги и… мъчителите му.
***
ЧОВЕК никога не е сам.
С него са винаги и страховете му.
***
ЧОВЕК никога не си прощава.
Той първо се оправдава.
***
ЧОВЕКО, не завиждай на боговете за тяхното безсмъртие. Твоето човечество е надживяло толкова много богове.
А нали всички те са били безсмъртни!
***
ЧОВЕК повтаря малките грешки.
Големите струват живота му.
***
ЧОВЕК пред вечността е нищожен,
но тя без него – невъзможна.
***
ЧОВЕК се колебае, докато може да избира.
Лишете го от тази възможност и ще го имате праволинеен.
***
ЧОВЕК СЕ СТРАХУВА,
само докато се надява.
***
ЧОВЕК СЪНУВА НАДЕЖДИТЕ СИ,
а живее със страховете си.
***
ЧОВЕК трябва да живее само,
докато оставя поносими спомени от себе си.
***
ЧОВЕКЪТ боледува
от сърдечна недостатъчност,
а човечеството – от недостатъчна сърдечност.
***
ЧОВЕКЪТ все повече овладява дивото в природата, за да даде простор на собствената си дивотия.
***
ЧОВЕКЪТ е измислил времето и пространството, за да държи смъртта на разстояние от себе си.
***
ЧОВЕКЪТ е най-висшето създание,
но по неговото собствено мнение.
***
ЧОВЕКЪТ е отделил съвестта от себе си,
за да се оправдава за нейна сметка.
***
ЧОВЕКЪТ е по-жесток, когато съди себе си,
отколкото когато се наказва сам.
***
ЧОВЕКЪТ, за разлика от зверовете,
колкото е по-страхлив,
толкова е по-страшен.
***
ЧОВЕКЪТ:
колкото по-независим от природата,
толкова по-зависим от хората.
***
ЧОВЕКЪТ пред бога е нищожен,
но бог без него – невъзможен.
***
ЧОВЕКЪТ се заблуждава и без да иска,
но винаги лъже съзнателно.
***
ЧРЕЗ въпросителната задаваме въпросите си към другите, а чрез удивителната – към себе си.
***
ЧУВСТВАМЕ с цялото си тяло,
а мисли само мозъкът.
***
ЧУВСТВАТА се раждат, живеят и умират.
Остават само угризенията.
***
ЧУВСТВАТА за разлика от мислите са неповторими и непоправими.
Умират каквито се раждат.
***
ЧУВСТВОТО за хумор е емоционалния аналог на теорията за относителността.
***
ЧУВСТВОТО за хумор не ни прави по-весели.
***
ЧУВСТВОТО за хумор у единия го предизвиква
пълната му липса у другия.
***
ЧУВСТВОТО за хумор у мъжете е слабост,
а липсата му у жените – предимство.
***
ЧУВСТВОТО ни за собственост е илюзията,
че продължаваме себе си чрез вещите,
които имаме и които остават след нас.
***
ЧУЖДАТА завист подхранва самочувствието ни,
а нашата – амбициите ни.
***
ЧУЖДАТА тайна обременява паметта
а собствената – най-често съвестта.
***
ШЕГАТА е и опит да бъде уязвен силният,
когато не може да бъде победен.
***
ШЕГАТА е и начин да проверим другите
за уважението им към нас.
***
ШУМЪТ не изгонва самотата.
Той те затваря в нея.
***
ЩАСТИЕТО е дочаканата радост,
преди да сме узнали цената й.
***
ЩАСТИЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВА.
То е измислено от завистниците.
***
ЩАСТИЕТО се обещава на търпеливите,
а се отдава на нетърпеливите.
***
ЩАСТИЕТО СТАВА ВСЕ ПО-БЛАГОЕМКО.
***
ЩАСТЛИВАТА жена никога не брои годините след брака.
***
ЩЕ НАСТЪПИШ демокрацията по мазола,
застъпиш ли се за мазолестите ръце.
***
ЩЕ ТЕ ПРИЗНАЯТ ЗА ПОЛЕЗЕН,
доколкото се оставиш да те използват.
***
ЩОМ глупавият замълчи навреме,
той не е толкова глупав.
***
ЩОМ не можеш да запазиш уважението на другите към себе си, едва ли заслужаваш и своето собствено самоуважение.
***
ЩОМ не притежаваш, ще принадлежиш.
Средно положение няма.
***
ЩОМ пренебрегнатият се примири, утешават го с трохите, а на озлобените отнемат и тях.
***
ЩОМ трябва да измолваш всеки ден хляба си, няма как да се разминеш с унижението.
***
ЩОМ ще пътуваме към ада,
поне да е с първа класа.
***